Когато политиката се окаже класически стокхолмски синдром

Жертвите на домашното насилие често го предизвикват (по депутата от БСП Димитър Стоянов), а то пък от своя страна се появява в българското общество като следствие на капитализма. Символ на тая работа според Валери Жаблянов (БСП) са „Гераците“ на Елин Пелин. Всъщност обаче насилието се поражда от бедността, а пък любовта била цвете, дето се поливало с пари (по комуниста Александър Паунов).

Разбира се, има възможност джендърът и либерализмът да са утъпкали пътя на насилниците в България, защото, докато обществото си било патриархално, нямало такова нещо (по Павел Шопов от „Атака“). Ето защо пак същият депутат предлага на всичко да се противодейства с… православие. Иначе, защитени от домашното насилие не трябвало да бъдат само жени и деца, а хомо сапиенсът според Вежди Рашидов (ГЕРБ), но пък бракът и отношенията не подлежали на регулация, тъй като Тома Биков (ГЕРБ) и жена му се оженили, защото се обичали. В крайна сметка в четвъртък, след всички умозаключения – без никакво значение каква е политическата ориентация, – парламентът единодушно прие промени в Наказателния кодекс, криминализиращи домашното насилие.

Законопроектът бе внесен от ГЕРБ като компенсация на това, че управляващите отказаха да ратифицират Истанбулската конвенция под натиска не само на БСП и президента Румен Радев, но и на коалиционните си партньори „Обединени патриоти“. Обобщението обаче малко преди гласуването направи пак Жаблянов от БСП и то звучеше така:

„Няма нужда да си кривим душата – подкрепяме текстовете под въздействие на други обстоятелства, които са извън България.“

Тоя извод, наред с останалите – че няма как държавата да се бърка в брака и че разбира се, понякога жертвата сама си е виновна, оформиха изцяло българския законотворец.

Българският законотворец, изглежда, няма политически убеждения. Или и да има, както и да ги декларира, той си остава мрачен балкански субект. Но не това е най-важното – дори българският социалист е консерватор. И не само – дори българският либерал е консерватор. Защото именно либералите от ДПС бяха големият отсъстващ елемент от този дебат, приемайки го с мълчание. Консервативната нагласа у нас е от толкова съществено значение за изповядващите я десни, леви и либерали, че тя не подлежи на преразглеждане, защото именно тя им осигурява обществено одобрение. Оттам стигаме и до друг парадокс на публичната среда: тя тук няма как да се променя, защото няма модел, по който да го прави. Тъй като би изхвърлила всеки, който се опита. Вече дори няма и опити.

Но да се върнем към българския законодател и конкретния случай с домашното насилие.

Извън комичните реплики и особено смешното единомислие, че текстовете се приемат от немай-къде, за да се правим на европейци, случаят показа важна закономерност.

Законодателният процес в България не се прави от грижа за човека, нито се мисли от гледна точка на това какви ще са последствията за човека. Писането на нормативни актове обикновено се движи от нечий интерес – нека припомним проектите на Пеевски за медиите и за КТБ. Или за да се предотвратяват извършвани с десетилетия измами (или пък за да не се предотвратяват) – казусът със застраховките. Или за да се демонстрира нещо си за пред Брюксел. Или за да се затвърждава статуквото, каквито са например последните внесени поправки в Изборния кодекс, чиято цел е не да подпомага избирателя, а да му пречи, за да… подпомага избираните.

В този смисъл е добре както гласуващите, така и техните представители да се опитват да свикват с мисълта, че

в нормалните, демократични държави човекът е в основата на работата на легислатурата. Той, отделният гражданин, има нужда от грижи. А без него няма държава.

И когато цял един парламент му говори откровени безсмислици за джендъри, капитализъм, вероучение, комунизъм, „Гераците“ и всякакви други фарсови твърдения, тотално неподходящи за парламентарна трибуна, това означава само едно. Този парламент е безсилен. И то не защото няма кворум или поради подобни технически пречки. Безсилен е, защото хич не го е еня за тия, които са го избрали.

Е, сеща се за тях от време на време. Преди избори, разбира се. И смята, че избирателят се купува с пари – я с коледен бонус, я с увеличение на заплатата. Но така е то: любовта нали била цвете, което се полива с пари. А после, като истински насилник, политическата класа може да „спука“ от бой избирателите си, защото нали са законно женени (по Биков). И не само че може. Тя това прави.

Отношенията в българската политика бяха илюстрирани от дебата по поправките в Наказателния кодекс. И те представляват класическо домашно насилие. Нищо повече, нищо по-малко. Жертвата, както каза Стоянов от БСП, често сама предизвиква посегателството.

Заглавна снимка: © parliament.bg