Къде е Борисов? Никой не го търси да го бие

В цялата работа с Комисията за проверка на управлението „Борисов“, създадена в първите дни на 45-тия парламент, има повече дим, отколкото огън. И във воплите на премиера в оставка Бойко Борисов, че го викат в парламента на „Народен съд“, също има твърде много фалцет. В действителност Борисов се измъкна от тричане и не се яви пред парламента, за да представи Националния план за възстановяване и устойчивост, не защото скъса менискус за пети път от 2009-та насам. Не и защото никоя българска парламентарна комисия, проверявала каквото и да е, не е разкрила нещо, за което да не сме се досещали сами.

Липсва прокуратурата с нейните гарантирани от Конституцията и законите възможности да разследва. В България, страната с клета демокрация, висока корупция, бедно, болно и преобладаващо нещастливо население, прокуратурата е стражът на цитаделата на властта и нейното задкусилие. Все едно дали „владетелят“ се нарича Борисов, Станишев, Сакскобургготски…

Колкото от Комисията „Анти-Станишев“…

Комисията, създадена от 41-вото НС, в първия мандат на Бойко Борисов, която трябваше да проверява само една година (последната) от управлението на тройната коалиция, работи близо 7 месеца. А депутатите забавиха с още месец изслушването на доклада ѝ. В обхвата на проверката попадаха разходите, назначенията и сделките. Онова, което извади за действията на кабинета на Сергей Станишев, не изненада никого, нито пък бяха инкриминирани заключенията ѝ, които днес помни само Google.

Някои изводи от 35-те хиляди страници, получени от парламентарната Комисия, огласи тогавашният ѝ председател и депутат от ГЕРБ Стоян Мавродиев. Единият – че кабинетът на тройната коалиция през ноември и декември 2008 г. е успял да похарчи огромен ресурс. В резултат фискалният резерв е стопен с близо 30% – от рекордните 12,1 млрд. лева към 31 октомври 2008 г. на 8,4 млрд. лева към края на годината. Сключени са били договори за 2,158 млрд. лева, за които не е гарантирано финансиране. Предизборно ударно и непрозрачно харчене и ниска ефективност при усвояване на средствата…

Познато? Българските управляващи нямат особена фантазия. Същото направи и последното правителство на Борисов – харчене, харчене, харчене. Близо 300 милиона лева са само от началото на тази година, предизборно. Сред тях се намират и едни близо 5 милиона лева за строителството на изкуствен остров в Черно море, маскирани като неотложен разход за строеж на „буна“.

От БСП, ДПС и „Демократична България“ тази седмица изразиха в пленарната зала притесненията си заради изтънелия от предизборни разходи фискален резерв. „Силно падане до едно критично ниво през март“ (Йордан Цонев, ДПС); „Равнището на фискалния резерв е слязло под 6 млрд. лв., което ще рече, че е намалял почти два пъти през последните 6–7 месеца“ (Румен Гечев, БСП); „Имаме проблем с начина, по който е дадено правото на изпълнителната власт да се разпорежда с парите на българските граждани“ (Георги Ганев, „Демократична България“). Според министъра на финансите в оставка Кирил Ананиев фискалният резерв бил 8,5 млрд. лв. и обвиненията не отговаряли на истината.

По Bloomberg TV преди дни eкспертът по икономика Иванина Манчева предупреди, че фискалният резерв е под санитарния минимум: „Правителството използва фондове, които трябва да са неприкосновени – като Сребърния фонд или ядрените фондове, или Учителския фонд и т.н., за да финансира свои разходи, което би трябвало да се ограничи чрез Закона за публичните финанси.“ Анализатори, финансисти, икономисти – в т.ч. и председателят на парламентарната Бюджетна комисия Георги Ганев („Демократична България“), в един глас говорят, че до края на годината ще е необходима нова емисия дълг.

Какво обаче направи прокуратурата през 2010 г., когато Комисията за проверка на само една година от управлението на тройната коалиция приключи работа? Не си мръдна пръста прокуратурата, ръководена тогава от Борис Велчев, настоящ председател на Конституционния съд и бивш съветник на президента Георги Първанов (2002–2012), бабувал на тройната коалиция. Настоящата прокуратура, ръководена от Иван Гешев, най-вероятно ще стори същото. Противното би означавало, че и тя като ДПС се качва в движение на влака на промяната. Какво толкова – винаги може да спретне разследване и да го остави на трупчета, а после, в зависимост от обстоятелствата, да го възроди или затвори.

