Кинжал и американски пай. За парите на партиите

„Колкото повече партиите се фокусират върху каналите на парите, толкова по-малко се фокусират върху подпомагане на хората да се свързват с политиците.“ Тази констатация пред американска медия е на Марк Шмит, директор на политическия мозъчен тръст New America. Така си е.

Със сигурност отрязването на бюджетните субсидии е удар с кинжал по партиите без обръчи (поради дългия им престой извън властта). Изглежда, че този кинжал на ГЕРБ и ДПС може да разсече и управляващата коалиция. Но нима гласуването на субсидия от депутатите за издръжката на партиите им не е конфликт на интереси? При това в държава, където трите стълба на демокрацията – правосъдие, медии, свободна пазарна икономика – са бутафория, досущ като достроените с полимербетон средновековни крепости.

Кой плащаше бензина на джипа, с който охранителят Бойко Борисов следваше Симеон Сакскобургготски в предизборната му кампания през 2001 г.? Кой изобщо финансира кампанията на царя? Знаехме ли – или го узнахме десет години по-късно от разсекретените от Wikileaks грами на Американското посолство, където като донори са посочени банкерът Емил Кюлев, шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов, хазартният бос Васил Божков (първите двама – вече покойници).

По онова време партиите в България още не се финансираха и от държавния бюджет, анонимните дарения бяха разрешени, но и тогава, и сега в партийните каси е тъмно като в Царичинската дупка. Причините са ясни – държавата е проядена от корупция и българските контролни и правораздавателни органи не се справят. Разликата е, че начело на тия „контроли“ сега са хора, по-паметливи от послушкото Филип Златанов, турен начело на оная Комисия за конфликт на интереси – и не си записват в тефтерче кого да „опраскат“ по заповед на ББ, ЦЦ и ИФ.

От 2002 г., когато управляваше кабинетът на НДСВ–ДПС (но и БСП с двама министри: бившите кметове на Русе и Благоевград Димитър Калчев и Костадин Паскалев), партиите, спечелили 1% от действителните гласове на парламентарни избори, получават субсидии от бюджета. Първоначално един глас бе остойностен като процент от минималната работна заплата, а по-късно – застопорен на 11 лв.

След последните парламентарни избори през 2017 г. право на субсидия имат ГЕРБ, БСП, „Обединени патриоти“, ДПС, „Воля“ и „Възраждане“. След предишните през 2014 г. – ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторски блок, „Патриотичен фронт“, „България без цензура“, „Атака“, АБВ, „Движение 21“, „Глас народен“. Въпреки партийните субсидии, пет от формациите – АБВ, „България без цензура“, „Движение 21“, „Глас народен“ и „Възраждане“ – днес реално ги няма на политическия терен: показаха го европейските избори на 26 май т.г. Единствено спорадични коментари на лидерите маркират, че ги има.

Замисълът – и изпълнението му

Практиката да се дават държавни субсидии на партиите е на път да бъде прекратена от 1 юли, след като парламентът ще узакони съвместното предложение на ГЕРБ и ДПС – забранените досега дарения от фирми да бъдат разрешени, а субсидията от 11 лв. да стане 1 лв. в периода 1 юли – 31 декември 2019 г. Промяната в Закона за бюджета предизвика кратка дискусия в петъчния ден, но не бе гласувана в пленарната зала. Формалната причина бе липсата на доклад от парламентарната Бюджетна комисия, одобрила предния ден законопроекта. Истинската – разногласия с коалиционния партньор.

В кулоарите на парламента лидерът на НФСБ, част от „Обединени патриоти“, заяви, че темата се коментира „много прибързано“ и това е „опит да се блокира многопартийната демокрация в България“. Очакваме коалиционен съвет след завръщането на министър-председателя от Брюксел, каза Симеонов.

Да, има проблем с мъничкия коалиционен партньор, потвърди по-късно и Йордан Цонев (ДПС). Да си решат коалиционните проблеми така, че да не бъдат в ущърб на българската наука и образование, заяви още той, споменавайки, че за целта от Движението са изпратили отворено писмо до Борисов – за нови детски градини и за освобождаване на учебници и книги от ДДС. Цонев обяви тези идеи за „припознати от г-н Борисов“. Когато поемате политически ангажимент в консултации, добре е да го изпълнявате, иначе рейтингът на парламента ще е под 8%, обърна се факторът в ДПС към ГЕРБ. Изглежда, че на „припознатите“ им предстои и осъществяване, но дали то няма да бъде платено с цената на разлъката с коалиционни партньори? Следващата седмица ще разберем (и за това, и за орязването на субсидиите) – коалиционният съвет е свикан във вторник, 25 юни.

