Кой ще обере гроздовете на гнева

Когато Мая Манолова каза през юли, че ще се кандидатира за кмет на София, „ако я вбесят докрай“, никой не предполагаше, че това ще е единственото, което ще видим в предизборните дебати – колко е бясна. Предвид факта, че всеки ефир излъчва дебати за столицата, нейното кресчендо от корупцията в обществените поръчки, невъзможните тротоари, мръсния въздух, презастрояването, затъналата в 800 милиона дългове топлофикация кънти почти ежедневно. Вече я разкриха, че копира ранния Борисов, който беше казал през 2005 г.: „Ще се кандидатирам за кмет, ако ме ядосат, за да зашлевя шамар на политическата класа.“

Но Манолова е „граждански кандидат“, а гражданите на София са вече много, много ядосани на управлението на ГЕРБ. Тя озвучи проблемите, за които социалните мрежи врат и кипят, комбинирайки парламентарния си опит като „острие на БСП“ и работата на омбудсман.

Обаче твърде много прилича на обикновен зубрач.

Срещу нея борещата се за четвърти мандат Йорданка Фандъкова отчетливо изброява проекти, мерки и постижения. От екипа ѝ са я посъветвали да говори точно така, за да внушава професионализъм и опит на управник на фона на „експеримента“ Манолова – но някак не е убедителна. Отдавна е ясно какво се върши зад миловидния образ на някогашната гимназиална учителка, и състоянието на столицата го потвърждава.

Разбира се, Фандъкова заобикаля подводните камъни в дебатите, като например двете „черни дупки“ – Центъра за градска мобилност, където отиват приходите от синята и зелената зона, и общинското сметосъбиращо дружество „Чистота-Искър“. Презастрояването също ѝ убягва, както и предизвестените победители в обществените поръчки на Столичната община.

Въпреки десетте години управленски опит пролича липсата на парламентарна закалка при Фандъкова.

Тя управлява София в политически комфорт – с партийно мнозинство и апарат, свързан с ГЕРБ. Досега нямаше сериозно съперничество на местни избори и на практика това е първата ѝ сериозна политическа битка. Все пак се опитва да се вклини в словесния поток на Манолова с някоя и друга забележка – например дали има връзка между кандидатурата ѝ и интересите на Христо Ковачки в столичното сметосъбиране.

Дебатите развалиха комфорта на столичната кметица да се появява все в контролирана медийна среда – или в студио, където въпросите са изяснени предварително, или при откриване на някой столичен обект или инспекция, където по традиция изрежда няколко числа и обещава едно-две неща. И всички са доволни.

Никога преди не е имало толкова предизборна глъч, посветена на столицата. Човек остава с усещането, че София има особено, сакрално значение – български Рим, Горната България. Има – поради големия бюджет, високите приходи, сериозните проекти. Перфектна хранителна среда за голяма корупция. Малката е за останалите общини, където въртят дребни схеми за доставки на храна за детските градини, маркировки на улиците, отопление за училищата, някой и друг ремонт, в общи линии – залъгалки. Завземането на толкова ефирно време заради битката за местна власт в столицата обаче е просто доказателство, че управляващите от ГЕРБ се чувстват застрашени.

Вече се чуват прокоби как от София тръгна Борисов и от София ще си тръгне най-напред.

Все пак тук се появиха някакви възможности за промяна на статуквото, докато на национално ниво конкуренцията е (почти) никаква. Реалната промяна се свързва с кандидатите на „Демократична България“ и на „Спаси София“ – арх. Борислав Игнатов и Борис Бонев. Независимо от експертната им подготовка и добри програми, и двамата имат да наваксват откъм политически опит, което е известен минус, тъй като битката за София е политическа битка – и в дебатите си проличава. Добавена стойност за Бонев и „Спаси София“, която като организация тръгна от „Спаси метрото“ и се занимава от години с проблемите на столицата, е, че имат свои победи. Тепърва ще разберем дали като съветници в Столичния общински съвет ще имат такъв успех.

Съвсем ясно е, че появата на евродепутата Ангел Джамбазки като кандидат на ВМРО е подкрепа за големите управляващи от малките управляващи – и ще „подяде“ пая на Манолова. ВМРО доказва лоялност, а Джамбазки – извън популистките послания да се премахнат незаконните „цигански постройки“ и да спрат гей парадите – показва добри политически рефлекси, бърза реакция и адекватни решения за столичните проблеми, използвайки опита си като столичен общински съветник.

Телевизионните дебати не дават представа кой от кандидатите би бил най-ефективен като кмет на София.

Публичното говорене изисква тренинг, развитие на ораторски умения, но тези уроци по актьорско майсторство нямат нищо общо с качествата на управник. Въздействието на телевизията върху политиката е известно отдавна, още от първия телевизионен дебат между кандидат-президентите на САЩ Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди преди 59 години, където ефирът усилва обаянието на усмихнатия и пълен с оптимизъм Кенеди редом до потящия се Никсън.

При добри водещи и ясен регламент обаче дебатите биха били полезни за избирателите, особено лидерски дебати за парламентарни избори. Макар че е известно нежеланието на Бойко Борисов да участва в такива –

той винаги предпочита разговор с един събеседник или по-скоро слушател.

Но вече ще му се наложи да излезе извън зоната на комфорт – зреят гроздовете на гнева.

Заглавна снимка: Bin im Garten