Изборите в Израел. Все още нищо не е загубено

23 март 2021 г. Израел избира своя 24-ти Кнесет. Това са четвъртите избори за последните две години. Изходът и от този вот е неизвестен, а надеждата на мнозина да видят края на политическата кариера на Бенямин Нетаняху вероятно отново ще остане попарена. Министър-председателят може и да не е популярен, но все още не се е намерил отговор на основния въпрос, който тревожи неговите опоненти:

Ако не е Бенямин Нетаняху – Биби, тогава кой?

Подобно на предишните три кампании, и днес основната борба е не на идеологии, а между личности. От едната страна са поддръжниците на Нетаняху, а от другата – тези, които целят да прекъснат своеобразния му рекорд и след над две десетилетия на ръководни позиции в Израел най-сетне да бъде изпратен в почивка. Опонентите на Биби сънуват неговата политическа зима, но дали са готови да му я осигурят?

Два основни лагера се борят за сърцето на избирателите. В този на Нетаняху е неговата собствена партия „Ликуд“ заедно с три религиозни партии: „Шас“ и „Обединена тора юдаизъм“ (ОТЮ), застъпващи ултраконсервативни принципи, и коалицията „Религиозен ционизъм“, обединяваща няколко по-малки формации. Групата на противниците включва широк кръг от коалиционни партньори, всеки от които има своя идеология и тя невинаги изцяло съвпада с тази на съюзниците му. Начело е новосъздадената партия „Нова надежда“ на доскорошния съпартиец на Нетаняху Гидеон Саар. До нея са центристите от „Йеш Атид“ на Яир Лапид, „Израел Бейтену“ („Наш дом Израел“), водена от Авигдор Либерман, и „Кахол-Лаван“ на Бени Ганц. В групата са и левите партии „Авода“ и „Мерец“.

Така наречените арабски партии също се смятат за традиционно гравитиращи около противниците на Нетаняху. Очаква се Арабският обединен лист да подкрепи правителство, в което Нетаняху не участва, като в същото време представители на самата партия едва ли ще настояват да бъдат в състава му. Смята се, че дясната партия „Ямина“ на Нафтали Бенет и арабската партия „Раам“ ще определят изхода от вота. Според наблюдателите тези две партии държат ключа на бъдещия кабинет.

Предизборната кампания се концентрира основно върху проблеми от вътрешнополитическо естество.

Кризата около COVID-19 и обвиненията в корупция срещу Бенямин Нетаняху застанаха в центъра на вниманието. И докато противниците на премиера смятаха, че програмата за излизане от кризата с вируса е довела до провал, Нетаняху и неговите сподвижници припомниха успеха с ваксините за населението и това, че „Израел е първата държава в света, която успешно излиза от пандемията“.

Премиерът също така не пропусна да подчертае, че не друг, а именно той стои зад успеха на т.нар. нормализация – мирните договори с редица арабски държави, като по този начин е способствал Израел да излезе от десетилетия на изолация. С това свое твърдение Нетаняху напълно обезсмисли друг традиционен дебат – този за бъдещето на преговорите между палестинците и Израел, като го остави в ръцете на малките политически субекти и техните телевизионни дискусии. Вече никой не си спомня и за темата, която беше централна по време на предишните три парламентарни вота – анексията на Западния бряг.

Дни преди изборите прогнозите бяха нееднозначни.

Повечето сочат, че партията на Нетаняху може да разчита на 27 или 30 места, но въпреки тази преднина премиерът няма да може да състави самостоятелен кабинет. Необходими са му 61 места, за да застане начело на коалиция на мнозинството.

Ситуацията при опозицията не изглежда по-добре. И „Мерец“, и „Кахол-Лаван“ не са убедени дали ще прескочат границата от 3,25%, което би им дала около 4 места в Кнесета. Ако една от двете партии не успее в надпреварата, това ще отслаби значително коалицията на противниците на Нетаняху, тъй като гласовете за загубилия ще отпаднат от общото преброяване.

Партията „Раам“ също е на ръба и може би няма да премине границата за влизане в парламента. Отделил се от традиционната арабска коалиция „Обединена листа“, лидерът на „Раам“ Мансур Аббас не изключва участие в бъдещи преговори с двете основни коалиции, в зависимост от техния ангажимент към арабското население на Израел. За разлика от предишните кампании, този път Бенямин Нетаняху активно насочва вниманието си към електората на „Раам“, опитвайки се да го привлече на своя страна. Неотдавнашно проучване на Демократическия институт на Израел сочи, че нараства процентът на израелските граждани, които смятат, че участие на арабска партия в управлението на страната е възможно.

Основен съперник на Бенямин Нетаняху в надпреварата му за популярност е Яир Лапид.

Неговата партия „Йеш Атид“ според проучванията би имала около 20 места и ще бъде втора политическа сила след „Ликуд“. В изявление пред медиите Лапид направи важна заявка – той отрече да се бори за мястото на министър-председател и заяви, че ако това ще помогне да бъде победен Нетаняху, той е готов да подкрепи Нафтали Бенет или Гидеон Саар за поста премиер. По този начин Лапид на практика неутрализира основната теза на съперника си Нетаняху, който твърдеше, че тези избори са в името на победата на „силното дясно“ срещу „слабото ляво“ (под ръководството на Яир Лапид).

