Ген. Атанас Атанасов: „Това не е първият опит за ликвидирането на Емилиян Гебрев“

Два скандала в България – връзката между аферата „Скрипал“ и опита за отравяне на оръжейния бос Емилиян Гебрев и изнесените милиони от Държавната петролна компания на Венецуела чрез българска банка – поставят отново и остро въпроса за българските специални служби, за тяхната ефективност и независимост от политически и други влияния. По темата разговаряме с генерал Атанас Атанасов.

Юрист по образование, съдия, прокурор и адвокат, работил в системата на МВР, през 1997 г. става за кратко секретар на Вътрешното ведомство, а след това оглавява Национална служба „Сигурност“ (понастоящем ДАНС). От 2005 до 2009 г. е народен представител от ДСБ, за втори път влиза в парламента като депутат от Реформаторския блок след предсрочните избори през 2014 г. Понастоящем е председател на ДСБ и съпредседател на „Демократична България“.

Венелина Попова: Да започнем със случая „Гебрев“. За няколко дни чухме толкова различни версии от бивши разузнавачи, политици и експерти, че хората са объркани как да различат истината от сензацията.

Атанас Атанасов: Пропагандната машина на властта се опитва да замаже тези два скандала и да ги представи пред нашата общественост като успехи на българските служби и институции, което е доста смешно. На практика със скандала „Скрипал – Гебрев“ беше осветено публично системното бездействие на българския сектор за сигурност по линия на противодействие срещу руските специални служби. Не подценявам това, което се е случило с Гебрев, но то е по-малката част от цялостната картина. Всъщност скандалът излезе в публичното пространство след контролирано изпускане на информация от британските служби към един разследващ сайт и оттам тръгна всичко. Беше избран този начин, след като партньорите ни са зациклили в опитите да си взаимодействат на оперативно ниво с нашите специални служби срещу руските на наша територия. И едва тогава са минали на политическо ниво. Чрез посланичката на Великобритания въпросът е поставен пред българското правителство, и то още миналата есен.

ВП: Прокуратурата ще установява със съдействието на българските и британските служби с какво вещество е отровен Гебрев и с каква цел. По-важният въпрос е има ли основания да се съмняваме, че разследването по неговия случай е прекратено заради натиск върху прокуратурата и ДАНС? Този въпрос е още по-важен в контекста на повдигнатото през 2017 г. обвинение към бизнесмена за ръководене на организирана престъпна група, заради което беше и временно отнет лицензът му за износ на оръжие. Според самия Гебрев опитът за отстраняването му от пазара на оръжие идва, след като Цветан Василев отказва да прехвърли дружеството „Дунарит“, което има задължения към КТБ, в руски ръце? Така и до днес обществото не разбра дали Гебрев е престъпен бос, или жертва на Русия, която иска да ни отстрани от международния пазар на оръжия…

АА: Още след опита за убийство на Гебрев, на сина му и на негов служител през 2015 г. – събитие, за което българската общественост едва сега получи някаква по-конкретна информация – имаше две версии. Първата свързваше случая с битката за собственост на „Дунарит“, а другата – с това, че Гебрев изнася оръжие за Украйна. Коя от двете версии е действителна и дали няма трета, на този етап не бих се наел да спекулирам. В крайна сметка е имало опит за убийството на тези хора, образувано е досъдебно производство и след известно време то е спряно. А папката е сложена в ония купчини, дето чакат случайно някой ден нещо да стане. И разследването е възобновено чак миналата есен. И то не защото Гебрев е подал молба за това, а заради политическия демарш от страна на Великобритания пред българското правителство с конкретните данни, предоставени на властите ни за този трети човек в аферата „Скрипал“.

