Кой с кого ще управлява – и какво може да свърши едно програмно правителство

Изборите приключиха, а резултатите потвърдиха част от социологическите прогнози. Като тази, че ГЕРБ остава първа политическа сила, а новият парламент ще бъде силно фрагментиран и в него трудно ще се образува стабилно мнозинство. Но нито една агенция не отчете, че най-голямата опозиционна партия БСП ще се срине до трета политическа сила – прецедент в парламентарната ни история след 1990 г. Неприятно изненадано е и Движението за права и свободи, макар и да повиши с малко резултата си от предишните избори, защото изгуби възможността да бъде балансьор (или рекетьор, въпрос на политически коректна риторика) на управляващото мнозинство.

Победата на ГЕРБ на тези избори е пирова. След десетгодишно управление и продължили дълго улични протести срещу мафиотизираната държава на Борисов, неговата партия спечели, но е без шансове да управлява, дори и да предложи правителство с нов премиер. Корнелия Нинова преживя пълно фиаско в „мъжката“ битка с Борисов, в която се хвърли с толкова жар. Но това не уязви нея и кохортата ѝ от оръженосци толкова, колкото обидата, че едно новоизлюпено политическо отроче получи по-висок изборен резултат от партията столетница.

„Има такъв народ“ на Слави Трифонов по-скоро е поредният политически проект на властта в сянка и по тази причина едва ли е роден в главите на сценаристите на телевизионния водещ – които сигурно са не по-малко изненадани от социолозите от резултатите. Трифонов надали очакваше да „открадне“ толкова много гласове от Борисов, нито да прибере голяма част от протестния и т.нар. патриотичен вот след неговото прегрупиране и раздробяване. Затова шоуменът толкова се уплаши от тежката отговорност, която му се стовари на раменете, че избяга от народната любов и предпочете да си говори с избирателите през Facebook, както правеше и през цялата предизборна кампания.

Няма изненада в това, че голямата част от народа ни търси точно този тип лидерство, каквото му предлага Борисов, а сега и Слави. Те му подхождат манталитетно, защото превъплъщават байганьовщината в българската политика. А демографският профил на избирателите на всяка от политическите партии, които влизат в следващия парламент, е сравнително устойчив, показа и изследване на една от социологическите агенции.

Но да се върнем към темата кой, с кого и как ще управлява. И дали е възможно изобщо да бъде съставено правителство, което, освен коалиционно, очевидно ще бъде най-малко и трипартийно. В дните след 4 април в публичното пространство бяха обсъдени всички възможни и невъзможни, принципни и безпринципни, математически и логически управленски формули. Какво обсъждат помежду си партиите и изобщо започнали ли са някакви разговори, или още не са се отърсили от изненадите, това няма как да знаем.

ГЕРБ обявиха, че са готови с правителство и програма за управление и имат пет имена за министър-председател. От изявленията на депутати и министри обаче не стана ясно дали сред тях е и това на Бойко Борисов. Самият той в заявление до ЦИК на 8 април се отказа да бъде депутат и от двата района, в които е избран. И призова Слави Трифонов да не губи време и да не търси оправдания, че му липсва мнозинство.

Възможно ли е Корнелия Нинова или Слави Трифонов да се отрекат от предварителните си заявки с кого в никакъв случай няма да влязат в преговори за съставянето на правителство и парламентарно мнозинство? Такъв вариант, разбира се, не е изключен, а пандемията и последиците ѝ за икономиката на страната ще бъдат оправдание за промяната на позициите им. Едно правителство, излъчено от трите системни партии ГЕРБ, БСП и ДПС, може да бъде наречено всякак, например „правителство на националното спасение“. Нова тройна коалиция ще запази ГЕРБ във властта и ще задоволи нескритите апетити на ДПС да седне на държавната трапеза, отрупана с милиарди евро от европейската солидарност, но ще бъде самоубийство за БСП. Но очевидно след първите публични изявления в петък на Мустафа Карадайъ, че Движението не би подкрепило правителство на ГЕРБ и БСП, подобен коалиционен формат е неосъществим.

