Марш, марш, с генерала наш…*

И ето че му предрекоха политическа кариера на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, началник на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса. Изглежда, основанията на врачуващите почиват на следните фактори: а) явява се всеки ден по телевизора, често повече от един път; б) генерал е; в) отговаря за справянето с най-голямата криза, в която е изпаднала България (а и светът) в най-новата ни история – сиреч герой по подразбиране. Освен това е участвал във военни мисии в Ирак, Афганистан, Македония, спасил като хирург живота на много хора. Започне ли да расте обаче броят на жертвите, този рейтинг едва ли ще остане на същата висота – въпреки че мерките срещу коронавируса не са само негова грижа.

Не че някой е питал генерала, преди да му предсказва бъдеще в политиката. Но бабавангите явно са сметнали, че ако си от медийно прочулите се, с генералски лампази, си гарантираш всенародно облюбване. Защо – ами защото „мъжете в униформа“ внушават респект, мъжественост, власт, храброст.

Героизъм = голямо потомство

Атрактивността на мъже във военни униформи има свое научно обяснение. Проучване на Университета на Саутхемптън въз основа на еволюционните теории за избора на партньор развива хипотезата, че мъжете доказват своята годност, проявявайки героизъм в битка. Така че подобно привличане има атавистични корени – още от пещерните времена на човечеството. В академичния труд са представени интересни факти от изследвания върху ветерани от Втората световна война. Установено е, че героите от този най-голям засега военен конфликт в историята на човечеството са създали по-голямо потомство от обикновените ветерани. Това според проучването предполага връзка между героизма и успешното чифтосване.

Но изборът кого да овластим на избори, би следвало да почива не върху желанието за „здрава ръка“, така осезаемо във времена на криза и глобални заплахи. Светът след пандемията няма да изисква „мъже в униформи“. А ако това се случи, то значи хаосът, страхът и изобщо стихиите на ирационалността са надделели, има много рискови криминогенни фактори и конституционно установеният ред е застрашен. Вече има такива опасения – че фалиралите бизнеси, повишената безработица, намалелите приходи в бюджета, напрежението в здравната и социалната система и несигурността не просто ще пропукат, но ще разтрошат стабилността, строена за нас от ГЕРБ.

Дали това ще се случи утре, зависи от решенията днес. Наскоро министър-председателят Борисов заяви: „Не е честно към следващо, каквото и да е правителство, тъй като остава сравнително малко време до следващите избори (редовните са след година – б.р.), да се вземат решения и лесно мнозинството да похарчи пари.“ За феърплей ли става дума, за изчакване на последствия, или просто Борисов се грижи за ГЕРБ, ако отново е първа политическа сила? Ако от решенията на Националния оперативен щаб и на ген. Мутафчийски зависи да ограничат разпространението на коронавируса, от мерките, които ще предприеме или няма да предприеме правителството, зависи бъдещето на България – тази година, догодина, вероятно и в средносрочен план.

Засега тези мерки са твърде неубедителни. Освен ако третият кабинет на Борисов не смята да подаде оставка след края на българската битка с COVID-19.

Господар и командир ли търсим – или предводител

Как се справят генералите извън сраженията си? Едни стават лидери, други – генерали от резерва. На един корсиканец, станал генерал от френската армия на 25 години – Наполеон, Европа дължи Гражданския кодекс. Друг, предвождал армия в Американската война за независимост – Джордж Вашингтон, е първият президент на САЩ, „баща на нацията“.

Румен Радев, известен като голям професионалист в средите на ВВС, изконсумира „генералския ефект“ в първата половина на президентския си мандат и все още му е трудно на политическия терен. Генералските еполети на Бойко Борисов не го правят генерал, макар в такъв да го произведе указът на държавния глава Петър Стоянов. Но не униформата му спечели първия, втория, че и третия управленски мандат.

Макар историята да познава случаи на лидери като Уинстън Чърчил, който не е избиран за министър-председател на Великобритания, а наследява поста след оставката на Невил Чембърлейн през май 1940 г. Но „най-великият британец“ постъпва прагматично, отказвайки се от колониите по искане на американския президент Рузвелт – и така САЩ влизат във Втората световна война.

Днешните лидери управляват свят, в който преобладават войните с невидими противници – тероризъм, хибридни войни, киберзаплахи, пандемии. Все по-често им се налага да се съобразяват и справят с ефектите, предизвикани от глобалната интеграция на този свят. Трябват ли им униформи за това? Първите два урока от COVID-19 са, че капацитетът на здравните системи поддаде, а дори големите икономики разчитат на китайските фабрики за елементарни медицински изделия като предпазните маски.

Ако брифингите бяха прессъобщения

И накрая, нека за миг си представим, че вместо ежедневните брифинги, предавани пряко от медиите, Националният оперативен щаб общуваше с гражданството чрез прессъобщения. Те ще бъдат препредавани и „оцветявани“ от интонацията на водещите, от уменията, неуменията и пристрастията на редакторите.

Въпреки че има критики към преките излъчвания като пресилена и плашеща комуникация, за мнозина точно тя е работещата. Гледайки редовните пресконференции на щаба с генерал-майор Мутафчийски, изправен в униформа, и сериозните изражения на хората зад гърба му, гражданите вярват, че на властта ѝ пука, че държавата е загрижена за нацията. (Поради същите причини и премиерът излъчва „пряко от джипката“.)

По същия начин, дори многократно повече, са вярвали и американците на президента Рузвелт през март 1933 г., чувайки по радиото първата от поредица беседи край камината, когато САЩ са на дъното след Голямата депресия. Франклин Делано Рузвелт не носи униформа, поради заболяването от полиомиелит е парализиран от кръста надолу, но това не пречи да е избиран четири пъти за президент на Съединените щати. Той превежда нацията през тежките времена на икономически упадък и на Втората световна война. Хората могат да вървят и след инвалидна количка, стига да разпознаят лидера.

* Заглавието е от военния марш „Шуми Марица“, който е бил национален химн по време на Третото българско царство
Заглавна снимка: Стопкадър от брифинг на ген. Мутафчийски