В края на март неочаквано евродепутатът Светослав Малинов се отказа да води листата на коалиция „Демократична България“ за предстоящите европейски избори. Като единствен мотив за това лидерите на „Да, България“, ДСБ и „Зелените“ посочиха отсъствието му поради закъснял полет от заседанието на Европейския парламент в Страсбург, на което трябваше да бъде гласуван пакетът „Мобилност“ на Макрон. На негово място лидерите на трите партии издигнаха заместник-председателя на ДСБ Радан Кънев. За предстоящия формат, в който ще се яви коалицията, за трудните компромиси в политиката и за сблъсъка в Европа между националистическия популизъм и крайния ляв радикализъм с Радан Кънев разговаря Венелина Попова.


Венелина Попова: Господин Кънев, според последното социологическо изследване на „Алфа Рисърч“ една четвърт от избирателите на бившия Реформаторски блок са настроени да подкрепят на предстоящите европейски избори коалицията между ГЕРБ и СДС. Как ще успеете да ги убедите, че техният избор ще бъде погрешен? Не мога да не Ви попитам и защо допуснахте всеядното политическо туловище ГЕРБ, образно казано, да погълне СДС и така Борисов да прелегитимира пред Европейската народна партия (ЕНП) дясната идентичност на партията си?

Радан Кънев: Аз реагирам изключително спокойно на влизането на СДС в листата на ГЕРБ. Това е една очевидна опция и от гледна точка на европейската политическа практика, и от гледна точка на нашата непосредствена политическа история: консолидацията чрез поглъщане е една от формите на политическо решение на разделенията. СДС със сегашното си ръководство направи този избор и не мисля, че той трябва да се драматизира. По-съществено от моя гледна точка е това, което правим ние – консолидация чрез съюзяване като много ясно изразена алтернатива на ГЕРБ. Аз мисля, че откакто нашата коалиция се създаде, по-категорична опозиция от „Демократична България“ няма. И затова изборът пред гражданите, които през годините не подкрепят ГЕРБ, както и пред избирателите, които са разочаровани от тази партия, е съвсем ясен – те или гласуват за ГЕРБ, или за алтернатива на ГЕРБ.

Що се отнася до тези, които според изследването на „Алфа Рисърч“ се ориентират към ГЕРБ, аз ще имам комуникация с тях в рамките на кампанията и ще им предложа една много умерена, но различна алтернатива. Вярвам, че накрая много от тях ще подкрепят листата на „Демократична България“, и то доста убедено. Защото това са хора, с които сме били плътно заедно по време на кампаниите. Много са сините кметове, които са получили моята безрезервна и трайна подкрепа. И вярвам, че сега аз мога да разчитам на тях.

ВП: Най-важният въпрос обаче сега е: ще направите ли обща листа с Движение „България на гражданите“ (ДБГ)? Защото мнозина ваши симпатизанти виждат в това драма. И тук отново стигаме до въпроса за полезността на компромиса в политиката и за това дали един подобен ход ще има консолидиращ или обратен ефект. Не бяха възприети еднозначно и обясненията за отстраняването на Светослав Малинов като водач на листата – знаем, че такива решения никога не са лесни и безконфликтни.

РК: Политиката е пълна с решения, които трябва да се вземат бързо. И вярвам, че избирателите го разбират. С ДБГ в момента се водят разговори, но преди да е постигнато политическо решение, няма да коментирам. Мисля, че това е правилният подход. Но тъй като казахте, че това решение не е лесно, и аз съм напълно съгласен, искам да подчертая нещо – решението да бъде издигнат за водач на общата листа човек, известен с умерени възгледи и с това, че разбира демократичната политика като комбинация от битки и компромиси, е взето от цялата коалиция. Моето лично мнение – и то никога не е било тайна – е, че след като ДБГ се позиционира ясно и много категорично като опозиция на ГЕРБ, с една очевидна дясна идентичност и като член на ЕНП с изключително силни проевропейски виждания – мястото ни на предстоящите европейски избори е рамо до рамо.

ВП: Но защо тогава някои от вашите симпатизанти виждат в това драма? И очаквате ли този ход да има неконсолидиращ ефект за избирателите ви?

РК: Мисля, че със спокойствие, много срещи и разговори ще убедим своите симпатизанти, че една такава консолидация е полезна и ще доведе може би до влизането на втори депутат от „Демократична България“ в Европейския парламент. А това вече ще е огромен успех и истинска политическа победа, от която имаме нужда. Имаме нужда от нея не ние като политици, а като хора с демократични възгледи, които не могат да приемат, че Бай Ганьо е лицето на европейска България. Имаме нужда от победа, за да бъдем утре голямата алтернатива пред предизвикателствата на страната ни.

