<< Към част първа

Георги Стоев

Йовко Ламбрев: Искам да върна Георги към разсъжденията, че днешните служители стават все по-автономни и ще напускат корпорациите, които от своя страна пък ще губят тежест или ще им предстои да се променят радикално. В момента и тримата работим по един анализ на TrakiaTech за ключовите тенденции в бизнеса, базиран на данни, и в този контекст попаднах на изследване, в което се твърди, че 75% от компаниите в S&P 500, възникнали след 2012 г., до десет години ще се променят коренно или ще бъдат изместени от други. От една страна, т.нар. подривни технологии променят бизнес моделите, местейки фокуса към клиентите. От друга страна, променят се икономическите отношения между служителите и корпорациите, между различните играчи на пазара.

Следвайки тази посока на разсъждения, ръководителят на естонската програма за електронно гражданство миналата година излезе с интересното виждане как същите тенденции ще променят и държавите, обезсмисляйки идеята за държавата такава, каквато я познаваме в момента. Защото говорейки за възхода на клиентско-центрираните модели, държавите ще бъдат принудени да привличат гражданите си на чисто пазарна основа. Тоест следващите поколения ще избират на коя държава да си плащат данъците в зависимост от това дали тя им предлага достатъчно гъвкави услуги, удобство и добро обслужване. В тази посока бихте ли коментирали?

Георги Стоев: Нека започна отзад напред. Има известно разминаване между частния сектор, където съществува стремеж да се оптимизира броят на служителите, и една държавна агенция, в която този брой обикновено расте. Държавата има вътрешна склонност да се разраства и е абсолютно немотивирана да съкращава своите усилия.

Иван Джеферов

Иван Джеферов: Законът на Паркинсън… В адмиралтейството на Великобритания е имало много моряци и кораби и малко администрация, но след подписването на търговска и военна спогодба с Америка, вместо да се оптимизират ресурсите, администрацията се умножила, а моряците и корабите намалели. Защото когато един бюрократ се чувства застрашен за работното си място, отива и казва на шефа си, че има нужда от още двама, понеже работата е много. И така възниква цяло звено.

ГС: Точно така. В държавния сектор обикновено имаш стимул непрекъснато да показваш колко много работиш и как нищо не успяваш да свършиш, за да може да вземеш още една субсидия или още двама служители, още една секретарка и кола. И това е парадоксално, но не е изненадващо.

Нека обаче да се върнем към темата за жизнения цикъл на фирмите. Шумпетер още в началото на XX век изследва темпа на закриване на работни места [от англ. job destruction rate], свиването на умиращи или стагниращи фирми и индустрии и увеличаването на хората в нови сфери. Неговата гледна точка е, че на макрониво технологиите създават работни места, не ги заличават. Защото тези, които са освободени от работа с ниска или никаква добавена стойност, намират по-добра реализация другаде.

Средно в Съединените щати около 15% от работните места в цялата икономика се закриват всяка година и нови 15% се създават, тоест тя не губи нетно работни места. Това не е ново явление. Но за разлика от преди, когато обикновено това е било свързано със свиване на стари фирми и раждане на нови, сега по-скоро говорим за умиране на цели фирми и раждане на нови. Защото самият размер на фирмите стана друг, а животът им – по-къс. Днес се разчита, че иновацията води до революционна промяна за една компания, и затова все повече хора стартират собствени компании с по-малко ресурси и с по-къс хоризонт. Разбира се – и с много по-голям процент на неуспеваемост. Ако досега 8 от 10 начинания не успяваха, занапред може би ще са 9 от 10.

ЙЛ: Човешката намеса да е минимална; хората да работят по-креативно и да няма нужда от скучни, машинални роли и професии; еднотипните операции да бъдат автоматизирани… Всичко това звучи много добре, но всяка индустриална революция води до някакви социални сътресения и много хора са буквално ужасени от това какво предстои, защото си представят как всички тези неща ще ги оставят без работа и съответно без доходи. И подобни размишления не са съвсем без основания. Защото хората трябва да са готови за голяма и бърза промяна, а следващите поколения – и за непрекъсната. Всичко това може би е чудесно за по-динамични и млади хора, но за по-консервативните или тези в по-напреднала възраст вероятно звучи страшно.

ГС: Може би задаваш фундаменталния въпрос – за културната промяна, която предстои през следващите може би 10–15 години. Исторически няма период от човешката история, в който технологиите да са довели до безработица. Няма такъв пример. Има, разбира се, динамика в пазара на труда, повече сътресения в някои индустрии, някои фирми умират по-бързо, някои индустрии изчезнат – и това е съвсем нормално. Винаги е било така. Разликата сега е, че ще става по-бързо. Но това същевременно означава и че няма да има нужда да чакаме едно поколение, за да се появи нов реактивен двигател и да летим по-бързо до Париж, да речем.

