Когато обсъждаме Грета Тунберг

Не, в тази статия няма да прочетете отговор на въпроса дали Грета Тунберг е права в думите и действията си, или не. Темата е за аргументите, с които много хора оспорват не точно тезите ѝ, а по-скоро публичното ѝ присъствие.

Грета Тунберг е с аутизъм/синдром на Аспергер

Аутизмът има неизброимо много прояви и степени. Затова често пъти се говори не просто за аутизъм, а за аутистичен спектър. Синдромът на Аспергер също варира по вид и по сила. При него интелектуалните способности не са засегнати, дори напротив – не е рядкост хора с Аспергер да проявяват по-развита интелигентност от повечето „нормални“ хора. И за Алберт Айнщайн се твърди, че е бил с този синдром.

Грета Тунберг, разбира се, не е Айнщайн, но фактът, че е със синдром на Аспергер, не може да бъде сериозен аргумент срещу нещата, които казва. Да, хората с Аспергер са склонни да фиксират цялото си внимание върху определени теми и светът на практика да се изчерпва с тях. Самата шведска тийнейджърка си дава сметка, че може би точно заболяването ѝ я е направило чувствителна към темата за екологичното бъдеще на планетата. Да, хората с това заболяване често имат проблеми със социалното си общуване.

Но да казваме „Какво да я слушаме, тя е с аутизъм“ е несериозно. Освен това е дискриминиращо. По този начин отказваме правото на огромна група хора да участват в публичните дебати само защото са с психическо увреждане. А да наричаме поведението ѝ „гретенизъм“, както правят някои, е уронване на човешкото достойнство.

Да, мнозина биха предпочели всички „луди“ да са затворени някъде, тъй щото да не се виждат от „нормалните“. А не някой от тях да им „набива канчето“ по телевизията. Това изкарва „нормалните“ от зоната им на комфорт. Но хората с психични заболявания също са част от социалния свят и имат право да се включват в него, доколкото състоянието им позволява това.

Грета Тунберг се цупи/не е красива

Да, Грета Тунберг не прилича на фотомодел. Не се гримира и рядко се усмихва. Не си прави модерни прически, а навсякъде се появява с коса, просто сплетена на една или две плитки. Обикновено гледа сърдито или направо гневно.

Критиката към външния вид обаче се прави от хора, които свеждат съдържанието до опаковката. Ако шведското момиче изглеждаше като кинозвезда или поп идол, това нямаше да направи думите ѝ по-верни. Как изглеждаш няма отношение към това какво казваш.

Присмиването на външността на Грета съдържа и сексистки елемент. Макар понякога и физическите характеристики на мъже да стават обект на подигравки, това се случва много по-често по отношение на жени. От тях се очаква не само да са като излезли от модно списание, а и да са кротки и усмихнати – всичко, което младата шведска активистка не е.

От друга страна, и на красивите и нагласени жени не им е лесно. Тях пък не ги възприемат сериозно именно защото са такива. Изобщо – и да се цупиш, и да се усмихваш, и да се гримираш, и да не се гримираш, няма угодия.

Мястото на Грета е в училище!

Мнозина смятат, че вместо да се занимава с активизъм, едно 16-годишно момиче трябва да ходи на училище. Често пъти това убеждение е свързано с непознаване на образователната система на скандинавски страни като Швеция и Дания. Там е напълно нормално тийнейджър на около 16-годишна възраст да си вземе една година пауза от училище. Знам го от свои шведски и датски приятели, чиито деца точно така постъпиха. През времето, когато не учи, младият човек не си губи времето, ами работи, занимава се с доброволческа или друга дейност.

Това е нормална фаза от порастването, а не драма или отпадане от училище, както би се възприело в България. „Щом иска, нека прекъсне училище за една година, но ще му се наложи да работи. Осигуряваме му храна и покрив над главата, но няма да му давам пари, за да си купува марихуана“, рече спокойно датският ми приятел по адрес на сина си, който следващата година се върна в училище и го завърши. В Швеция впрочем 99% от населението има гимназиално образование – нещо, за което България може само да мечтае. Така че и Грета едва ли ще остане без гимназиална степен.

Другият елемент на този аргумент е, че ролята на децата е да учат, а не да се занимават с активизъм. Това може да се каже впрочем за всички – защо еди-кои си протестират, а не работят, не си гледат семействата и т.н. Още Иван Хаджийски обръща внимание, че повечето хора са възприемали революционерите, участващи в борбите за независима българска държава, като „безбитници“. Тоест като хора, които, вместо да работят и да създадат дом и семейство, са тръгнали да гонят дивото.

Не трябва да я възприемаме сериозно, тя е просто едно дете

Както психичното увреждане, така и възрастта сама по себе си не може да е доказателство дали някой е прав, или греши. Разбира се, познанията на Грета Тунберг не могат да се сравняват по дълбочина с тези на учени, които от десетилетия се занимават с екологични проблеми. Това обаче не ги прави автоматично неверни.

Упрекът „Тя е дете“ освен това отрича правото на непълнолетните да се занимават с граждански активизъм – така, както го разбират. Тийнейджърите, които излизат от училище веднъж седмично, за да се включат във вдъхновените от нея климатични стачки, наречени „Петъци за бъдеще“, също търпят критики.

