Евроизбори 2019, или бал без маски

В третия мандат властта тежи, харизмата е изчерпана, избирателите – нервни, опозицията – изгладняла. Затова най-трудно на предстоящите избори за евродепутати в края на май ще бъде на предизвестявания от социолози и политолози победител. ГЕРБ.

България не е изключение от останалите страни в ЕС, където на евроизборите се гласува като на национални и ще са вот на доверие/недоверие към политиката на управляващите. Европейската демокрация остава предимно национална, както написа през март м.г. Euinside по повод отхвърленото предложение за общоевропейска листа още на евроизборите през 2019 г., силно подкрепено от френския президент Еманюел Макрон.

В изправената пред предсрочни избори Испания на 26 май ще се гласува и на местни, освен на европейски избори. Всички те ще са изпитание за социалистическия премиер Педро Санчес и ще покажат доколко испанците одобряват политиките му спрямо кризата в Каталуния, миграцията и бюджета, отхвърлен преди дни. Изборите ще минат и под знака на надвисналата заплаха от по-голямо представителство на крайнодясната партия „Вокс“, след като спадна рейтингът на крайнолевите от „Подемос“, родили се от протестите на испанците срещу мерките за икономии по време на финансовата криза.

Трудно ще бъде и за Макрон, комуто допреди време предричаха блестящо бъдеще на европейския подиум. А „жълтите жилетки“, които наливат бензин в огъня на общото недоволство, са само един от проблемите. Според проучване на известния институт YouGov, направено в края на януари т.г., лидерката на крайнодесния Национален фронт Марин Льо Пен (посетила наскоро България за среща с лидера на парламентарно представената „Воля“ Веселин Марешки) го настига, докато одобрението за Макрон е заковано на 21%.

В България, поради привидната (блатна) стабилност, излетите през бюджета милиарди и обещанията за ново увеличение на заплати през 2020 г., в ГЕРБ вярват, че победата им е гарантирана. Иначе – предсрочни парламентарни избори. Как дефинират победата? Повече депутати за ГЕРБ и „Патриотите“, отколкото общия резултат на БСП и ДПС. Странно е, че поставят ДПС в опозиционния лагер, след като имат подкрепата му във важни законопроекти и решения.

На последните евроизбори ГЕРБ има шестима депутати, БСП и ДПС – по четирима, Реформаторският блок – един, коалицията на ББЦ, ЗНС, ВМРО и „Гергьовден“ – двама. Интересен детайл е, че ГЕРБ брои БСП и ДПС в общ кюп, въпреки че междупартийните отношения, откакто Корнелия Нинова оглави БСП, не са така топли, както бяха при Сергей Станишев, който днес е лидер на ПЕС.

Кои биха били най-големите предизвикателства пред отделните политически сили за тези евроизбори?

ГЕРБ. Бойко Борисов вече не е партията

През 2019 г. вече е ясно, че Бойко Борисов не е партията. Не защото ГЕРБ има 96 000 членове (и още хиляда молби на изчакване), а защото партията се разви, структурира и главното – създаде свои бизнес обръчи. В значително по-голям мащаб същото направи Ердоган в Турция с Партията на справедливостта и развитието. Ако допреди няколко години ГЕРБ все още лежеше на плещите на Борисов, вече не е така. Има несъгласни и недоволни от едноличните решения на Борисов и това пролича при номинацията на Цецка Цачева за кандидат-президент и последвалото гласуване.

Лидерът на ГЕРБ изглежда обречен на властта. Тези, които си осигуриха бизнес и повече от добър стандарт на живот благодарение на ГЕРБ, не желаят да си тръгне. Но има подводни камъни. Борисов, със своята улична хитрост, няма проблем на познатата местна почва. Но на територията на външната политика, особено с големите политици, не показва такива качества. Освен придържане към Бай-Тошовия постулат за „снишаването“. Активният човек в диалога със САЩ например е „вторият човек“ в ГЕРБ Цветан Цветанов, в действителност строителят на партията. Уговорената среща на Борисов „на четири очи“ с държавния секретар на САЩ Майк Помпео в Давос не се състоя (американската делегация се отказа от посещение на форума), но Цветанов разговаря с Помпео при традиционното си вече участие в Националната молитвена закуска в Белия дом.

А броени дни след това започна черна серия за управляващите. Посланичката на Великобритания Ема Хопкинс се срещна с Борисов заради информация, че един от предполагаемите участници в покушението срещу бившия руски агент Сергей Скрипал е участвал и в опит за отравяне на българския бизнесмен Емилиян Гебрев през 2015 г. След още няколко дни посланикът на САЩ Ерик Рубин също посети премиера в кабинета му в Министерския съвет – заради данни, изпратени от американските служби, че българска банка е приела преводи за 60 млн. евро от Венесуела, трансферирани в други страни. И събра там главния прокурор, шефа на ДАНС и вътрешния министър.

