Когато Ердоган печели избори в Турция, как ехото гърми у нас

Президентските и парламентарните избори в Турция, проведени за първи път заедно, и тенденцията, която те показаха, ще имат дълготраен ефект не само върху развитието на държавата, която е на границата между Европа и Близкия изток, и нахлуващата оттам ислямска експанзия. Преизбирането на Ердоган и превръщането на страната в президентска република безусловно ще рефлектират върху отношенията между Турция и България, от една страна, и между ЕС и Турция, от друга. Както и върху развитието на политическите партии у нас, създадени на етническа основа.

Въпросът доколко изборите в Турция в условията на извънредно положение са проведени по всички демократични правила и дали резултатите от тях не изкривяват частично вота на избирателите, остава. Но никой не отрича, че

в новия Меджлис свое представителство ще имат почти всички слоеве на турското общество.

Защото от деветте партии, допуснати до участие в изборите, пет успяха да прескочат 10-процентната бариера и влизат в парламента. Партията на справедливостта и развитието на Ердоган ще има по-малко депутати в сравнение с парламентарните избори през 2015 г., но пък си върна подкрепата на големите градове, като Истанбул, Анкара, Измир, Анталия и Адана, които гласуваха против референдума за президентска република миналата пролет. В Меджлиса тя ще трябва да разчита на Партията на националистическото действие на Девлет Бахчели – съюзник в коалицията „Народен алианс“, която спечели 53,6% от гласовете за турския парламент.

Три от опозиционните партии ще бъдат парламентарно представени.

Републиканската народна партия е с най-нисък резултат на избори от 2010 г. насам. Нейният кандидат за президент Мухарем Индже не успя да събере по-голям вот за партията. И това не е странно за тези, които познават добре социалната основа на политическите формации в Турция. Западът и САЩ разчитаха, че Индже ще спечели доверието на по-бедните слоеве и на хората на наемния труд от 60-те милиона избиратели. Но останаха излъгани в надеждите си, защото базата на турския социализъм се оказа в джамиите и в Корана. Затова за този вот се пребориха останалите партии.

В Меджлиса място намира и прокюрдската Демократическа партия на народите – лява социалистическа партия с марксистки, дори маоистки уклон. Нейният лидер Селяхатин Демирташ се изправи на президентските избори срещу Ердоган, като направи виртуална кампания от килията си в Одринския затвор, където лежи все още без присъда, обвинен за тероризъм след опита за преврат в Турция. Източните провинции обаче избраха в мажоритарната битка Ердоган пред него и пред Индже.

Добрата партия на бившата министърка на вътрешните работи Мерал Акшенер, която се опита да отнеме гласове отдясно от партията на Ердоган, е петата партия в новия турски парламент. Акшенер, за която социологическите агенции даваха голяма преднина, не успя да мобилизира достатъчно дясно ориентирани гласове, получи едва 7,3% от вота на президентските избори и така на практика помогна на Ердоган да спечели още на първия тур. Акшенер със своята Добра партия не успя да отслаби и резултата на сродната си идеологически Партия на националистическото действие на Бахчели.

Анализатори, които следят процесите в Турция отблизо и отвътре, са притеснени от ескалацията на националистическите настроения в страната. Резултатите от парламентарните избори показаха затвърждаване на тенденцията за сближаване на национализма с ислямизма на базата на пантюркизма, а както е известно, националислямизмът е опасна експанзионистична доктрина. Едва ли някой днес би твърдял с категоричност, че България и Балканите са пряко застрашени от разпространението ѝ. Тя обаче не бива да бъде подминавана като явление, с каквото Европа се сблъска, но нихилира и не дооцени в лицето на зараждащия се националсоциализъм в Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век.

Как изглеждат отношенията между България и Турция

на фона на приключилите парламентарни и президентски избори в южната ни съседка и може ли да се очакват някакви промени?

Най-вероятно Реджеп Тайип Ердоган ще продължи да удържа емигрантския натиск върху България и ЕС и ще иска за това да му платим съответната цена. Тази политика в същото време съвпада с неговите интереси и намерения да има зони на влияние в Ирак и Сирия при запазването на териториалната цялост на тези държави. След като турската армия успя да отблъсне кюрдските милиции на изток от Ефрат, Ердоган започна да връща от бежанските лагери по границата сирийските мюсюлмани сунити по родните им места и така се превърна в гарант на този процес и в незаобиколим фактор в решаването на кризата в Близкия изток. Което признават и САЩ, и Русия.

Президентът на Турция обаче едва ли ще преглътне лесно политическия гаф, който ДПС направи по време на предизборната кампания в Турция,

като покани в Кърджали Мухарем Индже на голямата благотворителна вечеря ифтар в края на месеца Рамазан. На нея, освен районния мюфтия и кмета на града Хасан Азис, е присъствал и политическият елит на ДПС, а основният опонент на Ердоган е бил приветстван едва ли не като бъдещия държавен глава на Турция.

Очевидно е, че проруската и сателитна на БСП партия е побързала да покаже предпочитанията си към кандидата на Републиканската народна партия. Това, разбира се, е станало със санкцията на почетния председател на ДПС Ахмед Доган и не без определена цел. Която можем само да подозираме. Тя най-вероятно е да развенчае образа на Борисов като посредник между ЕС и Турция и гарант на добрите връзки между тях. Така на практика ДПС от мост между България и Турция доскоро – се превръща в пропаст между тях сега.

По подобен начин рефлектира и влиянието на партията върху избора на българските турци изселници за кого да гласуват на президентските избори. Убеждавани от ДПС, че с ерата „Ердоган“ е свършено, голяма част от тях дадоха вота си за Индже. А днес в Турция вече ги заплашват публично да се връщат там, откъдето са дошли преди години. На Балканите Ердоган спечели в Македония, Босна и Херцеговина и Косово – страни, които влизат в плана на т.нар. Ислямска дъга. И това изглежда напълно закономерно.

Ще има ли партии в България, които, окрилени от победата на Ердоган и настъплението на националислямизма в Европа, ще се опитат да прокарат сепаратистки идеи чрез законодателни промени и така ще поставят етническия мир в страната на изпитание? Това е лош сценарий, който може да бъде вкаран в ход при определени геополитически обстоятелства за дестабилизация на страната и региона. А може и да ни се размине, ако политическият елит у нас разбере, че националните интереси стоят над партийните. И котерийните.

Заглавна снимка: Демонстрация в подкрепа на Ердоган в Кьолн, юли 2016 г. Фотограф: Andreas Trojak