Предстоят решаващи дни за бъдещето на Великобритания

На 25 ноември лидерите на 27-те страни от ЕС одобриха единодушно споразумението за излизане на Великобритания от Съюза, засягащо условията, при които Великобритания ще напусне ЕС, а не бъдещите им отношения. Лидерите приеха и съвместна декларация за необходимите мерки то да влезе в сила на 30 март 2019 г.

Споразумението за Брекзит трябва да бъде гласувано и от британския Парламент, което ще стане на 11 декември. За одобрението му са необходими около 320 от общо 650 гласа в Камарата на общините. Консервативната партия на Мей обаче има само 315 места в Парламента, които не са достатъчни за мнозинство, а според Би Би Си броят на консерваторите, обявили се срещу сделката, понастоящем е около 93. В неделя стана ясно, че политическите съюзници на Тереза Мей от северноирландската Демократична юнионистка партия ще гласуват „против“ приемането на споразумението, също както опозиционната Лейбъристка партия, според която сделката не предлага по-добри условия от тези, които Великобритания има в Европейския съюз.

В четвъртък председателката на Камарата на общините в Британския парламент Андреа Лийдсъм заяви, че преди гласуването на споразумението на 11 декември ще бъде проведен петдневен дебат в Камарата, на който ще бъдат гласувани изменения в самото споразумение. А ако такива реално бъдат приети, има опасност това да попречи на ратифицирането му.

В случай че сделката се провали в Парламента, правителството трябва да излезе с изявление до 21 дни, в което да каже какво планира да прави по-нататък. „Ройтерс“ предлага седем варианта за изход от ситуацията, в случай че сделката не спечели парламентарно мнозинство.

Ако все пак Парламентът одобри споразумението на Тереза Мей, то ще бъде гласувано и в Европейския парламент през февруари или най-късно през март 2019 г., където голямо мнозинство евродепутати подкрепя сделката. По план от 30 март догодина до 31 декември 2020 г. Великобритания ще бъде в преходен период, през който запазва участието си в единния пазар и митническия съюз. Тереза Мей допуска вариант за удължаването му до края на 2021 г. при успех на сделката, което може да стане еднократно по искане на Лондон, подкрепено единодушно от държавите в Европейския съюз. Според британския вестник „Гардиън“ това ще доведе до нови задължения на Лондон към бюджета на ЕС, които трудно могат да бъдат изчислени.

В четвъртък основният преговарящ за Брекзит от страна на ЕС Мишел Барние заяви, че споразумението за Брекзит в този си вид е единствената възможна сделка. Това поставя Тереза Мей в изключително сложна ситуация. Предстоят ѝ критични дни в преговори с вътрешната опозиция в собствената ѝ партия. Тя планира в следващите десет дни да увеличи публичните си изказвания с цел да убеди обществеността и политиците да приемат споразумението.

Военно положение в Украйна

Украинският президент Петро Порошенко обяви военно положение от 28 ноември за срок от 30 дни в тези райони на страната, които непосредствено граничат с Русия и Молдова, а също и по крайбрежието на Черно море и Азовско море. Решението беше прието от парламента на Украйна с гласовете на 276 депутати.

Решението на Порошенко идва непосредствено след конфликта между Русия и Украйна за Керченския проток. Напрежението се нагнети в края на миналата седмица, след като три украински кораба бяха нападнати от руската гранична полиция в близост до анексирания през 2014 г. от Русия Кримски полуостров. Те са пътували от Одеса за Мариупол в Азовско море. Според руските власти украинските кораби са навлезли без предупреждение в техни води и не са реагирали на подадените по радиото заповеди. Украинските власти твърдят, че корабите са спазили всички норми на морското право. Преди анексирането на Крим Керченският проток между двете държави е обявен с двустранен договор от 2003 г. за споделени териториални води.

Конфликтът предизвика широк международен отзвук. Великобритания, Норвегия и още няколко западни държави призоваха Русия да освободи задържаните членове на екипажите на трите кораба, които са със статут на заложници. Това поиска и НАТО, чийто генерален секретар Йенс Столтенберг каза, че няма оправдание за действията на Русия.

В четвъртък президентът на САЩ Доналд Тръмп отмени срещата си с руския президент Владимир Путин. Тя трябваше да се проведе на 1 декември, по време на форума на Г-20 в Аржентина, и беше потвърдена предварително от Белия дом. Причината, изтъкната от Тръмп, е фактът, че украинските кораби и моряци все още не са върнати в Украйна.

Междувременно руският президент определи ситуацията като провокация и обвини украинския си колега, че с разгарянето на конфликта точно в този момент цели повишаване на своята популярност преди предстоящите през пролетта на 2019 г. президентски избори.

Това е първият път, в който Украйна обявява военно положение. Дори след анексията на Крим през март 2014 г. това не се случи.

Най-големите икономически сили в света се събраха за десетата годишна среща на върха на Г-20

На 30 ноември беше открит годишният форум на Г-20 на ниво държавни и правителствени ръководители, който ще продължи и днес. Целта на двудневната среща е в няколко сесии по групи лидерите на 20-те най-големи световни икономики да търсят консенсус по въпросите за международната финансова архитектура, за устойчивото земеделие и за бъдещето на пазара на труда.

Освен това форумът дава възможност за провеждане на няколко важни срещи между държавни глави, които ще изведат на преден план теми като кризата в Азовско море, убийството на журналиста Джамал Хашоги, търговската война между Китай и САЩ и митата за внос на автомобили в САЩ. Вестник „Гардиън“ коментира, че форумът, който настоява да гарантира световно управление, се превръща в сцена за изява на все повече популистки лидери. И ако основната идея е да се говори за пари, то тази година повечето разговори са за кръв.

Ден преди началото на форума стана ясно, че дългоочакваната среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин няма да се състои. Решението идва от американска страна, а аргументът на Тръмп е свързан с това, че Русия не е върнала на Украйна задържаните в неделния инцидент в Азовско море кораби и моряци.

По-късно днес ще бъде проведена срещата между Тръмп и китайския му колега Си Дзинпин. „Ройтерс“ коментира, че се очаква търговската война между САЩ и Китай, която разтърси световните пазари, да хвърли сянка върху форума на Г-20. Ако Китай не преустанови неправомерните си търговски практики в областта на интелектуалната собственост например, САЩ може да увеличат митата за внос на китайски стоки от 10% на 25% в началото на януари 2019 г.

Огнян Цветков

Огнян Цветков

Студент по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Вярва в свободната воля и в силата на гражданското общество.