От Йоанна Елми и Иглика Иванова

Какво е бъдещето на Европейския съюз? На този въпрос ще отговорят европейците следващия месец, когато във всички държави членки на ЕС, ще се проведат избори за Европейски парламент. Българите ще гласуваме на 26 май, като за нас това ще са трети поред евроизбори за 12 години от присъединяването ни към Съюза и година след първото ни председателство на Съвета на ЕС.

Тази есен предстоят и местните избори в България, а „европейските избори се използват като лакмус за националното разположение на политическите партии“, пише в своя анализ проф. Ингрид Шикова. Може да се очаква санкция от страна на българските граждани към ГЕРБ в разгара на скандала „Апартаментгейт“, но дори при такъв сценарий БСП и ГЕРБ ще останат водещите български сили в Европарламента. Голяма част от имената на кандидат-депутатите са вече известни. Сред тях са настоящата еврокомисарка Мария Габриел (ГЕРБ) и Радан Кънев („Демократична България“), а няма как да пропуснем и епичната борба между Сергей Станишев и Елена Йончева за водаческо място в листата на БСП.

Но играта се простира далеч извън вътрешните надпревари в държавите членки. Тазгодишните избори за ЕП са определяни като критично важни за бъдещето на общността, която за пръв път от създаването си се свива, вместо да се разширява – с откъсването на Обединеното кралство. Посоката и скоростта на европейската интеграция са заложени на карта, като изходът от тази игра с опасно високи залози ще резонира не само върху Съюза като сбор от съставните му части, а и върху всяка отделна държава членка. Именно затова е важно всеки европейски гражданин да е наясно с правилата на играта.

Изборите: опит за демократизация

Макар че критиките към ЕС присъстват по-интензивно в медийното пространство от 2014 г. насам, демократичният дефицит на Съюза се обсъжда от самото начало на европейския проект. Именно недоволството от „нелегитимния“ и „недемократичен“ характер на Европейския съюз са в основата на множество структурни промени през годините и водят до публикуването през 2001 г. на т.нар. Бяла книга, която подчертава нуждата от реформи в европейското управление и включва конкретни предложения за това. Тя е приета от Европейската комисия същата година.

Самият Европейски парламент се избира пряко от 1979 г. насам и е разположен на три места – Франция, Белгия и Люксембург. Той изпълнява ключови за функционирането на Съюза дейности:

• избира председател на Европейската комисия и одобрява нейния състав;
• приема законите на ЕС въз основа на предложенията на Комисията;
• съставя и одобрява бюджета на ЕС, включително дългосрочния;
• разглежда петиции и запитвания на граждани;
• взема решения за разширяване на ЕС;
• осъществява надзор над институциите в ЕС.

Тоест Европейският парламент има законодателна, надзорна и бюджетна роля. Неговото пряко избиране означава, че гражданите могат да влияят върху това какви закони ще бъдат приемани, как ще бъдат разпределяни средствата, какъв ще бъде обликът на Европейската комисия. Той е единственият в света интернационален парламент, избиран директно от гражданите.

Напрежението през последните години се корени в това, че някои национални политически елити се съпротивяват на идеята за създаване на паневропейско демократично пространство. Евродепутатите се избират от национални листи и според законите на всяка отделна държава членка – това означава, че националните политически партии държат в здрава хватка целия електорален процес. Именно поради това изборите за Европейски парламент напомнят повече на едновременно провеждащи се национални избори в 27 държави, макар и да става въпрос за много по-мащабен процес.

Веднъж попаднали в Европарламента, националните партии се групират в партийни семейства. Например ГЕРБ е част от дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП), БСП – от Партията на европейските социалисти (ПЕС), ДПС – от Алианс на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) и т.н. Важно е да се отбележи, че ако в Европейския парламент политическата композиция кореспондира с идеологическия спектър ляво-дясно, то у нас това не важи до такава степен, тъй като в България дори понятията ляво и дясно са размити, а формалните и неформалните коалиционни сделки между партиите в Народното събрание създават предпоставка за безпринципно политическо поведение и непоследователни действия.