Нашите деца ходят на училище с нагласата, че ще научат нещо, за да го работят след това. Но е много вероятно, докато завършат, натрупаното знание да бъде амортизирано и неизползваемо. Сега и да питаме едно 10-годишно дете какво иска да стане, като порасне, докато то завърши училище, има реален риск 60–70% от професиите вече да са изчезнали. Така че големият въпрос е как се отнасяме към всичко това чисто човешки и културно, как ще се променим антропологически в тези икономически отношения. Защото бързината на промяната изисква по-голяма адаптивност от всички нас не само като индивиди, но и като общество.

А както казахме, правителствата обикновено са по-бавни и често пречат на промените. Те са ригидни, не ги устройва да си създават допълнителна работа. Досега всички свободомислещи хора са се опитвали или да променят самата държава, или да направят отделна юрисдикция, за да избягат от държавата. Фактически донякъде вече започва да става възможна алтернативата на държавата. Тоест започваме дори да мечтаем за свят, в който може би няма да имаме толкова досег с държавни агенции и институции. Това е въпрос с отворен край. Аз лично си го задавам всеки ден – всяка сутрин и всяка вечер.

ЙЛ: В политическия дискурс в Европа в момента има сериозна дискусия за значимостта на националните държави и за тежестта им в някаква европейска, да речем най-общо, федеративна структура. Дали отговорът не е във виртуалните държави?

ИД: Проблемът е в управлението, защото една виртуална държава може да се превърне във виртуален Big Brother и да бъде инструмент за подчиняване и жигосване на хората. Да имаш ЕГН в такава държава може да не ти носи ползи. Но пък ако е направена по добър управленски модел, може да предоставя само предимства и удобства на хората.

Относно темата за загубата на работни места – това е чудесен повод отново да сложим акцент върху чисто човешките качества, защото те ще имат все по-голяма стойност в едно обозримо бъдеще. Те и сега са доста скъпи, но в момента възприятието на обществото ни е повече насочено към чисто икономическите стремежи на човека за просперитет и към желанието за свободен живот. В бъдещия свят ще се акцентира повече на човешките взаимоотношения и ще се ценят по-смислени неща.

ГС: Абсолютно съм съгласен. Аз като икономист дължа извинение от името на цялата икономическа школа и гилдия, защото всички мои колеги от десетилетия, дори може би от векове твърдят, че нашата професия е да създаваме работни места. Хората във Видин няма какво да работят, нека им закараме инвеститори, за да работят. А всъщност нашата професия е да намаляваме нуждата от ресурс за едно и също нещо. Тоест да изграждаме такива стимули, такава система от човешки отношения, че крайният резултат да бъде: с по-малко ресурси, по-малко труд и по-малко работни места да правим повече неща. Да се борим за по-малко работни места от стандартния, рутинен тип. Да освободим време на хората да бъдат креативни, да се занимават с комплексни неща и да измислят нови.

ИД: И ако се върнем към акцента върху човешките отношения, вероятно добрите човешки качества ще са ключови за професиите на бъдещето. Защото в един момент днешната система рязко ще изчезне и ние ще сме в много различен икономически модел, където вече няма особен смисъл да се хвалиш, че караш скъпа кола или че имаш много голяма къща – изобщо че си велик заради някакво материално богатство. Ще трябва да изпъкнеш пред другите с личността си и с лидерските си качества. Това е хубавото нещо.

ГС: Това ми припомня какво ми каза дъщеря ми вчера в колата: „Тате, знаеш ли, че в бъдеще колите ще струват по 10–20 лева? Защото няма да има смисъл от тях. Те в момента струват скъпо не защото ти доставят услугата транспорт, а защото носят престиж. Хората си купуват коли, за да се изфукат, че имат коли. А в бъдеще хората ще се фукат с други неща. Престижът ще се носи от други човешки качества, а не от колата. Затова смятам, че цените им ще спаднат, както падат цените на компютрите, на телевизорите…“ Аз ѝ казах, че не съм се замислял, но най-вероятно е права. Същото важи и за къщите. Защо къщите са толкова скъпи, като имаме нови технологии, с които строим все по-евтино? Защо жилищата продължават да заемат огромно перо от нашия човешки доход? Ако започнем да мислим в тази перспектива, ще видите колко много разполагаем доход ще се освободи, и ще можем да го насочим към инвестиции – креативни, производствени или технологични – или към потребление от друг характер. Така че аз приветствам този футуристичен поглед дори у най-малките.

ИД: Може да завършим с това, че без значение какви са новите и модерни технологии, като блокчейн, ние не трябва да забравяме, че хората са тези, които ги потребяват. И трябва да бъдем по-добри в човешки план, пък технологията със сигурност ще се развива, ще става по-ефективна и по-полезна в това да ни служи. Но ако не станем по-добри като хора, същата тази технология ще я използваме, за да се унищожим един друг.

ЙЛ: Да, също и да свикваме със скоростта, с която става промяната, защото дори блокчейн още утре може да е демоде.

Заглавна снимка: rawpixel 

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech, няколко технологични компании и Тоест. Член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.