… толкова от Комисията „Анти-Борисов“

Предвид зачестилите предсказания за скорошна кончина на 45-тото НС, прясно създадената Комисия за проверка най-добре да се фокусира върху един-два сектора или държавни дружества. Иначе поставената задача е титанична – проверка за злоупотреби и нарушения при разходването на средствата от Министерския съвет, министерствата, държавните органи, държавните предприятия и дружества с над 50% държавно участие през последните 10 години. С уговорката, че ще се съсредоточат върху последните четири.

Така Комисията прие стартов списък за проверка на изхарчените от правителството на Борисов средства с постановления и решения за изминалите 4 години в: пътното строителство, в т.ч. „Автомагистрали“, Агенция „Пътна инфраструктура“ и свързаните с тях дружества и структури; проект „Турски поток“ и „Булгартрансгаз“; Българската банка за развитие; Националната програма за енергийна ефективност (тук е санирането); финансирането на мерките за справяне с пандемията от COVID-19; Българския ВиК холдинг, Държавната консолидационна компания, „Монтажи“, „Монтажи-София“ и „Управление и стопанисване на язовирите“. Към тези сектори бяха добавени Софийската стокова борса и шестте държавни горски предприятия.

Неслучайно начело на Комисията бе избрана Мая Манолова – парламентарната група на „Изправи се! Мутри вън!“ предложи ревизия на управлението на Борисов. В понеделник, 25 април, е срокът за получаване на изисканите документи.

В действителност каквито и да са заключенията на Комисията, те няма да имат по-голяма стойност от декларативния закон, с който комунистическият режим беше обявен за престъпен. А престъпниците продължиха да живеят безнаказани – забогатяха, трансформирайки политическата власт в икономическа, управляваха, разсипваха.

Знае се къде е заровено кучето

В България има поне две институции, които би трябвало да проверяват законосъобразността, прозрачността и целесъобразността на изхарчените публични средства: Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата. Това, което се кани да извърши (или да не извърши) парламентарната Комисия, би следвало да е направено от тях. Ако не е, защо – и какво не е наред в тези служби, на които обществото разчита да надзирават публичните финанси?

Всъщност онова, което всички искаме да разберем, е за корупцията по високите етажи. Как например фирмите връщат процент от спечелените обществени поръчки на лица от властта, които са им позволили да ги спечелят. Как се пълнят двойните дъна на партийните каси и офшорните сметки на определени политици в чужбина. За тази цел са ни нужни оздравена и реформирана прокуратура, ефективна Агенция за борба срещу прането на пари (извън ДАНС), а също и компетентни данъчни служби.

Какво значение има колко милиарда са изхарчени за санирането? Сумите са публично известни: 2 млрд. лв. за два мандата на ГЕРБ. Не е важно колко са налети, а как са били разпределяни, кои са собствениците зад фирмите и защо санирането не бе нещо повече от стиропор и евтина дограма. Важното е дали бъдещото управление ще одобри новата програма за енергийна ефективност, за която ГЕРБ смяташе да погълне 4,5 млрд. лв. в следващите пет години, от които 1,7 млрд. лв. за саниране, което вече ще включва и фотоволтаици, соларни панели и др.

Какво значение има, че втората линия на газопровода „Турски поток“ е построена с над 2,6 млрд. лв. заеми от джоба на българските данъкоплатци, при това без да има изградени отклонения на българска територия? А предвид ниските транзитни такси и неизвестността кога ще заработи с пълен капацитет, не е ясно и кога ще бъде изплатен… Големият въпрос е как са били защитени българските национални интереси при вземането на решението за строителство и има ли умисъл и престъпно бездействие в забавянето на газовата връзка с Гърция.

Проверката на една парламентарна комисия е доста слабо пушкало на новата опозиция срещу управлението на Борисов, (все още) добре охранявано от прокуратура и служби. В България не можем и да се надяваме да видим осъдени министри и/или президенти, каквато съдба сполетя във Франция Саркози, Ширак, Ален Жупе. Но Комисията може да направи нещо друго – да очертае обръчите на това управление и да ги направи публични.

Засега обаче Борисов може да е спокоен за кожата си.

Заглавна снимка: Стопкадър от излъчване на живо във Facebook профила на Бойко Борисов от 20 септември 2020 г.