Ако не усещате на какво мирише държавата, ще ви кажа. Мирише на пот. Потят се по високите етажи, не само на шестия, не само в сауната на върха на покрива, който е тераса.

Държавата е притихнала. След четири оставки и една молба за отпуск Бойко Борисов препоръча на всички замесени в имотния скандал да излязат в дъъъълга почивка, докато ги проверяват; спря – временно – небостъргача на частната строителна фирма „Артекс“; и макар да не е седмият ден, реши да си отдъхне.

Има нужда. Скандалът с луксозните апартаменти, напазарувани твърде евтино от хора на публични длъжности, заплашва да се разрасне и броят на оставките съответно да нарасне. Да не се окаже, че преди европейските избори кадровата банка на ГЕРБ ще се изпразни заради овакантени по спешност управленски кресла?

След като Цветан Цветанов напусна 44-тото Народно събрание, парламентарната група вече е окомплектована с нов депутат – Станислав Стоянов, и с нов лидер – д-р Даниела Дариткова, влязла в парламента през 2009 г. като балдъзата на Мирослав Найденов (земеделски министър в първия кабинет на ГЕРБ), но вече натрупала свой актив. За правосъден министър е предложен човек, чиито юридически компетенции няма да засенчат работата на предшественичката му на поста Цецка Цачева, също подала оставка. Данаил Кирилов, председател на Правната комисия в парламента, благодари за номинацията и обяви като най-сериозна задача довършване на работата по мониторинговия механизъм. Освен това премиерът му е заръчал да върне общинските съветници отново в кръга на лицата, които да бъдат проверявани от КПКОНПИ – извадени от същия тоя кръг по идея на ГЕРБ. Кирилов благодари за доверието. Наистина си е за благодарене – това е като да платиш апартамент на зелено и най-после да получиш Акт 16.

Но така е в политическите скандали – едни губят доверие, други ги товарят с още по-голямо. На 4 април председателят на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев излезе в отпуск, докато бъде проверен от прокуратурата за разминаванията за два негови апартамента и укритата от деклариране пред Комисията, която оглавява, тераса от 186 кв.м. Стори го веднага след като прокънтя призивът на Борисов за „незабавна оставка или дълъг отпуск“ на замесените. Няколко часа след думите на премиера лидер, президентът Румен Радев заяви, че е по-добре Пламен Георгиев да остане встрани и че снема доверието си от него.

Държавното обвинение започва проверки и на жилищата на сина на директора на Националната следствена служба (НСлС) и заместник главен прокурор Борислав Сарафов, както и на Елисавета Панова**, съпругата на председателя на Върховния касационен съд (ВКС). Лозан Панов вече декларира, че няма защо да излиза в отпуска, но Сарафов ще го направи. Тази седмица съпругата на Панов беше насрочила пресконференция, която по-късно отмени. Засега в този призив не се припознава заместникът на Георгиев в КПКОНПИ – Антон Славчев. И той като шефа си Георгиев е скрил тераса, която е даже по-голяма от шефската – 244 кв.м.

Кой е по-голям борец срещу корупцията

Както върви, Борисов изземва инициативата в борбата с корупцията, като показва реални мерки броени дни преди насроченото на 8 април от президента Румен Радев заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС). То може и да бъде провалено от нечие скандално поведение, така както се провали онова от 20 юни 2013 г., свикано от президента Росен Плевнелиев заради избора на депутата от ДПС Делян Пеевски за шеф на ДАНС. А го провали Борисов, лидер на опозиционната тогава ГЕРБ, който го напусна заради някакъв митичен заговор за убийството му – щял да бъде арестуван и убит в ареста. Изглежда, беше предозирал с филмите.

Предстоящото заседание на КСНС е посветено на борбата с корупцията по високите етажи на властта заради зависимостите между политици, бизнес и власт, излезли наяве в „Апартаментгейт“. В първия си коментар по темата Радев заяви, че „случаят надхвърля обхвата на една имотна сделка, защото пряко рефлектира върху доверието в политическата класа и държавността“.

