ЕП, випуск 2014–2019: Рапорт даден, рапорт приет

По-натоварен Европарламент

„Способността да се вземат решения е ограничен ресурс, поради което при вземането на много решения едно след друго умствените способности намаляват.“ Това е становището на проф. Шай Данзигер от Университета „Бен-Гурион“, съавтор на изследване от 2012 г., свързано с отсъжданията на съдии с дългогодишен опит по искове за освобождаване под гаранция. Твърдението е цитирано от Люк Бейкър в публикацията му в „Ройтерс“ по повод интензивното провеждане на срещи на европейските лидери и продължителните преговори, в които участват, често до малките часове на нощта. Публикацията припомня, че само между 2009 и 2012 г. Европейският съюз реализира 25 срещи на високо равнище в усилията си да овладее дълговата криза и свързаната с нея икономическа рецесия. Преговорите в Съвета на ЕС по готвените промени в правилата в пътния транспортен сектор, завършили с приемането на позиция по Пакета за мобилност I, са само един от примерите за изтощително заседание.

Друг красноречив пример за интензитета при вземането на решения „на конвейер“ е гласуването на евродепутатите в рамките на един петгодишен парламентарен мандат. В самия край на настоящия броят на гласуванията на пленарни сесии, в т.ч. по законодателни и незаконодателни процедури, е на път да прехвърли 28 000. От тях около 9000 са поименни, което позволява да научаваме как точно е гласувал всеки от общо 751 евродепутати, в т.ч. 17-те, избрани от българските гласоподаватели.

Да се прави директна съпоставка между гласуванията в Съвета и в Европарламента може и да не е съвсем коректно, но е факт, че подобно на министрите и държавните ръководители, в рамките на мандата си евродепутатите са в режим на постоянно вземане на решения по въпроси от най-различни области. И не, не емпатия е търсена с цялата тази прелюдия, а равносметката, че с каквато и „кошница“ да са тръгнали евродепутатите към Брюксел и Страсбург, капацитетът им да вземат решения е ограничен.

По-прозрачни решения

Да се върнем на цифрите – 9000 от 28 000 гласувания, вкл. по ключови алинеи и изменения, са поименни. Много или малко е това? Всъщност са два пъти повече, отколкото по време на седмия пленарен мандат (2009–2014), което идва да покаже устойчивата тенденция да се повишава прозрачността на процеса на вземане на решения от страна на Европейския парламент. Адмирации! От друга страна обаче, за много от важните законодателни решения евродепутатите решават да гласуват „на тъмно“ (за да се гласува поименно – т.нар. roll call vote, – е необходимо внасяне на искане от политическа група или най-малко от 40 евродепутати вечерта преди вота). Такъв е примерът с предстоящото утвърждаване на председател на Европейската комисия, насрочено за юли т.г.

Областта, в която евродепутатите са взели най-много решения чрез прозрачност на вота, е бюджетът на ЕС. Следват външната политика, сигурността, околната среда и общественото здраве.

Все по-голяма прозрачност се наблюдава и при гласуванията в 22-те комисии на ЕП, което означава видимост на политическите решения, вземани и от българските евродепутати на много важен за развитието на всяко законодателно предложение етап.

Участието на българските евродепутати

Асим Адемов, Филиз Хюсменова и Емил Радев са членове на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, а Сергей Станишев е неин заместник-председател. В лицето на Искра Михайлова пък България има (единствен) председател на парламентарна комисия – тази по регионално развитие.

Именно Михайлова – член на ДПС и респективно на АЛДЕ – е смятана за най-влиятелния български евродепутат в ЕП към 2017 г. в последното издание на класацията на VoteWatch. След нея в топ 5 са поставени Сергей Станишев, председател на ПЕС; Ангел Джамбазки, който е политически координатор на групата на ЕКР в Комисията по култура и образование и член на Комисията по правни въпроси и Комисията по външни работи; Андрей Ковачев, зам.-председател на ЕНП; Неджми Али, политически координатор на АЛДЕ в Комисията по бюджетен контрол, и съпартийката му Филиз Хюсменова, зам.-председателка на АЛДЕ, си поделят петото място в класацията.

Освен в комисии и подкомисии, евродепутатите членуват в делегации – Станишев и Джамбазки например участват в D-MK (ЕС – Северна Македония). Друга роля, която значително повишава влиянието евродепутатите в процеса на вземане на решения, е тази на докладчици и докладчици в сянка.

Анализирайки влиянието на различните национални делегации, от VoteWatch отчитат, че някои групи членове на ЕП се „пласират“ много по-добре по отношение на важните позиции в ЕП, докато други са по-склонни да изготвят и оформят законодателни актове. Евродепутатите от северните страни (Естония, Финландия и Швеция), както и от Белгия, Чехия и Италия изработват повече нормативни актове на ЕС, отколкото би било пропорционално на тяхното население. На другата крайност са Гърция, Литва и Кипър, чието влияние е по-малко спрямо потенциала им.