След по-скоро консуматорски настроеното поколение на милениълите идва вълна от млади хора, които са социално активни още от деца. Докъде ще доведе активността им и в какво ще се трансформира, тепърва ще видим. Но това, че децата отказват да се възприемат просто като обекти (на възпитание, на образование, на закрила), а се опитват да вземат бъдещето си в свои ръце, заслужава най-малкото интерес, а не пренебрежение.

Горкото дете!

Тук акцентът не е толкова върху „дете“, колкото върху „горкото“. Това е изпитана практика – човек да представя омразата или страха си към някого като съжаление или снизхождение. Омаловажаването поставя унижаващия в господстваща позиция в собствените му очи.

Доколко обаче Грета Тунберг има за какво да бъде жалена? Ако на 16-годишна възраст сте една от най-популярните личности в световен план, срещате се с държавни глави, говорите пред ООН и ви номинират за Нобелова награда, за съжаление ли сте? Да, разбира се, славата може да създаде трудности в човешкия живот, особено ако е дошла в крехка възраст. Деца звезди като Дрю Баримор или Маколи Кълкин знаят това от личен опит. Но няма гаранция, че при всички случаи е така. Ако известността е свързана с кауза, каузата мотивира. Гражданският активизъм е различен от шоубизнеса.

„Горкото дете“ се отнася и до психичното увреждане на Грета, което вече обсъдихме по-горе. Съжаляването на хора с увреждания е просто едно от лицата на дискриминацията. Друго измерение на израза е, че на Грета може да ѝ се случи нещо лошо, да пострада поради активизма си. Та поради това – нека я ожалим предварително. Такава нагласа е цинична. Ако има опасност, тя трябва ясно да се посочи, вместо да кръжим като лешояди около потенциалната жертва.

Грета Тунберг е използвана/зад нея стоят други сили

Това е всъщност най-силният аргумент срещу шведската екоактивистка. Той впрочем изглежда основателен – доколкото не може да се отрече, че има сили и бизнеси, на които активността на Грета им е добре дошла. Производителите на зелена енергия например.

Каквото и да направи човек обаче, то винаги е свързано с някакви интереси. Нещо повече – самото човешко познание не е независимо от интересите. Още в края на 20-те години на миналия век социологът Карл Манхайм публикува труда си „Идеология и утопия“, в който обосновава тезата, че всяко познание е или идеологично, тоест опитва се да защити статуквото, или утопично – бори се за промяна на статуквото. В началото на 90-те британският философ Стивън Тулмин публикува книгата „Космополис: скритата програма на модерността“. В нея той разказва, че когато Исак Нютон оповестил теорията си за гравитацията, тя се възприела добре в богати градове като Лондон и Париж, но не и в работническите Манчестър и Клермон-Феран. Защо? Ами защото работниците идентифицирали себе си с инертната материя, която по силата на гравитацията стои отдолу. И това не им харесало.

Ако и теоретичната физика може да стане обект на борещи се интереси, какво да кажем за екологията, мерките по отношение на която засягат не само огромната част от бизнесите, а и всекидневния живот на хората?

От това, че има интереси обаче, не следва, че Грета Тунберг е марионетка в ръцете на влиятелни кукловоди. Който твърди обратното, трябва да го докаже. Ако се намерят факти, че на момичето е платено, за да имитира активизъм, че му е обещано нещо и т.н., редно е те да излязат наяве.

Освен това противниковата страна също има мощни интереси – на петролната и автомобилната индустрия например, на животновъдите, производителите на изделия от пластмаса и т.н. И се случва да произвежда крупни манипулации, една от най-актуалните от които е т.нар. „Дизелгейт“.

Твърдението, че Грета е употребявана, вторично обезсмисля всеки опит за граждански активизъм и за протест. Забелязали ли сте, че конкретно в България за каквото и да тръгне да протестира човек, все се намира някой да го обвини, че зад него стоят някакви интереси, че е платен, че целите му са различни от декларираните? По този начин се омаловажава смисълът на протеста.

Последно, но не и по значение – подобни обвинения са дълбоко конспиративни. Те внушават, че отделният човек нищо не може да промени, че всичко зависи от някакви сили там, горе. Кои – не се споменава. „Те“ определят правилата на играта, „ние“ сме просто пионки.

Как да се води дебатът?

Ако всички тези аргументи не доказват, че Грета Тунберг греши, те не доказват и че е права. Дебатът следва да се води в експертното поле, а не с аргументи ad hominem. Редица учени твърдят, че шведската тийнейджърка изразява това, което те от десетилетия се опитват да обяснят. Разбира се, възможно е всички те да са пристрастни към екологията. В такъв случай други учени трябва да се опитват да ги опровергаят. Да, никой не може да спре в дискусията да участват и обикновени хора, които се чувстват засегнати било от климатичните промени, било в професията или всекидневието си поради екологични мерки. Не могат обаче да бъдат изключени от участие и децата, които ще живеят с последствията от днешния начин на живот, и хората с увреждания. Изобщо – всички имат право да участват в дискусията.

Стига да не обсъждат Грета Тунберг, а това, което тя казва.

Заглавна снимка: Грета Тунберг пред Европейския парламент