ВП: Предишното ви сътрудничество с партията на Меглена Кунева не доведе до очаквани резултати. Помним колизиите ви в управленския формат с ГЕРБ, помним и как се разделихте с ДБГ. Защо сега очаквате по-различен резултат?

РК: Първо, няма съмнение, че на ценностно ниво, особено в перспективата на европейските избори, ние практически нямаме разминавания с ДБГ. Второ, трябва да оценим, че имаме общи електорални успехи в миналото. Неуспехът бе, че не изградихме вътрешно доверие и единство, за да можем да оцелеем в изключително трудната ситуация на коалиционен партньор на ГЕРБ, на Борисов и Цветанов. А както се вижда сега и от примера на „Обединените патриоти“, това е едно невъзможно упражнение в българската политика.

ВП: Да, към това могат да се прибавят и други причини – като лидерския егоцентризъм например.

РК: Със сигурност моите лични характеристики не са нито леки, нито приятни, и хората, които са работили с мен, чудесно го знаят. Така че първо предпочитам да видя гредата в собственото си око. Но искам да кажа нещо важно и с това да затворим тази тема, защото всичко е още хипотеза: вярвам искрено, че умните хора могат да си вадят поуки от собствените грешки. На базата на много лични разговори, които съм провел, мисля, че всички разбрахме две неща. Едното е, че без вътрешно доверие и единство няма никакъв смисъл от коалиции – тоест че това трябва да е един искрен процес. Второто е, че трябва да стоим много далеч от Бойко Борисов и ГЕРБ. Ако сме осъзнали тези две неща, перспективата пред нас е благоприятна.

ВП: А няма ли теми, които подкопават вътрешното доверие, няма ли съмнения, които могат да ерозират това доверие?

РК: В политиката винаги има съмнения, но не трябва да допуснем те да се превърнат в параноя и конспиративно мислене.

ВП: Десните партии и ДПС имат постоянен електорат – около и малко над 300 хиляди души. Ясно е, че вотът за ДПС е етнически и в този смисъл Доган не може да се бори за гласовете на вашите привърженици. Вие обаче можете да разбиете етническия вот, ако започнете една активна, а не проформа политика към това малцинство в България. Първи опит за това направи Иван Костов, но сега Борисов прагматично даде избираемото 5-то място на Касим Адемов, което му осигурява преднина пред останалите партии с между 50 и 100 хиляди гласа. Имате ли намерения да се обърнете към тази общност и нейните проблеми, включително и в европейска перспектива?

РК: Да, аз вече съм го правил. С известен успех, не кой знае какъв, ние си партнирахме с партията на Корман Исмаилов. Той беше народен представител от нашата парламентарна група и беше, искам да подчертая, много почтен и сериозен депутат. Вярвам, че разбиването на етническия модел на Ахмед Доган е важна задача за бъдещето и за националния интерес на България – включването на българските етнически турци и на българите мюсюлмани в политически партии, които не са етнически и верски по своя характер. Но е много дълга задача. И не мисля, че това става с ходове от типа на този, който прави ГЕРБ. Тук е нужна много дълга работа и вярвам, че след успеха ни тази пролет тя ще започне наесен за местните избори.

ВП: Партиите трябва да се борят за своите избиратели не само преди избори. Кое от всички послания на „Демократична България“ имаше адекватен обществен резонанс, освен това за промяна на съдебната система? И на кое послание ще заложите в европейските избори, толкова специфични и различни от всички вътрешни? Такова, което да ви направи различими, без да ви обвързва с конкретна политическа група в ЕП, особено предвид ориентацията на „Да, България“ и „Зелените“.

РК: Ние уточнихме, че принадлежността на евродепутата към определена група в ЕП, особено ако е излъчен от „Да, България“, ще бъде обсъдена внимателно в нашия коалиционен формат. Що се отнася до мен, нека не забравяме, че съм зам.-председател на партия, в чийто устав пише, че е член на ЕНП. Така че ако вляза в Европарламента, присъствието ми в групата на ЕНП, както и моята активна роля в нейната промяна, която е наложителна, не подлежат на съмнение.

Но по-същественият въпрос е какво ще прави един евродепутат, а не толкова в коя група ще бъде. Всички партии, които ще се явят заедно на изборите в коалиция „Демократична България“, имат изключително ясна европейска насоченост. Нарочно не използвам определението „проевропейска“, защото това е все едно да кажа, че съм „пробългарин“. Аз съм българин, български патриот и европеец. И нашата политика е политика за силна и много единна Европа.

Питате какво ни отличава. Отличава ни вярата, че утрешната Европейска прокуратура, която вече е в процес на конституиране, ще има огромна роля за изкореняване на политическата корупция вътре в България; вярата, че европейското правосъдие тепърва ще се засилва и ще има много повече възможности за него от сега съществуващите Съд на ЕС и на Европейски съд по правата на човека.

