Геополитическият контекст на българските скандали във властта

Скандалите, свързани с публични лица от най-високите нива на властта у нас, се застъпват – преди един да е отшумял, идва друг. Ориентирането в тях е трудно, особено за публиката, която не търси анализ на фактите и обстоятелствата, а само се забавлява с комикси, аудиозаписи и снимки, в които основен персонаж е премиерът на републиката и все още любимец на една част от народонаселението.

Доскоро Бойко Борисов твърдеше, че също се забавлява с „компроматите срещу него“,

каквито нарича SMS кореспонденцията му с обвиняеми олигарси, дискредитиращите го записи, снимки и пр. Но на извънредна пресконференция, свикана панически в сряда, Борисов обяви, че вече се страхува и за физическото си оцеляване. Откъде идват страховете му, той знае сам най-добре, но едва ли истинската причината за тях е „дронът на президента“, който го кара да изпада в параноя. Премиерът съвсем неслучайно постави скандалите в геополитически контекст и заяви, че те се появяват преди решението за приемането на страната ни в чакалнята на еврозоната (което се очаква да стане през юли), след сделката за закупуването на американските изтребители и след напредъка на енергийните проекти.

В същия ден, в който на един сайт се появиха снимките на премиера от неговата спалня в резиденция „Бояна“, Васил Божков публикува извлечения от банковите си сметки, а бившата дясна ръка на Борисов в ГЕРБ Цветан Цветанов подаде заявление за напускане на партията и обяви, че скоро ще може да представи новия си политически проект.

На пръв поглед между тези събития няма видима връзка, но така ли е всъщност?

От Обединените арабски емирства Васил Божков няколко пъти попита Борисов къде са милионите, които олигархът е изтеглил и по негови думи, са били предназначени за върхушката на „хунтата“, както нарича управляващите най-богатият човек в държавата с 18 обвинения от прокуратурата. Но това е само една от версиите, при това без особена тежест – по разбираеми причини. С достоверна информация трябва да разполага финансовото разузнаване на ДАНС, защото, както потвърди и пред БНТ банкерът Левон Хампарцумян, докладите за всяка транзакция над 30 000 лв. се генерират автоматично и няма как теглените от Божков суми да бъдат скрити. Нито пък следите им да бъдат заличени. Въпросът е как службите са използвали тази информация и стигнала ли е тя до когото трябва.

Цветан Цветанов – бившият „сив кардинал“ в ГЕРБ, заяви, че напуска партията, с думите: „Не искам да виждам как граденото и с моите усилия отива по дяволите и как в партията постепенно намират място страх, подмазвачество, интригантство и посредственост.“ Още повече че бил от хората с „енергия и хъс да изграждат“. Затова очакваме да видим и новия политически проект на бившия Втори в управляващата партия, който дълго време живя в сянката на лидера, но не криеше, че тази роля не му е присърце.

Не закъсняха и новините, свързани с напредъка на енергийните проекти.

В четвъртък в Народното събрание министърката на енергетиката Теменужка Петкова съобщи извън дневния ред на парламентарния контрол, че руската компания „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“ са подписали меморандум и ще участват с обща оферта в процедурата за избор на изпълнител на изграждането на АЕЦ „Белене“ в състезание с две други азиатски компании – Китайската национална ядрена корпорация и Корейската хидроядрена корпорация. Само че „радостната“ новина бе изчетена от Теменужка Петкова с посърнал вид и неоптимистичен тон, защото всеки знае, че съдбата на този проект зависи от Европейската комисия, която трябва да му даде зелена светлина. Ама надали.

Без всякакво съмнение енергийните проекти, които България изпълнява и възнамерява да изпълни с участието на Русия – газопроводът „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“, – засягат пряко интересите на САЩ в региона. От друга страна, приемането ни в чакалнята на еврозоната ще отдалечи страната ни от руската орбита на влияние и ще обърка плановете на Кремъл и Путин за Югоизточна Европа. За този геополитически конфликт намекна и Борисов на пресконференцията с недомлъвки.

В подобна на своя български приятел ситуация е и президентът Реджеп Тайип Ердоган,

който също изгражда стратегически енергийни проекти с Русия. Единият от тях е газопроводът „Турски поток“, а в началото на април 2018 г. Ердоган и Путин дадоха символичен старт и на най-голямата руска инвестиция в южната ни съседка – строежа на ядрената централа в Аккую. Тя ще бъде с четири блока, първоначалната ѝ цена е 20 млрд. долара, а 99,2% от акциите са собственост на руската компания „Росатом“.

През 2019 г. Турция приключи и доставката на своя територия на руските ракетни отбранителни системи S-400. Вашингтон не успя да спре тази сделка, с което Ердоган си навлече гнева на Белия дом и предизвика напрежение в НАТО. От този конфликт произлезе риск Анкара да остане и без поръчаните сто американски изтребителя F-35 от пето поколение, а на заплахата турският военен министър Хулуси Акар отговори, че страната му може да започне производството на собствени военни самолети.

Масло в огъня на отношенията между Анкара и Вашингтон наля и гласуваният от турския парламент едногодишен мандат за разполагане на войници в Либия, който накара Тръмп да предупреди своя турски колега, че всяка чужда военна намеса там е нежелана.

