Това е последната редакционна статия на „Тоест“ за 2018 година. Но не само защото времето предразполага към предновогодишни равносметки, бихме искали да ви кажем своето искрено „Благодарим!“. Защото стигнахме дотук благодарение на огромна упоритост и воля, но също и с вашата подкрепа – на всички тези, които ни дариха средства, време, труд и идеи; на тези, които споделяха и популяризираха материалите ни в социалните мрежи и сред приятелите си; на тези, които ни следите и четете – приемете нашите искрени благодарности. Че сме заедно. Всички, които нямаме нужда да си обясняваме помежду си защо го правим. Тоест ние заедно сме „Тоест“.

Приемете пожеланията на целия ни екип за уют, топлина и споделеност на празниците и през цялата 2019 година! А ние и през нея ще разчитаме единствено на вас, за да ни има.

В предколедното ни издание може да прочетете ретроспективен анализ на правосъдната 2018 година. Заглавието не би могло да бъде друго освен „Повече от същото“. В анализа си Анастас Пунев заключава, че „и през 2019 г. нищо от това няма да се промени, освен ако не се съберат достатъчно смели и независими хора“.

Обзорът на политическата 2018 година според Венелина Попова може да се опише с „Безидейност, скандали и завой към консерватизма“. И въпреки Европредседателството, българската политика нито излезе от локалния си контекст, нито потърси пътя към реформите, а българите, независимо дали са имали други очаквания, или не, си останаха с разочарованията. Надеждата ни е поне разочарованията да бъдат отрезвителни.

Сградата на Централната минерална баня в София предколедно влезе в българския новинарски поток. Уви, подобно на скорошни случаи от Пловдив, и този казус бе съпроводен с усещането за формално обществено обсъждане и изпълняване на предварително набелязани планове. Прочетете повече в разказа от първо лице на архитект Димитър Механджиев „Да се изкъпем социално, или защо да си запазим Банята“.

В „Глобално село“ тази седмица Огнян Цветков обръща внимание на три световни новини, свързани с темата за човешките права през 2018 година, които са слабо представени или изцяло липсват в българското медийно пространство. Прочетете в статията му за носителите тази година на наградата на ООН в областта на правата на човека, за значителния спад в броя на обрязаните момичета в Африка и за легализирането на абортите в Република Ирландия.

В рубриката си „Аз, киборгът“ Йовко Ламбрев и този път излиза от обичайната рамка на дигиталните технологии, за да провокира да погледнем на самите себе си като на… информационна технология. Как прегръщането на цифровите иновации от биологията и генетиката отключва революционно нови постижения в медицината и способни ли сме да не се подхлъзваме по наклона на потенциално опасните приложения на такова познание, четете в статията му „Ние сме данни“.

Нашият приятел, поддръжник, съветник и автор Марин Бодаков има нова стихосбирка, която се казва „Мечка страх“ (Издателство за поезия ДА). Но ние го помолихме да каже по няколко добри думи за стихосбирки на други автори, които са му направили впечатление през годината. Прочетете за тях в материала му „Път и взрив: 6 български стихосбирки от 2018 година“.

Знаехте ли, че Стефан Русинов, освен популярен преводач от китайски език и съставител при нас на поредицата „Китай отвътре“, е и запален любител на рисувани книги? В подборката си „Думи и образи: 8 рисувани книги от 2018 година“ той обобщава тези, които са привлекли в по-голяма степен неговото внимание.

Няма как да излезем от прегръдките на 2018 година без нов отговор на читателско писмо от рубриката „Говори с Нева“. И понеже сме сигурни, че всички имаме нужда от повече оптимизъм и надежди за 2019 година, оставяме Нева Мичева да ви ги пожелае по нейния си начин.

Приятно четене! И наздраве!

Ще се видим отново на 5 януари 2019 г.