Комисията по досиетата – ръководство за употреба

Вие сте обикновен гражданин, който иска да знае повече за семейната си история. Решавате да проверите дали има информация за ваши роднини в архивите на тайните служби от времето на социализма, иначе казано – на Държавна сигурност. Какви са практическите стъпки да получите достъп до съответните документи, ако има такива?

Преди всичко – добре е да се запознаете със Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). От него ще получите известна, макар и непълна информация за това какво ще ви се позволи да научите и какво – не.

На първо място, роднините ви, за които бихте искали да получите информация,

трябва да са или съгласни, или починали.

Ако са съгласни, тяхна задача е да отидат в държавния орган с дългото име Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, по-известна като Комисията по досиетата. И от тяхната добра воля зависи да ви информират за резултата.

В случай че става въпрос за починал роднина, необходимо е да сте негов законен наследник. В Комисията ще Ви искат удостоверение за наследници. Удостоверенията за наследници се издават за срок от шест месеца, също като протоколите за хронични заболявания от Здравната каса. Явно за българската бюрократична система срокът от шест месеца има сакрален статут – предполага се, че за толкова време болните могат да се излекуват от нелечимо заболяване или увреждане, а мъртвите – да оживеят.

И така, отивате в Комисията по досиетата, въоръжени с документ за самоличност и удостоверение за наследници. Тя се намира на ул. „Врабча“ 1, в сградата на Софийската опера, зад паметника на Александър Стамболийски, във входа, в който се помещава и партия „Атака“. Качвате се и уведомявате охранителя, който стои на етажа, какво търсите.

Скоро ви завеждат до стая, в която разговаряте с учтива млада жена. В стаята има камери. Там ви уведомяват, че няма да научите дали роднината ви, за когото търсите документи, е бил агент на Държавна сигурност, нито кой го е вербувал,

ако няма нотариално заверено съгласие от останалите наследници.

Така било по закон. Вие обаче сте чели закона и питате конкретно в кой член е фиксирано това изискване. Служителката ви отговаря, че не знае, защото е нова. Зачудвате се каква информация бихте получили за роднината си, ако е бил агент на ДС, а не ви кажат, че е такъв. Новата служителка отговаря, че ще ви предоставят всичко освен това. Не разбирате какво означава това всичко без най-важното.

В закона думата „наследници“ е спомената единствено в ал. 6 на чл. 31, който урежда на какво „всеки има право“:

В случаите, когато съдържанието на документите може съществено да наруши права и законни интереси на трети лица, чиито имена са споменати в документите, и няма изрично писмено съгласие от тях или от техните законни наследници, се предоставят копия, които не включват данните, отнасящи се до третите лица.

На първо място, починалият ви роднина не е трето лице. На второ, никъде не се казва, че става въпрос за всички законни наследници. Но тъй като сте простосмъртен гражданин и не можете да се борите с Комисията, пред вас има няколко варианта:

• да няма други наследници освен вас – тогава всичко е наред;
• останалите наследници да са достъпни и сговорчиви;
• да преглътнете, че е вероятно да получите само част от наличната информация.

Последният вариант е вероятен в редица случаи. Примерно, наследниците са в чужбина и не са откриваеми, или сред тях има хора, които отказват да дадат пълномощно, защото може самите те да са донасяли за роднината ви, или фактът, че искате да видите досието на роднината си, може да се използва като залог в контекста на семейни вражди и интриги…

Подавате заявлението. Обещават да ви се обадят до един месец по избран от вас начин. Дават ви номерче. След месец и нещо получавате имейл от Комисията (ако този начин на контакт сте избрали), от който научавате, че за роднината ви са открити документи. Съветват ви да се обадите за уточняване на ден и час за разглеждането им „в най-кратък срок, като се има предвид, че времето за запознаване с документите е 30 дни от датата на получаване на уведомлението“. Оставен е телефон за връзка.

30 дни са доста време, казвате си, но все пак се обаждате веднага – ако материалите на роднината ви се окажат например 300 страници, ще имате доста работа. От другата страна на телефона ви обясняват, че имат нужда от три седмици за „изготвяне на график“.

Така от 30-те дни по закон за вас на практика остава една седмица,

в която може да се запознаете с документите. Защото срокът тече „от датата на получаване на уведомлението“, а не от датата, на която ви сложат в графика.

