Как Западът прехвърли на социалните мрежи проблема с дезинформацията за ваксините

През последните месеци редица световни лидери и правителства остро разкритикуваха разпространението на дезинформация в социалните мрежи на тема ваксини. В Берлин, Брюксел и Вашингтон технологичните гиганти изглеждат сякаш всесилни и незаинтересовани достоверната информация за ваксините да стига до всички.

Така ли е обаче? Надценява ли се дезинформацията онлайн? Може ли борбата с нея да сломи съпротивата на милиони по света срещу ваксините и къде проблемът се изчерпва с липсата (или изобилието) на информация?

Обвинения в „убийство“, призиви за „отчетност на алгоритми“

Миналия месец американският президент Джо Байдън заяви, че платформи като Facebook „убиват хора“, като допускат разпространението на заблуждаваща информация в услугите си. От социалната мрежа увериха, че работят с властите и с експерти, а и все повече нейни потребители са положително настроени към ваксините.

Европарламентът обсъжда т.нар. отчетност на алгоритмите на мрежите – възможността да бъдат подлагани на контрол за нарушение на основни права. Еврокомисията представи проект за законодателен акт за цифровите услуги с идеята платформите да се защитят по-добре срещу „политическата дезинформация, измамите и манипулациите при пандемия, нанасянето на вреда на уязвими групи“ и да спазват стандарти за регулация, правила за модериране и работа на алгоритмите.

Facebook, Twitter, TikTok, Microsoft и Google имат отговор и за Европейския съюз – доклади с мерки срещу дезинформацията за коронавируса (последните са от юни т.г.). От еврокомисаря за вътрешния пазар Тиери Бретон чуха, че трябва да поемат „отговорността си да победят колебанието за ваксините, подхранвано от дезинформация“. Според докладите кампания на TikTok за ваксиниране е видяна 1 млн. пъти и има над 20 000 харесвания. Google работи със здравните власти в различни държави, в Twitter (и донякъде във Facebook) автоматизирани системи по-лесно разпознават нарушения на политиката за дезинформация, а туитове със заблуждаващо или невярно съдържание се маркират с етикети. Брюксел очаква новите отчети през септември; в тях ще влезе и новото партньорство на Twitter с „Ройтерс“ и „Асошиейтед Прес“ срещу дезинформацията.

Двете страни на медала

Зад примерите за свършеното от интернет гигантите се крие несвършеното. Алгоритмите им поощряват негативни публикации за ваксините, с които потребителите взаимодействат много повече. Читателят попада в капан. Скорошно разследване на правозащитната организация „Авааз“ показва как конспиративни публикации се препоръчват на нови потребители. За два дни на два профила са препоръчани предимно страници със съдържание против ваксините (109 от общо 180), при това въпреки ангажимента на Facebook да спре да препоръчва страници и групи, свързани с теми за здравето.

През май проучване на базираната в Лондон неправителствена организация Center for Countering Digital Hate показа, че 65% от заблуждаващата и невярната информация за ваксините във Facebook, Instagram и Twitter идва от само 12 профила на антиваксъри и хора, занимаващи се с алтернативна медицина. Инфодемията, също като пандемията, разчита на своите „суперзаразители“.

Изобилието от невярна или заблуждаваща информация, а и ефектът ѝ върху ваксинирането по света обаче невинаги са резултат от алгоритмите и регулационната политика (или липсата ѝ) на социалните мрежи. С бъдещия закон ЕС иска те да трият колкото може повече дезинформация. И САЩ искат почти същото. Разпространяването ѝ обаче е само симптом – колкото и мрежите да се опитват да я овладеят, съдържанието в тях няма да спре да е коктейл от факти, мнения, заблуди, откровени лъжи и неточности с пагубни последици.

Колебаещите се и дезинформацията

Защо мнозина по света не се ваксинират, дори да имат възможност?

Най-големият фактор за колебаещите се не е дезинформацията, нито пропагандата против ваксините (антиваксърите са идеологически мотивирано малцинство), а фактът, че не съществува информация, напълно опровергаваща страховете на хората. Не всички са готови да се доверят на науката: милиони са раздвоени заради несигурността относно страничните ефекти и безопасността на ваксините. Науката оценява този риск като много нисък, но предстои позицията ѝ да издържи проверката на времето, смятат те.

Факторите, описващи това колебание, са известни като 5C – петте думи на английски с първа буква C: confidence, доверие (във ваксините); complacency, самонадеяност (възприема ли се болестта като лична опасност); convenience, удобство (достъпност на ваксината); calculation, изчисляване (на риска); collective responsibility, колективна отговорност (желанието да се опазят другите). Анализ в развиващите се страни свързва колебанието и с несигурността, и със социалните мрежи, но дисбалансът е между съобщаването на известното и признаването на несигурното. Проблем може да се окаже и „интензивното медийно отразяване“, когато се проявяват странични ефекти от ваксините.

Журналистът и изследовател Дейвид Робсън припомня, че попадналите на заблуждаваща или невярна информация често я приемат заради съответствието със собствените им предубеждения, които интернет само затвърждава. Колебаещият се за ваксините може и да сподели заблуждаваща информация за тях, например че променят ДНК или увреждат половата система. Може да сподели и притеснението си, че все пак има няколко починали след ваксиниране (и това не е непременно дезинформация).

