Кой ще е основният конкурент на Тръмп за Белия дом

Президентските избори в САЩ през 2016 г. със сигурност ще останат в историята. Не само защото Доналд Тръмп, личност без какъвто и да е опит на обществени длъжности, надви един от най-добре подготвените кандидати в историята – бившата първа дама, сенаторка и държавна секретарка Хилъри Клинтън, но и защото кампанията преди вота се отличи с безпрецедентен тон, тематика и идеи, които заеха основно място по време на дебата.

Тръмп се впусна в надпреварата за номинацията на Републиканската партия през юни 2015 г. и първоначално социолозите му даваха под 5% подкрепа сред симпатизантите на Голямата стара партия. С времето обаче това започна да се променя. На първия републикански дебат, който се проведе на 6 август в Кливланд, Охайо, бизнесменът и риалити звезда се качи на сцената с още десет претенденти за номинацията, сред които бившият губернатор на Флорида Джеб Буш – син на Джордж Буш-старши и брат на Джордж Буш-младши, сенаторите Тед Круз – от Тексас, и Марко Рубио – от Флорида.

По време на този и следващите дебати Тръмп бетонира ролята си на водещ претендент за номинацията на републиканците, и то по – меко казано – неконвенционален начин. Бившият главен герой в риалити шоуто „Стажанта“ нападаше останалите кандидати и тяхната биография и им измисляше прякори. И докато републиканците се защитаваха от подвикванията „Слабия Джеб“, „Лъжеца Тед“ и „Малкия Марко“,

в средите на демократите започна да се заражда мобилизация, която заплаши номинацията на смятаната за сигурен кандидат Хилъри Клинтън.

Сенаторът от малкия щат Върмонт Бърни Сандърс стартира кампанията си, в която лансира своите революционни за американския политически и обществен контекст идеи за общодостъпно здравеопазване и безплатно висше образование. Сандърс не се поколебаваше да се нарече социалист, макар да не пропускаше да добави определението „демократичен“ отпред. Първоначално малко анализатори даваха шансове на Сандърс срещу Клинтън, която през 2012 г. завърши мандата си като държавен секретар с одобрение от 65%, беше събрала подкрепата на водещи фигури от Демократическата партия и на обществени личности, както и десетки милиони дарения.

Но Сандърс успя да спечели сърцата на младите, които препълваха залите, където той държеше предизборните си речи, и ходеха от къща на къща като доброволци, за да разпространяват идеите му. Една от тях е Александрия Окасио-Кортес, която от млада доброволка в кампанията на Сандърс преди изборите през 2016 г. се превърна в звездата на младото прогресивно течение в Демократическата партия, а сега – и в Конгреса.

Влиянието на Сандърс, Окасио-Кортес и техните идеи се засили и през 2019 г. те изобщо не изглеждат толкова революционни. Това показаха и първите дебати за номинацията на Демократическата партия, които се проведоха на 26 и 27 юни т.г.

Претендентите за номинацията на Демократическата партия успяха да задминат по численост дори републиканците на предишните избори.

Провокативното и спорно управление на Тръмп предизвика много потенциални кандидати да се изправят срещу него.

Водещите претенденти са петима: бившият вицепрезидент Джо Байдън, споменатият по-горе Бърни Сандърс, сенаторките Елизабет Уорън – от Масачузетс, и Камала Харис – от Калифорния, и кметът на Саут Бенд Пийт Бутиджидж.

Вицепрезидентът на Обама Джо Байдън беше считан за категоричен фаворит за номинацията, като социологическите проучвания му даваха над 30% подкрепа. Той беше следван от Сандърс с около 20%. Уорън, Харис и кметът Пийт, както го наричат, получават според различните прогнози между 6 и 15% от подкрепата на избирателите на демократите.

След дебатите обаче ситуацията изглежда различно: според последното изследване на Си Ен Ен Байдън губи близо 10% от одобрението си, сериозен е и спадът при Сандърс. Двамата губят за сметка на двете дами – Харис и Уорън, които според социолозите вече се нареждат на второ и трето място сред предпочитанията на избирателите.

Дебатите

На двата дебата на случаен принцип бяха избрани по 10 кандидати, които да се опитат да спечелят гласоподавателите на своя страна. В първата вечер участие взеха Елизабет Уорън, Бето О’Рурк – бившият конгресмен от Тексас, който почти успя да спечели сенаторско място в традиционно републиканския щат през 2018 г., сенаторът от Ню Джърси Кори Букър и кметът на Ню Йорк Бил Де Блазио. Във втория дебат се включиха големите фаворити – Байдън, Сандърс, Харис и Бутиджидж.

Байдън е представител на т.нар. центристко крило в Демократическата партия, докато Сандърс, Уорън и Харис са част от прогресивните демократи, които са известни с доста по-либералните си и откровено леви позиции. На незапознатите тези разделения във вътрешните фракции на демократите могат да се сторят на пръв поглед просто щрихи, но си имат своето сериозно значение. Темата беше илюстрирана ясно, когато водещите попитаха кандидатите кой ще отмени частното здравеопазване в полза на държавното. Сандърс и Харис смело изправиха ръка, а Байдън изчака няколко секунди, огледа се и едва тогава плахо вдигна своята.

