С коронавируса гладът настъпва в ромските квартали. Разговор с проф. д-р Ивайло Търнев

Проф. д-р Ивайло Търнев, д.м.н., е началник на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Александровска“, професор в Катедрата по неврология на Медицинския университет – София и в Департамента по когнитивна наука и психология в НБУ. Той е председател на Българското дружество по невромускулни заболявания и член на УС на Българското дружество по неврология. Световноизвестен учен, Търнев има над 300 научни публикации, голяма част от които в международни списания. Той се бори за по-добро здравеопазване сред ромите. Проф. Търнев е председател на Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“ и член на УС на Националната мрежа на здравните медиатори.

С какво от началото на кризата се промениха предизвикателствата към ромската здравна медиация у нас? Разкажете ни кои и какви хора днес са на първа линия в гетата?

С напредващата в България епидемия от COVID-19 се намираме в изключително трудна за обществото ни ситуация, а здравните медиатори действително са на първа линия – осведомяват, насочват, успокояват, убеждават, подпомагат. Благодарение на организираната от тях широка информационна кампания, улиците в повечето ромски квартали са безлюдни и пусти. Като авторитетни, доказали се, отговорни личности, от първия ден на епидемията те са в постоянен контакт с ромите по места.

Медиаторите имат значителен опит в здравно-социални дейности, свързани с епидемии, но те са и будители, образователи, носители на духовността в ромските общности. Медиаторът е мост между ромските общности и здравните и социалните служби, между медицината и социалната работа. Тяхното оръжие е словото. А силата на словото е онази сила, която трябва да надмогне невежеството и недоверието, да пробие пътеки към ценности.

Не може една страна да е щастлива, ако в нея има гнезда от мъка, страх, ако ромските общности тънат в мизерия и болести. Затова здравните медиатори утвърждават ценностите на високия обществен морал. Допринасят за позитивна обществена промяна на местно ниво. Всеки ден се срещат с бедността, отчаянието, озлоблението, мъката. Всеки ден лекуват души със своето разбиране, доброта и съпричастност. Всеки ден преодоляват бариери в общуването. Имат активна и самоотвержена гражданска позиция – както в работата си сред различни уязвими етнически общности, така и с институциите. Те стопяват ледовете на недоверието и със силата на словото разсейват страхове, решават спорове и потушават конфликти. Вдъхновен съм от работата с тези прекрасни хора. Те са искрени, всеотдайни, носещи доброта, мъдрост и позитивна енергия. Здравните медиатори са пример не само за ромската общност, а и за цялото ни гражданско общество.

В този момент 200 здравни медиатори са на предния фронт на т.нар. „война срещу коронавируса“ в уязвими ромски общности. Те работят и в големи ромски квартали като кв. „Факултета“ в София, кв. „Столипиново“ в Пловдив, кв. „Надежда“ в Сливен, и в малки, изолирани общини в селски райони. Работят както с общности, определяни като рискови поради повишената им мобилност, така и със семейства, които не разбират добре ситуацията и е необходима активна и постоянна комуникация с тях.

Дали общините им помагат реално – или „си измиват ръцете“ с медиаторите?

По наша информация около 50% от здравните медиатори работят в добро партньорство с общините и местните кризисни щабове, но има и такива, които въобще не са били потърсени от общините. В някои общини здравните медиатори бяха принудени да излязат в принудителен отпуск в първите седмици от обявяване на епидемията, а впоследствие общините се осъзнаха и ги върнаха на работа. На повечето места те бяха мобилизирани на терен, без да бъдат снабдени с лични предпазни средства и дезинфектанти, и това ги изложи на висок риск от заразяване. Но екипът на Националната мрежа на здравните медиатори успя, благодарение на дарители, да осигури на всички костюми, маски, ръкавици, очила, шлемове и дезинфектанти, за да могат да работят безопасно. Това беше ангажимент на Министерството на здравеопазването и общините, но за съжаление, на повечето места не се случи. Разбира се, има и изключения. Община Варна например екипира своите здравни медиатори, преди да ги изпрати на терен.

Ромските квартали са свръхгъстонаселени. Препоръката за спазването на т.нар. социална дистанция дали е адекватното решение за този случай? А и много роми се върнаха от гурбет в чужбина – може ли при тези обстоятелства да се осигури карантина? Както и за контактните лица.