Във Великобритания колебанието има и етнически измерения. В САЩ изборът дали човек да се имунизира, или не, е „предопределен“ по партиен признак – близо половината републиканци (но едва под 10% от демократите) са неваксинирани. Това разделение и изборът на медии (дали скептичната към ваксините „Фокс Нюз“, или „Ню Йорк Таймс“ и Си Ен Ен) са в много по-голяма степен определящи. Друго проучване на „Галъп“ показва още един важен фактор – пандемичната обстановка, по-конкретно броя на новозаразените, хоспитализираните и починалите в момента.

Проблемът със свалянето на информация

Ако невярната или заблуждаваща информация все пак може да повлияе на преценката на колебаещите се, нима своевременното ѝ сваляне и закриването на „дезинформиращи“ профили не решава проблема? Ни най-малко. Понятията „невярна“ и „заблуждаваща“ информация не отразяват изчерпателно сложността на проблеми като COVID-19, които човечеството все още опознава. Два примера: старото като света тълкуване на фактите и препълването на медиите и интернет с грешки.

Избирателното предоставяне на информация не е непременно заблуждаваща информация. „Ню Йорк Таймс“ наскоро разказа за „суперразпространител“ на заблуждаваща информация, заявил (вярно) във Facebook, че ефективността на ваксината на „Пфайзер“ според израелско проучване е едва 39% срещу Делта варианта. Потребителят обаче е премълчал факта, че тя е 91% ефективна срещу тежко протичане на заболяването. Ако избирателната интерпретация на фактите, колкото и да е опасна при пандемия, се впише в категорията „заблуждаваща информация“, това създава прецедент за свободата на словото, а отговорността на социалните мрежи да я разграничават става твърде голяма. Тълкуването на фактите е определящо в процеса на вземане на решение в съвременните обществата, включително в политиката. Може ли потребител, спонтанно споделил притеснението си от 39-те процента ефективност, да бъде наказван за това?

А как се класифицират пълните с пропуски научни изследвания, които според експерти подхранват инфодемията с грешките си? Дори научните списания да изтеглят публикуваните трудове, щетите вече са причинени. Например според едно проучване от юни на всеки трима ваксинирани умират двама. Има обаче и много по-невинни примери. Изследвания като това в сп. „Лансет“ създадоха представата за устойчивостта на коронавируса върху повърхности. Към дадения момент изследването беше напълно легитимно и не съдържаше невярна информация, но подхрани паниката и страха на мнозина от физическо взаимодействие с външния свят (както и продажбата на дезинфектанти). Година по-късно американските и други регулатори официално оцениха риска от инфекция при контакт със заразена повърхност на 1 към 10 000. Отговорността донякъде бе на медиите – не акцентираха върху факта, че и според предположенията на учените вирусът рядко се разпространява след контакт с повърхности. Заблуждаваща информация със задна дата ли е изследването, или част от дългия път на изучаване на COVID-19 (и на адаптиране на медийния разказ за него)?

В недостатъчно укрепнали демокрации размиването на горните понятия може да се използва за ограничаване или манипулиране на обществения дебат. Могат ли правителствата или наднационалните органи да решават какво е заблуждаваща информация, без да прекрачат граници, чието установяване е формирало съвременната култура?

Отговорността на политиците

Според Световната здравна организация човечеството е в състояние на инфодемия – твърде много информация (в съчетание с невярна и заблуждаваща) при сблъсък на обществата с болест. Изредените от СЗО насоки предполагат, че отговорността за такава криза е най-вече на властите. А в много държави те дълго време не даваха добър пример. В САЩ и Бразилия лидери като Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро проявиха негативно отношение към вируса и ваксините, вместо да дадат личен пример (какъвто Белият дом иска от Тръмп сега). В Европа крайнодесни политици положиха усилия да идеологизират иначе здравния проблем с имунизацията – не само в Италия, но и в Испания те отказват да застанат с лицето си зад уверението, че дозите спасяват живота на много хора. В България, редом с водещи лекари, политици даваха тон на скептицизма както спрямо вируса, така и спрямо ваксините.

Впрочем тъкмо в българското общество – най-слабо ваксинираното в Европа – в скорошно изследване по поръчка на „Дневник“ въздържалите се досега заявяват, че правителството трябва да провежда разяснителна кампания за ползите от ваксинирането. Има проблем в комуникацията на властта относно пандемията – най-малкото защото гражданите не виждат изобщо комуникация.

Въпросът с колебанието има много възможни решения (от мобилни екипи до улесняване на достъпността до ваксините и по-твърди мерки), но не е пряка функция на социалните мрежи. Може да се включи и друг компонент на правилото 5C – достъпността (имунизацията в Германия вероятно се забави заради строго фиксираното ваксиниране по категории население). За справянето със самата дезинформация изследователят от Уестминстърския университет Питър Кънлиф-Джоунс препоръчва още промяна в начина на преподаване на медийна грамотност и търсене на отговорност на националните правителства (и на евродепутатите) за погрешни твърдения за ваксините.

Отношението към ваксините против COVID-19 се оформя от много фактори и фокусът върху триенето на съдържание не бива да е за сметка на другите действия на правителствата, нито да служи като повод за прехвърляне на част от вината за комуникационните им провали. Невярната и заблуждаващата информация в социалните мрежи са проблем, но те са само главите на ламята, които, веднъж отсечени, порастват отново.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.