Поради големия обем на интервюто ви предлагаме в две части разговора на Йовко Ламбрев с Георги Стоев и Иван Джеферов за пресечните точки между технологиите и икономиката.

Георги Стоев е стратегически консултант на водещите проекти за индустриални зони в България. Работил е като макроикономист в Института за пазарна икономика, съосновател е на аналитичното звено Industy Watch, на годишния бизнес форум Industry 4.0 и на образователната програма „Предприемачът като откривател“. Иван Джеферов е предприемач и мениджър в сферата на софтуерната разработка, управлението на виртуални екипи и развитието на ИТ бизнес и общност. В момента работи в швейцарския стартъп Vereign AG. Тримата заедно с Йовко Ламбрев са основатели на Trakia.Тech – платформа за дигитална трансформация на традиционните индустрии.


Георги Стоев

Йовко Ламбрев: Съвремието и новите технологии провокират нови бизнес модели. На какво според вас следва да обърнем особено внимание?

Георги Стоев: На това, което ни дразни ежедневно. Например високите разходи за непродуктивни дейности, като регистриране на имот, плащане на данъци на колата – за тези дейности са необходими адски много транзакционни разходи [разходи на време и финансови средства, съпътстващи осъществяването на дадена икономическа дейност]. Според мен големият пробив в следващите няколко години ще бъде в сферата на съкращаването на тези разходи. От това произтичат най-малко две неща. Първо, ще се освободи ресурс за по-смислени и по-продуктивни начинания. Хора, чиято работа се е състояла в това да преместват една папка от едно бюро на друго, ще бъдат пренасочени към други индустрии и други човешки нужди.

Второ, намаляването на тези разходи намалява и смисъла от съществуването на традиционната организационна структура с началници, отдели, решения, заповеди и цялата йерархия, която се създава. Големият бум от последните два века беше свързан с корпорациите – големите неща се случваха в корпорациите, хората обичаха да работят в корпорации, там виждаха своята сигурност. Но започваме да наблюдаваме свиване на средния брой хора в една компания. Редукцията в Щатите е около три пъти за последните петнайсетина години.

Ще наблюдаваме и още нещо – все повече хора няма да работят на трудови договори в компании, няма да имат изобщо отношения от този тип. Което означава, че може би печеливши ще бъдат онези решения и инструменти, които улесняват хората да търгуват помежду си. Вече има подобни платформи в ритейл бизнеса [от англ. retail – търговия на дребно с потребителски стоки и услуги] и в промотирането на различни артисти и занаятчии например. И това тепърва ще се развива.

Йовко Ламбрев: Тоест вървим към обща децентрализация на икономическите отношения. Тази тема върви ръка за ръка с темата за блокчейн технологиите и криптовалутите. И макар блокчейн да има и други приложения, идеята за нови глобални и децентрализирани системи за разплащания остава ключова. Какви са вашите виждания и евентуални прогнози?

Иван Джеферов

Иван Джеферов: Блокчейн технологиите и криптовалутите са две теми, които са взаимно свързани поради една основна причина: за да съществува една децентрализирана система, различните звена, които оперират нейния софтуер, трябва да имат мотив да го правят, тоест те трябва да печелят по някакъв начин. Иновацията в блокчейн се състои в това, че се създава децентрализиран модел, по който може да се проектират собствена икономика (все едно собствена държава) и собствена валута. Не всяко приложение на блокчейн е финансово, но по някакъв начин трябва да се плаща за услугите на децентрализираната мрежа. Затова всеки, който я оперира, трябва да бъде възнаграждаван, за да може тя да работи.

По отношение на криптовалутите – в момента се намираме във фаза на узряване, в която предимно хазартни спекуланти купуват с надеждата, че няма да са последните оптимисти, вярващи, че цената ще расте. И това ще е така, докато няма реално използваем масов продукт с блокчейн. В момента имаме първи птички на хоризонта, но те не са масови. А причината е, че блокчейн тепърва трябва да се развие на няколко нива. Не просто да бъде създаден нов технологичен продукт, а той да бъде и икономическа иновация, да се измисли собствен икономически модел около една криптовалута. И за да се ползва този модел, трябва да има реално полезна услуга и необходимост от непроменяемостта на записите, която блокчейн предлага. И накрая, освен цялата нужна поредица от иновации, да не забравяме, че е много важно всичко това да се направи лесно за използване от потребителя. Именно защото всичко това е трудно, още нямаме масови приложения.

ЙЛ: Блокчейн е технология, която трудно можем да обясним на широката публика с прости думи, защото се изисква прилично ниво на технологични познания. Георги, ти имаш дъщеря, която е още ученичка. Как успя да ѝ обясниш блокчейн?

ГС: Много добър въпрос. Всъщност за повечето нови технологии децата като че ли идват с вграден софтуер. Те ги схващат много интуитивно и доста по-бързо, отколкото да им се обяснява по традиционния начин от учители и ментори. В общи линии дъщеря ми споделя абсолютната ми ненавист към непродуктивни неща и хора като посредници, брокери, нотариуси, които изпълняват наглед полезни функции, а всъщност кипи безсмислен труд. Тя много често ме пита: „А защо тази леля трябва да работи на това бюро и да печата на принтера, и защо е нужна всичката тази хартия?“ Когато ми се наложи да ѝ обясня какво прави блокчейн, ѝ казах, че когато възприемем тази технология, тази леля няма да седи там, няма да има нужда да ходим при нотариус, за да заверяваме документи.