От първия ден на епидемията от COVID-19 медиаторите са в постоянен контакт с всички роми от техните общности. В много населени места се завръщат хора от чужбина, най-вече от страни като Италия, Испания, Германия и др. Особено рискови са тези, които се връщат от чужбина с бусове – поради дългото пътуване в затворено пространство и поради липсата на добър контрол и препоръки за карантина при влизането си в България през сухопътната граница. Здравните медиатори са тези, които убеждават хората да споделят своята история – къде са били, откъде са минали, с кого са общували, – за да може да се помогне на максимално голям брой хора, които са контактни, и при появата на симптоми на заразяване с коронавирус да може да се реагира бързо и адекватно.

Но в много ромски квартали, както сам казвате, е налице много гъста населеност. Едно домакинство от три поколения живее в една-единствена стая. Там социалната дистанция е неприложима. Затова е важно провеждането на скрининг в рисковите семейства и карантиниране на тези, които са заразени извън дома, в лечебни заведения.

Още една препоръка – миенето на ръцете. Но когато в ромските домове няма течаща вода, къщите не са в регулация, хората нямат лични карти, какво тогава е разумното и бързо решение според Вас, за да защитим живота им.

В някои общини не се предприемат никакви мерки за осигуряване на вода на местата, в които хората нямат достъп до нея. Не трябва да забравяме, че и бездруго липсват елементарни условия за съществуване в много ромски махали и отделни домакинства. В настоящата ситуация на пандемия призивите за спазване на хигиена се сблъскват с невъзможност да бъдат следвани елементарните предпазни мерки: миенето на ръце – поради липсата на вода и поради липсата на достъп до осигуряваните от общинската власт дезинфекционни средства за уязвими групи, поради разглеждането на въпросните групи/домакинства като обитаващи незаконни и/или извън регулация жилища.

Например в община Царево обитателите на 70 бараки нямат достъп до течаща вода. Общината не е бедстваща, тя е част от туристическите дестинации и се предполага, че има финансови възможности да отдели средства – осигуряване на водоноски и дезинфектанти – за най-уязвимите домакинства. В допълнение, община Царево има интерес да не допуска разпространение не само на коронавируса, но и на хепатит А, какъвто риск има при създалите се условия, в които хората живеят без вода. И вместо да реши проблема с водоснабдяването, неотложен по време на епидемия, кметът на Царево пуснал цялата администрация на общината в неплатен отпуск.

Извън всякакво съмнение е, че най-ощетени са децата от такива квартали и домакинства. Те се оказват в условия, сериозно накърняващи основното човешко право на живот: лишени от елементарна прехрана, от минималната храна, осигурявана в детски градини и училища, в невъзможност да следват каквито и да било хигиенни предписания, ограничаващи разпространението на инфекцията. Едва ли е възможно да си представим дилемата на родителите им, независимо доколко разбират и искат да следват предписанията: храна или защитни средства и спазване на карантина.

Независимо от усилията на здравните медиатори по места да запознават и убеждават жителите на квартали и домакинства в необходимостта да съблюдават базовите изисквания за предотвратяване на разпространението на вируса, очевидно е, че в немалко случаи липсват предпоставките за тяхното спазване.

Общините следва да осигурят вода и дезинфектанти на маргинализираните, крайно бедни семейства, преди да е пламнала епидемията сред тях.

Как тълкувате поставянето на контролно-пропускателни пунктове на входовете на някои ромски квартали? Какви скрити мотиви виждате зад този ход?

За особено притеснително и недопустимо намирам изграждането на КПП пред някои от ромските квартали и ограничаването на достъпа на ромите до магазини за хранителни стоки, аптеки, административни служби извън квартала. Това е дискриминационна мярка, която ги поставя под специален режим.

В много ромски квартали са предприети подобни мерки. В кв. „Надежда“ в Сливен е създаден изолатор за роми. В гр. Вършец кметът е издал заповед да не се допуска излизането извън границите на кв. „Изток“ на повече от едно лице от семейство. В Казанлък са затворили всички изходи на обградения с бетонна стена ромски квартал, за да може да се контролира движението само от едно място, където е поставен КПП с полицаи. Последният КПП беше изграден в Пещера, пред ромския квартал „Луковица“, в който бяха диагностицирани трима заразени.

В някои общини здравните медиатори са задължени да събират подписи от хората – като доказателство, че са информирани за епидемията. Това действие е безсмислено и ненужно, но се прилага само към ромите (например в община Главиница, област Силистра). Без съмнение това са специални мерки за специални квартали с определен етнос и с политически мотиви. Тези етнизирани рестриктивни мерки и стигматизацията на ромите са против принципите на общественото здраве и призивите за солидарност и единение на нацията.

Вече се чуват гласове, че в ромските квартали започва глад. Какви наблюдения имате по този крайно тревожен въпрос?