Няколко дни преди тази среща, на 9 февруари, венесуелският опозиционен депутат Карлос Папарони пръв огласи информация за изнесени чрез България милиони от Държавната петролна компания на Венесуела. Транзакциите са извършени, след като САЩ наложиха тежки финансови санкции на 28 януари, за да попречат на венесуелския президент Николас Мадуро да получи достъп до приходите от петрол. Външното ни министерство побърза да съобщи, че не разполага с такава информация, макар последното изречение в туита на Папарони да бе: „Вече се свързахме с България!“

Препятствия: Партньорските служби показват недоверие към обГЕРБваните български институции – към спецслужбите и неработещи структури като Дирекцията за финансово разузнаване (част от ДАНС) и същата тази БНБ, която проспа с отворени очи аферата „КТБ“. Според сайта „Биволъ“ Инвестбанк е приела милионите евро от Държавната петролна компания на Венесуела, а адвокатската доверителна сметка е на Цветан Цанев, свързан с трафика на каптагон и сделки с италианската мафия. И нито една от тези структури не е сметнала за необходимо да се обезпокои от големия паричен поток, който несъмнено са забелязали и който е бил прехвърлен след това към трети страни. Операция, със сигурност регистрирана от БНБ.

В зависимост от разкритията, които ще последват до евроизборите, този случай ще даде отражение, както и опитът за отравянето на Гебрев, по които българските служби работят с американски и британски партньори от НАТО. Разбира се, ГЕРБ ще се бори за повече депутати – вероятно ще успее да увеличи настоящите с един.

БСП. Винаги готова за приятелски огън

БСП има толкова вътрешни противоборства, че врагове всъщност не ѝ трябват. Опитът ѝ да изгради стройна кампания върху поредица разкрития, свързани с корупция на управляващите – тъй като именно в това обвинява ГЕРБ, – засега се увенчават с неуспех. Социалистите заобикалят теми, като свързаната с „Лукойл“ строителна компания „Джи Пи Груп“ и нейните поръчки, и спорят безадресно, твърде шумно и разфокусирано. Някой да си спомня вече скандала „Ало, Банов съм“? Не е сигурно, че и други записи ще попаднат при тях, както се случи с огласените чрез депутатката Елена Йончева телефонни разговори на министъра на културата (от времето, когато е бил заместник-министър).

Как ли ще реагират на новите скандали с опита за отравяне на Емилиян Гебрев и евентуална намеса на руското военно разузнаване, както и на връзката с аферата „Скрипал“? Засега мълчат по темата. Можем да се досетим защо – позицията на „Позитано“ 20 по случая „Скрипал“ беше досущ като на премиера Борисов: не са видели убедителни доказателства, че Русия е замесена пряко.

На 13 февруари Корнелия Нинова публикува в профила си във Facebook справка, която показва, че ако някой върви в пакет, това са ГЕРБ и ДПС – за периода 2017–2018 г. правителството е отпуснало най-много средства на общините, управлявани от тези две партии. Похвално за Нинова, да продължава в този дух. Иначе, по големите теми, като АЕЦ „Белене“ и още руски газопроводи, ГЕРБ и БСП са неразличими.

Препятствия: Свързаните с Делян Пеевски медии атакуват персонално Нинова с жълто-кафяви публикации – сега за нейни любовници, издигнали се до депутати и вероятни кандидат-депутати, по-нататък обстрелът ще зачести. Това вреди на образа ѝ пред електората, изваян в стереотипа на обикновена българска жена в строго облекло, която и тиквеник навива за Коледа.

Водачът на листата за евровота – Станишев, Йончева или някой трети – е болезнена тема в партията. „Сова Харис“ вече обяви, че лидерът на ПЕС е най-харесван за тази позиция, а публикации в отбрани медии показват колко е предпочитан в Монтана например, където зарязва лозя на Трифон Зарезан. Нинова очевидно не мисли така. Кой ще води листата – най-трудният въпрос за БСП. А иска и победа.

ДПС. Отцепниците не бързат да се връщат

За ДПС проблемът е дали ще върне отцепниците и доколко прибралите се от Турция по родните места ще гласуват за Движението. На предишните евроизбори, когато изгонването на Лютви Местан още не беше факт, ДПС получи 386 725 гласа. През 2019 г. изборите са по време на месец рамазан и в края на дълъг уикенд заради почивните дни на 24 май. Ако постигне подобен резултат, за ДПС би било голям успех. Но не е никак сигурно, може и да получи само трима депутати. Сривът в подкрепата е видим с просто око.

