Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание?

Facebook групата „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“ е една от най-старите конспиративни общности в българското онлайн пространство. Създадена на 13 юли 2013 г., в момента групата наброява близо 100 000 членове и има по над 100 публикации дневно. В нея системно се споделят материали от сайтове с дезинформация и манипулативно съдържание.

Разискваните теми са добре обобщени от името на групата, но не се изчерпват с тях: през годините в нея се публикува манипулативно съдържание за Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, здравната криза, а днес – и за войната на Русия срещу Украйна. Така освен изобилие от рекламен спам на руски език, групата предлага и нагледни примери за тенденциите в манипулативното съдържание и как те се променят през годините. Голяма част от информацията се споделя чрез изображения с малко текст, който се превежда от руски или английски, а понякога едни и същи графични елементи се рециклират – апокалиптична снимка, която намеква, че пандемията е заговор за подчиняване на човечеството, е използвана и за конфликта в Донбас, а сега – и за руската инвазия в Украйна.

Хронологията на манипулативното съдържание е проследима и в лични профили, като този на Константин Петков, собственик на сайта за конспирации bultimes.bg, за когото ви разказахме в предишния материал от поредицата. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС с СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове.

Двата примера илюстрират добре позната тенденция: конспиративното или манипулативното съдържание никога не идва само̀ и е трудно да му се припише злонамереност. Но макар мотивите за разпространение да са различни, съдържанието е по-скоро хомогенно, а опорните точки, които третират наболели проблеми, са сходни.

Пример за мрежа за манипулация

През последните две години светът се изправи пред колективна здравна криза, последвана от руската инвазия в Украйна. Тези събития доведоха до световна инфлация и началото на потенциална икономическа криза. Съвсем естествено манипулативното съдържание се адаптира към следващата тема, а вече често дори се смесва един тип съдържание с друго.

На 28 юни 2022 г. в анонимния сайт novinitebg.eu се появява материал със заглавие „Лавров: Ето заповедта на СЗО към България, дадена на 20 юни“, подписан от автор без снимка, на име Николай Димитров. В публикацията се твърди, че Русия предупреждава „народа на България“, че Световната здравна организация е издала заповед на страната ни „да се стартира пандемията отново“ и „медиите и специалистите да започнат да създават почва за нова вълна“. Като източник се посочва руската правителствена служба „РИА новости“. През следващите няколко седмици статията е споделена в множество групи във Facebook, сред които споменатата по-горе „Строго секретно…“, но и „Аз подкрепям доцент Мангъров“, „Ние не искаме война с Русия“, „Приятели на Россия“ и пр.

Към момента достъпът до сайта novinitebg.eu, в т.ч. до самия материал, е ограничен, но на 9 юли потребител във Facebook публикува скрийншот на статията, който впоследствие е споделен над 1200 пъти.

Подобна „новина“ не се открива при търсене по ключови думи на руски около датата на българския материал в novinitebg.eu. Във Facebook и Telegram същата информация е публикувана около 7 юли, но без посочването на „РИА новости“ като първоизточник. Същевременно „новината“ продължава да се разпространява във Facebook под формата на коментари, постове и техни скрийншотове.

Заповед на СЗО от 20 юни за „създаване на почва за нова вълна“, разбира се, не съществува, нито е разкрита от Русия. Статии в медиите относно нова лятна вълна на коронавируса съществуват отпреди въпросната дата, а към 18 юли експерти прогнозират, че вълната ще достигне пика си до няколко седмици.

Анонимният сайт „се специализира“ в публикуването на дезинформация относно пандемията, примесена със съдържание с проруски уклон, включително невярната информация, че Русия унищожава биолаборатории в Украйна. Статия с такова съдържание е споделена над 400 пъти в групи, в които членуват стотици хиляди потребители.

За разлика от други сайтове, чието съдържание се споделя системно в много групи от един потребител, материалите от маргиналния novinitebg.eu се разпространяват много повече и от множество потребители, сред които има както автентични профили, така и фалшиви. Като например Jessica Rae, в чийто публичен Facebook акаунт откриваме само профилна снимка, която всъщност принадлежи на… калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Акаунтът е администратор на Facebook групата „Ние не искаме война с Русия“ и освен статии от novinitebg.eu споделя в същата група и статии от сайта vsekidenbg.eu, който също вече не е активен в момента. Jessica Rae публикува материалите ежедневно  в групата, наброяваща малко над 14 000 души.

Повечето постове в тази група съдържат дезинформация – изфабрикувани твърдения за пандемията и инвазията в Украйна. Други публикации приканват потребителите да се присъединят към нови проруски групи, например „Подкрепа за Русия“ и „Искаме махане на санкциите срещу Русия“. Първата група е създадена през април тази година, а втората – през юни. „Подкрепа за Русия“ споделя част от администраторите на „Ние не искаме война с Русия“, а „Искаме махане на санкциите срещу Русия“ е администрирана от страницата „Антимедия“, която на свой ред е създадена през януари. „Антимедия“ управлява мрежа от Facebook групи с проруска и антиваксърска насоченост, в които членуват близо 45 000 потребители. Освен на войната и пандемията, групите разчитат и на антисистемни емоции: срещу ДПС, правителството на Кирил Петков, Румен Радев и демократичната система като цяло.