Налице е засилване на бедността, защото голяма част от ромските семейства, затворени в кварталите, останаха без поминък. Във всеки ромски квартал има много бедни, маргинализирани семейства, които са на ръба на физическото оцеляване. В тези семейства има деца, които са изложени на студ и глад. И държавата трябва да вземе спешни мерки, за да се помогне на тези семейства, защото гладът настъпва. Всеки ден нашите хора от различни краища на страната ни пишат за бедстващи семейства, които гладуват и до които не достига помощ с хранителни продукти.

Здравните медиатори на много места са организирали групи по взаимопомощ в общността, които събират средства за закупуване на хранителни продукти, а след това ги разпределят на най-нуждаещите се. На някои места, като Шумен, емигранти роми изпратиха финансови средства на медиаторите да осигурят храна за най-бедните, болните и възрастните хора и те ги разпределиха и разнесоха, при това не само в кварталите в Шумен, но и по селата. Мерките на държавата закъсняват и до момента нямам информация ромски семейства да получават хранителни продукти чрез Хранителната банка или Агенцията за социално подпомагане.

Още малко за децата. В ромските общности надали те разполагат с компютри за дистанционно обучение. Какво казват за това хората на терен?

Много ромски деца не разполагат с компютри и таблети за дистанционно обучение. И за да се осигури непрекъснатостта на учебния процес при тях, те трябва да получат учебните материали на хартиен носител. В тази дейност основна роля имат образователните медиатори – там, където ги има. На някои места здравните медиатори са използвани и като образователни, а също на много места здравните и образователните медиатори работят заедно в екип.

Ромската неправителствена организация „Амалипе“ обяви кампания „Стара техника за ново начало“, като изтъкна, че 180 училища се нуждаят от 6500 устройства: смартфони, лаптопи, таблети, компютри, за да се реализира качествено дистанционно онлайн обучение на всички ученици. Оттам отправиха апел към институции, компании, организации и граждани да дарят подходящи устройства.

Какви са поуките за Вас от епидемията дотук? Кои сме ние? И как стигнахме дотук в отношението си към ромската общност?

През последните седмици виждам огромна солидарност и взаимопомощ в ромската общност. Всички ние, здравни медиатори, образователни медиатори, местни инициативни групи, представители на над 35 неправителствени организации, се съревноваваме в подпомагането на най-нуждаещите се, ежедневното обменяне на информация, споделяне на добри практики и подпомагане на дейностите ни. Виждам консолидация. Виждам вдъхновение от правенето на добро. Виждам невиждана досега доброволческа работа на много хора. Виждам, че много хора оценяват това, което се прави, и даряват средства. Виждам как много медиатори за броени дни израснаха като личности. Това се случва в гражданското общество. Наша обща кауза е отстояване на справедливостта и защитата на човешките ценности. Налице е промяна – промяна отвътре навън.

По отношение на отговорните институции, политиците и медиите: не спира езикът на омразата, на противопоставянето, на внушенията, че ромската общност представлява опасност за обществото и са необходими специални мерки. Това води до затваряне, до увеличаване на социалните дистанции и социалното напрежение между роми и нероми, до маргинализация на цялата ромска общност, без всички роми да са маргинални. Недопустимо е мълчанието на българските национални власти при явни расистки и дискриминационни действия срещу роми и всякакви други малцинства. Те трябва да покажат непримиримост и остро да осъждат подобни актове. Закъснява хуманитарната помощ за бедните, болните самотни и възрастни хора в кварталите. Дано по-бързо се задвижи бюрократичният механизъм.

В навечерието на Великден ние, здравните медиатори, подаваме ръка и сме готови да помагаме във всеки един момент. Преди точно 10 години, по време на епидемията от морбили, когато се разболяха над 24 000 деца, изградихме успешно партньорство между Парламентарната комисия по здравеопазване, Министерството на здравеопазването, районните здравни инспекции, общопрактикуващи лекари, здравни медиатори, представители на неправителствени организации и се справихме успешно с тази епидемия, за което Националната мрежа на здравните медиатори получи Европейската здравна награда от Европейската комисия. Проведохме 13 национални срещи и редица регионални срещи в цялата страна под надслов „Заедно за по-добро здраве. Инициатива за здраве и ваксинопрофилактика“.

Ние знаем и показахме, че ключът към успеха е сътрудничеството между неправителствения сектор и институциите. Това партньорство ни е необходимо и днес както на национално, така и на местно равнище. Затова апелирам: „Промяна отвътре навън“ – за всички!

Заглавна снимка: Johann Walter Bantz