Миналата седмица добавихме нов формат – този път за слушане вместо за четене. Нарича се подкаст и е относително слабо популярен в България, но е крайно време това да се промени, защото е проявление на т.нар. on demand („при поискване“) медийни продукти, за които се счита, че ще са форматите на бъдещето. Затова и този материал от рубриката „Аз, киборгът“ ще е посветен на подкастите.

История

Думата очевидно е внос от английския език, но всъщност тя е нова и за самия него, понеже е съставена от iPod (името на популярния музикален плейър на Apple) и broadcast (което означава „предаване“ или „излъчване“). За кръстник се води журналистът от Би Би Си и колумнист на „Гардиън“ Бен Хамърсли, който в своя статия от началото на 2004 г. се пита как да бъде наречено това ново явление, което популярността на iPod и останалите MP3 плейъри провокират. Първото радиошоу, записано и форматирано като подкаст (макар и още да не е било наричано така), е стартирало едва 4–5 месеца по-рано. А през лятото на 2005 г. Apple добавят официална поддръжка на подкастите в своя iTunes и така заковават названието, а и своята значимост в света на слушащите и създаващите подкасти. Но за това – малко по-късно.

Първият български подкаст сякаш е този на „Капитал“, който стартира през 2010 г., но за съжаление, спря през лятото на 2011-та.

Какво представлява?

Ползата и смисълът на този формат е едно радиопредаване да бъде записано и качено в мрежата и съответно свалено от слушателите, за да могат те да го чуят в удобно за тях време от личните си плейъри – докато тичат в парка, разхождат кучето, пътуват във влака, шофират до работа или пък мият чиниите вкъщи. Много бързо идеята еволюира до специално създавани подкасти, които никога не са били излъчвани в класическия радиоефир и със заявката, че единствената медия, за която биват създавани, е интернет и слушалките на хората.

В наши дни плейърите станаха просто приложения за умните ни телефони, а това прави подкастите една от най-бързо развиващите се и трупащи популярност модерни медии. И макар форматът да стартира като аудио, днес вече има и видеоподкасти. Например доста популярен е CNN 10 . Рядко срещано е, но е технически възможно подкастът да съдържа придружаващи материали в други формати (например изображения и PDF файлове) и дори те да бъдат обвързани с прослушването на конкретна част от подкаста.

В предходния материал от рубриката споменах мимоходом, че ако слушате подкасти, използвате RSS. И това е, защото именно RSS е инструментът, на който разчитат всички слушатели, за да получат новите епизоди от предаването, което следят, както и всички създатели на подкасти, за да разпространят новите си издания.

Как работи всичко?

Разбира се, най-напред трябва да бъде направен запис на това, което ще се превърне в подкаст, като се подразбира, че няма да е еднократно предаване, а ще е поредица. Очакванията на слушателите за качеството на звука стават все по-високи, затова е важно записът да е приличен и с добър монтаж. След това този аудиофайл се качва в интернет, за да е достъпен за всички.

Ключово е да се създаде RSS емисия за подкаста (това се прави или чрез специализирана услуга за подкаст хостинг, или с подръчни технически средства) и тя да бъде регистрирана в директориите за подкасти, за да може да стигне до слушателите. Хората, които редовно слушат подкасти, са свикнали да търсят и откриват нови неща за слушане чрез приложенията, които използват, затова е важно RSS емисията на всеки подкаст да се появи във възможно най-много директории или като минимум в iTunes. Както споменах, през 2005 г. Apple забиват колчето с поддръжката на подкасти в iTunes. Оттогава и до днес те са в центъра на подкаст вселената и повечето приложения надничат именно в тяхната директория. Едва ли има много емисии, които да не са регистрирани там.

Когато харесате някой подкаст и искате приложението да ви подскаже, че има нов епизод, и дори да го свали, за да си го имате подръка за слушане на вашето устройство, трябва да се абонирате за него. Част от удобството е, че може да заявите това да се случва само когато сте свързани към безжична мрежа, за да не хабите от мобилните си данни. На практика приложението ви започва да следи RSS емисията на избрания подкаст, когато се абонирате за него.

Между другото, дълбоко разпространена заблуда е, че подкастите се хостват от Apple в iTunes – това не е вярно. iTunes е само каталог, директория и търсачка за подкасти, но самите аудиофайлове са на всевъзможни места в интернет. Това е и обяснението, че понякога виждате подкаст там, който искате да чуете, но той така и не тръгва – причината е, че или има временен проблем със сървъра, на който в действителност е качен записът, и той точно в този момент е недостъпен, или сте попаднали на изоставен подкаст, който е останал регистриран, но реално файловете вече ги няма там, където са били. iTunes (и другите каталози) единствено указват на приложенията за слушане на подкасти къде да свалят съответния епизод. Напоследък свои директории за подкасти се сетиха да отворят и Spotify, Google (със странното ограничение само за Северна Америка) и др.

Класическото приложение на Apple за подкасти, наречено недвусмислено Podcasts, е незаслужено неглижирано и затова има достатъчно добри алтернативи като Overcast и предпочитаното от мен Castro. Слушателите с Android може да ползват новопоявилото се стандартно приложение Google Podcasts, за което овациите засега също не са твърде бурни, или пък наложилите се вече Pocket Casts или Podcast Addict.

Български подкасти

В България напоследък също се забелязва повишен интерес към подкастите – предимно чуждоезични, но напоследък и такива на български език на разнообразни теми: например Камък, ножица, хартия, Сонар Каст, Градски детектив или легендарния вече Говори Ѝнтернет.

Никога не е късно да започнете да слушате подкасти, а част от тях вече може и да гледате. Със сигурност това е еволюция на класическото радио, най-малкото защото слушателят определя кога и какво да слуша извън планирането на ефира и програмите.

Интересни подкасти (на английски език), които бих ви препоръчал са RadioLab, The Story Collider, Serial, The Moth, подкастите на The Guardian, както и тези на Gimlet Media. И не забравяйте да се абонирате за нашия подкаст Паралели и меридиани и да очаквате нов епизод през седмица.

Заглавна снимка: Jason Rosewell

Йовко Ламбрев

Йовко Ламбрев

ИТ експерт, инженер, блогър и фотограф от Пловдив. Основател на OpenFest, съосновател на Trakia.Tech и няколко технологични компании. Учредител и член на Настоятелството на Фондация „Тоест“. Вярва, че можем да направим света по-добър.