Макар да не е редно да се сравняват европейски и парламентарни избори, няма как да бъде подминат фактът, че на последния вот през 2017 г. ДПС получи най-слабия си резултат от 1994 г. насам – 315 976 гласа, с над 170 000 по-малко спрямо изборите през 2014-та. Най-големият спад беше в съседна Турция, където за ДПС и ДОСТ общо гласовете бяха близо два пъти по-малко спрямо тези за ДПС при предходния парламентарен вот – 28 759 срещу 56 894. Имаше времена, когато турските секции носеха близо 90 000 гласа на ДПС, но техният брой намаляваше паралелно с възхода на Ердоган. Въпреки това депутати на Движението наскоро внесоха промяна в Изборния кодекс с цел увеличаване на секциите в чужбина. Те поискаха да се отварят секции при подадени заявления от поне 20 избиратели, където има дипломатическо или консулско представителство, и от поне 40, където няма. Но първо Правната комисия, а после и парламентът ги отряза.

Препятствия: ДПС едва ли ще получи посланието, което чака от Турция – и заради което подкрепи ГЕРБ за избора на американски изтребители за армията. А евроизборите са репетиция за местните, на които Движението винаги разчита особено много, тъй като рамкират териториалното му влияние. Дали пък Пеевски вече не им тежи… Трима евродепутати са реално постижима цел, четирима ще означават пълна мобилизация, в т.ч. и на много ромски гласове.

„Патриотите“. Колко са, кои са?

В предстоящите евроизбори липсва един голям играч – КТБ. През 2014 г. с нашите пари, преразпределени от КТБ и мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, съюзът между „България без цензура“, ВМРО, Земеделския народен съюз и дежурния пълнеж в такива коалиции – „Гергьовден“, спечели 238 629 гласа. В Европарламента бяха излъчени Николай Бареков (ББЦ) и Ангел Джамбазки (ВМРО). Наскоро говорителката на Главната прокуратура Румяна Арнаудова съобщи, че Бареков е разследван и че той и партията му са получили 25–30 млн. лв. от КТБ („първо в пликове, после в чували“). Впрочем разходите са обстойно описани в материала, озаглавен Общ поглед на прокуратурата върху модела КТБ.

Днес Бареков, вече под новото име „Презареди България“, настойчиво ни облъчва, че ще се колаборира с „Атака“. Макар да подгрява непрекъснато как с лидера ѝ Волен Сидеров са се разбрали за „всички детайли“, самият Сидеров мълчи. Двамата се опитват да направят сделка, но дали ще има такава? Бареков обещава на Сидеров да вкара „Атака“ в Алианса на консерваторите и реформистите в Европа (АКРЕ), което ще се решава уж на 22 февруари. А Сидеров иска да е водач на листа. Може и да не успеят да се спогодят с Бареков – все пак на лидера на „Атака“ реалните гласове са му по-необходими от членство в АКРЕ. И макар неговата партия да е в най-добра кондиция от трите в „Обединени патриоти“, по-добре да е с тях.

Препятствия: Ако разединението продължава, евроскептичните „Патриоти“ няма да вкарат представител в Европарламента. Обединени, все пак имат шанс поне за един. Но преговори текат, разногласията също, накрая може да се окаже, че и трите партии ще се явят на евровота в различни конфигурации – и рискуват да останат без представителсто в ЕП. Ще трябва да се потрудят, за да имат поне един евродепутат.

Извънпарламентарните. Познавате ли „Демократична България“?

Да, така е, на миналите парламентарни избори нито една от трите формации, които представляваха десните в България, не успяха да прескочат 4-процентовата бариера: коалицията между Реформаторския блок и „Глас народен“ получи 107 407 гласа, коалиция „Движение Да, България“ – 101 177, „Нова Република“ (ДСБ, Съюз за Пловдив, Българска демократична общност) – 86 984 гласа.

Днешното обединение „Демократична България“ („Да, България“, ДСБ и „Зелените“) вече обяви, че е отворено за преговори и с други формации. СДС например, макар и стопени като политическа сила, са марка, която (също като ВМРО) по избори върши работа. Само че СДС дават заявка за преговори и с НФСБ и ВМРО, та дори и с проруската „Воля“ на Марешки, което показва сериозна безпринципност.

Препятствия: Брандът „Демократична България“ все още не се разпознава от избирателите. Обединението се кани да привлича нови партньори, без да се е утвърдило като такова. Препъникамък може да е определянето на водача на общата листа за евроизборите, след като двете големи партии – ДСБ и „Да, България“, определиха водачите си – Светослав Малинов, настоящ евродепутат, избран от Реформаторския блок, и Стефан Тафров, номиниран на вътрешни избори на „Да, България“. Резултат от един евродепутат би бил реално постижение, двама – истинска победа.

Заглавна снимка: © David Iliff