Европа утре?

<< Към част втора

В условията на противоречивото време, в което живеем, и предвид предизвикателствата, които това време поставя, все по-често чуваме гласове, които ни казват, че нямаме нужда от Обединена Европа. Че ще живеем по-добре, без да сме свързани в тази обща система. Като върнем границите между нас и вдигнем отново високи стени. Или като премахнем всякаква регулация на икономическите отношения, всякакви правила на социална защита.

Тези гласове са песента на сирените. Предвид всички достижения и възможности, които европейската интеграция позволи през изминалите 70 години, но и предвид трудностите, които ЕС среща днес, не трябва да допускаме да станем лесна жертва на лъжепророци и измамни лечители. Трябва да си дадем ясна сметка защо европейското обединение ни е необходимо, но и да потърсим отговор на въпроса каква може да бъде Обединена Европа утре.

ЕС е необходимa и към настоящия етап единствена възможна форма, в която европейските народи могат да запазят това привилегировано място в развитието на света, което имаха досега. Европейската интеграция е най-адекватният отговор на въпроса как да бъде запазен този фин баланс между свобода и сигурност, между частната икономическа инициатива и умереното публично регулиране и мерки за социална защита, които ни позволяват да живеем в свободно общество, основано на човешкото достойнство. Общество, което не се превръща в джунгла на лични и материални интереси, реализирани на всяка цена. Общество, в което нашите права могат да бъдат действително упражнени, без да останат мъртви букви поради липсата на необходимите материални условия за действителното им упражняване или поради това, че няма формално установени механизми за тяхната защита или те не работят ефективно.

Европа като федерално обединение

Съзнателното и отговорно отношение към нашето собствено бъдеще предполага да помислим разумно как да бъдат преодолени слабостите, които ЕС има днес, и как да запазим и развием достиженията, които европейската интеграция позволява. За мен логичният отговор на тези въпроси е задълбочаване на европейското обединение и утвърждаване на ЕС като нов вид федерално формирование. Това се предполага и от факта, че една голяма част от проблемите, които имаме днес, произтичат именно от липсата на достатъчно ефективна обща регулация в определени области, като икономическата политика или социалната сфера, управлението на сигурността, външната политика или отбраната.

Действително днес в Европа сме обединили пазарите и икономическите си интереси, създали сме общи основни условия за развитие на нашите икономики, но същевременно не сме създали необходимия инструментариум за ефикасно преодоляване на икономически кризи или социални проблеми. Нито за решаването на общи проблеми в други области, които не могат да бъдат управлявани на национално ниво, защото икономиките ни са слети или защото проблемите в съответните области обективно вече не познават национални граници.

Ние живеем в свят, надхвърлил отдавна националните граници. С глобални икономически тенденции и зависимости, с глобални комуникации и глобални услуги във виртуалното пространство. Но се оказва, че не можем да консолидираме своята воля, за да си осигурим необходимите инструменти за пълноценно и навременно решаване на общите трудности, които имат нашите общества: все така големия дял на хора в бедност, неравенство и положение на маргинализация; все по-тежките проблеми на околната среда, прерастващи в екологична катастрофа, която заплашва бъдещето на планетата; рисковете за законността и сигурността, произтичащи от разгръщането на глобални престъпни мрежи; новите вълни на преселение на милиони хора поради военни конфликти, крайна бедност, а утре вероятно и поради климатична криза; проблемите на нашите съседи, които живеят в безкраен низ от трудности, несправедливост, в ежедневна опасност за своя живот. Ние сме все там, около онази известна формула от 80-те години на миналия век, описваща Обединена Европа като „икономически гигант и политическо джудже“.

Забавянето на европейската интеграция в области, в които нуждата от общо действие стои отдавна, ни поставя в положение на обективно противоречие, което започва да вреди все повече. От това положение трябва да бъде намерен изход. В идеен план този изход е свързан със засилването на ЕС чрез същински съвместни политики в областта на външните работи и отбраната, в областта на вътрешните работи и правосъдието, в активното регулиране на развитието на икономиката в еврозоната, в преодоляването на основните социални проблеми чрез общи решения.

Обективният анализ на ситуацията в различните държави от ЕС днес обаче изисква да се признае, че подобен изчистен и концентриран подход на намирането на общ отговор за бъдещето на ЕС едва ли е изцяло възможен. Особено между 20 и повече държави членки, в определена част от които очевидно идеята за същинска европейска федерация не среща достатъчно подкрепа.

В опита да се намери реалистична формула, която позволява да запазим възможно най-много от постигнатото досега и да продължим пътя напред, трябва да стъпим на фактите и да търсим напредък в реалността.

Европа на повече скорости

Колкото и да се опитваме да не признаваме това, Европа на две или повече скорости съществува. И то не от вчера. Диференцирането на интеграционния процес започва да придобива ясни измерения още през 80-те години на ХХ век чрез създаването на Шенгенската уредба за пълно премахване на вътрешните граници, в която не участват всички държави членки. Или чрез създаването на единната парична единица на вътрешния пазар на ЕС, в която също не участват всички държави от Съюза. Диференцирането на интеграцията придобива официална форма с формалната уредба на т.нар. засилено сътрудничество, въведена с Договора от Амстердам през 1997 г., която позволява да се приема обща европейска уредба по отношение на част от държавите от Съюза. И ако през първите години тази особена процедура не беше често използвана, то понастоящем все повече актове на ЕС се приемат именно като форми на засилено сътрудничество.