Засега Бюджетната комисия отхвърли предложенията: на ДПС – за 0 лв. партийна субсидия за действително получен глас; на БСП – партиите да върнат в хазната неусвоените към 3 юни средства от държавната си субсидия; на НФСБ – даренията за политически партии за една календарна година да не надвишават 8 млн. лв.; на ВМРО – размерът на субсидията за парламентарна група да бъде 1,5 млн. лв. и парламентарно представените партии да получават допълнителни субсидии.

Що се отнася до предложението на управляващите общините и държавата да предоставят безвъзмездно офиси на политическите партии, то на практика и сега се случва – не е безвъзмездно, но е на символични цени (от стотинки на квадратен метър до няколко левчета), а партиите дори и тези наеми не плащат редовно.

В отворено писмо омбудсманът Мая Манолова се обяви срещу корпоративния модел на финансиране и „безвъзмездно ползване на държавни и общински помещения“, но подкрепи субсидия от 1 лв. за партиите. Омбудсманът ще сезира Конституционния съд за „установяване на противоконституционност на приетите разпоредби като противоречащи на принципите на правовата и демократична държава и на политическия плурализъм“.

„… и най-добрите закони в ръцете на лоши изпълнители са вредни“

Цитатът на пруския крал Фридрих II Велики е съвсем уместен. Партийното финансиране е част от много по-големия проблем с корупцията и липсата на ефективни присъди за високопоставени персони. „Отвореното финансиране“, което се канят да наложат ГЕРБ и ДПС, няма да освети партийните каси, ако не сме убедени като общество, че: произходът на парите ще бъде проследен и контролиран; няма да се допускат парични потоци от офшорни фирми и техни представителства тук; дарителите на опозицията няма да бъдат репресирани от държавните бухалки (съображения, изразени от Николай Стайков от Антикорупционния фонд).

Оптимистичната теория е, че без държавно финансиране партиите биха се активизирали, за да приобщят към каузите и идеологията си повече хора, следователно членове, следователно членски внос. Но както отбелязва в коментара си бившият депутат от Реформаторския блок Гроздан Караджов, идеята за „отвореното финансиране“ може да е американска, но „изпълнението е побългарено до безобразие“.

Разбира се, че ако моделът на „отворено финансиране“ бъде наложен, фирмите с над 50% държавно или общинско участие трябва да бъдат изключени от модела на финансиране. Но дори не това е най-важният въпрос, а този: доколко сегашният модел на финансиране е подпомогнал утвърждаването на демократични практики в българската политика. Погледнете двете „вертикални“ партии, които се канят да го наложат – ГЕРБ и ДПС, където всички политически решения са плод на едноличната воля на лидерите на върха…

Критиците на модела за орязване на партийните субсидии задават въпроса дали ако субсидията стане левче, едрият бизнес и олигарсите няма да си напазаруват партии. Добре де, но кой създаде олигарсите – нима не го направиха партиите, в едно или друго съдружие, и те, и пак те не премахнаха нито тях, нито намесата им в политиката?

Как го правят американците

През есента на 1999 г. първата дама на САЩ Хилари Клинтън върна дарение от 1000 долара, направено от Дарина Павлова, съпругата на Илия Павлов – американски гражданин, шеф на „Мултигруп“, с офис във Вашингтон. „Уошингтън Поуст“ окачестви дарението като съмнително заради грама, изпратена от Американското посолство в България за връзки на компанията с престъпна дейност, макар и да няма повдигнати официални обвинения. Това е твърде дребна сума, но се оказва, че подлежи на проверка.

Има обаче и значителни пропуски, например даренията, направени от Семьон „Сам“ Кислин – руски емигрант в Ню Йорк и фактор в еврейската общност в Бруклин – за двете кметски кампании на кмета на Ню Йорк Рудолф Джулиани през 1993 и 1997 г. Става въпрос за неголяма сума – общо 46 250 долара, направени от Кислин, семейството му и други бизнесмени, но и за ключови събития за набиране на средства, организирани от руснака.

„Асошиейтед Прес“ обаче се позовава на доклад на ФБР за връзки на Кислин с Япончик, както и на друг доклад – на Центъра за публичен интегритет, за фирмата му Trans Commodities, използвана за измами. От 1988 до 1992 г. Кислин наема за неин мениджър познатия в България Майкъл Чорни, който замаскира през офшорна компания 200 000 долара за фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България“, разкритието за което предизвика скандал при управлението на кабинета „Костов“ (1997–2001). Пред „Асошиейтед Прес“ авторът на доклада на Центъра Кнут Ройс, бивш разследващ журналист и носител на „Пулицър“, заявява, че тези съмнителни вноски са доказаният неуспех на щабовете да разграничат добрите от лошите пари, когато донорите им са „имигранти, чиито предполагаеми престъпни сдружения са добре известни в техните страни на произход, но не са били докладвани в Съединените щати“.