Криза на ценностите

През последните две десетилетия обликът на политиката в европейски и световен план се промени коренно. От икономическа гледна точка отчитаме дигиталната революция и необратимата глобализация. Свързаността на световните икономики усетихме особено силно по време на финансовата криза през 2008 г., на която дължим голяма част от настоящите събития, включително надигането на антиевропейски настроения. Що се отнася до социалния аспект, то може да броим растящите неравенства, климатичните промени, миграцията във всичките ѝ форми, както и обществената среда, променена завинаги от социалните мрежи и „бързите“ новини.

Възможно ли е настоящият идеологически модел, оформил се след индустриалната революция в контекста на XX в., да адресира съвременните проблеми? Отслабването на традиционните политически партии и появата на най-различни идеологически хибриди са отражение именно на неспособността на тази система да се справи с предизвикателствата на новото време.

Подобни дисонанси откриваме при днешните крайнодесни популисти, като Марин Льо Пен във Франция например, където имаме характерния краен национализъм, но и чуждото на традиционното дясно желание за силно присъствие на държавата в социален и икономически план. Тоест икономическият либерализъм, присъщ за дясното, е напълно изоставен в полза на всеприсъстваща държава, която „пази“ гражданите си.

Неспособността за справяне с предизвикателствата на съвремието и дори неразбирането им подкопават силно доверието към т.нар. традиционни партии. За това спомогна и картелизацията на съвременните политически сили, тоест превръщането на политиката в професия, в елитно занимание, достъпът до което се ограничава на различни нива: специфичен набор от компетенции, висше образование в определени елитни учебни заведения, изграждане на връзки на ниво местна власт, изстрелване нагоре в партийната структура и т.н.

В Западна Европа тази картелизация е считана за част от причината за поява на крайнолеви и крайнодесни фракции, които работят на принципа на популисткия дискурс „срещу“, независимо дали говорим за „елити“, „бежанци“, „либерали“ или други. Тези партии източват електората на традиционните политически сили, които са значително отслабени поради факта, че избирателите масово не се чувстват представени в националните си институции. В Източна Европа, където картелизацията е по-скоро симптом на слабо развити държавни и демократични структури, отколкото на професионализация на политиката, също наблюдаваме антисистемни партии, но тяхната роля е различна, често опозиционна и потискана от апарата на властта.

Може да говорим за картелизация както в Европейската комисия, която е по-политизирана от всякога, така и в Европарламента. В Комисията, чийто замисъл е да не функционира по партийни линии, делът на политически фигури сред комисарите достига безпрецедентните 90%. В Европарламента пък големите партии са намалили пространството за маневриране на отделни личности и малки групи парламентаристи, насочвайки властта към големите партийни групи. А основният проблем на ЕС е ехо на проблемите на национално ниво – европейският избирател не се чувства представен в ЕП и е настроен пренебрежително към работата на тази институция, както и към изборите, определящи състава ѝ.

Нови разделения

Вместо традиционното гласуване по идеологическа линия, повечето политолози са единодушни, че днес може да говорим за т.нар. issue voting, или буквално „вот по конкретни проблеми“, поне докато политическият спектър все още еволюира.

Според някои експерти в областта на политическите науки наблюдаваме нови разделения, които се появяват още в края на 80-те години. Степента на намеса от страна на държавата и класовата борба днес са изместени от борбата за равенство на половете, опазването на околната среда, дебати около националната и културна идентичност, противопоставянето на репресивната роля на държавата.

Това е видимо и на ниво Европейски съюз. Макар винаги да е имало разделение между проевропейски и антиевропейски сили, на изборите през 2014 г. се наблюдаваха необичайно високи нива на евроскептицизъм и антиглобалистки настроения, проявили се под формата на безпрецедентна победа за популистите в Европарламента. Последните европейски избори регистрираха и рекордно ниво на негласували. Тази година се очаква избирателната активност да бъде по-висока, но това увеличение е парадоксално – то се отдава на осезаемото присъствие на евроскептични и националистки партии. Вероятността някои от европейците, избрали да не гласуват в знак на протест през 2014 г., да подкрепят евроскептиците на настоящия вот, е висока.

