Какво всъщност ни казва Австралия

Последните прогнози за сезона на пожарите сочат, че той ще започва все по-рано, ще приключва все по-късно и като цяло ще бъде по-интензивен. Този ефект ще се натрупва във времето, но би трябвало да може да се наблюдава към 2020 г.

Съвременните Касандри не са красиви принцеси, прокълнати да бъдат обичани от всесилни богове. Напротив, подобно на Рос Гарноу, един от най-уважаваните австралийски икономисти, те са добродушно усмихнати учени. Цитираните по-горе думи са част от неговия доклад за климатичните промени, публикуван през 2008 г. Гарноу изследва влиянието им върху австралийската икономика и препоръчва политики за справянето с тях. След като чудовищни пожари унищожиха над 3000 дома и продължават да горят на територия от над 7,3 млн. хектара общо (площта на Белгия и Дания, взети заедно), докладът обиколи социалните мрежи, а Гарноу коментира пред австралийската SBS News:

„Чувствам тъга, не бях полезен. Бе ми дадена възможността да говоря на австралийците за този проблем, а аз не успях да ги убедя, че е в наш национален интерес да играем положителна роля в световните усилия за справяне с последствията от климатичните промени. Ситуацията в момента е лоша и ще продължи да се влошава, ако емисиите на парникови газове в атмосферата продължават да се увеличават. В интерес на цялото човечество е бързо да се насочим към [икономически и производствени модели с] нулеви емисии.“

Огненият кошмар в Австралия, нанесъл щети за милиони и поставил неудобни въпроси пред света, е огледало на съвремието не само що се отнася до промените в климата. Той показва как отразяваме и консумираме новини; изобличава политическия лобизъм и присъствието на големия бизнес в кулоарите на властта; и накрая, но не на последно място, ни припомня за борбата на човека със самия себе си и с околната среда, която е създал през последното столетие.

Бял шум – или светът, в който няма истини

Бедствията не са това, което бяха. В романа си „Бял шум“ от края на 80-те години Дон ДеЛило пише, че „eдинствено катаклизмите привличат вниманието ни. Ние жадуваме за тях, зависим от тях. Стига да се случват някъде другаде“. Подобно на бедствието, описано от ДеЛило, и пожарите в Австралия създават своя собствена климатична система.

В наши дни интернет ни позволява не само да се дрогираме с катаклизми, но и напълно да отричаме съществуването им. Дезинформацията се превръща в част от консумирането на новини, от съпреживяването на събития от световно значение. А истината се губи между гръмки заглавия, полуистини и лъжи.

Става ли дума за умишлени палежи? Категорично не.

Съобщение, разпространено в интернет, че близо 200 души са арестувани във връзка с пожарите, е пример за механизмите на дезинформацията, а именно – примесването на реални сурови данни с откровени лъжи.

По данни към 6 януари т.г. на полицията в Нов Южен Уелс, от началото на ноември 2019 г. са повдигнати обвинения във връзка с палежи срещу 183 души, сред които 40 непълнолетни. 53-ма от нарушителите не са спазили пълната забрана за палене на огън на горска територия: сред тях мъж от предградията на Сидни искал да си направи чай, а друг в град Таро – да си приготви храна. И двата огъня са били потушени от пожарникарите. Провинението на 47 души е за изхвърляне на запалена цигара или кибрит на земята. Срещу 24-ма от тези 183 души са повдигнати обвинения за умишлен палеж. Няма преки доказателства, че те са допринесли за пожарите, обхванали страната. Но изваждането на информацията от контекста и представянето ѝ в определена светлина работи – за съжаление, не в полза на истината.

А дезинформацията тече и в двете посоки.

Австралия в пламъци, снимана от Космоса. 480 милиона убити животни. Спяща коала, положена във ветеринарен кабинет, с лапички, потопени в лекарствена течност – оцеляла е след ужаса. Полет над Австралия сред облаци, които светят като червено-черни въглени. Макар огромна част от тази информация да не е споделена от любители на конспирациите, а от загрижени за света потребители, това не я прави вярна.

Кадърът на горящия континент, за който се твърди, че е сниман от Международната космическа станция, се оказва 3D визуализация на всички засегнати региони в настоящия сезон – не в едно и също време, нито все още горящи. Коалата наистина е оцеляла след пожар… но през 2015 г. Снимката от самолета пък е от Хаваите – на напълно естествен феномен. Що се отнася до унищожената фауна, цитираният мащаб е напълно спекулативен, тъй като не е ясно колко от засегнатите от огъня животни са убити и колко ще оцелеят в дългосрочен план, нито колко ще успеят да избягат от пламъците, но ще умрат впоследствие от липса на храна и вода.

Всичко това не означава, че криза няма, нито че тя се преекспонира. Напротив.

„Пожарите са много по-мащабни от всичко, което сме виждали досега – споделя капитанът на пожарникарски екип в Нов Южен Уелс. – Преди работехме с индекс за опасност от пожари от 0 до 100, на базата на най-унищожителните пожари от 1939 г. Сега редовно пожарите доближават 200 по тази скала. Смятам, че това се дължи на климатичните промени. Научните доказателства са съкрушителни.“

Фактите

А какви всъщност са научните доказателства? Метеорологичната служба на Австралия посочва, че климатичните промени подхранват тези колосални пожари. Не се твърди, че пожари в Австралия никога не е имало, а че метеорологични феномени и модели, които са част от нормалното ни ежедневие, ще стават все по-екстремни вследствие на измененията в климата, провокирани от човешки фактори.