История на манипулацията

Подчертано проруското и антизападно съдържание, което се приспособява към различни теми, си има история. В проучване от 2017 г. на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) се посочва, че публикациите, обявяващи „залеза на Европа“ нарастват от диапазон 0–20 поста месечно през 2013 г. до 50–300 месечно към 2015 и 2016 г. Същото се отнася за наративи, които промотират Русия: „Ако през 2013 г. общата възхвала на Русия върви с под 10 статии месечно, през 2014 г. тя на два пъти (около анексирането на Крим и след въвеждането на санкциите през есента) бележи рязък ръст с натрупване, за да стигне стабилни стойности от над 50 публикации месечно през следващите две години, с изявени нови пикове от над 250 публикации през март 2015 г. (годишнината от анексирането на Крим) и дори над 400 статии месечно през септември–октомври 2015 г. (влизането на руски войски в Сирия).“

Подобни тенденции в същия период се наблюдават в повечето наративи, които виждаме в описаните групи с манипулативно съдържание: посочване на враговете на Русия, обявяване против санкциите срещу Русия, прокарване на пропагандни тези за Крим и Украйна, дискредитиране на гражданското общество и представяне на Запада като кукловод, който цели да навреди на България. Тези тенденции се променят и усилват след 2017 г. и кулминират с идването на пандемията и последвалата инвазия в Украйна. Наред с изброените наративи, ново изследване на ФХСИ сочи, че манипулативното съдържание си служи с ясен речников набор, който се адаптира към българския политически календар. Епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ се прикачват към политици, граждански организации и личности, както е видно и от примерите в групите, управлявани от „Антимедия“.

Съществуват ли контранаративи? В изследването от 2017 г. на ФХСИ са разглеждани материали, в които Русия, Кремъл, КГБ поемат ролята на „големия злодей“, местещ марионетките си – „рубладжиите“, които „причиняват всички беди на „българския народ“, като му „отнемат суверенитета“. Според изследователите противопоставянето „русофилия–русофобия“ по отношение на манипулативното съдържание е погрешно и е част от методите за манипулация, тъй като и двата разказа са антилиберални и силно националистически настроени.

Контранаративите остават маргинални, като основната разлика е, че отсъстват от легитимни медии и сайтове, както и от таблоидите – разпространението на такова съдържание е ограничено до блогове и индивидуални реакции на манипулативното съдържание. Понастоящем определени думи като „рашист“ например проникват в българското медийно пространство, но тяхната употреба остава в пъти по-ниска от съответстващия проруски пропаганден изказ.

Кое е пропаганда и кое – не?

„Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квазимитологичен режим на повторение“, категорични са експертите, съставили доклада.

Какво цели манипулацията?

Както писахме и в предишни материали, подобни нюанси са изключително важни. Намерението за разпространение и фактологичната точност на информацията могат да ни помогнат да отговорим не само на въпроса дали става въпрос за манипулативно съдържание, а и защо е публикувано то. Актуални проучвания в сферата отчитат три основни мотивиращи фактора: политически, финансови и социални.

Политическата мотивация често се припокрива с пропагандата и цели утвърждаването на определени идеи. Манипулацията на обществено мнение се осъществява чрез дезинформация и мисинформация, както и чрез мрежи от фалшиви акаунти. Ако пропагандата се контролира на държавно ниво, медии като телевизия и радио също могат да си служат с манипулативно съдържание.

Финансовите облаги също са силен мотиватор за разпространение на дезинформация, като тук действащите лица могат да бъдат разнородни – от политически активисти до македонски тийнейджъри, които публикуват съдържание за американските избори.

Към социалните мотивиращи фактори за разпространяването на манипулативно съдържание спадат изграждането на определен образ, забавлението (включително тролене), търсенето на внимание. Чувството за принадлежност, което създават онлайн общностите, не е за подценяване, а манипулативното съдържание често ползва психологически похвати, които да подсилят подобни усещания (например противопоставянето „ние“ срещу „другите“).

Злоупотреба с кризи без предлагане на решения

Както е очевидно от примерите, манипулативното съдържание експлоатира наболели социални и политически проблеми: разочарование от институционалната система, военни конфликти, здравни кризи и културни противопоставяния. Манипулативното съдържание вирее в общества, където доверието в институциите и медиите е ниско, и на свой ред уронва още повече вярата на гражданите, създавайки порочен кръг. България и САЩ са два примера за подобна информационна криза. В България огромна роля играе тоталитарното наследство с традиционното му противопоставяне Изток–Запад, както и последвалата криза на Прехода, която доведе до своеобразна „пленена държава“ в институционално отношение и до силно обвързани с властта медии. В Щатите като проблем може да се посочи нарастващата политическа поляризация, която няма еквивалент в други западни държави и която води до две изолирани медийни сфери.

Част ли са журналистите от този проблем? Журналистите правят грешки, а някои медии заявяват открито политически уклон. Преувеличенията, предразсъдъците, неточностите и сензационността винаги са съществували като тенденции в новинарския занаят. Разликата отново е в намерението и в излагането на фактите, както и в прозрачността на журналистическите практики. Журналистът може да направи неволна грешка, но професионалната му етика и нормативна рамка изисква тя да бъде прозрачно отчетена и поправена. Задължението на журналиста е да направи заключение на основата на обективни факти – това не означава безкритично излагане на „всички гледни точки“, а анализ на информацията до достигане на логични, проверими заключения. Ако този процес и аргументи са ясни за читателя, не може да става дума за манипулация.

Във времена на кризи – политически, социални, икономически и здравни – манипулативното съдържание експлоатира страховете и недоволствата, без да предлага приложими решения. Енергията на общественото недоволство е силна и носи както финансови, така и политически дивиденти за определени хора и групи, но не и полза за обществото. Подобен тип съдържание вирее особено добре на почвата на съществуващи слабости в системите ни, били те институционални, медийни или ценностни, и често изкривява тези реални проблеми или легитимна информация, за да постига своите внушения.

Антидотът? На първо време разбирането какво представлява манипулацията, как и от кого се осъществява, кога и защо е особено ефективна. Защото само така можем да говорим за същината на проблема, без да се изгубим в морето от информация – независимо дали е манипулативна, или не.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“

В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.