Обвиненията срещу него, че не може да се впише в модерното течение, са свързани и с възрастта му. За нея му беше напомнено и от конгресмена Ерик Сулуел, който каза, че е бил на шест години, когато кандидат за президент на демократите е заявил, че е време политиците да предадат факлата на нова генерация американци. А този кандидат е бил… Джо Байдън. Бившият вицепрезидент е на 76 години, а в деня на евентуалното си встъпване в длъжност ще бъде на 78.

И макар възрастта и нерешителността на Байдън по темите, считани за ключови сред младите симпатизанти на демократите, да повдигат въпроси, друг момент беляза втората вечер на дебатите.

Всичко започна с повдигането на темата за расизма.

Сенаторката от Калифорния Камала Харис се опита да вземе думата, но беше прекъсната от водещите. Тя настоя, че като единствената тъмнокожа на сцената трябва да получи правото да се изкаже по въпроса за расовата дискриминация.

Харис се обърна към вицепрезидента Байдън с „Аз не вярвам, че сте расист“, но след това изтъкна, че е засегната от това, че бившият вицепрезидент е говорил за репутацията на двама сенатори, които са работили активно за сегрегацията, както и че през 70-те години в Конгреса самият той се е противопоставял на програма за транспортирането на ученици с автобуси до училище с цел намаляване на сегрегацията. Тя изтъкна, че е била едно от децата, включени в тази програма.

Байдън отговори, че не е бил против програмата за транспортирането, а против държавното ѝ финансиране. Той допълни, че има дълга биография като защитник на равните права. Атаката на Харис обаче, която според анализаторите е била прецизно планирана, заработи в нейна полза.

Самата тема за транспортирането с автобусите е спорна, а ефективността на тaзи програма е била многократно поставяна под въпрос. Но решението на Харис да използва бившия вицепрезидент като мишена имаше за цел да демонстрира нещо друго. А именно че

Байдън има дълга кариера, съдържаща епизоди, които може да бъдат използвани от опонентите.

И че ако той бъде избран за кандидат на демократите, ще трябва да се изправи срещу Доналд Тръмп, който няма да се поколебае да атакува, спекулира и дори откровено да манипулира епизоди от професията и живота на опонента си. Американският президент вече го нарича Лудия Джо Байдън, Заспалия Джо и Обайдън – псевдоним, който използва, когато отправя критики и клевети към президента Обама, вицепрезидента Байдън и цялата бивша администрация. Тръмп не се поколебава да използва ad hominem обиди, както не се поколеба и да замеси предполагаемите афери на Бил Клинтън в кампанията си срещу Хилъри.

Затова демократите трябва да излъчат кандидат, който да е достатъчно устойчив и стабилен, но в същото време да не е пасивен. Според повечето анализатори, социологическите проучвания и реакцията на зрителите, Хилъри Клинтън спечели и трите дебата срещу Тръмп през 2016-та, но въпреки това загуби изборите. В омаскаряването и злепоставянето ѝ се включиха Тръмп, водещи републикански фигури, защитници на конспиративни теории, а според докладите на специалния прокурор Робърт Мълър и комисиите в Конгреса – и външни сили в лицето на Русия и сайта „Уикилийкс“.

Няма причина, поради която да се смята, че кандидатът на демократите през 2020 г. ще бъде пощаден. И претендентът за мястото на Тръмп в Белия дом трябва да притежава нужните качества. А Байдън не успя убедително да се защити от атаката на Харис.

Проблемът е, че

срещу самата Камала Харис вече се надигна вълна на недоволство във връзка с работата ѝ като прокурор в щата Калифорния.

Харис неведнъж е отказвала да повдигне обвинения срещу големи компании, отказвала е да започне разследване на случаи на полицейско насилие, а като главен прокурор на щата е подкрепяла активно наказателното преследване на родители, чиито деца не ходят на училище, включително и с вкарване в затвора в някои случаи. Проблемът? Че особено засегнати от тази мярка са били общности на чернокожи с ниски доходи – група, която би трябвало да гласува за кандидата на демократите на предстоящите избори. Очаква се тези теми да бъдат повдигнати както от симпатизанти на други кандидати за номинацията на първичните избори в партията, така и от самия Доналд Тръмп.

Говорейки за конфликти с Тръмп, малко хора могат да се похвалят с такова внимание от негова страна, каквото получава Елизабет Уорън.

Сенаторката от Масачузетс успя да доминира в първия дебат, където имаше късмета да участва като абсолютен фаворит, на фона на всички останали претенденти на сцената, които получават не повече от 3–4% от подкрепата на симпатизантите на Демократическата партия. Първият дебат иначе протече без особено напрежение, но със странни ходове.