ВП: Още по-интересно е, ако разгледаме случая „Гебрев“ в контекста на производството на оръжия у нас с руски лицензи, които отдавна са изтекли, но Русия не може да се примири с този факт. Още повече че неведнъж в ембаргови държави е откривано българско оръжие, вероятно доставено през трети страни. Преди два дни вицепремиерът Валери Симеонов заяви, че българската държава би изгубила много, ако ни отнемат оръжейни пазари като в Индия например. Но какво печели държавата от този бизнес, когато той е почти изцяло в ръцете на частници, при това без да сме сигурни, че те не са подставени лица. Все още никой не е отговорил на въпроса защо държавата продаде златната си акция в „Арсенал“ в седмицата преди балотажа на местните избори в Казанлък през есента на 2011 г.? Да не се връщам по-назад как бяха продадени най-големите оръжейни заводи в България…

АА: В този бизнес битката е основно за пазари. Особеното е, че големите печалби идват, когато търговците успеят да продадат оръжие на ембаргови територии, защото има голям риск. Обикновено се използват възможности за получаване на лиценз за износ на оръжие за някоя съседна на конфликта държава. За тази цел се използват старите връзки на нашите оръжейни търговци от времето на соца и основно на хора, които са работили за „Кинтекс“. Понеже в този бизнес конкуренцията е много тежка, затова е възможно използването на всякакви методи и средства за отстраняване на съперници. Не бих искал да създавам нов скандал, но това не е първият опит за физическото ликвидиране на Гебрев.

ВП: Имате ли информация за това твърдение?

АА: Да, разбира се, че имам информация. Според мен в миналото е имало и други такива опити за неговото убийство. Но ако Гебрев иска да даде светлина върху целия този процес, най-добре е той сам да говори.

ВП: Има ли руска следа в тези опити? Или е замесена вътрешната конкуренция в бизнеса? И защо, ако срещу него е имало и други опити за покушение, той мълчи за тях?

АА: Това са важни неща. И трябва да ги разберем от Борисов, а не от Цацаров, който излиза и говори публично, сякаш е кооптиран член на правителството. Това е нонсенс, защото според чл. 105, ал. 2 от Конституцията Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната. Когато има такъв тип казуси, правителството трябва да даде необходимата информация на гражданите. Още повече че самият Борисов при разпределението на ресорите в кабинета остави на свое подчинение всички специални служби и ги ръководи лично. Има и други случаи, когато в кабинета на премиера се събират главният прокурор, вътрешният министър, шефът на ДАНС и не знам си още кой, обсъждат нещо, а после излиза и говори главният прокурор. Това е някакъв специфичен заслон, който Сотир Цацаров прави на министър-председателя. А премиерът, както виждате, при тези тежки скандали мълчи.

ВП: И скандалът с венецуелски петродолари извади на показ неефективността на ДАНС, в частност и на финансовото разузнаване. Според Вас за какво става дума – за престъпно бездействие или за вид съучастничество на службите в тази афера? И ще има ли рефлекс този скандал върху имиджа на държавата ни, която чака да бъде приета в Шенгенската зона?

АА: Нека да проследим фактите. Преди повече от седмица депутат от Венецуела направи публично изявление, че те са засекли превод на голямо количество петродолари към България. Аз съм сигурен, че ДАНС е реагирала оперативно и е изяснила тези обстоятелства. Защото няма как при такава бомба в нейно поле Агенцията да не е реагирала. Информацията е била изяснена и е докладвана на политическо ниво. И след това – нищо. За да се стигне до тази конфузна ситуация преди два дни: посланикът на САЩ да отиде в кабинета на премиера и да сложи на бюрото му всички данни, които американските служби са събрали за този превод.

ВП: Тъкмо затова Ви попитах за престъпно бездействие ли става дума, или за някакво съучастничество в тази афера?

АА: Според мен става въпрос за затаяване на информация.

ВП: С каква цел?

