Лек или отрова

В ситуация на световна здравна криза, сравнявана с война, светът със светкавична бързина се опитва да разбере възможно най-много за непознатия си враг – новия коронавирус. Десетки хиляди научни материали, свързани с COVID-19, са излезли от началото на пандемията. Набързо публикувана и с важни детайли, останали между редовете, поредната нова порция научна информация намира място в медиите. Лек или отрова е тя?

И докато медиците през цялото време казваха на хората, че за новия коронавирус знаят само онова, което науката е открила, медиите започнаха да вкарват аудиторията в „някаква медицинска лаборатория на научни институти“, по думите на доц. Жана Попова, преподавателка по журналистика в Софийския университет: „Прекалено голяма отговорност е да се съобщават всички тези версии на проучвания и да бъде оставено на аудиторията сама да прецени кое е вярно.“

Според Попова науката буди силен читателски интерес, защото по време на извънредна ситуация като пандемията „ние търсим упование в учените да ни кажат как ще се спасим“. Тя смята, че хората по принцип възприемат научните открития като окончателни. „Те не са приемани като дадена стъпка, а като нещо, след което изучаването на конкретния проблем едва ли не приключва. Това не е така.“

Сред множеството предварителни научни данни, за които пресата съобщи – от това как коронавирусът влияе върху организма, през изграждането на имунитет, до въздействието на хидроксихлорохина при лечение на COVID-19, – две проучвания приковаха медийното и читателското внимание повече от други: ще ни предпази ли никотинът и опасен ли е ибупрофенът при COVID-19? Макар и много различни – ибупрофенът е лекарствен продукт, а никотинът, който се съдържа в цигарите, е силно пристрастяващо и вредно вещество, – тези два сюжета се отличиха особено ярко в пресата с противоречиви послания, множество дискусии, сензационни заглавия и изфабрикувани новини.

Не пийте ибупрофен

В началото на юни 2020 г. Би Би Си съобщи, че екип от британски учени провежда изследване, за да разберe дали ибупрофенът може да помогне на пациенти, болни от COVID-19. Два месеца и половина по-рано болкоуспокояващото беше обект на медиен интерес и неспирни обществени дискусии, но не като потенциално евтино лекарство, а точно обратното.

Първоначалните съмнения предизвика писмо от 11 март, изпратено до редакцията на специализираното медицинско списание Lancet Respiratory Medicine. Авторите му изказват хипотезата, че употребата на нестероидните противовъзпалителни лекарства повишава концентрацията на ензима ACE2, който позволява на новия коронавирус да проникне в клетките, и това може да влоши симптомите на COVID-19.

На 14 март френското Министерство на здравеопазването публикува препоръки, свързани с COVID-19, включително съвет за употреба на парацетамол в случай на висока температура или болка и при съмнения за COVID-19. Ден по-късно френският здравен министър Оливие Веран предупреди в Twitter, че „употребата на противовъзпалителни лекарства (ибупрофен, кортизон и др.) може да бъде фактор за влошаване на инфекцията“. „Ако имате треска, вземете парацетамол. Ако вече приемате противовъзпалителни лекарства или се колебаете, обърнете се към своя лекар за съвет.“

На 17 март списание The Lancet уточнява в Twitter за вече особено популярното писмо: „Има сведения (поне едно), че лекарствата, описани в тази кореспонденция, влияят на синтеза или действието на ACE2. Авторите НЕ твърдят, че тези лекарства, включително ибупрофен, влошават COVID-19.“

На същата дата, след предупрежденията на френските власти, Световната здравна организация (СЗО) препоръча хората със симптоми на COVID-19 да избягват приема на ибупрофен. Говорителят на СЗО Кристиан Линдмайер каза, че експерти на организацията проучват информацията, публикувана в The Lancet. „Междувременно препоръчваме да използвате парацетамол и да не използвате ибупрофен за самолечение. Това е много важно.“ На следващия ден на страницата си в Twitter организацията уточни, че „СЗО не съветва да не се употребява ибупрофен“.

У нас тези твърдения бяха приети критично от експертите на Националния оперативен щаб, но въпреки това намериха водещо място в информационния поток.

Вълната от понякога объркващи съобщения от официални източници беше подробно отразена от журналистите. Невинаги обаче материалите успяваха да обяснят фактите и противоречията ясно и разбираемо. Някои издания поднасяха поредната информация по темата с изумителна бързина под формата на новини, без да включват коментари от български или чуждестранни експерти, които да „преведат“ научните данни на достъпен език. Не липсваха и сензационни заглавия и твърдения без цитиране и отпратка към източник. Всичко това би могло да засенчи иначе важни послания поради съмнения коя информация изобщо е достоверна.