ВП: Предстои да видим, защото разговорът за това кой да е бъдещият европейски главен прокурор, няма да приключи леко. Явно Лаура Кьовеши не се харесва на всички в Брюксел, защото и там не всички са в бяло и има някакъв вътрешен страх тя да заеме този пост, не мислите ли?

РК: И аз като европейски депутат, и всеки друг евродепутат от „Демократична България“, независимо колко души ще вкараме и какво ще кажат нашите избиратели с преференциалния си вот, ще бъдем много активни участници в този разговор. И не само за Лаура Кьовеши, която подкрепяме безрезервно, но изобщо за структурата и правомощията на Европейската прокуратура.

ВП: Очаквате ли сътресенията около Брекзит и излизането на Великобритания – независимо от начина, по който това ще се случи – да променят чувствително ЕС? Повече центробежни или повече центростремителни тенденции прогнозирате?

РК: Не очаквам да има нито повече центробежни, нито повече центростремителни тенденции, а виждам, че просто ще стават по-силни. И националистическите формации, които искат под една или друга форма да разрушат ЕС, стават по-силни. Но и политиците, политическите сили и настроенията на самите граждани, които искат по-силен Европейски съюз, също стават по-силни. Това е новото настроение, това ще бъде и спецификата на следващия Европейски парламент. В рамките на тези пет години ще проличи дали Европа ще се превърне в международна организация, както я определя например Виктор Орбан – като някакво безсилно ООН на европейския континент; или ще се превърне в истински съюз, който може да налага собствена търговска политика и да не допуска търговските войни на САЩ и Китай да се отразяват върху европейския бизнес, върху европейските работници и селяни.

Дали ще има активна обща отбрана? От българска гледна точка при драматичното разделение на турското общество е много важно границата ни с Турция да бъде не български въпрос, а европейски. По отношение на опитите и на Русия, и на Турция да влияят силно в Източна Европа има огромно значение дали те ще бъдат парирани от нашите разкапани служби за сигурност, или от една силна европейска система за сигурност. Дали европейският енергиен пазар ще може да налага с огромната си икономическа власт правилата за търговия с енергоносители в Европа, или отделни правителствени представители ще продължават да се изкушават с огромни заплати в „Газпром“ след края на мандата си. Това са все огромни въпроси и позицията на „Демократична България“ по тях e суперясна.

ВП: Вие поставяте много важния въпрос за ескалацията на европейския национализъм, който се представя за десен консерватизъм като противовес на либерализма. Всъщност не сме ли свидетели на опит за присвояване на десен вот – нещо, което се опитва да направи и вашият бивш съпартиец Петър Москов?

РК: Действително съществува силен и много шумен сблъсък на едни движения, които с много относителност в понятията можем да наречем крайнодясно и крайноляво – краен националистически популизъм и краен ляв радикализъм. За да не разрушат тези тенденции Европа и България, е много важно разумният политически център, от моя гледна точка – център-дясното, да се съхрани и развие не като скучен бюрократичен проект, а като енергията на европейската и българската политика. Мисля, че „Демократична България“ е точно център и дясно, обединени около разум и около много енергични идеи за промяна.

А що се отнася до т.нар. либерално-консервативен дебат, той се измества в една много опасна посока. Защото започва да бъде атакувано открито не радикалното левичарство, а либералната демокрация. Нека да кажем какво точно означава либералната демокрация. Това означава, че мнозинството няма право да нарушава правата на индивида; че ние като личности не може да загубим живота, имота или свободата си по волята на мнозинството, защото конституцията в либералната демокрация предпазва от това; както и не можем да загубим правото си на независим съд, защото така е решило мнозинството – това, което Орбан и Борисов правят. Те казват: ние имаме мнозинство в парламента и затова ще наложим политически контрол върху съдебната система.

ВП: И върху медиите.

РК: Да, и върху медиите. Ето това е нарушаване на принципите на либералната демокрация. И затова както аз, така и Стефан Тафров, и Албена Симеонова, и всеки друг наш представител в ЕП, и всички представители, които ние ще излъчим в местната власт и в българския национален парламент при следващите си явявания на избори, ще бъдат категорични бранители на тези принципи, на съхраняването на правото на живот, достойнство, собственост и независима съдебна система.

Заглавна снимка: Стопкадър от интервю на Радан Кънев по BiT, октомври 2017 г.

Венелина Попова

Венелина Попова

Дългогодишна журналистка в програма „Хоризонт“ на БНР, кореспондентка от Стара Загора. Носителка на наградата „Паница“ за гражданска доблест. За свои разследвания е минала през два съдебни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на независимата и честна журналистика.