Крачка назад за Румен Радев

Всичко се нарежда перфектно за президента Румен Радев. Той е символ на борбата срещу задкулисието, той е президентът, спечелил с надмощие втория си мандат, той е президентът, управлявал най-дълго чрез служебни правителства, той ще държи сигурността, отбраната и външната политика в управление, в което три от четирите управляващи партии му засвидетелстваха подкрепа. Той би Бойко Борисов. Той е политикът с най-висок рейтинг в държавата. Той внасяше ред в хаоса – макар това да ни го обещаваха от ГЕРБ.

Така, въпреки ограничените по Конституция правомощия на държавния глава в парламентарна демокрация, властовият инструментариум на Румен Радев беше разширен – благодарение на обективни обстоятелства.

Но всичко това е, преди да се структурира редовно правителство, което е почти опечено… После се налага президентът да отстъпи крачка назад. Подвизите му на протестите срещу мутрите и мафията остават в историята, на преден план излиза Промяната – усмихнати и енергични мъже и жени в разцвета на силите си, повечето нагазили за първи път в политическото. На тях, „продукт на една културна революция“ (по политолога проф. Евгений Дайнов), се възлагат надежди да модернизират България, а според журналиста Валери Найденов в момента „се осъществява смяна на елита чрез революция отгоре надолу“.

Както и да наречем предстоящето, новите герои в него са те – а за президента е трудно да отстъпи назад. Властолюбието е съблазнило мнозина, да му се устои ще е истинска победа, макар да не носи рейтинг. Шекспировият Макбет, пълководец като Радев, не издържа на изкушението – и от смел и благороден воин в началото, в края на трагедията е тиранин и убиец.

ГЕРБ, противниците на Радев, които са в опозиция (и заради битката си с президента), го обвиняват в диктаторство. Но точно тук техният лидер Бойко Борисов няма равен.

Генералът и службите

Независимо че и Радев, и лидерите на бъдещото коалиционно управление играят в „отбора на промяната“, който претендира да разгради модела, наложен от ГЕРБ и активния им съучастник ДПС, въпрос на време е да се появи напрежение в тима.

Първо, силовите ведомства и отбраната са в ръцете на президента, чиято кариера на професионален военен, бивш генерал, означава, че той познава добре тези системи, как функционират и как политиците могат да се възползват от тях и от информационните масиви.

Служебният премиер Стефан Янев, който беше съветник на президента по сигурността и отбраната, смени ръководствата на спецслужбите – на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС, контраразузнаването) и Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), както и на Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО). Така Димитър Георгиев бе наследен от доскорошния си подчинен Пламен Тончев, шеф на звеното на ДАНС във Враца, а Атанас Атанасов – от военния Антоан Гечев, който е бил заместник на военното разузнаване. Вместо да назначи временно изпълняващи на тези длъжности, за да остави на редовно правителство да избере своите висши кадри – в зависимост от политиките си за службите, – президентското управление пое нещата в свои ръце.

Изглежда, че от партията победител на изборите „Продължаваме промяната“ смятат да запазят тези назначения – поне докато изтекат мандатите на някои от тях. (Новият шеф на ДАР например ще довърши мандата на предшественика си, който изтича през юли 2023 г.)

Има голям шанс служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков да запази поста си и в редовното правителство. Той смени шефовете на много служби и дирекции в МВР и вече премина към промени по вертикала във вътрешното ведомство. Неговата твърдост и безкомпромисност към наложените в последните повече от десет години порядки в МВР и съществуването на престъпни полицейски банди (като „ударената“ в Пловдив) му спечелиха врагове, но и респект. Благодарение на усилията на Рашков купеният вот силно намаля и това се усети по резултатите на трите парламентарни вота тази година. От ДПС обаче го обвиниха в репресии и отнесоха въпроса до Европейския парламент. Бойко Рашков е силна фигура, в състояние да извърши структурни реформи в МВР и да удържи на натиска на ГЕРБ, прокуратурата и присъдружните им.

Но на консултациите, свикани от президента преди връчване на първия мандат за съставяне на правителство на ПП, лидерите на „Демократична България“ изразиха недоволство от назначения в сектор „Сигурност“. Председателят на ДСБ (в оставка) ген. Атанас Атанасов дори назова поименно едно от тях – главния секретар на МВР Петър Тодоров, за когото „тази позиция е твърде висока“. (Тодоров е сочен за протеже на съветника на Радев Пламен Узунов.)