На 15 март в някои български медии се появи твърдението, че профилът на здравния министър на Франция е бил хакнат, а „информацията на „Фигаро“ и „Франс Прес“, че лекарствата, съдържащи нестероидни противовъзпалителни средства, като например ибупрофен и кортизон, могат да влошат състоянието на болните с коронавирус, се оказа недостоверна“, както предаде „Нова телевизия“. Вестник „Стандарт“ препубликува новината и се позова на телевизията с още по-сензационно заглавие – „Ибупрофен и кортизон помагат! Другото е лъжа“. „Фалшива новина за ибупрофена обиколи света“, писа и онлайн изданието „Медиапул“.

Тези материали обаче не посочват източник, който да потвърждава, че профилът на Оливие Веран наистина е бил хакнат. Към днешна дата първоначалната му публикация в Twitter все още стои, не е изтрита, нито опровергана от министъра. Във френската преса липсва новина за хакването на неговия профил.

В задълбочен доклад от 29 март на Института за изследване на престъпността и сигурността към Университета на Кардиф (CSRI) се прави преглед на слуховете за ефективността на ибупрофена и парацетамола при лечение на COVID-19. В анализа се посочва, че в туита на Веран не се споменава източник на твърденията му, както и че след това няма други публикации от него по темата в социалната мрежа.

Ден по-късно – отбелязва се в доклада на CSRI – българският новинарски сайт Novinite.com написа, че неговият профил е бил хакнат, в статия, озаглавена „Фалшива новина: ибупрофен и кортизон може да влошат състоянието ви, ако сте заразени с COVID-19“. На следващия ден заглавието на статията е променено на „Не е фалшива новина: ибупрофен и кортизон може да влошат състоянието ви, ако сте заразени с COVID-19 – ОБНОВЕНА“.

Докато в двете български версии на материала се посочва, че хакването на профила на Веран не е вярно, то текстовете на английски продължават да съдържат твърдението: „Оказа се, че профилът на министъра е бил хакнат и разпространената информация е некоректна. Невярната информация беше отразена от в. „Фигаро“ и бързо разпространена чрез медиите.“

Дискусиите около въздействието на ибупрофена бяха подхранени и от опити за дезинформация чрез директни съобщения до отделни хора. На 14 март германският вестник „Ди Велт“ пише за разпространението на гласово съобщение, в което жена твърди, че е говорила по телефона със своя приятелка, работеща в Университетската болница във Виена. Според нея тестове, направени в лабораторията на университета, показали, че лекарства с ибупрофен влошават състоянието при COVID-19.

От Университетската болница още същия ден опровергаха слуховете с публикация във Facebook: „Бихме искали изрично да отбележим, че това е фалшива новина, която няма нищо общо с Виенската университетска болница!“

Може ли пушенето да ни предпази от коронавирус?

Друг силно обсъждан въпрос през последните четири месеца беше свързан с въздействието на никотина – и съответно на тютюнопушенето – върху COVID-19. А медийното отразяване на темата се променяше в рамките на дни.

Силен начален тласък на тази поредица даде изследване от февруари 2020 г. на колектив от китайски учени, в което се изучават клиничните характеристики на 140 пациенти с COVID-19. Според резултатите 3,4% от пациентите в тежко състояние са пушачи, а 6,9% – бивши пушачи. При заболелите в по-лека форма нито един не е любител на цигарите, а 3,7% са бивши пушачи.

В резултатите на изследването се казва: „Връзката между пушенето и коронавирусната инфекция е все още неясна и точните причини за по-ниската честота на COVID-19 при настоящите пушачи все още не са известни […] Въпреки че нашето изследване установи, че за хората с хронична обструктивна белодробна болест и за пушачите е по-малко вероятно да се заразят със SARS-CoV-2, последствията от заразяването със SARS-CoV-2 при пушачите могат да бъдат по-тежки.“

При представянето на данните от китайското изследване у нас някои медии си позволиха доста по-свободна интерпретация на сухите числа. „Невероятно: Коронавирусът не лови пушачите“, пише в. „Марица“ в публикация от 12 март. „Невероятно, но факт – тютюнът може да се окаже полезен! За пушачите рискът да се заразят с коронавирус е 20 пъти по-малък, отколкото при непушачите“, се казва в материала, който се позовава на руския сайт Vazhno.Ru, който пък цитира „Федерал пресс“. Почти идентично е съдържанието на новина в „Дунав мост“, озаглавена „Учени: Коронавирусът избягва пушачите“, която директно се позовава на руския „Федерал пресс“. „Сензация от Ухан: Коронавирусът не заразява пушачите!“, „затвърждава“ информацията и сайтът „Блиц“.