Разбира се, че държавният глава се възползва от скандала „по високите етажи“, който се развива фарсоподобно с укритите от деклариране огромни тераси на персони, избрани да бъдат гардове на „белите пари“ и държавността. Партията, която го предложи за поста на „Дондуков“ 2 – БСП, поиска оставката на Пламен Георгиев. Тук социалистите показват последователност, тъй като техните депутати гласуваха и против избора му от 44-тото НС.

В ГЕРБ са наясно, че ако се опитат да изклинчат от КСНС, ще инкасират повече негативи, затова най-вероятно ще участват. Все пак ще имат превес на заседанието, тъй като всички представители на държавата са избрани или назначени от тях, а като прибавим хората на коалиционния партньор „Обединени патриоти“ и на Марешки, мнозинството е гарантирано. (Членове на КСНС са председателят на парламента, премиерът, министрите на вътрешните и външните работи, на отбраната и на финансите, шефовете на ДАНС и на разузнаването, началникът на отбраната и секретарят на правителствения Съвет по сигурността. Всяка от парламентарните групи също изпраща участник, а в зависимост от обсъжданите теми могат да бъдат привличани и други представители на държавата или партиите.)

БСП, които се надяват „Апартаментгейт“ да скъси максимално разстоянието между тях и ГЕРБ, ще се готвят. ДПС, които очакват да си възвърнат част от гласовете на българските мюсюлмани, няколко десетки хиляди от които гласуват за ГЕРБ, също се надяват на ползи от скандала. Предвид заложената цел от 400 000 гласа и намаляващата подкрепа за Движението, задачата няма да е лесна.

До 8 април няма да има резултати от проверките, разпоредени заради „Апартаментгейт“. Но един от негативите вече е консумиран – компрометирана е КПКОНПИ, любимата бухалка на властта. И дори видео от изкараната на търг къща на Баневи, наподобяваща дворец, не може да се мери с терасата със сауна, душ и барбекю.

Кой слага точката? Не Пламен Георгиев, разбира се

Неколцина олигарси в България се събрали и решили да си отмъстят на КПКОНПИ, защото имат 198 милиона причини да го направят. Пуснали една шапка помежду си, събрали пари за дрон, дали на хлапето на единия да го управлява и заснели една тераса със сауна, барбекю и душ. После продали историята на медиите. Е, може и да не е станало точно така, но дали си струва пуканките тоя филм с главен герой шефа на КПКОНПИ, който слага точка преди финалните надписи?

Герберският криейтив прибягна (отново) към „заплаха за убийство“ в непохватен опит да наклони везните към версията на Георгиев, че е мишена, а не маскара. Този път е писмо с малка примка. А през 2016 г. беше писмо с изрязани от вестници букви, патрон и адресат – Бойко Борисов. За разнообразие следващия път може да е прясно отрязана свинска глава – и пресцентърът да прати снимки.

Но да се върнем на терасата и едни суми, които се губят в декларациите на Георгиев. НАП и кредиторът му – Първа инвестиционна банка (ПИБ), толкова се оплетоха в замазване на гафовете, че те само станаха по-видими.

Миналата седмица на помощ се притече НАП – за да промени данъчната оценка на първото жилище, купено от Георгиев през 2012 г. Според нотариалния акт и декларацията излизаше, че го е купил дори под данъчната оценка. Но на 28 март НАП спешно преоцени имота със 100 000 лв. а по-малко и данъчната оценка стана по-ниска от цената на придобиване. Обяснението на Георгиев е, че е станала грешка и през 2012 г. не обърнал внимание какво пише в нотариалния акт. Едва миналата седмица установил грешката (точно когато „Биволъ“ съобщи за разминаването в имотните му декларации), а тя била своевременно поправена от НАП.