„Има риск да се получи напрежение при работата на редовното правителство с тези назначения. Някои от назначенията бяха удачни, но други – не. Сектор „Сигурност“ по принцип е деполитизиран, политическите сили, които подкрепят мнозинството, а и всички политически сили би трябвало да имат доверие в ръководителите на звената му. Балансът трябва да бъде търсен и тук, защото сега се очертава така, че двамата нови министри – на вътрешните работи и на отбраната, бяха министри в служебното правителство“, заяви Атанасов.

Генералът и интеграцията в НАТО

В изявлението на лидера на „Да, България“ (в оставка) Христо Иванов пък пролича настойчивост коалиционното споразумение да отразява „съдържателна, а не просто на думи интеграция в НАТО“. В предизборната програма на обединението темите за сигурността и отбраната са детайлно разписани.

Изглежда обаче, че президентът, който е за демилитаризация на Черно море (въпреки засилването на напрежението в региона и разбиранията му за Крим, които са по-близки до тези на Лукашенко, отколкото на Брюксел), ще държи на ръчно управление интеграцията в НАТО: един път от позицията си на фактор, който работи в сферата на външната политика, макар да не я определя, и втори път – чрез назначенията си. Защото министър на отбраната ще стане служебният премиер Стефан Янев, също като Радев бивш военен – бригаден генерал от Сухопътните войски. Под негово ръководство ще се реализират последващите проекти за модернизация на армията с купуването на машини за пехотата на стойност 1,2 млрд. лв., евентуално още осем изтребителя F-16 Block 70, за да разполага България с ескадрила за охрана на небето, и др.

През август, отново по време на служебно управление, президентът назначи и нови директори на службите „Военна полиция“ и „Военно разузнаване“.

Министрите на отбраната и на вътрешните работи ще бъдат предложени от квотата на победителя на изборите – „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев. Но няма съмнение кой ги предлага, тоест Петков и Василев се съобразяват с държавния глава. Ще ги преглътнат и коалиционните партньори от „Демократична България“, БСП и „Има такъв народ“. Подобна ангажираност на президента потвърждава амбицията на ПП за пълен управленски мандат.

В същото време формацията на Петков–Василев възнамерява да трансформира настоящата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в два органа – единият с възможности да разследва, а другият ще има задачата да събира имущество и авоари, придобити по незаконен път. Така, след освобождаването от шефския пост на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и преструктурирането на КПКОНПИ, и „Продължаваме промяната“ също ще разполага със свой ударен отряд.

Юристи и анализатори съзряха някакво дублиране на прокуратурата в анонса за разследващи функции на бъдещата структура. Подобно намерение би могло да се тълкува и като признание в аванс, че новата власт може да не успее да осъществи смяната на главния прокурор Иван Гешев – един от лозунгите на летните протести и кауза на някои от партиите в новата власт. Смяна изключително трудна или почти невъзможна в настоящия момент – по думите на съдия Петко Петков пред БНР.

Еманципация от президента

Енергичните бъдещи управници едва ли ще са склонни често да се съобразяват с възгледите на държавния глава – за закони или за управленски решения. Президентът има свой кръг съветници, четирите политически сили – свои интереси и лобита, и е въпрос на време тези две (защо не и пет) страни, да се сблъскат. Присъствието на лидерката на БСП Корнелия Нинова като вицепремиер в бъдещия кабинет и посочените лично от нея социалисти за министри ще усилва напрежението, тъй като охлаждането между Нинова и Радев вече прерасна във вражда. В бъдещия кабинет БСП ще държи четири министерства – на социалната политика, земеделието, туризма и държавните предприятия. Така че е неизбежен сблъсъкът с президента, активен по социалните теми, а пред камерите Нинова все по-често демонстрира и своята социална чувствителност.

Впрочем от ПП и БСП вече възроптаха срещу опитите на служебния кабинет, ерго – на президента, да наложи проектобюджет за 2022 г. Радев препоръча да го разгледат, но бъдещият министър на финансите и бъдещ вицепремиер Асен Василев се възпротиви с аргумента, че трябва да се види дали този проект отговаря на новата структура на Министерския съвет и на политиките, договорени в коалиционното споразумение.