Досегашните избори за Европейски парламент традиционно осигуряваха съвместно мнозинство на ЕНП и лявоцентристкия Прогресивен алианс на социалистите и демократите, в който участва и ПЕС. Тези две проевропейски партии в т.нар. Голяма коалиция се договарят помежду си и често вземат важните решения заедно, а техни представители заемат ключови постове в институциите на ЕС. Крайнодесните партии са пръснати в няколко големи партийни групи, което значително отслабва тежестта им. Ала популисти като италианския вицепремиер Матео Салвини се опитват да променят това, създавайки общ антиевропейски фронт.

Какво очакваме?

Според прогнозите е малко вероятно хегемонията на ЕНП и ПЕС да се запази. Голямата коалиция ще изгуби малко под 100 места, което ще ги лиши от мнозинство. Възможно е те да получат подкрепа от АЛДЕ (с лидер Ги Верхофстат) и от партията „Република, напред!“ на френския президент Еманюел Макрон. Този вариант обещава проевропейски блок, който ще бъде силна опозиция на деструктивните настроения.

Евроскептиците със сигурност ще играят роля. Въпросът е каква. Антиевропейските сили са както леви, така и десни, което се дължи на всички изброени дотук фактори. Ала въпреки неминуемото влияние, което оказват и ще оказват, техните политически различия и изградените съюзи в самия Европарламент правят подобна коалиция невъзможна или силно конфликтна. В България имаме пример за подобна фрагментация в лицето на „Обединени патриоти“. Едно е сигурно: проблемите, довели политиката до крайна поляризация и липса на легитимност, трябва да бъдат адресирани. А единственият шанс това да стане е чрез информиран избор на политици на национално и европейско ниво, които да бъдат държани отговорни за действията си.

Защо да гласувам?

Участието в избори е фундамент на представителната демокрация и право, чието загърбване лишава гражданите от възможността да определят кои да са политиците, които да вземат решения от тяхно име. При нестихващата критика за демократичен дефицит, гласуването на европейските избори е единствената възможност за участие във формирането на институцията, считана за представител на всички европейци.

От авторското право до обвързването на еврофондовете с върховенството на закона – тези решения засягат всеки един от нас. И зависят пак от нас. В посочените два примера са заплашени малкото останали български независими медии, а злоупотребите с обществени поръчки и източването на еврофондове са дежурен елемент в ежедневието на българите, които са реалните ощетени от нефункциониращата система.

От българските евродепутати се очаква чрез своята дейност да защитават един-единствен интерес – този на българските граждани, от които са избрани. Самите кандидати за поста до голяма степен изграждат политическата си програма и предизборната си кампания с това обещание. В действителност евродепутатите от всички държави членки участват в разработването на европейски политики и се придържат към партийните линии на европейското партийно семейство, в което ги позиционира националната им партийна принадлежност. Тоест една от техните най-трудни и най-отговорни задачи е да работят за българските граждани, „превеждайки“ европейското законодателство на разбираем за българския гласоподавател език.

Освен в България може да гласуваме и в друга държава членка на ЕС: в общината по местоживеене, като трябва да се проверят процедурите и крайните срокове за предварителна регистрация; или в избирателна секция в българско посолство или консулство, като може да се регистрираме в деня на изборите с лична карта. Студентите на редовно обучение могат да гласуват в избирателна секция по избор в населеното място, където учат – необходим е валиден документ за самоличност и заверена студентска книжка. При регистрация в деня на изборите трябва да се подпише и декларация пред членовете на секционната избирателна комисия, че лицето няма да гласува на друго място.

Повече информация може да откриете на страницата на Европейския парламент, а на интерактивния уебсайт „Какво прави Европа за мен“ може да се запознаете с дейността на ЕС във вашия регион и град и да откриете общ преглед на политиките на ЕС, които засягат здравето, ежедневието, дори покупките ви.

До вота през май остават броени седмици. В следващите материали от рубриката ни Проектът „Европа“ ще ви представим работата на българските евродепутати през последните 12 години и ще търсим коментари от експерти в областта. Ще се радваме да пишете на joanna@toest.bg с конкретни въпроси и мнения по темата за европейските избори.

Заглавна снимка: pixabay

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.