Пловдивският площад „Централен“. Разположен в единия край на главната пешеходна улица, площадът е средоточие на миналото и настоящето. Минало, което тепърва, надяваме се, ще ни разкрие пълния си блясък покрай реставрацията на античния Римски форум на Филипопол. И настояще от разнебитен врачански камък – несменян, откакто е поставен преди повече от три десетилетия. 

През 2014 г. се проведе голям архитектурен конкурс за реконструкция на площада, който вдъхна на пловдивчани надеждата, че скоро една от най-важните централни части на града ще се сдобие с нова, модерна визия. От 125 идейни проекта международното жури избра трима финалисти, а вотът на публиката определи победителя – португалското архитектурно студио „Фора“. За съжаление, както имахме възможност да разкажем в предишен видеоматериал, проектът не бе реализиран. Причината за това така и не се изясни. 

Повече от три години по-късно, в края на 2017 г., Община Пловдив обяви обществена поръчка за инженеринг – тоест конкурс за изпълнител, който да отговаря за проектирането, строителството и всичко останало. Така избраният проект за площад „Централен“ имаше своето обществено представяне (не и обсъждане) на 17 октомври т.г., по средата на работната седмица и на работния ден, а обявата за него беше публикувана предишния ден. 

Какво стана ясно от това представяне на проекта? Липса на прозрачност и на обществено обсъждане ли е причината за острата гражданска реакция по повод предлаганата нова визия на площада? Потърсихме за мнение Манол Пейков, издател и бивш член на Управителния съвет на Общинска фондация „Пловдив 2019“, който участва като гражданин в публичното представяне на актуалния проект за площада, както и в последвалата сесия на Експертния съвет.

Ако този проект на „Фора“ официално е погребан, е добре кметът да го заяви публично, което аз го предизвиках да направи на срещата. Също така е добре да вървим напред и ако ще има следващ проект, да направим всичко възможно той да бъде изпълнен по най-адекватния за града начин. Затова концентрирах коментарите си върху настилката и всъщност това е битката, която избрах да водя. Начинът, по който улиците на Пловдив, в частност главната улица, която беше застлана с бетонни блокчета първо преди 15 години от Чомаков, после и т.нар. долна главна от сегашния ни кмет… За мен това е една лична драма. Пловдив не заслужава такъв материал. Присъствието на качествен материал – било мрамор, било гранит или друг естествен материал, е от централно значение за историята на този град. Ние се гордеем, че това е най-старият град в Европа, и не пропускаме възможност да го споменем. Тук има непрекъснат живот от 5–6 хиляди години.

Опитах се да си представя какво би се случило в градове като Сиена, Лука, Рецо – малки градчета в Италия, ако там кметът каже, че ще махне настилката […] и ще сложи бетонни блокчета. Пък били те и с естествена посипка от половин сантиметър, както се хвалят производителите на тези блокчета. Това е един изкуствен материал. Той лъха на изкуственост, освен това непрекъснато замръзва, ринат го снегорините, тази посипка пада, стигаме до бетона отдолу, който много добре знаем, че старее по ужасяващ начин.

Пловдив е град с вековна история, тези пластове са пред очите ни ежедневно. Виждаме улиците на Стария град, виждаме това, което са оставили османските турци преди 400–500 години, и римляните преди 2000 години. Тази настилка все още е жива. Дори на местата, където човешките крака са стъпвали толкова много пъти, че са се получили вдлъбнатини, настилката изглежда красиво, изглежда благородно. Тази настилка [на главната улица] само след 10 или 15 години експлоатация изглежда, все едно че някой непрекъснато храчи връз нея с тютюнева храчка.

На въпроса защо в поредната му гражданска реакция бе припознат някакъв политически мотив, Манол Пейков отговори:

За жалост, в България политиката я припознаваме като нещо долно, подмолно, нещо, което се прави със скрити, задни цели, обикновено с цел лично обогатяване и без обществен интерес. И думата „държавник“ или „общественик“ се противопоставя на думата „политик“, а би трябвало да е продължение на думата „политик“ – все пак това идва от древногръцкото polis, което означава „град“. За древните гърци да бъдеш аполитичен е било проява на изключително лош вкус. Те са гледали с много лошо око на гражданите, които не са заемали политическа позиция. Така че аз не намирам в това някаква обида. Това е личната ми кауза, личните ми идеи. И това е политическа позиция, бидейки гражданска и лична позиция.

Повече за впечатленията на Манол Пейков от сесията на Експертния съвет, участниците в нея и начина, по който се обсъждат детайлите на настоящия проект за реконструкция на площад „Централен“, вижте във видеото на Владислав Севов и Лина Кривошиева. Гледайте и репортажа „Как се разходват обществените средства в Пловдив“.

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.