А сега за схемите. Американският закон за партийното финансиране е променян два пъти. Единият път е след аферата „Уотъргейт“ през 1974 г., когато се налагат ограничения върху вноските за федералните кандидати и политическите партии. Вторият – през 2002 г., със закона „Маккейн–Файнголд“, забранил финансирането чрез т.нар. „меки пари“ и определян като най-значимия законодателен акт за финансиране на кампании след този от 1974 г.

Законът, съвместно дело на легендата републиканец Джон Маккейн и демократа Ръс Файнголд, канализира пътя на т.нар. „меки пари“ – неограничено финансиране, събрано от политическите сили за партийно строителство, докато „твърдите пари“ са дарения, направени директно за кампанията на даден кандидат. Преди „Маккейн–Файнголд“ огромно количество пари, вливащи се в политическите партии, които не са били предназначени за кандидати, са се харчели за тях. Освен това законът предвижда рекламите в предизборните кампании да се плащат с „твърди пари“, които се регулират от Федералната избирателна комисия. Законът „Маккейн–Файнголд“ забрани с парите от корпорации и профсъюзи да се финансират „предизборни комуникации“ и всякакви радио-, телевизионни или сателитни предавания, които се отнасят до даден кандидат, 60 дни преди датата на изборите и 30 дни преди първичните избори (вътрешнопартийните номинации).

Федералният закон (Bipartisan Campaign Reform Act) гласи, че дарение от физическо лице по време на изборната кампания не може да надвишава 2700 долара за кандидат. През 2002 г. тази сума е била 2000 долара, а увеличението е поради индексиране заради инфлацията. Държавни служители и представители на публичната администрация не могат да даряват.

По отношение на президентските кампании съществува законова възможност за държавно финансиране на кампаниите на кандидатите. Условие за това е доброволното им съгласие да ограничат размера на даренията и максималния размер на разходите. Такова е възможно както на етапа на първичните избори, така и в хода на самата предизборна кампания. Размерът на средствата, които федералният бюджет би отпуснал, зависят от резултатите на партията, номинирала един или друг кандидат на последните президентски избори. Дотацията не е малка и е в размер на няколко десетки милиона долара.

Бизнесът не може да дава директно пари на кандидатите за сенатори и президенти, пътят за това е друг – те се превеждат на т.нар. комитети за политически действия (political action committee – PAC). Но освен това съществуват и super PAC, които нямат ограничения за размера на привлечените дарения, нито как да ги изразходват в подкрепа на съответния кандидат. Това става възможно с решение от 2010 г. на Върховния съд на Съединените щати, който постанови, че политическите разходи са форма на свобода на словото, защитена съгласно Първата поправка на Американската конституция. Така бе отпушена възможността инициативни групи, корпорации, синдикати и богати граждани да даряват свободно средства в партийните фондове за избори – като при това не са задължени да дават публичност за размера на направените дарения и по закон са „технически независими от тях“. И върховните магистрати разхлабиха ограниченията след „Уотъргейт“.

Дарения в тези комитети могат да правят и американските филиали на чуждестранни компании, привлечени от една или друга политическа платформа, понякога и от двете. Така например на изборите през 2010 г. T-Mobile USA, дъщерна компания на германския концерн Deutsche Telekom, е направила дарения за общо 320 000 долара. По данни на Федералната избирателна комисия на САЩ 57% от тази сума са получили демократите, останалото – републиканците.

Бюрократизирането на партиите

Впрочем руският модел на финансиране на партиите е досущ като българския – чрез субсидии от бюджета, членски внос и заеми, но освен това разрешава и дарения от физически и юридически лица. Пари от хазната получават партии, преминали 3% праг на парламентарни избори, но средства получават и такива, чийто кандидат за президент също е взел над 3% на избори за държавен глава.

Според публикация в онлайн изданието Riddle в Русия гражданите не са готови да даряват средства за партиите, което се дължи на културни и исторически причини и високото ниво на бедност в страната. И ако руските граждани не бързат да подкрепят политическите партии, обществените проекти съществуват с дарени от руснаците средства. За пример се дава благотворителната фондация „Нужна помощь“, която през 2017 г. е получила като дарения 166 млн. рубли – почти 50 пъти повече от Либералдемократическата партия на Жириновски. Само управляващата „Единна Русия“ се радва на повече дарения, тъй като по-голямата част са направени от големи корпоративни дарители, свързани с партийни членове и служители. В същото време според изследване на „Левада център“ доверието в руските партии е с отрицателен знак.

Дискусията за размера на партийните субсидии иззе ефирно време и политиците я наложиха като водеща, но без да засегнат качеството на демокрацията и борбата с корупцията, на които тя е подтема. Според коментар на Петър Илиев във Facebook реформата на партийните субсидии би трябвало да е „в посока подпомагане на по-малките партии, което да помогне за по-голямо разнообразие в политическия живот и в крайна сметка да заздрави демокрацията“. Всъщност има нужда не от заздравяване, а от лечение.

Заглавно изображение: Детайл от картината „Посланиците“ (1533) на Ханс Холбайн Млади