Кой се вижда в огледалото на Конституционния съд?

На 13 ноември приключва третият пълен мандат на Конституционния съд* (КС) от неговото създаване през 1991 г. Отвъд поредните надежди за по-качествено попълване на състава на Съда с четирите нови имена на конституционни съдии, излъчени през последния месец, моментът е подходящ и за равносметка на част от практиката на Съда в досегашния му състав. Някои от казусите, които КС разгледа през тези три години, хвърлят светлина не само върху неговата дейност, но и върху всички останали държавни институции, пред които конституционните съдии са призвани да стоят като „независими арбитри“.

Тълкуване на тълкуването

Без да коментираме чисто правните (не)достойнства на решението за Истанбулската конвенция, запращането на горещия картоф в КС беше очевиден конюнктурен акт на прехвърляне на отговорност. Но би било наивно да мислим, че ГЕРБ са единствените, които използват тази тактика. Така например президентът Радев употреби в предизборната си кампания конспиративните теории относно търговските споразумения между ЕС, от една страна, и Канада и САЩ, от друга – съответно CETA и TTIP. Като подарък за изборната му победа КС допусна за разглеждане неговите въпроси относно процедурата по ратифициране на CETA под претекст, че има нужда от „тълкуване на Конституцията“.

Този казус за пореден път в историята на съда постави въпроса за рамките на така нареченото абстрактно тълкуване на Конституцията. Границата между тълкуването и дописването (съответно изкривяването) на един правен акт, особено когато тълкуването се използва в услуга на конкретна цел, е изключително деликатна. Затова и в повечето държави, където има КС, той е натоварен не да тълкува, а да решава спорове, независимо дали по конкретни дела (което в България е почти напълно изключено), или по принципни въпроси, които касаят противоречие на норма на закона с Конституцията.

В случая със CETA президентът пожела тълкуване на няколко пределно ясни разпоредби, без да посочи никакви неясноти в тях и очевидно визирайки едно конкретно споразумение, по което вече беше заел политическа позиция. В резултат на решението всички бяха доволни – парламентът, защото КС стигна до извод, че е достатъчно обикновено мнозинство за ратификация, а президентът – защото получи оправдание, че няма да изпълни предизборното си обещание поради задължителното тълкуване на Съда.

Главният тълкувател

Друг виден инициатор на тълкувания беше главният прокурор. Първо той се хвана за няколко текста в Закона за адвокатурата, които касаят механизма за защита на адвокат в случаите, когато не му е оказано дължимото уважение или съдействие по време на упражняване на работата му. В мисловна конструкция, която подготви почвата за също толкова прецизния аргумент „не може да съществува защита срещу насилие над жени, когато не е ясно какво е жена“, КС реши, че не било ясно какво значи уважение и съдействие и какви са измеренията на тези думи. Като последица възможността за извършване на проверка и евентуално дисциплинарно производство срещу съдия или прокурор за неоказано уважение или съдействие беше обявена за противоконституционна заради противоречие с принципа на правовата държава.

Макар казусът да изглежда несъществен, принципният извод, който се наложи от него, е, че за КС е нормално да лишава определени граждани от възможност за защита на правата им не защото не заслужават защита, а защото за Съда всичко извън формалния юридически термин е толкова трудно за разбиране, че чак опасно. Включително и официалният превод на международни актове.

В друг героичен епизод на загриженост главният прокурор поиска от КС да разтълкува изменението в Конституцията, въведено с „историческия компромис“ от края на 2015 г. С него бе създадено ново право да представя доклади пред парламента. Макар това изменение да е по съществото си палиатив, който трудно би повлиял на контрола върху работата на прокуратурата, за нейния началник беше от голямо значение да получи желания отговор: че не може да бъде разпитван по никакви конкретни дела, а докладите му могат да бъдат единствено „обобщени“ и „аналитични“, тоест поредица от статистика и прах в очите. Независимостта на съдебната власт бе привикана като аргумент, без да се държи сметка за друго проявление на разделението на властите – тяхното взаимно възпиране.

Йерихонските тръби на изпълнителната власт

През тези три години КС успя да услужи и по казуса с КТБ. Акционерите в банката изгубиха „законно“ правото си да обжалват решението за обявяване на банката в несъстоятелност – макар да имат очевиден интерес да го направят и отнемането на това право да е в явно противоречие с практиката на Европейския съд по правата на човека по два идентични казуса с българско участие. Според мнозинството в този случай практиката на ЕСПЧ и наличието на правен интерес са по-маловажни, отколкото бързото и предвидимо разпарчетосване на банката.

Беше пренебрегната значимостта на въпроса кога банката е станала неплатежоспособна, защото в мотивите по делото може, общо взето, да прочетем, че мачът е свирен и няма смисъл акционерите да се опитват да оборят пред съда тезата на всесилната държава. Единствената последователност, която може да забележим, е, че с това решение КС влезе в синхрон с Върховния административен съд, който тъкмо беше отказал на акционерите и правото да обжалват отнемането на лиценза на КТБ. Съответните дела във Вашингтон и Страсбург вече са заведени.

В последното си решение в този състав КС отново изрази особените си отношения с правителството и парламента, заради които покойният бивш председател на съда Румен Янков нарече Съда йерихонска тръба на изпълнителната власт. По делото за промените в НПК законодателят измени козметично част от оспорваните разпоредби, заради което искането за тяхната противоконституционност не беше допуснато. По този начин беше тестван елементарен инструмент за заобикаляне на произнасянето на Съда, като се внесат леки корекции в спорните текстове, така че да изглежда, че Съдът вече не е сезиран със същия казус.

Една от причините защо мнозинството намери това за приемливо, е, че за сравнително кратката си история КС вече се е провалил в опитите си да спазва практиката на предходните състави. При това положение няма откъде да дойде желанието за окончателно и непреходно разрешаване на казуси, които неминуемо ще се върнат отново в полезрението на Съда.

Правилата или хората?

Както се вижда от краткия преглед по-горе, и през този мандат взаимодействията между „независимия арбитър“ и другите институции продължиха да се развиват предимно неформално – чрез намеци, услуги и компромиси, причината за което може да се търси и в липсата на по-ясно разписани правомощия на Съда.

Така например по-паметливите помнят случаите, в които КС е трябвало да се произнесе по закона за бюджета, но го прави след края на бюджетната година; или пък отменя като противоконституционни определени норми, но парламентът бездейства и не попълва зейналата законова празнина с нова уредба, а създава законодателен вакуум. Тези два проблема – липсата на срокове за произнасяне на КС и на задължителни указания към законодателя след отмяна на негови норми – може да се поставят на дебат в следващите три години и са едно добро пожелание за работата на новия състав на Съда.

Ако обаче може да си пожелаем нещо по-смело за малко по-различния Конституционен съд, то е да се помещава на бул. „Дондуков“ само физически, а вътрешното си убеждение да пази от съседните сгради.

* Конституционният съд на Република България има 9-годишен мандат и се състои от 12 съдии. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. На всеки три години се сменя една трета от състава на съда. КС тълкува Конституцията, произнася се по искане за установяване на противоконституционност на закони и други актове на Народното събрание и президента; решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местното самоуправление и централните изпълнителни органи, произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им и др.

Заглавна снимка: © Светла Енчева