Глобално село: 3–7 декември

Косово отказва да премахне митата за сръбските стоки

На 14 декември косовският парламент ще гласува закон за преобразуването на силите си за сигурност в редовна войска. Тази стъпка и въвеждането на 100-процентови мита върху сръбските стоки вредят сериозно на диалога между Прищина и Белград. Това би повлияло негативно и на евентуалното членство на двете държави в Европейския съюз – Сърбия има официален статут на страна – кандидат за влизане в Съюза, а Косово е потенциален кандидат.

Косово няма да премахне митата в размер на 100% за стоките, внасяни от Сърбия, докато Белград не признае независимостта на бившата си провинция. Това обяви в понеделник министър-председателят на Косово Рамуш Харадинай, отхвърляйки призивите за анулирането на митата от страна на ЕС и САЩ, съобщи „Ройтерс“.

В началото на миналия месец Косово увеличи с 10% митата върху сръбските и босненските стоки, без да се включват международните марки. Тогава Харадинай обясни, че мярката е насочена към „защита на местния пазар“. До увеличаването на митата до 100% се стигна след заседание на тазгодишния конгрес на Интерпол в Дубай на 21 ноември, където кандидатурата на Косово за членство в международната полицейска организация беше отхвърлена за трети път. Според Белград членството на Косово в Интерпол би нарушило Резолюция 1244, гласувана от ООН след Косовската война (1998–1999) и оставяща проблема за статута на страната в ръцете на двете държави.

Според правилата на ООН всяко искане за приемане трябва да получи девет положителни гласа от 15-те членки на Съвета за сигурност, при условие че всичките пет постоянни членки – Китай, Франция, Русия, Обединеното кралство и САЩ – гласуват „за“. Русия и Китай подкрепят Сърбия в конфликта. Кабинетът в Прищина отдавна обвинява Белград, че води кампания, която пречи на членството на Косово в международни организации.

Върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини призова правителството на Косово да отмени незабавно взетите решения. Според нея повишаването на митата за сръбските и босненските стоки е в противоречие с правилата на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА) и грубо нарушава Споразумението за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово.

Към момента независимостта на Косово е призната от повече от 110 държави, но не и от Сърбия, Босна и Херцеговина, Русия, Китай и пет държави – членки на ЕС. Членството в Интерпол би осигурило на страната достъп до базата данни с криминални доказателства на страните, членуващи в организацията.

Бъдещето на рохингите в Мианмар остава неясно

Наказателен трибунал за нападенията срещу рохингите в Мианмар – това се препоръчва в доклад на сформираната от Държавния департамент на САЩ група, който беше огласен в понеделник. В него се казва още, че „международната общност е длъжна да защитава хората, подложени на жестоки престъпления от собствените им правителства, и да гарантира справедливост и отчетност за подобни действия“, предава „Ройтерс“.

Това не е първият подобен доклад за насилието над мюсюлманското малцинство в Мианмар, където повече от 80% от населението изповядва будизма. В края на август 2018 г. беше публикуван доклад на ООН, в който властите на Мианмар бяха обвинени в извършване на геноцид срещу етническата група на рохингите. Докладът, основан на стотици интервюта, е най-силното осъждане на насилието срещу малцинството, съобщава Би Би Си.

След разрастването на конфликта през август 2017 г. повече от 700 000 рохинги мигрираха в Бангладеш, където пребивават в бежански лагери, в „буферна зона“ между двете страни. Хиляди бяха убити, а домовете им – изгорени. Тогава ООН определи нападенията като „учебникарски пример за етническо прочистване“. В настоящия доклад на ООН обаче властите в Мианмар са обвинени в извършване на геноцид, включващ убийства, изнасилвания, изтезания, сексуално робство, преследване и поробване, и са назовани поименно шестима висши военни служители, които да бъдат изправени пред международен трибунал. За да започне дело пред Международния наказателен съд, който е обвързан с ООН чрез договор за сътрудничество, е необходимо петте постоянни членки на Съвета за сигурност да бъдат единодушни. Това не е станало досега, а Мианмар отказва да поеме отговорност.

От 15 ноември т.г., след споразумение между Бангладеш и Мианмар, трябваше да започне процедура по връщането на рохингите в домовете им. След протестите обаче на тези, които не искат да напуснат бангладешките лагери без гаранции за основни права, включително гражданство и свобода на придвижване, процедурата така и не се задейства. Междувременно Мианмар не прави нищо, за да убеди мюсюлманското малцинство, че ще бъде в безопасност в родината си.

Въпреки сериозните обвинения и споразумението за връщане в Мианмар, мигрантският поток от страната не спира. Под международния натиск за справяне с положението правителството заявява, че ще подобри условията за живот в щата Ракхайн, където пребивават рохингите. Позовавайки се на мнения на жители на щата и информация от проучвания на ООН, „Ройтерс“ коментира, че това означава просто изграждане на нови лагери в Мианмар, а не промяна на условията.

Венесуелският президент се срещна с лидерите на Русия и Турция

След срещата на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) на 6 и 7 декември във Виена, в която участва и Русия, очакванията към Венесуела нарастват. Предстои страната да поеме председателството на срещата на ОПЕК догодина. През изминалата седмица венесуелският президент се срещна с държавните глави на Турция и Русия, а ООН за първи път включи кризата във Венесуела в годишния си глобален хуманитарен призив, който е за сумата от 21,9 млрд. долара през 2019 г.

Срещата между Мадуро и турския президент Реджеп Тайип Ердоган се състоя в понеделник, непосредствено след годишния форум на Г-20. Ердоган изрази подкрепата за венесуелския си колега, чиято страна е обект на международни санкции и е обхваната от тежка икономическа криза, съобщи „Уошингтън Поуст“. Мадуро заяви, че Венесуела и Турция ще укрепват икономическите си отношения. На срещата бяха подписани редица споразумения в областта на търговското сътрудничество между двете държавни петролни компании.

След срещата на Мадуро с руския президент Владимир Путин в четвъртък стана ясно, че Москва е готова да инвестира повече от 5 млрд. долара за увеличаване на производството на петрол във Венесуела и още 1 млрд. долара за добив основно на злато. Мадуро заяви, че е подписана сделка за внос на руска пшеница в страната. Венесуела вече има дълг към Русия и много експерти смятат, че до изясняването на подробностите около сделката не може да се говори за нов дълг.

Венесуела е държавата с най-големи запаси на петрол в света. Смята се, че на нейна територия са и едни от най-големите залежи на злато. Въпреки това страната страда от тежка икономическа криза, която се влоши значително след смъртта на предишния президент Уго Чавес и встъпването в длъжност на неговия приближен Николас Мадуро. През последните години кризата доведе до инфлация, голям международен дълг, недостиг на храни и лекарства и емиграция на повече от три милиона души. В края на май 2018 г. Мадуро спечели втори шестгодишен президентски мандат, който беше оспорен от водещите опозиционни партии и Групата от Лима, състояща се от южноамериканските държави и Канада.

Докато Мадуро се срещаше с лидерите на Русия и Турция за подобряване на икономическото положение на страната си, кризата се засилваше. Президентът вече неведнъж е отказвал хуманитарна помощ. Междувременно ООН търси 738 млн. долара през 2019 г., за да помогне на съседните на Венесуела държави да се справят с притока на милиони бежанци и мигранти, за които няма изгледи да се върнат скоро в родината си. Повечето мигранти са избягали в 16 страни в Латинска Америка и Карибския регион, сред които Колумбия е приела най-много венесуелци.