Предстоящите тази година европейски и местни избори и скандалите около публични фигури и държавния инструментариум за борба с корупцията засенчиха големия въпрос: кои ще са двамата нови инвеститори в българската енергетика. Ако се намерят такива.

Държавата търси стратегически инвеститор, за да бъде построена АЕЦ „Белене“, а чешката държавна компания ЧЕЗ търси купувач за активите си в България – най-голямото електроразпределително дружество с близо 3 милиона потребители. За националната сигурност и стабилността на държавата, сиреч за всички данъкоплатци, е от особено значение кои ще са тези инвеститори. Поне единият – новият собственик на ЧЕЗ, ще е известен още тази година. Чехите загубиха близо две години, опитвайки да се отърват от бизнеса си в България, за да се фокусират върху други проекти в Централна и Западна Европа.

Всеки път, когато се появи някой кандидат-инвеститор в българската енергетика обаче, е важно да знаем дали зад гърба му не надничат руски интереси. Предвид почти стопроцентовата зависимост на България от внос на руски енергийни суровини като газ, петрол, гориво, а наред с това – и на ядрено гориво, резервни части за АЕЦ „Козлодуй“, руско ноу-хау за ядрената енергетика, както и на специалисти, получили своето образование в Русия и на различни позиции в държавните енергийни фирми.

Какво се случва с АЕЦ „Белене“

Както върви, нищо чудно деветте етапа за процедурата за Втора атомна, отнемащи година, да прескочат в друго правителство… След доста дълго суетене на българските власти, едва в началото на май поканата за изграждане на АЕЦ „Белене“ ще бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС. Следват 3 месеца, в които кандидатите да заявят интерес – и тръгва самата процедура, което ще рече ранната есен на 2020 г. Това означава обаче не старт на строителството, а старт на работата на новата компания, създадена съвместно от спечелилия кандидат за стратегически инвеститор и от държавата, която влиза с апорт (и блокираща квота) на построеното досега на площадката на „Белене“. Това дружество ще търси финансиране.

Така че предстои поредното голямо чакане за АЕЦ „Белене“, проект с половинвековна давност.

По странна ирония, един от подалите оставки в „Апартаментгейт“ е човекът, без чийто подпис „Росатом“ нямаше да осъди българската страна да плати онези над 660 млн. евро за оборудването – бившият вече заместник-министър на енергетиката Красимир Първанов. Тези два реактора, доставени в България, дадоха основанието на властта да се отрече от решението за спиране на Втора атомна и да обяви пореден рестарт.

Вместо на Първанов да му бъде потърсена отговорност заради стореното преди 8 години, когато оглавяваше Националната електрическа компания (НЕК) в първия кабинет на Бойко Борисов през март 2011 г., той остана на високи позиции в изпълнителната власт. Вероятно като… награда, задето подписа с руската страна анекс №12, от който произтичаше задължението до 1 юни 2011 г. да има окончателен договор с руснаците за Втора атомна. Нещо, което кабинетът на Станишев протакаше с подписване на допълнителни споразумения през целия мандат, но правителството на Борисов довърши още в първия. Оказа се, че през главата на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков вицепремиерът Симеон Дянков дал инструкциите на Първанов как да постъпи.

Трудно е да си представим, че Дянков е действал на своя глава, без да му е разпоредил Борисов. Министър-председателят индиректно го потвърди, заявявайки, че подписаният документ „не създава никаква опасност за националната сигурност“. Макар външният министър Николай Младенов да каза, че е повече от пробив, а Трайков – че е руски натиск и предстои ДАНС да изясни с какви мотиви е действал Първанов. Е, ДАНС не изясни, Трайков получи последно предупреждение за уволнение от правителството, а Първанов си запази шефската позиция в НЕК по настояване на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков (същия, който в продължение на година – от март 2014 г. до април 2015 г., беше член на Надзорния съвет на руската Внешторгбанк (ВТБ), акционер в Корпоративна търговска банка).

Известните досега кандидати за строежа на „Белене“ са държавната Китайска ядрена корпорация, корейската Хидроатомна корпорация и френската компания „Арева“. Но освен на тях, писма ще бъдат изпратени и на конструктора и производител на оборудването „Росатом“, без който няма как да се реализира проектът – нещо, което настоящата министърка на енергетиката Теменужка Петкова не спира да повтаря.