На фона на тези събития в южната ни съседка

двама бивши съпартийци на Ердоган напуснаха управляващата Партия на справедливостта и развитието

и обявиха началото на два нови политически проекта. Учредител на първия е 52-годишният Али Бабаджан – бивш икономически вицепремиер, който се оттегли от управляващата ислямско-консервативна партия и заяви, че „има остра нужда да се създаде една по-просперираща и жизнена Турция, а това е невъзможно при сегашното политическо състояние, […] защото управляващата партия е започнала да върши неща, които противоречат на основополагащите ѝ принципи“. Втори фронт срещу Ердоган отвори бившият външен министър – ислямистът Ахмет Давутоглу, който в края на миналата година регистрира опозиционната Партия на бъдещето.

Засега социологическите агенции не отчитат висока подкрепа за тези две нови политически формации. Но тяхната цел е да ерозират бавно влиянието на управляващата партия, която с политиката си засегна американските геостратегически интереси в региона – и е въпрос на време тази цел да бъде изпълнена.

И в България любимият на задкулисието политически инженеринг също е в ход.

Един след друг заявки за участие в битката за властта на следващите парламентарни избори направиха Слави Трифонов, Мая Манолова и Васил Божков. Сред тях се нареди и Цветан Цветанов. Това са новите играчи, но само засега, защото до изборите през март 2021 г. има още време, а залозите – очакваните милиарди евро от Европейския съюз – са изключително високи, ако използваме хазартния термин.

Въпреки скандалите, които не престават да тресат държавата и да омерзяват обществото с падението на политическата класа, социолозите не отчитат партия, която да повишава доверието на избирателите към нея и да трупа шансове да измъкне каруцата на властта от калта, в която е затънала.

Очевидно е, че Борисов се провали. Морално и лидерски.

Оплетен в корупционни скандали, той не може да бъде спасен, независимо от клетвите на ГЕРБ, че ще го бранят до последно. Защото същите тези, които днес му се вричат във вярност, утре, когато пробойните в кораба на управляващите станат големи и той започне да потъва, първи ще избягат от палубата му.

Провалиха се и лидерските амбиции на премиера да бъде основен фактор за европейската интеграция на страните от Западните Балкани. С последния аудиозапис, в който се споменават в унизителен контекст и имена на премиери на държави от ЕС, Борисов изгуби и доверието на партньорите ни от Брюксел, ако някога изобщо го е имал. Провалиха се и опитите му да балансира между регионалните интереси на Москва и Вашингтон, защото за това се изисква много дипломатичност и интелект – интуицията в тази игра не стига.

По тези причини българският премиер е вече бита карта за много посолства в София, които вероятно мислят за това кой ще го замести, каква ще е бъдещата конфигурация в Народното събрание и как би изглеждала следващата управляваща коалиция.

А че ще е коалиция, спор няма.

Защото дори и е да е отново първа политическа сила, ГЕРБ ще е с намалена електорална подкрепа, а следващият парламент – още по-фрагментиран. Затова може да очакваме и бъдещата управленска коалиция да е далеч по-безпринципна от досегашната между ГЕРБ, „Патриотите“ и ДПС зад паравана.

Всеки от новите политически играчи, направили заявка за участие в изборите, има потенциал да преодолее 4-процентната граница за влизане в Народното събрание. Едва ли ще има проблем за това и олигархът от Дубай. По простата причина, че на хората толкова много са им омръзнали физиономиите от телевизора, особено една конкретна, че биха гласували без угризения да сменят един бандит с друг. Като „най-печално известния гангстер в България“, както го нарече бившият временно изпълняващ длъжността посланик на САЩ в България Джон Ордуик, Божков ще може да участва в задкулисни договорки в парламента, но едва ли партията с мандат да състави кабинет би го поканила официално за партньор, дори и някой друг да е начело на неговия политически проект.

Колко са възможните писти, които могат да изстрелят един или друг към върха на изпълнителната власт, можем само да гадаем. Както и какъв порочен договор за усвояването на големите пари от Европа могат да сключат бъдещите партии в парламента, някои от които са дори без ясен профил. Пък и както се вижда от тенденцията в последните години, традиционното разделение дясно–център–ляво няма особено значение за избирателите, както са без тежест идейните послания и програмите на партиите, когато трябва да си избират партньори във властта.

По-интересно е чии геополитически интереси биха защитавали новите партии, ако получат представителство в следващия парламент, независимо че всички ще се кълнат в евро-атлантическите ценности и в избрания от България европейски път на развитие. Ако позиционирането на Цветанов, чийто политически проект вероятно е съгласуван с презокеанските ни партньори, е предвидимо, не можем да кажем същото за Божков или Трифонов, които познаваме в друго качество, не и като политици. Особено важно е и дали ДПС ще запази ролята си на балансьор и досегашните си порции от властта, както и дали Пеевски ще овладее окончателно партията на Доган. Но най-обезкуражаващото за избирателите е, че вероятността политическите партии да се еманципират от паралелната власт изглежда нищожна. Поне към днешна дата.

Заглавна снимка: Борисов и Цветанов на конгрес на ЕНП през 2009 г. Снимка: ЕНП