„Най-страшното мина“ или „Много шум за нищо“. Това си помислиха много европейци в неделя вечер, когато стана ясно, че популисткият прилив не се е превърнал в цунами, но за сметка на това Европа е залята от зелена вълна. Множество анализатори побързаха да обявят победа за едни или други ценности. Ала изводите от европейските избори са значително по-умерени и по-сложни, част от голяма картина, която задава повече въпроси, отколкото дава отговори. Акцентите от евровота могат да бъдат резюмирани в няколко ключови думи, които със сигурност ще дефинират политическото бъдеще на Европа както на наднационално, така и на вътрешно ниво. Те са: нови политически и идеологически разделения; пренасочване и отлив на избиратели от традиционните партии към нови сили; популизъм и фрагментация.

Европа – огледало на еволюцията в политиката през XXI в.

За да видим как ключовите ни думи се проявяват на наднационално ниво, трябва първо да разберем как се проявяват те на национално. Франция е добър пример. Републиканците и социалистите отбелязаха изключително ниски резултати, съответно 8,48% и 6,19%, което остави двете някога доминиращи партии на четвърто и на шесто място. Още през 2014 г. над 70% от французите посочват, че не се идентифицират с ценностите нито на лявото, нито на дясното. Отливът на избиратели от двете традиционни сили захранва крайнодесния „Национален сбор“ (23,31%), центристката „Република, напред“ (22,41%) на президента Еманюел Макрон, както и френските „Зелени“ (13,47%). Това добре илюстрира новите идеологически разделения на ХХI в. – по линия на глобализацията, изолационизма и национализма, равенството на половете, екологичната криза.

Освен по специфични проблеми, разделенията могат да бъдат обобщени и като либертарни – в полза на умерена до по-голяма държавна намеса (в зависимост от партията) в икономически план и либерализъм в социален; и авторитарни, които са за либерализъм в икономически план и консервативни, що се отнася до обществените порядки. С оглед на това, че традиционното ляво и дясно, за които сме свикнали да говорим, са остатък от индустриалната революция и формирането на националната държава, техният срок на годност с оглед на настоящите обществени проблеми изтича.

Друг пример за това политическо пренареждане е Обединеното кралство, където традиционните лейбъристи и консерватори също отбелязаха слаб резултат – 13,72% за работническата партия и 8,85% за торите. Партията „Брекзит“ на Найджъл Фараж и либералните демократи са съответно на първо и на второ място, а зелените – на четвърто, преди управляващите консерватори. В Германия социалдемократите също са зад зелените, а християндемократите понесоха значителни загуби.

Популизмът е на мода, независимо дали е крайнодесен, крайноляв или дори центристки (френският президент Еманюел Макрон също спечели президентската надпревара с отчасти популистки дискурс, като антисистемен кандидат срещу установените партии). Преобладаващи в Европа остават крайнодесните партии, като в Испания крайнолевите „Подемос“ се явиха в коалиция и спечелиха 10% от вота, което ги остави на четвърто място. В Гърция управляващата СИРИЗА падна на второ място след консервативната „Нова демокрация“, което предизвика предсрочни избори.

Крайнодесните постигнаха големия си успех в Италия, където „Лига“ на Салвини убедително победи с над 34% от вота. Макар „Национален сбор“ на Льо Пен да е първа политическа сила на европейските избори във Франция, техният резултат е по-слаб спрямо 2014 г. при по-висока избирателна активност на настоящите избори, а разликата им с „Република, напред“ е под 1%. Крайнодесните от „Алтернатива за Германия“ отбелязаха по-слаб резултат спрямо последните избори в страната с тяхно участие и обявиха „Зелените“ за свой враг. Последните имаха изключителен резултат от 20,5%. Евроскептиците спечелиха и в Полша и Унгария, където няма изненади.

Шарен Европарламент

Фрагментацията е логична: щом на национално ниво традиционните партии се представят по-слабо, европейските семейства, които споделяха властта в ЕП през последните четири десетилетия – Европейската народна партия (ЕНП) и Прогресивният алианс на социалистите и демократите (С&Д), – губят своето мнозинство. Отсега нататък предстои работа със зелените и либералите, но и с евроскептичните популисти, които все пак успяха да спечелят повече места. За мнозинство в 751-местния ЕП са нужни 376 депутати, а според прогнозите ЕНП и С&Д ще имат общо 332.

Европейските консерватори и реформисти, към които принадлежат ВМРО и полската „Право и справедливост“, имат прогнозно 63 места, докато зелените имат 69. „Европа на нациите и свободите“, където са „Национален сбор“ на Льо Пен и „Лига“ на Салвини, ще разполага с 58 места. Партията „Брекзит“ на Фараж се оттегли към европейското семейство на „Европа на свободата и пряката демокрация“, където са конкурентите и настоящи коалиционни партньори на Матео Салвини – Движение „5 звезди“. Прогнозно те ще заемат 54 места в новия Европарламент. Това означава, че популистите и евроскептиците са силно фрагментирани в общо три различни европейски семейства. Тези три различни евроскептични семейства биха имали обща тежест от 175 места, и то само в случай че постигнат консенсус помежду си. Следователно трудно биха могли да повлияят на политическия процес в ЕП. А различията между евроскептичните партии са големи и в областта на ключови въпроси, което още повече затруднява коалирането.

