Жокерът Слави

В началото на седмицата Георг Георгиев, зам.-министър на външните работи и председател на младежката организация на ГЕРБ, сътвори буря в чаша с вода, като поиска оставката на Иво Христов – депутат от гражданската квота на БСП.

Поводът за скандала беше интервю на Христов пред bTV, в което той определи като „очарователна“ тази черта на българския народ „да гласува за поредния спасител, без да знае какво има вътре като съдържание“. „Както сме го подкарали, нас преди 30 и кусур години ни управляваше Тато, след това дойде Командира, след това Дедо, след това Баце. Следващият пак трябва да бъде някакъв такъв – родителски надзор да осъществява над инфантилното българско население“, коментира той личния рейтинг на шоумена Слави Трифонов и мястото, което социолозите отреждат на неговата партия „Има такъв народ“.

Коментарът на Иво Христов, който в повечето случаи говори публично по-скоро като анализатор, съвсем не е обиден за народа ни, макар да звучи в известна степен политически некоректно от устата на един народен представител. Ще бъде обаче лицемерно и невярно да се твърди, че целокупното българско население има някакво ниво на политическа култура, което му позволява да прави т.нар. информиран избор, когато дойде време да отиде до урните. Обратно, мнозинството избира лидерите си емоционално и само хора с развито гражданско съзнание се интересуват от програмите, идеите и политиките, които предлагат партиите у нас.

Но така се гласува не само в България.

Сигурно за мнозина изборът на милиардера и телевизионен водещ на шоуто „Стажантът“ Доналд Тръмп за президент на САЩ е бил инфантилен. Това трябва ли да обиди нацията със самосъзнанието на най-великата в света? Други биха казали, че преобладаващата част от американците са искали да спрат войните, които САЩ водеше в различни точки по света, затова са предпочели един наглед неуравновесен и неподходящ за Белия дом човек.

В историята има немалко случаи, в които актьори и шоумени влизат в политиката и заемат най-високи постове в държавната йерархия. Преди Тръмп холивудският актьор Роналд Рейгън стана президент на САЩ. През 2016 г. телевизионният комик Джими Моралес беше избран за президент на Гватемала с обещанието да се пребори с корупцията. Към списъка с комици, направили политическа кариера, може да се прибавят имената на Володимир Зеленски – настоящия президент на Украйна, и на Марян Шарец, който не успя да стане президент на Словения през 2017 г., но оглави коалиционен кабинет през 2018 г. Популисткото движение „Пет звезди“ в Италия, участвало в две правителства, също беше създадено от актьор – Бепе Грило, според когото „най-голямата измама на политиката е да ни кара да мислим, че политиците служат за нещо“.

Но да се върнем в България.

Дали очакването на поредния спасител е очарователна черта на народа ни, може да се спори. Но е сигурно, че той търси нови лица на българския политически тезгях – все едно какви, важното е да не са старите партийни муцуни. Затова странното на пръв поглед изключително високо обществено доверие към Слави Трифонов и позиционирането на партията му след ГЕРБ и БСП, отчетени през септември от социологическата агенция „Алфа Рисърч“ като моментни обществени нагласи, може да се окажат тенденция, която да се запази и до изборите, без значение дали ще бъдат предсрочни, или редовни. А обяснението за тази тенденция можем да открием в изявлението на Марян Шарец, направено след първия тур на президентските избори в Словения през 2017 г.: „Ние постигнахме много добър резултат, защото започнахме от нулата.“

„Има такъв народ“ също започна от нулата. Партията на Слави Трифонов беше регистрирана след промяната на първоначалното ѝ име „Няма такава държава“, отхвърлено от съда. Тя не се позиционира в никоя част от политическия спектър, едва ли ще създава структури в страната и ще води организационен живот, подобно на класическите партии.

Нейната трибуна е 7/8 TV,

която прави абсолютно излишни предизборни обиколки из страната и срещи с избиратели, а предавания като „Вечерното шоу на Слави Трифонов“, „Шоуто на сценаристите“, „Студио Хъ“ и техните Facebook страници всъщност заместват традиционната политическа реклама. А един голям концерт на Дългия (стар прякор на Трифонов) и на неговия „Ку-Ку бенд“ на финала на кампанията ще подгрее техните фенове и ще ги екзалтира да отидат до избирателните секции.

Макар и доста поовехтяло към края си, „Шоуто на Слави“ успя да се задържи цели 19 години в ефира на bTV. Неговият създател и водещ обаче остаря в него, поизхаби се и харизмата му залиня. А интервюто му с премиера Борисов в края на ноември 2018 г. може спокойно да се нарече своеобразно политическо харакири, което Трифонов си направи пред очите на многохилядната си публика. Политическо, защото референдумът, проведен заедно с президентските избори през ноември 2016 г. по инициатива на шоумена и сценаристите му, си беше трамплин за политическа кариера. И макар да не успя да прескочи заложената в закона бариера от 51% от имащите право на глас избиратели в България, за да стане вотът задължителен, плебисцитът имаше силен отзвук в обществото.

През трите летни месеца на национални протести срещу премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев

„Има такъв народ“ не бе сред политическите сили, които участваха в организирането и провеждането на всекидневните акции в столицата и страната

и в т.нар. Велики народни въстания. Темата обаче присъстваше – пряко или косвено в различните предавания на 7/8 TV. След обявените резултати на агенция „Алфа Рисърч“ някои медии поискаха да разберат с каква политическа програма и идеи ще се яви партията на Слави Трифонов на предстоящите парламентарни избори.

Пред БНР зам.-председателят на партията Тошко Йорданов коментира, че те няма да отстъпят от своите искания, завени в референдума – за мажоритарни избори в два тура, за намаляване на субсидията на партиите на 1 лв. и за електронно дистанционно гласуване: „Българският народ заяви ясно, че иска да се случат тези неща, затова направихме политическа партия. Отиваме на тези избори, за да реализираме тези три точки от референдума и те да станат закон.“

Според Йорданов „Има такъв народ“ няма да се коалира с трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС и няма да се самоопределя като лява или дясна, защото тази координатна система е остаряла. Той добави, уж в кръга на шегата, че партията им е „отгоре – над всички“. Сценаристът беше лаконичен и ясен и заяви, че в партията вярват само на международни агенции, които измерват обществените нагласи.

Тук следват важни въпроси и те не са към Трифонов и сценаристите му, а към феновете на шоумена, които са заявили готовност да го подкрепят на парламентарните избори:

Струва ли си да се създава партия с толкова кратка политическа перспектива

и какво ще правят от „Има такъв народ“ след изпълнението на тези три искания, залегнали в референдума? И още: дали на някого от многобройните почитатели на комика, който все по-трудно може да разсмее някого, му е минавало през ума, че Трифонов може да се окаже поредният жокер в следващите избори – и на кого му хрумна идеята да хвърли шоумена в политиката?

Заглавна снимка: Стопкадър от концерта на Слави Трифонов и „Ку-Ку Бенд“ „Има такъв народ“