Къде е България, когато става дума за влияние, и трудят ли се „достатъчно“ българските представители в Европейския парламент? На ниво докладчици България попада в компанията на държави като Полша, Австрия, Словения, Дания, Франция (да, Франция!) и др. с умерено влияние, докато на ниво лидерство българските евродепутати са оценени като по-влиятелни от средното за ЕП (в алгоритъма се претеглят и критерии като принадлежност към една от двете най-големи групи – ЕНП и С&Д). Сред петнайсетте най-влиятелни депутати в ЕП обаче, за хубаво или за лошо, няма български представител.

Партийна лоялност

Друг интересен показател, който говори много за това как евродепутатите вземат решения, е лоялността към партийните групи в ЕП и към националните партии. В класацията на най-лоялните към европейските групи от началото на 2019 г. попадат две български имена – отново Джамбазки и Михайлова, съответно към ЕКР и АЛДЕ.

Доколко представителите на дадена група са единни или не при гласувания, може да бъде предвестник на бъдещи разцепления или притегляне на дадена по-малка група от друга. Лоялността в този случай не се оценява като нещо положително или отрицателно. По правило през по-голяма част от мандата си повечето евродепутати гласуват по партийните линии на своите европейски семейства, което се променя в полза на националните партии в края му.

Тук е мястото да се отбележи, че по прогнози съставът на следващия Европейски парламент ще бъде доста по-различен, което ще се отрази и върху кохезията (респективно дисциплината) вътре в групите, с очаквания за повече индивидуализъм в действията на някои представители в ЕП, особено от по-малките групи.

Най-популярните гласувания

Средният брой на гласувалите на всички пленарни заседания на ЕП през този мандат е 657 от 751 депутати, а при едно на всеки осем поименни гласувания броят им надхвърля 700, докато при едва 8% е под 600 – числа, които свидетелстват за висока активност. Впрочем българският евродепутат с най-висока активност е Светослав Малинов; Искра Михайлова, въпреки че води по влиятелност сред българските евродепутати, заема чак 13-то място; а в дъното на тази класация с едва 57% участие в гласуванията се намира Николай Бареков.

Едва ли е изненадващо, че въпросът, мобилизирал най-много членове на ЕП, е миграцията. На 12 април 2016 г. в пленарната зала се събраха 717 евродепутати, за да обсъждат миграционната ситуация в Средиземно море и приемането на мерки за управление на миграционните потоци (от българските евродепутати само Бареков и Джамбазки не подкрепиха резолюцията на ЕП за утвърждаване на холистичен подход).

Вторият и третият от най-популярните вотове, с участието на 715 евродепутати, имаха за предмет политики за борба с младежката безработица и отглеждането на животни и техните зародишни продукти. В топ 5 на най-многочислените гласувания попадат още прегледът на употребите на принципа на субсидиарност в рамките на Съюза (714 души в залата; негативен вот от страна на българските социалисти) и ролята на междукултурния диалог, културното многообразие и образованието за насърчаване на основните ценности на ЕС (713; Джамбазки, в унисон с ЕКР, гласува „против“).

Още ключови гласувания на българския „випуск“

През януари 2019 г. Европарламентът прие с голямо мнозинство незаконодателна резолюция в подкрепа на председателя на Националното събрание на Венесуела Хуан Гуайдо и против режима на Николас Мадуро. Единствен Георги Пирински гласува против признаването на Хуан Гуайдо за временен президент на Венесуела. Коментарът може би е излишен.

През септември 2018 г. Европейският парламент гласува доклада на Юдит Сарджентини (Холандия) за стартиране на процедура срещу Унгария, която може да отнеме гласа на страната в ЕС. От българска страна положителен глас дадоха само Светослав Малинов (ДСБ/ЕНП), Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк и Искра Михайлова (ДПС/С&Д), както и Сергей Станишев (БСП/ПЕС). В защита на правителството на Виктор Орбан гласуваха осем души: Николай Бареков и Ангел Джамбазки от ББЦ–ВМРО/ЕКР, Асим Адемов, Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Владимир Уручев от ГЕРБ/ЕНП, както и Момчил Неков от ПЕС. Ева Майдел се въздържа.

След като препоръча бламирането на СЕТА като докладчик на Комисията по заетост и социални въпроси, защото „споразумението с Канада накърнява интересите на хората на наемния труд, нарушава приоритета на публичните интереси и се отразява негативно на националната икономика“, Георги Пирински гласува негативно, подкрепен от своите колеги от С&Д Неков и Курумбашев. Против гласува и Джамбазки, заедно с още около 250 евродепутати. Въпреки това, с мнозинство от 408 гласа „за“, Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС бе прието.

През последния месец в „Тоест“ отделихме по-специално внимание на това как гласуваха българските евродепутати относно директивата за авторското право в цифровия единен пазар и реформата на правилата в пътния транспортен сектор, или т.нар. Пакет за мобилност I. Междувременно Съветът на Европейския съюз очаквано подкрепи директивата за авторското право с любезното съдействие на България и в двете законодателни институции на ЕС.

Заглавна снимка: pixabay