Големият въпрос пред АЕЦ „Белене“ е: в случай че бъде продължен при друго правителство, ще бъде ли запазено сегашното условие да се реализира без никакви гаранции от страна на държавата или държавна енергийна компания, без преференциални цени за изкупуване на произведената електроенергия и без предварителни договори за тази цел. И „Росатом“, и Китайската ядрена корпорация дадоха да се разбере, че „изцяло на пазарен принцип“ е неприемливо за тях.

„Еврохолд“ – нова Гинка или нов инвеститор

Преговорите между ЧЕЗ и екипа на Гинка Върбакова, собственик на кандидат-купувача „Инерком“, приключиха без успех. Както не е възможно да се построи и пусне АЕЦ без никаква държавна гаранция, така не е възможно и новосъздадено дружество с 50 000 лв. капитал, чиито собственици оперират няколко малки соларни парка, да осигури финансиране от банков консорциум за сделка с цена между 320 и 340 млн. евро.

И ето че се появи нов кандидат – българската компания „Еврохолд“, позната главно в сферата на застрахователния бизнес, но с интереси и в търговията с автомобили, недвижими имоти и производство. Но не и с опит в енергетиката, така че и „Еврохолд“ няма как да бъде определена като стратегически инвеститор. Дали няма по-късно да продаде дружеството, както направиха с БТК първите ѝ собственици от „Вива Венчърс“, препродали дела си на исландския милиардер Тор Бьорголфсон още на следващата година след приватизацията?

„Еврохолд“ вече обяви същото, което и „Инерком“ преди около година – че финансирането ще бъде осигурено от собствени средства и с подкрепата на западноевропейски банки. В очакване сме.

За да разсеят съмненията, от ГЕРБ обещаха службите да проверят „Еврохолд“. Председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов призова службите да бъдат внимателни в сделката за ЧЕЗ. „Ще напиша писмо до службите да се провери „Еврохолд“. Тя е публична компания, така че е наблюдавана от Комисията за финансов надзор. Но въпреки всичко се притеснявам за евентуално участие на офшорни компании в тази сделка заедно с „Еврохолд“, а не на самия „Еврохолд“, каза Николов, който ще настоява да бъде проследен произходът на парите. (Такива съмнения имаше и за „Инерком“ на Гинка Върбакова.)

Ток ще има, все по-скъп

Българинът се вълнува не от състоянието на енергетиката, а от цената на тока, макар двете да са в пряка зависимост. Затова и тази цена е винаги чувствителна политическа тема, особено в година на избори. Традиционните предложения, които се правят по това време на годината, за нови цени на електроенергията от 1 юли, предизвикаха обвинения от страна на БСП за неимоверно поскъпване – и призив от ГЕРБ да изчакат решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която има последната дума. Отсега е ясно, че КЕВР ще се опита да балансира исканията с изборите, което пролича от успокоителното изказване на шефа ѝ Иван Иванов, че повишението няма да надхвърли годишната инфлация. Потвърдено вчера и от министърката на енергетиката Теменужка Петкова на специално свиканата за целта пресконференция.

Най-високото поискано повишение е от държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ – с 92 на сто увеличение, или от сегашните 76,99 лв./MWh до 147,87 лв./MWh. Основната причина е цената на квотите въглеродни емисии, които държавният Български енергиен холдинг (БЕХ) купува, за да работи държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“ – 25 евро/тон миналата година, вече 27 евро/тон, с тенденция да стигнат 30 евро/тон. Преди месец шефът на БЕХ Петьо Иванов съобщи, че тецът е изправен пред фалит, ако не бъдат закупени квоти, и ще отчете загуба от близо 330 млн. лв. за 2018 г. заради поскъпналите въглеродни емисии. „Мини Марица-изток“ ще бъдат пряко засегнати от подобни трусове, тъй като снабдяват с въглища теца, а в тях работят над 7300 души. Прогнозира се, че тази година загубата на ТЕЦ „Марица-изток 2“ ще продължи да расте до застрашителните половин милиард лева.

В края на миналата година БЕХ набеляза 18 мерки за спасение на държавния ТЕЦ от затваряне, като основната обаче си остава наливане на пари за купуване на квоти за работата му, тъй като въглищата имат високо съдържание на сяра и използването им замърсява околната среда.