В навечерието на изборите 30% от израелските граждани предпочитат да видят като свой министър-председател Бенямин Нетаняху, а други 20% дават гласа си за Лапид. Засега шумните, но слабо подкрепени Саар и Бенет се радват на около 10% от подкрепата на населението. Неясен процент от избирателите не са заявили своята подкрепа, което означава, че между 10 и 20 мандата в Кнесета все още не са определени.

Възможните сценарии предполагат повторение на преживяното при последните избори, когато бъдещето на новото израелско правителство остана неясно дори седмици след вота.

Както тогава, така и сега съдбата на много от малките партии ще зависи от колебанията във вота в последния момент, а за крайния резултат този път ще имат думата и онези гласоподаватели, които се намират в карантина или в болница с COVID-19. Тези гласове плюс гласовете от чужбина ще забавят крайния резултат и официалните резултати ще бъдат обявени на 31 март.

Вариант, при който десните религиозни партии се коалират с Нетаняху, не е изключен. Коалиция с Нафтали Бенет е възможна, като към обединението дори ще се присъедини и арабската „Раам“, в случай че влезе в Кнесета. Такава коалиция силно ще измени разположението на силите в Израел и ще постави Нетаняху в неудобна позиция, заради което е възможно повторение на сценария от последните избори, когато премиерът успя да привлече на своя страна хора от противниковия лагер. Хора, чиято идеология е близка до тази на Нетаняху.

Ако в Израел все пак успее планът за коалиция от партиите, които сега са срещу Бенямин Нетаняху, за първи път от 12 години страната ще бъде управлявана от политическо обединение, което не е доминирано от сегашния министър-председател. Тук обаче стои въпросът:

Кой ще е начело на правителството?

Докато Яир Лапид има най-голяма електорална подкрепа, то Нафтали Бенет е с най-силни позиции, тъй като именно неговата „Ямина“ ще е партията, добавила гласове в полза на новото правителство. Бенет вече обяви, че не е склонен да търгува евтино своите позиции. От друга страна, Гидеон Саар, заради миналото си в „Ликуд“, има всички основания да се надява, че ако бъде решено той да оглави правителството, би могъл да привлече на своя страна немалко от депутатите от бившата си партия.

Коалицията „анти-Нетаняху“ има и някои идеологически спънки. Не е трудно да се допусне, че десните партии ще имат своите забележки спрямо т.нар. арабски партии, които традиционно са критично настроени спрямо тезите на ционизма. В същото време самите арабски партии едва ли ще са склонни с лека ръка да подкрепят правителство, оглавявано от десни кандидати като Бенет и Саар.

Израел би могъл да осъмне и с дясноцентристко правителство, ако и двете коалиции се разделят със своите десни крила, които в името на държавата – или просто поради идеологическата си близост – се договорят за общ кабинет. Някои наблюдатели не изключват вариант, при който

„Нова надежда“, „Ямина“, „Йеш Атид“, „Авода“ и „Кахол-Лаван“ с подкрепата на „Раам“ могат да сформират правителство.

Този сценарий в и бездруго нелеката картина на израелския политически пъзел има една особеност. За да стане това, религиозните партии трябва да напуснат съюза си с Нетаняху и да се съгласят да сътрудничат с десни формации, чиито лидери са Лапид и Бенет – хора, с които религиозните политически представители имат сериозни разногласия. Историята на израелските избори предоставя примери на необичайни на пръв поглед действия от страна на ултрарелигиозните партии. И сега те биха могли да се решат на компромис, ако стане ясно, че преговорите за нов кабинет се окажат в задънена улица и перспективите тези партии да останат в опозиция се увеличат. Тогава, особено ако се приеме, че Гидеон Саар ще бъде новият премиер, религиозните формации може и да склонят да преминат към новата коалиция, за да си гарантират участие в управлението.

Разбира се, всеки от тези сценарии може да не успее. Тогава, по думите на журналиста Джаки Хуги от израелското Армейско радио, „навлизаме в цикъла на пети поредни избори“. Подобно на вота от април и септември 2019 г. Бенямин Нетаняху ще остане на власт, но като служебен премиер. Предвид наистина сериозните препятствия пред изброените по-горе варианти подобен сценарий не е изключен.

Историята на политическите борби в Израел е низ от изненади, погрешни прогнози и спорни социологически изследвания.

Поради високия избирателен праг има опасност голям брой партии да не успеят да преминат границата за влизане в Кнесета. Непредсказуемост носи и значителният брой на хората, които не са решили за кого ще гласуват. Не е малък процентът и на онези, които въобще няма да отидат до урните. Обстоятелствата около здравната криза от COVID-19 също са фактор, който носи много неизвестни. Всичко това ще забави окончателното обявяване на резултатите и дори след това преговорите за нов кабинет може да отнемат месеци.

Едно е ясно – евентуалното отлагане на политическото решение не е в полза на нито един от политическите съперници. В условията на пандемия, довела до значителна икономическа и социална криза в Израел (над милион безработни от март 2020 г. насам), новото правителство ще трябва да се справя с множество (някои от които неподозирани към този момент) вътрешнополитически проблеми. Политическа стабилност и най-вече предсказуемост биха били особено полезни и през призмата на външнополитическите предизвикателства пред Израел – нова администрация във Вашингтон, по-скоро слаб в момента Европейски съюз и на пръв поглед агресивна Москва, която обаче все повече забавя скоростта си под тежестта на външния и вътрешния натиск.

Заглавна снимка: Dave Herring / Unsplash