АА: Мотивацията е трудно да бъде изяснена. В момента нямаме реално действащ финансов регулатор, защото КФН (Комисията за финансов надзор) е без ръководство. Но тези въпроси имат своето оперативно и своето политическо измерение. Убеден съм, че оперативната служба е събрала тази информация и я е докладвала на политическото ниво. Там не са били предприети никакви действия, тоест отговорността рефлектира в кабинета на премиера. Затова от „Демократична България“ излязохме с позиция и искаме оставките на главния прокурор и на цялото ръководство на ДАНС. Като, разбира се, отговорността за оперативните служби е в полето на министър-председателя, но това е въпрос, който трябва да бъде решен с политически средства. Борисов трябва да бъде отстранен с избори.

ВП: Случайно ли е, че трансферите на петродоларите са станали тъкмо през „Инвестбанк“, която се споменава в разследване на сайта „Биволъ“?

АА: Дали щеше да бъде тази, или друга българска банка, за международния имидж на България няма никакво значение. Но това показва пред нашите партньори, че ние сме специфична пробойна на съюзите, в които членуваме. Това е големият проблем. И пак казвам – пропагандната машина на властта със страшна мощ работи за това едва ли не в условията на кризисен пиар да докаже, че и в двата скандала България е активна. А е точно обратното. И по случая „Скрипал – Гебрев“, и за венецуелските петродолари ние сме притиснати от нашите натовски партньори публично, за да свършим някаква работа. Защото те знаят, че без натиск няма да се свърши нищо – заради зависимости.

ВП: Каква е оценката Ви за ефективността на нашите служби в защита на националната ни сигурност? И мислите ли, че те работят върху тезата, изказана от Цветан Цветанов след участието му в Молитвената закуска в Белия дом, че Русия ще направи опит да се намеси в изборите ни?

АА: Службите са инструмент на политическото ръководство на държавата. В крайна сметка тяхната основна задача е да събират определена информация, важна за националната ни сигурност, да я анализират и да я предоставят на политическото ръководство на държавата за вземане на решения и мерки. Проблемът не е в машата, не е в ръката – проблемът е в главата.

За ефективността на нашите служби ще ви дам само примера с открадването на новия служебен и много скъп джип на шефа на най-тайната служба у нас – ДАТО, Държавната агенция за технически операции, която се занимава с подслушването и проследяването, тоест с особено важни оперативни задачи на всички служби. Автомобилът на шефа на Агенцията беше откраднат пред дома му някъде около Коледа и до ден днешен не е намерен. Давате ли си сметка какъв резил е това? Аз не изключвам да става въпрос за остро мероприятие на чужди специални служби, за да покажат, че нашите са по „бели гащи“, с извинение. Никой не потърси отговорност от шефа на Агенцията за това, че сам управлява колата и я паркира пред дома си. И това само защото навремето бил завършил пожарникарския институт и Борисов го познавал лично. Това е скандал, който показва неспособността на нашите служби да реагират на заплахи за националната сигурност.

ВП: Могат ли тези два скандала – с Гебрев и с петродоларите – да наберат инерция и да предизвикат криза в управлението и предсрочни избори?

АА: За да се стигне до предсрочни избори, е необходим комплекс от причини. Но е важно да достигне обективна информация до обществото какви са управляващите ни. И хората да разберат, че е необходима радикална политическа промяна. Защото на практика Борисовата България представлява кръг от приятели, които са овладели държавата, за да изцеждат пари към приближените си фирми. В България годишно се крадат около 10 млрд. лева.

Накрая обаче искам да кажа две важни неща. Едното е, че Борисов и неговите приятели, които управляват държавата, имат интерес от приспани български служби и правят всичко необходимо за това. Защото ако службите работят по-ефективно, ще хванат и техните кражби. И второто е по отношение на Русия. Със своята максима „винаги с Меркел, никога против Путин“ и с това, че на практика не разрешава да се развиват оперативни способности за противодействие на руските специални служби, Борисов смята, че си купува индулгенция при Путин. Само че се е объркал. Защото Русия е империя и преследва своите интереси. И ако днес преклонената главичка сабя не я сече, утре Борисов просто ще го пометат, ако не им е удобен.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю на ген. Атанасов пред BiT