Пулмоложката д-р София Ангелова, председател на Националната асоциация за профилактика на белодробните болести, гледа критично на изводите от китайското изследване, като обръща внимание, че не се отбелязва възрастта на заболелите. „Известно е, че в Китай 52% от мъжете и 2,6% от жените са пушачи. Освен това е известно, че пушачите в Китай са най-многобройни във възрастта от 40 до 59 години. А по-голям брой тежко болни са били във възрастта от 70 до 80 години, където е най-малък броят на пушачите“, коментира специалистката за поредицата „Хроники на инфодемията“.

Д-р Ангелова обръща внимание на данни от метаанализ на пет проучвания от Китай, според които пушачите са били 1,4 пъти по-склонни да развият тежки симптоми на болестта, а 2,4 пъти по-голям е бил рискът да бъдат приети в интензивни отделения, с което се повишава и рискът от фатален край.

Другото изследване, което породи дискусии около потенциално полезния ефект на никотина в борбата срещу COVID-19, дойде от Франция през април. В изследването на колектив от френски учени са участвали пациенти, заразени с COVID-19. При 343 хоспитализирани на средна възраст от 65 години делът на пушачите е 4,4%, а от 139 амбулаторно лекувани на средна възраст от 44 години пушачите са 5,3%. В проучването се прави предположението, че за пушачите е много по-малко вероятно да развият лека или тежка инфекция от SARS-CoV-2 в сравнение с общото население.

Д-р Ангелова изрази съмнение в методологията на изследването. „Броят на заболелите от двете групи са сравнени с тези на пушачите в общото население на Франция през 2018 г., което ми прозвуча несериозно“, коментира тя. Пулмоложката изразява съмнение към хипотезата на френските учени, че никотинът може да попречи на молекулите на вируса да се прикрепят към рецепторите в човешкото тяло, едната от които е ACE2. Тя цитира данни от проучване в Канада, в което се прави сравнение между броя на ACE2 рецепторите при пушачи, бивши пушачи и непушачи. По думите ѝ, ясно се вижда, че експозицията на рецепторите е най-висока при пушачите в сравнение с непушачите и бившите пушачи. Заключението на авторите е, че „отказването от цигарите ще помогне на пушачите да не боледуват от COVID-19“, допълва д-р Ангелова.

Резултатите от френското проучване обаче също не бяха отразени само с предпазливи заглавия. „COVID-19 не заразява пушачите, обявиха френски учени и обясниха защо“, пише „Блиц“, като се позовава на „Франс Прес“ и информация за предстоящи тестове с никотинови лепенки върху пациенти и лекари на първа линия. „Сега френски учени дадоха ясно да се разбере, че никотинът има защитен ефект срещу заразяване с COVID-19“.

Генералният директор на френската национална здравна служба Жером Саломон коментира, че на този етап връзката между никотина и сериозността на симптомите на COVID-19 е само недоказана хипотеза, и предупреди, че тютюнопушенето „остава убиец №1 във Франция, където 75 000 души умират всяка година от усложнения, свързани с него“.

В становище от 11 май СЗО подчерта, че няма достатъчно информация, която да потвърди връзката между тютюна или никотина и превенцията или лечението на COVID-19. СЗО призова изследователите, учените и медиите да са предпазливи относно разпространението на недоказани твърдения.

Противоречивата информация от научните издания и публикациите в медиите оказва влияние и върху възприятията на хората. Д-р Ангелова казва, че в периода на физическата изолация, когато в публичното пространство излязоха двете публикации, „които насърчаваха хората да пушат, за да не боледуват от COVID-19“, тя е получила много телефонни обаждания от пациенти със запитване дали тютюнопушенето наистина предпазва от болестта.

Сензационните заглавия и липсата на експертност при отразяването на двата казуса показват колко важна е ролята на журналистиката в ситуация на пандемия. Според доц. Жана Попова „гладът на медиите“ за отразяване на научни изследвания е резултат от дълъг процес на превръщане на научните открития в сензация. Тя обръща внимание на два основни проблема при отразяването им в медиите: как експертната информация от тях се превежда на достъпен за аудиторията език и как се комуникира огромното количество от налична научна информация.

Попова вижда и нещо положително в новините за научни открития, а именно че „аудиторията в крайна сметка трябва да свикне, че е нужно търпение“, когато става дума за малко познат вирус, а научните заключения по темата се оказват предпоследни, предизвикват противоречиви интерпретации или загатват за хипотези, които тепърва трябва да се доказват. Отговорността на медиите обаче е ключова.

„В науката няма проблем да има дискусия. Но когато всичко това се превърне в публично знание с категоричното „това е лекарството“ или „това ще ни спаси“, тогава вече се появява проблемът, защото е обещание“, казва тя.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.