Двете семейства на Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и зелените прогнозно вземат 174 места, или с едно по-малко от евроскептиците, но те далеч не са единствените проевропейци.

Същевременно ЕП трябва да излъчи нова Европейска комисия и нов председател. След като държавните ръководители на 28-те държави членки стигнат до консенсус за кандидат с оглед на резултатите от изборите, Парламентът трябва да подкрепи избора. Настоящата Комисия има мандат до края на октомври т.г. „И четиримата водещи кандидати се обединиха около схващането, че е нужна институционална реформа, която да засили ролята на ЕК и ЕП за сметка на Съвета на ЕС. В тази връзка фаворитът за председателския пост в ЕК Манфред Вебер декларира намерението си да превърне всяко предложение на ЕП в законодателна инициатива“, писа Иглика Иванова в своя обзор на основните лица в надпреварата за един от най-важните постове в ЕС.

Но разногласията в преговорите са големи. Френският президент Еманюел Макрон не подкрепя Манфред Вебер, нито процедурата за избор на кандидат, според която водачът на най-голямото мнозинство в Парламента става председател на ЕК. „За мен е ключово хората на най-деликатните позиции в ЕС да споделят нашите ценности и да са възможно най-харизматичните, изобретателни и компетентни. Важно е и да имаме баланс между половете – да предложим двама мъже и две жени“, заяви Макрон. В настоящия момент Манфред Вебер е подкрепян от Ангела Меркел, както и представителите на Ирландия и Хърватия, докато Франс Тимерманс е фаворит на Испания и Швеция. Преговорите ще бъдат дълги, а финалът се очаква чак през юли.

Европа е важна

Избирателната активност в целия Европейски съюз стигна до най-високите си нива от петнайсет години насам – над 50%. Това са първите избори в историята на ЕС, в които активността не отчита спад спрямо предходните избори. Във Франция повече избиратели отидоха до урните за европейския вот, отколкото за парламентарните избори през 2017 г. Мнозинството от държавите отчитат ръст на гласувалите, а вотът засяга не само национални, но и наднационални проблеми, като европейската интеграция и идентичност, както става ясно от платформите на много от спечелилите партии. Макар националните въпроси да остават решаващи за гласоподавателите, много от изборните програми и гласувалите за тях показват, че европейският вот може би е на път да се превърне в нещо повече от наказателен вот за партиите на власт или лакмус за изборните настроения в държавите. На Обединеното кралство може да се гледа като на парадоксално потвърждение на тази теза, тъй като, макар резултатът да е в полза на евроскептична партия, а гласуването да се ориентира около националния въпрос за Брекзит, този казус е свързан директно с Европейския съюз и европейското бъдеще.

Новият ЕП ще бъде много по-представителен от идеологическа и политическа гледна точка. Очакват се промени в приоритетите на Съюза, като зелените например вече заявиха, че тяхното съдействие си има цена и тя е прокарването на политики, свързани със справяне с климатичните промени. През юни ще стане ясно как ще бъдат формирани политическите семейства в ЕП, и дотогава всичко остава на ниво спекулации и прогнози. Дали евроскептиците ще успеят да постигнат консенсус за обединение, каквито са амбициите на Матео Салвини и Марин Льо Пен, ще стане ясно също в следващия месец. Срещата на ЕС ще се проведе на 20 и 21 юни, а встъпителната сесия на новоизбрания ЕП е предвидена за 2 юли, като скоро след това ще бъде направен изборът за председател на ЕК и изслушванията за европейски комисари.

Макар още да не можем да говорим за европейски избори около изцяло европейски въпроси и разделения, вотът от 2019 г. ще остане в историята като прецедент в множество аспекти – форматът, в който протече кампанията за европейските избори, инициативите, поощряващи гласуването, както и отразяването от страна на европейските медии, показват по-висок интерес и желание за задълбочаване и европеизация на изборните процеси. Задачата на новоизбрания Парламент не е лека – структурите на ЕС се нуждаят от сериозни реформи, за да се адресират умерено и практично проблемите, на които евроскептиците предлагат радикални и често неприложими решения. Остават въпросите за бъдещето на ЕС; обвързването на еврофондовете с върховенството на правото; корупцията и изоставащите държави, сред които и България; поощряването на иновациите и развиването на конкурентоспособността на Съюза в една дигитална епоха; защитата на правата, свободите и неприкосновеността на европейските граждани онлайн и офлайн.

Затова, ако трябва да обобщим европейския вот с един цитат, най-подходящи биха били думите на Уинстън Чърчил от ноември 1942 г., в разгара на Втората световна война:

Това не е краят. Това не е дори началото на края. Но може би е краят на началото.

Заглавна снимка: © Jakob Braun

Йоанна Елми

Йоанна Елми

Следва международни отношения, история и литература в Новата Сорбона, Париж. Пътува, чете и пише в опит да разбере света. Вярва в думите на Булгаковия дявол: фактът е най-упоритото нещо на този свят, а малодушието е най-страшният човешки порок.