Но за терасата не се получи така. Първо, Георгиев шикалкавеше, че е част от общите площи на кооперацията и затова не я е декларирал като своя в имуществената си декларация като висш държавен служител. Но само от неговия апартамент има излаз към нея, а тя е фигурирала и в офертата за продажба на имота от предишните собственици. Второ, ипотекиран е целият имот, видно след като bTV показа договора за ипотеката: „Ипотеката се вписва върху следния недвижим имот, собственост на Пламен Георгиев Димитров… застроена площ от 16 квадратни метра, състоящо се от галерия и баня с тоалетна, и тераса – плосък покрив с площ от 186 квадратни метра…“

Тоест ако изпадне в неплатежоспособност или по някаква причина кредитът стане предсрочно изискуем, банката ще му вземе имота заедно с терасата – защото фигурира в нотариалния акт. Така че изявлението на ПИБ в отговор на питане на БНР, че терасата не е част от обезпечението за ипотечния кредит, е просто лишено от стойност. В противен случай нотариалният акт трябва да се поправя.

И още нещо. ПИБ посочва, че е отпуснала кредит в размер на 189 500 лв., като тази сума представлява 50% от пазарната оценка на тризонета на Георгиев. А той е платил 293 374 лв. – доста под 265-те хиляди евро от официалната обява за имота, публикувана през 2016 г. и огласена от „Антикорупционния фонд“.

Все пак в едно изречение от съобщението на банката никой не се съмнява – че финансовите възможности на Пламен Георгиев му позволяват да обслужва кредита. Със сигурност е така при заплатата от 7500 лв.

Тази работа с евтините апартаменти обаче не е отсега. Има две възможни обяснения за съмнително ниските цени – или жилищата се дават като подкуп срещу извършена или предстояща услуга, и/или защото политиците не могат да обяснят произхода на средствата си. Очевидно на тези хора и през ум не им минава, че някоя институция в държавата може да установи сериозно разминаване между реални доходи и начин на живот – разходи за дом, пътувания, почивки, образование на децата и т.н., – и те да си получат заслуженото наказание.

СНЧ

В България, където демокрацията се води победила, а пазарната икономика – установена, има неписани правила, които отменят писаните. Те са в сила, ако си СНЧ – „силно наш човек“. Ecce Homo, в побългарен като Виенския бал вариант. СНЧ е неизтребима категория в България. СНЧ ползва набор от привилегии: частни фирми продават апартаменти на няколко пъти по-ниски цени, защото СНЧ-тата няма как да докажат произхода на парите; частни банки отпускат огромни кредити, каквито не дават на обикновените ничии хора; СНЧ-тата могат да бъдат назначени на места, за които нямат не просто квалификация, а дори и подходяща диплома; а обърка ли се нещо, всички държавни институции се изправят да ги бранят, да почистват след тях или да разчистват ниша за бизнеса им. Тези привилегии действат само когато на власт са хората-на-силно-нашите-хора.

Така политологът Азер Меликов стана шеф на държавната фирма „Информационно обслужване“ с над 10 000 лв. заплата по време на премиерстването на Сергей Станишев, а 28-годишната еколожка Марина Армутлиева командваше бордовете на други два държавни мастодонта – АЕЦ „Козлодуй“ и „Мини Марица-изток“ в първия кабинет на ГЕРБ. Освен на ниво изпълнителна власт, СНЧ-тата са насадени и на ниво местно управление и „Кумгейт“ (назначенията на близки хора на ключови места в община Хасково под натиска на депутата от ГЕРБ Делян Добрев) е един от многото примери.

Къде остават тогава върховенството на закона, индивидуализмът, предприемчивостта и свободната пазарна икономика – все ценности на консервативното дясно, към което се причислява ГЕРБ? Ами справедливостта, солидарността, социалната държава на левицата? Всеки извън СНЧ е свободен да ги ползва, както намери за добре.

Но сега СНЧ-тата се потят, защото на покрива на властта е горещо. Точка.

** Бел. ред.: От документи, които Елисавета Панова е представила пред „Свободна Европа“, става ясно, че тиражираната от „Правен свят“ информация, че Панова е придобила имот на занижени цени (от 225 евро на кв.м), не отговаря на истината. Реалната стойност е между 465 и 505 евро/кв.м, в зависимост от това дали се смятат и довършителните работи, които Панова е платила.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на bTV

Емилия Милчева

Емилия Милчева

Журналистка. Вярва в критичния ум, любопитството и щипката лудост.