Възможно, но с кратък живот би било едно правителство на малцинството с участието на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. Най-логично – с мандата на партията на Слави Трифонов, най-приемливо – без премиер шоумен.

Ако идеята за анти-ГЕРБ коалиция бъде реализирана при съставянето на кабинет, това би означавало, че всички останали партии (без управляващата) могат да участват в него и ще имат пред избирателите си оправдание за подобно безпринципно коалиране. Не е ясно обаче как ще бъде аргументирано евентуалното присъствие в един такъв кабинет на ДПС, което се представяше за опозиция на Борисов, но в много случаи гласуваше в зала заедно с мнозинството и осребряваше добре това. Може би тъкмо защото от партията на Доган осъзнават добре, че биха бламирали опитите за съставянето на нов кабинет, ако участват в него, Карадайъ заяви, че ДПС би подкрепило правителство на новите партии в парламента и няма амбиции за включване в изпълнителната власт. Това на практика означава, че може да бъде постигнато мнозинство в Народното събрание и без БСП, но така съдбата на подобен кабинет на малцинството би зависила изцяло от партията на Доган. А историята помни какво се случи с правителството на СДС с министър-председател Филип Димитров, което бе избрано с гласовете на ДПС, а после и свалено от него.

Програмен кабинет е другата възможна хипотеза за съставяне на правителство. Но за това е необходимо парламентарните партии да постигнат съгласие кои са най-важните законодателни реформи от гледна точка на държавния интерес (а не на тяснопартийните), които трябва да залегнат в програмата за управление.

На първото заседание на Министерския съвет след изборния ден Борисов отново заговори за свикване на Велико народно събрание и приемане на нова Конституция. Вече бяхме свидетели на яловите усилия на ГЕРБ да предложи проект за нов основен закон. Иначе няма спор, че първа точка в програмата на един бъдещ кабинет би трябвало да е съдебната реформа. И не само защото търпим критики от Брюксел и Вашингтон за корумпираната ни съдебна система, а защото тя наистина има остра нужда от реформиране. В предизборната програма на „Демократична България“ има план за рестарт на правовия ред, представен стъпка по стъпка. И според юристи всяка от предложените промени може да бъде извършена и от обикновено Народно събрание.

Единствената поправка в Конституцията, която може да бъде приета само от Велико народно събрание, е намаляването на броя на депутатите от 240 на 120. Борисов, очевидно пресметнал политическите ползи от тази промяна за себе си и за партията си, обяви далеч преди изборите, че подкрепя това искане от националния референдум, проведен по инициатива на Слави Трифонов преди пет години. И тогава, и сега въпросите за това кой би имал полза от намаляването на депутатите в парламента и от въвеждане на мажоритарна система за избирането им, не са загубили своята важност. Сега към тях се добавя и въпросът кой говори в слушалката на шоумена и с каква цел беше създаден новият политически проект „Има такъв народ“.

На второ място, един програмен кабинет трябва да подготви нов Изборен кодекс. Въвеждането на електронно гласуване, чиито предимства са обсъждани нееднократно, не само ще даде възможност на всичките ни сънародници зад граница да упражнят избирателните си права, но и ще предотврати купуването на гласове и изборните манипулации. Но за това е необходимо да бъде приет и Закон за електронното гласуване. Проект за такъв закон, изработен от Михаил Константинов, е внесен в Народното събрание още през 2004 г. от депутатите Иван Костов и Асен Агов.

Подобно правителство с кратък мандат може да свърши и още неща, но това зависи изцяло от отговорността на партиите, които избирателите изпращат в новия парламент. Във всички случаи преговорите за програмен кабинет ще се окажат добър тест за всяка от парламентарно представените политически партии и за наличието или липсата на воля държавата да бъде отвоювана от мафията.

Заглавна снимка: © Огнян Цветков