И това, както се казва в рекламите, не е всичко. Ако си мислите, че през тази една седмица може безпрепятствено да ходите в читалнята на Комисията, грешите. Имате нужда от насрочване на час за всеки един ден, в който да четете документите. Добрата новина е, че като имате час, може да стоите в читалнята до края на работното време. Затова е желателно да ви го насрочат за сутринта, а не за следобед. Но това не зависи от вас.

Предварително не ви се казва колко страници имате да четете. Ако става дума за едно листче, в което пише, че роднината ви е бил(а) на екскурзия в чужбина през еди-коя си година, и един час ще ви е предостатъчно време. А ако документите са много и не успеете да ги прочетете за една седмица? Тогава трябва да минете през цялата процедура отначало – да отидете в Комисията, да подадете заявление, да чакате месец или повече, да ви насрочат час за след три седмици и да получите още една заветна седмица, като не забравите да запазите час за всеки ден от нея. И така – толкова пъти, колкото се налага.

Чули сте от хора, минали по същия път като вашия, че няма да ви дадат копие от документите, ако не представите съгласие от останалите наследници. Ако нямате проблеми с наследниците или ако дръзнете да поискате копие и извадите късмет (понякога институциите реагират различно на едно и също искане), може да си ги четете на спокойствие вкъщи – когато и колкото искате. За да стане това, трябва да изтече срокът, през който имате право да четете, и документите да се върнат от читалнята в архива на Комисията. Добре е да знаете, че ако поискате хартиено копие, ще плащате на страница, а ако поискате диск, цената е 1,50 лв. за целия диск.

Как протича престоят в читалнята на Комисията по досиетата?

Най-сетне, след около два месеца чакане, заветният ден е дошъл – ще пристъпите в читалнята на комисията с дългото име, известна като Комисията по досиетата. Качвате се с асансьора на петия етаж. Идва служителка, която ви отключва и ви води по коридора.

В читалнята ви следят – освен седящите там служители – и камери. Има две големи бюра за служителите. Преброявате още десетина места, на всяко от което може да седне по един човек. Две от тях са с компютри (невключени) и не знаете дали и те са за посетители. В идеалния случай могат да се поберат десетина читатели. В този ден освен вас има още четирима. Трима от тях са известни в публичното пространство изследователи, четвъртата не познавате, но изглежда някак академично вглъбена в папките си. Чудите се дали сте единственият човек тук, дошъл просто да научи нещо за личната си семейна история, а не да прави изследване.

След като подпишете, че няма да разгласявате нищо от наученото, започват да ви дават документите един по един. Нямате право да снимате нищо. Може само да си водите записки. Заредили сте се с тефтер и химикалки. Казват ви обаче, че нямате право да пишете в собствения си тефтер с химикалка, а само с молив. И докато премигвате от културния шок, който тази забрана е предизвикала у вас, ви предлагат едно от предвидените за недосетливци като вас подострени моливчета.

Всеки от документите има номер, който описвате на лист. За да пишете на този лист, ви връчват химикалка. След описването на всеки документ вземат листа и химикалката. След като изпишете две-три страници, моливът ви има спешна нужда от острилка. Не без завист забелязвате, че една от изследователките предвидливо си е взела лаптоп. Значи лаптоп може. Следващия път, ако има такъв, обезателно ще дойдете с лаптоп.

Време е да си тръгвате. Отново ви придружава служителка, за да ви отведе до вратата на коридора, която се отваря с пръстов отпечатък.

Напускате сградата с облекчение. Имате чувството, че там не ви искат.

В противен случай защо от предвидения по закон един месец може да разполагате само със седмица? Защо поне през тази седмица не може да ползвате читалнята неограничено, а трябва да запазвате отделен час за всеки ден? Защо не може да ползвате химикалка – смятат, че ще искате да фалшифицирате документи ли?

Питате се защо трябва да е толкова сложно, след като с Комисията би трябвало да сте от една и съща страна на барикадата. Тя декларира, че е важно да се осветли истината за миналото. Вие искате същото – да знаете истината за семейното си минало. В степента, в която е възможно тя да се установи от оцелели документи на Държавна сигурност.

Накрая вече съвсем не знаете дали целта на Комисията по досиетата е осветляване на истината, или монопол над истината.

Заглавна снимка: © Светла Енчева