През септември м.г. от Енергийното министерство съобщиха, че за периода 2013–2017 г. над 570 млн. лв. е платила ТЕЦ „Марица-изток 2“ за квоти за емисии. Но през декември БЕХ извади още 324 млн. лв., с което сумата вече наближава 900 млн. лв. Неизбежно е, че въпреки исканията за дерогация на българското правителство виси въпросът кога ще спрат работа централите на въглища, а с тях и мините.

Но на българската власт ѝ липсва мъжеството на Маргарет Тачър, която през 1984–1985 г. затвори въглищната индустрия във Великобритания, тъй като не искаше с пари от бюджета да субсидира работещите на загуба мини. Така както не осъществи ликвидацията на задлъжнелия „Кремиковци“ от страх София да не бъде залята от протестите на работещите тогава близо 20 000 души в комбината, така и сега не иска гневни енергетици и миньори да тръгнат към столицата. Освен заради работните места, мините и държавният ТЕЦ са били винаги атрактивни заради обществените поръчки за милиони и бордовете си. С тецове на въглища е свързан и бизнесът на Христо Ковачки.

Но да се върнем на покупката на емисии, която няма как да продължава вечно. Опит за спасение е намерението на БЕХ да увеличи капитала на „Марица-изток 2“ с около 600 млн. лв., след като Министерството на околната среда и водите разреши безсрочно на теца да не спазва новите екоизисквания. Но и това безсрочно си има срок – и той се нарича 2030 г. Дотогава трябва да има план за осигуряване на алтернативна заетост на работещите в енергийния комплекс.

Поради тези и други тегоби, от няколко месеца е спрял огънят по т.нар. американски централи в „Марица-изток“ – „Ей И Ес Гълъбово“ (690 мегавата) и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ (908 мегавата). Работодателските организации замлъкнаха, както и от Енергийното министерство, които миналата година обясняваха, че започват преговори за разваляне на дългосрочните договори за изкупуване на ток. Тогава и разни експерти смятаха колко милиарда ще излезе прекратяването на договорите и по каква методика трябва да се изчисли. Въпреки че през 2014 г. КЕВР внесе сигнал в Европейската комисия с искане да се започне разследване дали договорите с двете американски централи, сключени от кабинета на Иван Костов, представляват държавна помощ, Брюксел даде да се разбере, че няма да се произнася. И темата позаглъхна.

А БЕХ има да изплаща и задължения по облигации, които емитира, за да се финансира. С увеличената м.г. с 50 млн. евро трета емисия еврооблигации, дълговите книжа на БЕХ, под чиято шапка са всички държавни енергийни дружества, стигнаха 600 млн. евро при 3,5% годишен лихвен процент и падеж от 7 години. Общите задължения на БЕХ по облигационни заеми надхвърлиха 3 млрд. лв. А други 2 милиарда му дължат няколко от енергийните дружества, които холдингът обединява и на които е отпуснал безлихвени заеми, както и столичната „Топлофикация“, от която за шести път откупи дълг – този път за 100 млн.

Има разходи и по проекта за АЕЦ „Белене“. Ако се стигне до съвместна компания с инвеститор, БЕХ ще представлява държавата в проекта за Втора атомна. Но и да не се стигне, няма да има дефицит на ток в България.

Пети блок на АЕЦ „Козлодуй“ е с удължен лиценз за работа до 2027 г., но няма пречки да работи и до 2047 г., като на всеки 10 години кандидатства отново за удължаване на лиценза. Същото е положението и с шести блок. В България инсталираните мощности са малко над 12 000 MW, като мощностите за производство на енергия от вода, вятър, слънце и биомаса са малко над 5000 MW според Годишния доклад на КЕВР за Европейската комисия от юли 2018 г. Дневното потребление през лятото не надвишава 4000 мегавата, а през зимата е около 7700 мегавата. През април е около 3500 до 4000 мегавата на ден (справка – сайт на ЕСО).

Всякакво плашене, че ще стоим на тъмно, ако не построим АЕЦ „Белене“, е залъгалка. В действителност стоим на тъмно по въпроса колко зле е положението в енергетиката. Защото и там, като в останалите сектори, реформи няма, само наливане на пари.

Заглавна снимка: Jason Blackeye

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.