Горан Благоев: „За Емил Кошлуков двойните стандарти са норма за професионализъм“

Горан Благоев е доктор по история и журналист в БНТ от 28 години. Зрителите го познават като водещ на авторското предаване „Вяра и общество“ и като един от водещите на „История.БГ“.

Венелина Попова разговаря с него за конфликта му със Светия синод и с генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

В отношението си към Вас и към Вашето предаване генералният директор на БНТ Емил Кошлуков се позовава основно на забраната на Светия синод служители на БПЦ да участват във „Вяра и общество“. Всъщност не произтича ли всичко от очакването на синодалните старци и на генералния директор предаването да бъде канонично, а не дискусионно, каквото е то по своя замисъл и реализация през годините?

Благодаря Ви за въпроса, защото изначалната идея на „Вяра и общество“ е да бъде предаване за религиозна публицистика и култура. И не виждам нищо смутително в това да се дискутират наболелите проблеми на дадено изповедание, а същевременно да се представят неговата догматика и религиозен живот, благотворителните му инициативи и културата, която създава. През 15-те години, в които съществуваше, мисля, че предаването беше чудесно съчетание от всичко това.

Винаги се е намирал някой, който да не харесва това, което се дискутира във „Вяра и общество“, включително и от Синода. Но досега нито един генерален директор не си е позволявал да посяга така на предаването. То не е информационна емисия, така че коментарите в него би следвало да са позволени. Освен ако някой се страхува от това, което се казва в тях, и провижда свободата на словото като безкритично излагане или премълчаване на факти?

В предаването винаги съм се опитвал да представя и другата гледна точка, но когато това ми е отказвано, с екипа сме слагали празен стол и сме го съобщавали. Така беше и когато осветлиха по-голямата част от Светия синод като агенти на Държавна сигурност. Няма да забравя как някои бягаха от мен на площад „Св. Неделя“, когато след едно голямо празнуване в храма, където се беше събрал целият Синод, се опитах да направя интервюта с повечето от тях.

В предаването показахме разсекретените досиета и на главния мюфтия, и на представители на еврейското изповедание. Поканата ми да гостува на живо прие и един от осветлените като агенти евангелски пастори – пастор Павел Игнатов. Мой събеседник е бил и Бончо Асенов, кадрови офицер от ДС, за да се чуе и неговата гледна точка – защо и с какви мотиви е вербувал тези хора. Неотдавна, когато в предаването обсъждахме украинския църковен въпрос, също бяха представени различните позиции. Освен привържениците на украинската автокефалия, Явор Дачков имаше комфорта да изложи необезпокояван своята проруска теза. А той сега е в групата, която иска отстраняването ми като водещ на „Вяра и общество“. Винаги съм се опитвал да бъда максимално обективен, защото работя в обществена медия, а не в сайтове с неясно финансиране.

Като колега знам колко е трудно да накараш някого от БПЦ, особено от по-високопоставените в йерархията, да участват на живо в предаване. Те винаги отклоняват подобни покани. Но не разбирам основанията на Синода да Ви обвини, че едва ли не използвате предаването за вендета с някои негови представители или че насилвате морално Църквата… Обаче може ли някой да дискредитира клира по-тежко от самия него?

Ако ме обвиняват, че съм дискредитирал някого, той винаги е имал право на отговор. Нямам спомен да съм отказал някому това право. Нека г-н Кошлуков, който вади разни „документи“ срещу мен, да покаже един, доказващ, че предаването не е дало право на отговор на някого от засегнатите. Няма такъв случай.

Когато през пролетта на 2017 г. се появи информация в руски сайтове, че ловчанският митрополит Гавриил бил женен и имал дете, му дадох възможност да отговори на тези публикации. И понеже Светият синод вече беше наложил забрана духовници да участват в предаването, владиката бе принуден да се включи по телефона. Можех и да не го потърся, позовавайки се на същата забрана, но професионалните ми критерии за обективност не го позволиха. Сега хора, свързани с Гавриил, искат оставката ми.

Архимандрит Дионисий, който беше упрекнат от някои мои гости в предаването, поиска право на отговор. И при все че тогава беше под запрещение от Светия синод, също получи това право и гостува в студиото.

Когато Синодът говори за насилие над Църквата, какъв смисъл влага в понятието „църква“, как мислите? Не сме ли всички православни българи църквата в държавата? Иначе на кого би служил клирът?

За какво насилие става дума, аз не разбирам, при положение че сме търсили гледната точка по различни конфликтни теми. Ако някой е дошъл в предаването и има своето основание да изрази критичен поглед към Църквата, това не може да се приема като насилие над нея. Ако един християнин се страхува от критики, то той не е християнин. Християнството е свобода, не диктатура.

Това, че сме дискутирали поведението на БПЦ по отношение на македонския църковен казус или легализирането на скандалното звание „архонт“ от нашите митрополити например, насилие ли е, или опит да се установи и отстои истината? Критична дискусия имаше и поради отказа на БПЦ да участва във Всеправославния събор през 2016 г. на остров Крит. Апропо тогава Светият синод не ни ли постави в изолация от православния свят?

Църква сме всички ние, които сме кръстени в името Господне, причестяващи се с неговото тяло и кръв. И фактът, че толкова много хора застанаха зад „Вяра и общество“, също е показателен. Аз разбирам, че много свещеници са подписали тайно петицията в подкрепа на предаването, защото съвсем основателно се страхуват да не бъдат санкционирани от своите митрополити. При това ме защитиха не само вярващи от различни деноминации, но и атеисти, за които предаването е било полезно. Ще припомня, че поне двама митрополити са отказали да подкрепят писмото на Светия синод до генералния директор срещу мен и предаването.