Всъщност тя разбра икономическия смисъл и добавената стойност на технологията, без изобщо да съм се напъвал да обяснявам технологичния фундамент на блокчейн. А и не е необходимо, защото хората използват потребителския интерфейс на блокчейн приложенията и няма нужда да знаят какво има зад него. В момента, ако я попитате – тя е на 8, – ще ви каже, че блокчейн замества нотариуса. Което е доста добър отговор.

ИД: При едно хартиено нотариално пълномощно има редица транзакционни разходи: отделяте време, за да отидете при нотариус, плащате му такса, после разнасяте със себе си този физически лист хартия, а ако го загубите, забравите или някой ви го задържи за някакво време, трябва да минете през същия процес отново, най-често намесвайки този, който трябва да ви упълномощи с дадени права. А понеже е хартиен документ, някой трябва да го чете и сверява; ако има съмнения дали нотариусът го е подписал, се проверява по телефона и т.н. Тоест на всички нива е супербавно и неефективно. И има много неща за подобряване.

Чрез дигитални технологии аз мога да попълня електронен формуляр, да го подпиша с електронна идентификация и така да упълномощя Йовко да ме представлява пред банката. Той също електронно трябва да потвърди, понеже може да не иска. Всичко това се запазва в блокчейн, както при нотариалния регистър. Достатъчно е Йовко само да се удостовери пред банката и тя ще може да види неговите пълномощни, със сметките на кои фирми и хора може да борави, с какви точно права и за какъв срок – всичко това, без да трябва някой да носи нещо на хартия. Много от съвременните блокчейн платформи вървят към интегриране с автоматични системи и свеждане на човешката интеракция до минимум.

ЙЛ: Блокчейн е все още доста нова технология. Макар да изглежда твърде нашумяла в момента и това да създава погрешното впечатление, че е масова, всъщност не е така. За по-реална преценка на мащаба на явлението криптовалути може да ни помогне фактът, че в момента капитализацията на пазара на всички криптовалути в световен мащаб е малко над 200 млрд. долара, което е, меко казано, нищо.

ГС: Да, но нека в скоби да уточним, че изобщо не е нужно тези пари да са много. Например златото също не е много като количество и въпреки това от хиляди години обслужва търговските отношения. Целта на парите не е да са много, нито да са реципрочни на икономическия живот в смисъл на богатство, измерено чрез сгради, компютри и трактори. Богатство не са книжните пари, нито съответно виртуалните валути. Те могат да станат богатство само когато са обезпечени с конкретен реален актив. Самите пари нямат стойност.

Криптовалутите в масовия случай казват: „Ние сме добра резервна валута и може да обвържете друга ваша валута с нас“, както левът е обвързан с еврото или пък швейцарският франк доскоро беше обвързан със златното кюлче. Тоест имаш нужда от котва, за която да се закачиш, а стойността на котвата зависи от факта, че за да работи всичко, някой трябва да плати сметката. Някой трябва да плати поддържането на системата. За това всъщност плащаме, когато си купуваме или се разплащаме с биткойни – за да бъдем част от играта.

Малко напомня на кралете, които са секли монети – за да гарантират конкретното тегло на всяка монета, те са взимали малък грамаж за себе си. Този сеньораж, както се нарича в теорията, всъщност е таксата да имаш цар, да имаш и някой, който да отсъди, когато се скараш с търговския си партньор по даден договор. Историята се повтаря: и сега плащаме малък сеньораж, за да има блокчейн, за да има нова юрисдикция.

ЙЛ: И тук е моментът да кажем, че за разлика от царя, който се явява централна институция, както националната банка или нотариусът, блокчейн измества доверието от тази централна фигура към самата технология като такава.

ГС: Всъщност това е най-голямата иновация. От моя гледна точка тя е културна и социално-икономическа, а не толкова парична, защото пари винаги е имало и винаги ще има. Голямата иновация е в децентрализацията на доверието – едно време отиваш при царя, за да се произнесе в твоя полза или срещу тебе, а сега това прави анонимен мрежов блокчейн алгоритъм.

ИД: За мен най-голямата иновация е моделът, който дава възможност много страни да имат общо съгласие за достоверността на факти и обстоятелства.

Една от големите теми за блокчейн технологията е чисто законовата страна на нещата и транслирането на тази технология до легални договори, до доказуеми факти, нотариални заверки. До нещо, което да минава в съда като доказателство. Предполагам, знаете, че дори устната форма на договаряне е съвсем легална форма. Проблемът при нея е с доказуемостта на фактите. Ако другият човек заяви нещо различно, вие нямате способ да докажете, че не е така. Затова са възникнали хартиените договори, а днес – техните дигитални еквиваленти. Вече имаме електронни начини на подписване, които са легално обвързващи и работят. Това, което блокчейн добавя, е нещо като нотариална система за тези договори. И такава нотариална заверка в блокчейн би могла да бъде световно призната, необвързана с конкретна юрисдикция. В тази посока вървят нещата.

Така нотариусите ще станат чисто дигитални системи, защото те лесно могат да проверяват факти, да верифицират детайли за даден човек или обстоятелство. Когато тези детайли са записани в една непроменяема система в блокчейн, те са доказуеми.

Заглавна снимка: © Thought Catalog
Монетите са сувенири за колекциониране, нямат реална стойност на валута. 

Към част втора >>

Всичко от рубриката „Аз, киборгът“

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и Тоест. Член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.