Големите губещи на последните избори

България е в политическа криза, за която имаше риск да се задълбочи, ако Слави Трифонов беше внесъл проекта си за кабинет с премиер Николай Василев в новото Народно събрание. С начина, по който го обяви – в първия ден след изборите, още преди ЦИК да се е произнесла окончателно кой е победителят с първо право да състави правителство – лидерът на „Има такъв народ“ принизи политиката до шоу. Три дни по-късно Трифонов оттегли номинациите си за премиер и министри, а на пресконференция в петък от партията препотвърдиха публично намерението си да съставят правителство на малцинството.

Дали следващият проектокабинет и новата номинация за премиер ще бъдат обявени отново по кабелната 7/8 TV, или където му е мястото – в Народното събрание, както и дали ще получат необходимата парламентарна подкрепа, предстои да разберем в следващите десетина дни. Но още сега от партията на шоумена декларираха, че ако нямат предварително уверение за подкрепа от „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“, те ще върнат мандата на президента, без да предложат правителство в пленарната зала. И заявиха, че виновните за това няма да са те.

Във всеки случай, трети поредни парламентарни избори в рамките на една година може изненадващо да върнат Борисов и партията му на бял кон – тази хипотеза не бива да бъде отхвърлена. За да стане още по-ясно в каква ситуация се намираме сега, трябва да се направи

един бърз сравнителен анализ на резултатите от парламентарните избори на 4 април и на 11 юли.

Първенец сред губещите на последния вот е коалицията между ВМРО, „Воля“ и НФСБ, която не успя да влезе в новия парламент и получи малко под 86 000 гласа – с 55,4% по-малко в сравнение с изборите на 4 април. Тогава ВМРО се яви самостоятелно и спечели малко над 116 400, а коалицията между „Воля“ и „НФСБ“ – близо 76 000 гласа. Тези резултати показват недвусмислено, че в политическата аритметика невинаги 1 плюс 2 е равно на 3, както и че страховете, които т.нар. патриоти се опитваха да подхранват със спекулациите за масов вот за ДПС от Турция, не произведоха ефекта, очакван от Каракачанов и съдружие. Впрочем, въпреки утрояването на броя на секциите в южната ни съседка за вота през юли (от 35 на 112), Движението за права и свободи получи едва 6610 гласа повече спрямо априлските избори. Но ще стигнем и до тях малко по-късно.

С почти еднакви проценти намаляха резултатите за ГЕРБ–СДС и за БСП през тези три месеца. Гласовете за дясната коалиция се стопиха с 23,3%, а тези за БСП – с 23,8%. В чужбина Борисов не изгуби подкрепата на сънародниците ни, дори я увеличи с 3,6%, за разлика от червените, които изгубиха почти половината от гласовете извън страната през април. И ако резултатите за ГЕРБ бяха очаквани в контекста на масовите протести срещу ендемичната корупция и подчиненото от задкулисието държавно обвинение, то намаляващата подкрепа за социалистите е сигнал, че БСП преживява тежка криза на идентичността. А вътрешните разделения и противоборства отнемат от все по-малкото останали жизнени сили на Столетницата, която не се подмладява нито с нови и адекватни на времето идеи, нито с млада кръв.

Макар и с ръст от над 32% на вота в чужбина, общият резултат за ДПС на 11 юли намаля с 13% в сравнение с изборите на 4 април. Причина за това е свиването на т.нар. „купен вот“, особено след проведените полицейски акции в големите ромски квартали в страната и въвеждането на машинното гласуване. Освен с активността на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков за ограничаване на изборните измами и манипулации, намаляващата от април до юли подкрепа за етническата партия е свързана и с обявяването на списъка „Магнитски“, оглавяван от Делян Пеевски – основна фигура в порочния модел на управление „Пеевски–Гешев–Борисов“. Но най-важният ефект от изборите на 11 юли е, че резултатът за ДПС окончателно разби мита за огромната тежест на гласовете от Турция, използван десетилетия за мобилизация и на етническия, и на националистическия вот.

Протестната вълна в страната издигна на гребена си „Има такъв народ“ на Слави Трифонов. И въпреки че след изборите на 4 април шоуменът върна мандата за съставяне на кабинет с мотива, че партиите на протеста нямат парламентарно мнозинство, ИТН увеличи подкрепата си с общо 16,4%. Защо новият инженерен политически проект набра такава инерция, е тема на друг разговор. Ще кажем само, че няколко поколения след 1990 г. в България израснаха с чалга културата на Прехода. А „Шоуто на Слави“, излъчвано всяка делнична вечер по телевизията, беше еманация на тази култура.