В случая с Австралия и регионите, засегнати от пожарите, се установяват няколко решаващи фактора: количеството валежи в периода преди септември 2019 г. е под средното ниво, което води до засушавания в Югоизточен Куинсланд и в североизточната част на Нов Южен Уелс. Явлението засяга огромни площи – и в двете области има поставени рекорди за най-малко валежи в периода януари–август 2019 г., а коефициентът на опасност от пожари заради сушата е 9 от 10 според доклада на метеорологичната служба.

В допълнение, температурите през 2019 г. са по-високи от средните стойности, което затваря порочния кръг. Нов Южен Уелс регистрира рекордно горещ период между януари и август (1,85℃ над средната стойност), а 2019-та за цяла Австралия бе годината с най-високата максимална дневна температура (+1,71℃) и втората след 2016 г. с най-висока средна обща температура (+1,3℃).

Следва и голямата картина.

Климатът на Австралия се влияе от дипола в Индийския океан, чийто ефект се изразява в нередовното колебание на температурите на морската повърхност, при което западната част на океана периодично става по-топла (положителна фаза) и по-студена (отрицателна фаза) от източната му част. Това явление се наблюдава рядко в две поредни години, както е настоящият случай – положителен дипол през 2018 г. и 2019 г., който допринесе за ниското количество валежи в Южна и Централна Австралия през зимата. Метеоролозите подчертават, че макар диполът в Индийския океан да е нормално явление, поведението му се променя вследствие на климатичните промени, като проучванията сочат, че честотата му ще нараства с повишаването на глобалната температура.

Други фактори, като атмосферното налягане, силните ветрове и ниската влажност, допринасят за невероятно сложната и варираща от година на година картина. Що се отнася до дългосрочната прогноза, метеоролозите са категорични: през последните десетилетия опасността от пожари в Австралия стабилно нараства. Най-чувствителни за завишенията са районите в Югоизточен Куинсланд и в Нов Южен Уелс.

Австралийската академия на науките подчерта в официално изявление, че „мащабът на тези пожари е безпрецедентен на световно ниво. […] Научните доказателства сочат, че с прогресивното затопляне на планетата вследствие на човешка дейност ще наблюдаваме повишение в честотата и интензитета на екстремни метеорологични феномени“.

Става дума за пари. За много пари

Размиването на дебата в която и да е посока е добре дошло в съвременния свят на властови игри, където често медиите са оръжие, а политическите партии – кувьоз за бизнес интереси. Петролът, въглищата и природният газ продължават да играят основна роля в енергетиката на Австралия, която е най-големият износител на въглища с близо 40% дял от световния пазар.

За периода 2013–2014 г. индустрията на изкопаемите горива е похарчила 2,3 млн. австралийски долара за политика, а даренията към основните партии са нараснали тройно.

През 2015 г. секторът е отделил близо 4 млн. австралийски долара, за да предотврати амбициозни политики, свързани с климатичните промени.

Международният валутен фонд започна да изчислява стойността на субсидиите на правителствата по света към индустрията – не само като директен финансов трансфер, но и като разлика между цената на горивата и цената, която плащаме под формата на разрушаване на околната среда и вреди върху нашето здраве. От МВФ подчертават, че субсидирането (независимо дали пряко, или косвено) е „намаляло значително“: през 2012 г. е възлизало на 527 млрд. щатски долара, а през 2016 г. – на 296 млрд. Това се дължи на падането на цената на горивата и на политики, свързани с търговията и износа им.

Според дефиницията на МВФ субсидиите, които Австралия е изплатила на индустрията за изкопаеми горива, възлизат на 29 млрд. щатски долара (42 млрд. австралийски долара).

За сравнение, австралийското правителство обеща да отпусне 2 млрд. австралийски долара за справяне с бедствието.

Вероятно това е причината някои австралийци да отказват да се здрависват с премиера Скот Морисън. Сред тях бе и пожарникар, изгубил дома си по време на борбата с бедствието.

Огледало за света

„Добрата новина е, че вече разполагаме с изобилни доказателства, които да ни помогнат да разберем околната среда, в която живеем, както и да проектираме и изградим бъдещето, което искаме за Австралия. Никога не сме били изправени пред по-важен момент от настоящия, в който трябва да черпим от научните доказателства, за да помогнем в краткосрочен и дългосрочен план на Австралия да се изправи пред унищожителните пожари, които съсипват страната ни и костват сигурността за бъдещето ни. […] Академията е категорична, че отговорът на пожарите трябва да се простира отвъд непосредственото бъдеще“, продължава изявлението на Австралийската академия на науките.

Джеймс Мърдок (синът на медийния магнат Рупърт Мърдок, чиито медии поощряват отричането на климатичните промени в редакционната си политика) разкритикува открито баща си, заявявайки официално, че със съпругата му „са особено разочаровани от продължаващото отрицание сред медиите в Австралия, като се имат предвид очевидните доказателства“.

Въпросът е накъде ще погледне светът. И с кои представи ще избере да живее. Това, разбира се, е без значение, защото реалността продължава да гори. В това е чарът на фактите – те не се променят, независимо какво мислим за тях. Или казано от друг майстор на словото, Георги Божинов:

Гори някъде пожар, ти си викаш: далечко е от мене, к’во да му се бъркам. Па току гледаш – огънят се присламчва и към твоята стреха, облизва я. Тогава и да се бъркаш, и да не се бъркаш – все тая…

Заглавна снимка: Пожарът в Грийн Уотъл Крийк се придвижва към град Яндера, докато полицията евакуира жители му, 21 декември 2019 г. Автор: Helitak430 (Wikipedia)