За съжаление, атаката, която подеха определени църковни среди, само компрометира Българската църква и създава много зловещ образ на православието. Мъчно ми е, че се случва това, защото у нас има много интелигентни православни хора. Те са истинското лице на Църквата, а не тези с талибанско мислене.

По важни въпроси Светият синод на БПЦ или нe заема категорични позиции, или ги оставя неуредени. Последният пример е с официалното становище на Синода по повод статута на храм „Света София“ в Истанбул. Защо митрополитите отказаха да направят публична своята позиция по този тъй важен за целия православен свят въпрос? Тази нерешителност, постоянното ослушване и съобразяване на Синода с държавата знак за какво е?

Смятам, че е знак за разпад в Синода, защото виждаме, че в последните години синодалните сесии са все по-редки и по-кратки. Пак ще кажа – при патриарх Максим, който беше упрекван за много неща, такова безредие нямаше. Нямаше и такава злост към инакомислещи.

Колкото до позицията за „Света София“ и заявлението, че ще пишат до патриарх Вартоломей, мисля, че това е поредната недомислица. Защото този световен паметник наистина е в неговия диоцез, но не му принадлежи. Тоест вселенският патриарх ще бъде потърпевш от решението, както и всички християни по света.

Синодалната позиция срещу превръщането на храма в джамия следва да е адресирана до инициатора, т.е. до Ердоган. Но вижте колко елегантно Синодът замълча за турския президент. Прави впечатление и друго „съвпадение“ – Синодът, който досега си траеше, спомена за позиция едва в деня, в който руският патриарх заяви, че ще бъде голяма обида за руския народ, ако храмът бъде превърнат в джамия.

Спомням си, че в един наш разговор Вие изразихте опасения, че след избора на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ предаването Ви или ще бъде преместено в негледаемо време, или ще бъде спряно. Очаквате ли сега „Вяра и общество“ да остане в програмната схема на БНТ, но с нов водещ, и от дискусионно да се превърне в ортодоксално-канонично предаване, което ще стесни територията на темите и аудиторията му?

Да, очаквам го. През последните седмици г-н Кошлуков заяви, че „Вяра и общество“ е на телевизията, а не мое авторско предаване и наесен може да остане в програмата, но с друг водещ. Доколкото разбирам, мераклии за това не липсват. Предстои да разберем какво ще се случи. Подготвя се и нова програмна схема, така че до началото на септември би следвало да е ясно кое предаване ще падне от ефир, кое ще остане и с кои водещи.

Изключвате ли възможността генералният директор на БНТ да промени своята позиция след силната обществена подкрепа, която Вие и предаването Ви получихте?

Едва ли ще я промени. Г-н Кошлуков е проявявал същата невероятна последователност в преследването и на други колеги, така че не мисля, че ще се съобрази с обществената подкрепа към мен. Той не пожела да чуе СЕМ, че в окачественото от него скандално издание на „Вяра и общество“ на 6 юни тази година всъщност няма нарушение на Закона за радиото и телевизията, та вие очаквате да чуе зрителите, които ме подкрепят. Този човек твърди, че някога се е борил за принципи и свободи – сега той действа безпринципно и авторитарно. А методите, които прилага, със сигурност не са научени от контактите му с дисиденти антикомунисти.

При такъв генерален директор Вие се надявате някой в БНТ да дръзне да ме защити? Първо, на „Сан Стефано“ има хора с други интереси и ценности, които изключват защитата на колега. Второ, има колеги, които постоянно ме подкрепят по телефона, но ги разбирам, че няма как да го сторят публично – някои от тях също са нарочени като мен, други са с последно предупреждение за уволнение, трети са обект на атака от депутата Вежди Рашидов, с когото генералният директор очевидно също се съобразява.

Иска ли някой да унищожи БНТ като телевизията, през която най-вече трябва да се чуват критични гласове? И която би трябвало да се запази като автономна и независеща от политически и бизнес интереси институция, гарантираща обективността на информацията?

В БНТ критичното мислене е опасно. То се обявява за „грантаджийство“ или „соросоидство“. Интелигентният човек разбира на какво намирисват такива „обвинения“. Само ще припомня, че „Репортери без граница“ тази година изрично посочва в доклада си, че откакто Емил Кошлуков е генерален директор на БНТ, телевизията става все по-правителствена.

Крайно време е управляващите да осъзнаят, че от такива констатации самите те нямат полза. Кой нормален политик в Европа ще те възприема с доверие, когато знае, че страната, която ръководиш, е на 111-то място в света по свобода на словото. Да приемем дори, че не управляващите я ограничават, а техните лакеи. Да речем, че те нямат никаква вина, а само безучастно наблюдават. Но това не е ли вид съучастие? Нека не забравят, че отдавна БНТ не е единственият визуален източник на информация за българския зрител.

Спомняте си и писмото от президентската администрация, в което беше изразено мнение за липса на плурализъм в новините във връзка с отразяването на казуса с бизнесмените Бобокови и един от президентските съветници. Аз не искам да вземам ничия страна, но реакцията на президентската администрация беше обявена от екрана на БНТ като опит за цензура. А аналогично писмо на Светия синод срещу „Вяра и общество“, в което, освен всичко останало, се съдържат и много неверни неща, без конкретика и аргументация, не се възприема като цензура спрямо телевизията. Значи излиза, че позицията на митрополитите е изгодна за г-н Кошлуков, докато тази на Президентството не е. Очевидно за него такива двойни стандарти са норма за професионализъм.

Само че ставаме свидетели на нещо, което рядко се е случвало досега в БНТ. За съжаление, обществената телевизия става все по-официозна и по-малко публицистична. Хората осъзнават това и доверието в БНТ все повече ще се свива.

Заглавна снимка: Скрийншот от интервю с Горан Благоев пред InLife