Втора след ИТН с прилив на гласове е коалицията „Демократична България“. На 11 юли тя увеличи подкрепата си с общо 14,2%. Причините за това не са само идеологически. Това доверие може да бъде обяснено с основната цел на ДБ да промени порочния модел на управление на държавата, което минава първо през съдебната реформа и оставката на главния прокурор Иван Гешев.

Единствено „Изправи се! Мутри вън!“ от трите протестни партии загуби гласове на 11 юли – с 9,3% по-малко спрямо изборите през април. Този отлив изглежда по-скоро очакван и логичен след колизиите между партньорите в коалицията, породени не толкова от принципни различия, колкото от прекомерен вождизъм на основните фигури в нея.

Интересно е да се проследи графиката на доверието към системните партии през последните 12 години (ерата „Борисов“) в България.

Кривата на доверието към ГЕРБ върви стремглаво надолу след първия кабинет „Борисов“, отчита лек ръст след краткото управление на Пламен Орешарски и отново тръгва рязко надолу след третия и най-скандален управленски мандат на ГЕРБ с „Обединените патриоти“. ГЕРБ спечели изборите през 2009 г. с 1,679 млн. гласа, но дванайсет години по-късно премиерът от Банкя си тръгва със стопена до една трета подкрепа. През целия този цикъл на влизане и излизане от властта той и партията му изгубиха доверието на над 1 млн. избиратели. За да останат около 642 000 – по-малко дори от заетите в публичния сектор в България (заедно с МО и МВР), които получават средни заплати над тези в частния сектор и се очаква да гласуват за запазване на работните си места и доходи.

По време на първия кабинет на Бойко Борисов БСП като основна опозиционна партия в парламента логично увеличава подкрепата за себе си. След краткия живот на правителството на Орешарски и масовите протести през 2013 и 2014 г. гласовете за червената партия се стопяват наполовина, но се покачват отново през 2017 г. до върховия за този 12-годишен период резултат от 27,9%, или 955 490 гласа. Оттогава насам обаче кривата на доверието за партията върви все надолу, за да падне до незавидните 13,4%, или 365 695 гласа, на предсрочните парламентарни избори на 11 юли т.г.

След мандата на кабинета „Борисов 3“ опозиционната БСП губи повече доверие, отколкото управляващата ГЕРБ.

На пръв поглед това може да изглежда парадоксално, но има своята политическа логика, защото Столетницата не посмя да се присъедини към протестите срещу Борисов и корумпираното му управление – уж за да не бъде обвинена, че яхва недоволството. И изгуби както инерция, така и доверието на избирателите, които търсеха свое ново представителство в следващия парламент.

В този 12-годишен цикъл и за 6-те парламентарни избори при доверието към ДПС няма резки движения, но то намалява плавно от малко над 610 500 гласа през 2009 г. до под 292 500 гласа през юли т.г. През този период партията на Ахмед Доган участва легално във властта само в правителството на Пламен Орешарски в коалиция с БСП. Но пък поддържаше всички кабинети на ГЕРБ и Борисов, затова никога не изгуби позициите си в министерства, агенции и фондове, управляващи огромни финансови ресурси по линията на европейската солидарност. Доган осигуряваше достъп до европейските средства на обръчите от фирми около своята партия, а циничното му признание „Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на фирмите в държавата“, направено пред избиратели през юни 2009 г., остана като емблема на ДПС.

Движението не крие желанието си да се възползва и от средствата, които България трябва да получи по Плана за възстановяване, една трета от които са предвидени за реализация на Европейския зелен пакт. Информирани източници твърдят, че Ахмед Доган и лобита на ДПС вече се подготвят да станат основни бенефициери на част от милиардите, които се очаква да дойдат в страната ни в следващите седем години, и активно работят върху инвестиционни намерения, свързани с въвеждането на водородните технологии за деиндустриализация на икономиката ни. Докторът по философия и почетен председател на ДПС се оказа и страстен почитател на водорода, заради което още преди 10 години е поканен да стане член на Българското водородно общество.

Заради тези милиарди на хоризонта битката за властта е толкова ожесточена. Затова най-важният въпрос днес е: ще се събере ли достатъчно политическа воля, за да се сложи край на популистката вълна в българския политически живот и на управления с авторитарен уклон и формален парламентарен контрол?

Обществото каза думата си, на ход са държавниците, ако има такива сред политиците ни.

Заглавна снимка: Мирослав Николов / Wikimedia