В един момент бившият конгресмен от Тексас Бето О’Рурк се обърна към публиката на испански. Решението му може да бъде описано най-добре с идиома „ни в клин, ни в ръкав“. Сенаторът от Ню Джърси Кори Букър пък изгледа О’Рурк с учудване, след което… и той проговори на испански. Но докато двамата мереха познанията си по чужди езици, Уорън успя да изпъкне с представянето на политическите си концепции.

Самата тя предлага сериозно увеличение на данъците на богатите, с което да бъде финансирано опрощаване на задълженията на студентите, инвестиране в ясли и детски градини (които в САЩ са почти непосилни за семействата с ниски доходи) и други социални политики. Уорън има дълга кариера на критика срещу банките и големите концерни, включително и при изслушвания в Сената. Затова и се очакваше, че впускането ѝ в надпреварата ще я превърне във фаворит веднага.

Но кампанията ѝ започна със сериозен фалстарт.

Президентът Тръмп многократно реагира на критиките ѝ към него, наричайки я Покахонтас. С това обръщение той атакуваше изказванията на Уорън, че е наследничка на изконното американско население. Тръмп твърдеше, че тя си измисля и е използвала произхода си, за да получи преподавателско място в „Харвард“. Дори обеща, че ще дари един милион на любимата ѝ благотворителна кауза, ако тя докаже своите корени. В края на миналата година Уорън пусна видео, в което с ДНК тест се потвърждава, че сред прародителите ѝ има представител на индианско племе. Но реакцията не беше очакваната от нея. От племето чероки осъдиха видеото с обяснението, че един ДНК тест не е основание да се числиш към индианската култура. Впоследствие на Уорън ѝ се наложи да се извини на представителите на чероки.

Конфронтацията по темата се отрази на кампанията ѝ и тя загуби голяма част от подкрепата си. Въпреки това Уорън продължи да се среща с гласоподаватели и публикува цели 20 детайлно разписани предложения за политики – повече от всеки друг кандидат. Това я върна в надпреварата, а шансът да бъде изтеглена да дебатира с кандидатите, които събират значително по-малко подкрепа от нея, ѝ даде трибуна да разгърне идеите си и пред 15-те милиона зрители, които проследиха първата вечер на дебатите. Цялата полемика за произхода ѝ обаче показа, че Тръмп по един или друг начин може да влезе под кожата ѝ. Дали Уорън ще успее да се възползва от своя произход, ако спечели номинацията, предстои да видим.

Профилът на избирателите на Уорън е близък до този на Бърни Сандърс – и двамата са подкрепяни от прогресивно мислещите избиратели, срещат голямо одобрение и сред младите.

Но програмата на Сандърс включва дори по-смели предложения от тези Уорън.

Той иска en gros да отмени всички задължения на студентите към висшите учебни заведения. Аргументацията му е, че банките получават финансова подкрепа и биват спасявани от държавата, а студентите – не. Над 1,6 трилиона долара ще трябва да бъдат покрити, а парите ще дойдат от увеличаване на данъците на Уолстрийт, стигащи до 77% за доходи над 1 милиард.

Кампанията започна силно за Сандърс, но напоследък сякаш губи инерция. Макар да успя да събере 24 милиона от дарения във втората четвърт от годината, от които 99% са под 100 долара, подкрепата за него забуксува. Голяма част от революционните му преди 4 години предложения сега са част от платформата и на други кандидати. Те имат и друго преимущество пред него – възрастта. Проучване в щата Айова, който по традиция дава началото на първичните избори за излъчване на кандидат-президент, показват, че повече от половината от лидерите на Демократическата партия в различните окръзи на щата искат млад политик да се изправи срещу Тръмп.

Един от тях е

Пийт Бутиджидж – младият кмет на град Саут Бенд в Индиана,

който успя да задмине Сандърс по размер на даренията и да събере 24,8 млн. долара през второто тримесечие на годината. Бутиджидж е на 37 години, втори мандат е кмет на Саут Бенд, завършил е „Харвард“ и е гей. Той говори пламенно по теми като глобалното затопляне и проблема с оръжията, но не е достатъчно разпознаваем – нито сред масовата публика, нито в самата партия. Подобен е проблемът и на други млади лица сред кандидатите, като Андрю Йънг.

Така при излъчването на кандидат и привличането на нови избиратели се получава порочен кръг.

Младите гласоподаватели, които са ключът към победата на демократите, трудно се припознават в елита на партията, в това число лидерите на демократите в Камарата на представителите и в Сената – Нанси Пелоси и Чък Шумър. А самият демократически елит трудно може да подкрепи кандидат за президент, който не е добре разпознаваем за тях.

Трудно може да подкрепи и хора с изключително влияние и кариера в самата партия, като Байдън. Самият Байдън е разпознаваема и одобрявана личност в американското общество, но опасението на мнозина е, че той не носи пламъка на промяната, който печели избори и който доведе на власт както Барак Обама, така и Доналд Тръмп, макар и по съвсем различни причини.

Заглавна снимка: Стопкадър от дебата на Демократическата партия за излъчване на кандидат-президент, предаван по NBC News