Затова реалистичният подход към развитието на европейската интеграция предполага да приемем, че занапред ще има области, в които част от държавите членки ще търсят и установяват общи решения. В едни случаи това ще са държави, за които определен проблем има особена значимост. В други случаи – такива, които могат да консолидират обща визия за определена политика. Може да наречем този модел на интеграция Европа на две или множество скорости, диференцирана интеграция, Европа на клубовете по интереси. Както и да го наречем обаче, той ще се характеризира с това, че ако досега приемането на общи решения между част от държавите от ЕС е било изключение, а общата уредба – правило, то занапред приемането на решения между и по отношение на част от държавите очевидно ще стане общо положение.

В същото време подобен модел на интеграция в различни измерения не може да съществува успешно, без да бъде запазен определен кръг от общи елементи на обединение и без да бъде съхранена общата институционална рамка и правен ред на европейската интеграция. Затова е от особено значение да се прецени внимателно в кои области всички държави членки остават заедно, за да бъде запазена общността, и по кои въпроси напред могат да вървят тези, които са достигнали по-високо ниво на развитие или които имат волята да приемат решения, макар зад тези решения да не стоят всички държави от Съюза.

Общи елементи на интеграция

Несъмнено на първо място, това е единният вътрешен пазар на ЕС. Защото европейската интеграция започва и завършва със сливането на националните пазари на държавите членки чрез възможността за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали, за свободна икономическа дейност в целия мащаб на ЕС. Съществуването на вътрешен пазар, при който търговията със стоки, предоставянето на услуги, трудовата дейност и операциите с капитали протичат в целия ЕС, все едно се извършват в една държава, предполага още запазването и развитието на хармонизирано законодателство по редица въпроси. Такива са изискванията към стоките и условията на тяхната продажба, защитата на потребителите, основни елементи на трудовото и осигурителното законодателство, социалната защита на работещите, признаването на професионалната квалификация, изискванията към регулираните професии, основни елементи на дружественото право, регулирането на услугите, банковото и застрахователното законодателство.

Единният вътрешен пазар на ЕС е немислим и без запазване на общата външнотърговска политика, която позволява Европа да действа като единен търговски блок в отношенията си с трети страни. Нито без общия режим за защита на конкуренцията, който осигурява равни правила на играта за компаниите от различните държави членки на ЕС. Наред със съществуването му като единна пазарна система, европейското обединение трябва и да формира съвместни решения по изключително значими проблеми и въпроси от взаимен интерес, които са надхвърлили националните граници – като опазването на околната среда, противодействието на трансграничната престъпност и на глобалните заплахи за сигурността, технологичното развитие и иновациите. Приемането и прилагането на общи мерки по тези въпроси трябва да бъде още един от елементите, с които са обвързани всички държави от Съюза.

Трябва също така ясно да си дадем сметка, че нито съществуването на общ пазар, нито формирането и провеждането на ефективни политики по споделените ни проблеми може да съществува без запазване на интеграционния правен ред с неговата специфична институционална система, пряко регулиране на обществени отношения чрез приемане и пряко прилагане на общата европейска уредба по единни правила във всички държави членки. Няма как да решаваме ефикасно каквито и да е проблеми дори в различни скорости, групи или клубове, ако изгубим най-ценното достижение на европейската интеграция – единното европейско право, много по-ефикасно от класическата международноправна уредба.

А тази обща европейска правна уредба няма как да съществува и да действа ефективно, без да е налице взаимно доверие между държавите членки, между техните органи на публична власт, между техните граждани и частноправни субекти. Без да е налице един общ стандарт за европейска демокрация и законност, за защита на правата на частните лица, с гаранции и контрол на законността на актовете и действията на институциите във всички държави. Иначе казано, Обединена Европа не е възможна без действително спазване на прокламирания в чл. 2 от Договора за Европейския съюз модел на европейска демокрация, основана на зачитането на достойнството на човешката личност, свободата, равенството, правовата държава, правата на човека, идейния плурализъм, толерантността, справедливостта и солидарността.

Запазването на общия модел предполага да осъзнаем, че различните елементи на европейската демокрация не са даденост, нито са безвъзвратно осъществени. Простото прокламиране на тези положения като ценности на ЕС не е достатъчно, за да бъдат те ефективно гарантирани. Развитието на отношенията в редица държави от Съюза, като Полша, Унгария, Румъния, България, а днес дори Италия или Франция, показва, че държавите членки не са имунизирани срещу отслабването, ерозирането или целенасочените действия за разграждане на европейската демокрация отвътре. Затова каквито и форми да има процесът на интеграция занапред, преди всичко трябва да бъдат намерени нови работещи решения, които да гарантират действителното спазване на общите стандарти за европейска демокрация във всички държави членки. Тези нови решения трябва да отговорят на въпроса как да се установяват и санкционират съществени нарушения на европейската демокрация.

––

Преодоляването на проблемите, пред които е изправен днес ЕС, не е лесна, но не е и невъзможна задача. Развитието на европейската интеграция позволи осъществяването на множество достижения и даде на отделните граждани във всички държави на Стария континент права и възможности, каквито не сме имали никога преди. Затова е въпрос на здрав разум и отговорност пред поколенията, които идват след нас, да намерим необходимите решения на дефицитите, които разкрива европейската интеграция днес. Да запазим и развием това голямо творение на човешката мисъл и порив към прогрес, основан на разума, правото и справедливия порядък на човешките отношения, което Обединена Европа представлява.

Ако успеем в тази задача, ще имаме шанса утре да живеем не по-зле, отколкото днес. Ще можем да съхраним начина си на живот понастоящем. Ако не успеем, Европа неминуемо ще се превърне в бледа сянка на всичко това, което я прави неповторимо средище на развитието на човешката цивилизация в продължение на векове.

Заглавна снимка: Jacek Dylag