Председателката на БСП със сигурност не желае да е под президентска опека – нито тя, нито министрите, които ще селектира измежду най-близкото си обкръжение. Но същинският проблем е в чий отбор ще играе Корнелия Нинова при старт на съдебната реформа. При предишния избор на съдебни кадровици Нинова и БСП се договориха задкулисно с ГЕРБ и ДПС. Техните представители гласуваха за избора на Иван Гешев за главен прокурор – как ли ще се държат сега?…

Президентът и външната политика

Засега изглежда, че президентът, а не бъдещият премиер Кирил Петков ще представлява България на последното за годината заседание на Европейския съвет в Брюксел на 16 декември. Ако всичко не се беше проточило с обсъждането на бъдещата структура на Министерския съвет и имената за министри, с някои пиарски ходове на Нинова относно „социалния вектор“ и в добавка – със срещите на президента с всички политически сили, имаше някаква теоретична възможност в Брюксел да е Петков. Позицията на ПП е за по-голям прагматизъм и комуникация на няколко нива с Република Северна Македония, без непременно да доминира историческият подход. Впрочем ако правителството се гласува в понеделник, 13 декември, каквито са слуховете, за Брюксел трябва да лети Кирил Петков – не е необходимо президентът да представлява България, когато вече има редовно правителство.

Служебният кабинет вече препотвърди известната позиция за заседанието на Съвета „Общи въпроси“. Идеята на този протокол е за правно обвързващи гаранции за изпълнение на ангажиментите, поети в Договора за добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Какво съдържа протоколът – македонските българи да бъдат записани наравно с останалите народности в Конституцията на Северна Македония, да спре фалшификацията на историческата истина, да се променят учебните програми, да не се преследват хората, които се самоопределят като българи, и др.

Служебният премиер беше категоричен, че това е схемата, по която може да продължат разговорите, да се преодолеят различията, да се насрочи дата за първата конференция и да започнат преговорите на Северна Македония с ЕС. Тези дни първият македонски вицепремиер Артан Груби съобщи за френска инициатива за разрешаване на спора между двете страни, така че напролет да се проведе първата междуправителствена конференция (Франция поема председателството на Съвета на ЕС от 1 януари 2022 г.).

В същото време растат очакванията на заседанието на европейските лидери в Брюксел, което се очертава да е тежко и дълго, България да вдигне ветото. „Това, което наблюдаваме – медийния ентусиазъм, демонстриран от ръководители на чужда държава или демонстриран от чужди медии, не мисля, че трябва да го коментираме в дълбочина в българския парламент, защото от тази трибуна ние не можем да кажем на нашите колеги от съответните правителства какво и как да правят“, заяви Стефан Янев.

Не е тайна засиленият (дипломатически) натиск от страна на САЩ, Европейската комисия и големи европейски държави България да вдигне блокадата за европейския път на Северна Македония. До 16 декември събитията може да се развият главоломно – освен ако Румен Радев не е решил да е неотстъпчив докрай в позицията спрямо Скопие. Позиция, която впрочем е затвърдена и на преговорите за коалиционно споразумение между четирите партии. Всеки политик би извлякъл дивиденти от защитата ѝ. Дали да очакваме още от същото от Кирил Петков?

Тази година Радев представляваше България на събиранията на европейските лидери. Програмата му не изобилстваше с активност на международната сцена, ако не броим домакинството на инициативата „Три морета“. От 2022 г. за Брюксел ще пътува премиерът Кирил Петков, но и външният министър, който отново се оказва „президентски човек“ – Теодора Генчовска, главен експерт към администрацията на Радев, предложена и в двата проектокабинета на ИТН за министър на отбраната заради експертността си в областта на отбраната и въоръжените сили.

Ще успее ли президентът да мине на втори план и ще има ли съревнование за рейтинг и властови позиции между него и Промяната? На консултациите с ГЕРБ–СДС тази седмица Румен Радев обеща: „Както бях критичен към вашето управление, така ще бъда критичен и към всяко следващо управление.“ Добре казано. С трима министри на възлови места критиката може и да му убегне.

Заглавна снимка: © Светла Енчева