Той е 30-годишен баща на две деца, който иска да осигури приличен живот на семейството си и лечение на ослепяващия си син, да учи готварство и да рисува. Вместо това повече от две години е затворен в центъра за задържане в Бусманци (с официалното име Специален дом за временно настаняване на чужденци). От 7 февруари има издадена заповед за депортирането му в Саудитска Арабия, където най-малкото, което го заплашва, е затвор. А може и да го сполети съдбата на друг саудитски дисидент – Джамал Хашоги, който беше убит.

Отказът на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да предостави убежище на Ал-Халиди е споменат в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за човешките права в Саудитска Арабия през 2022 г.

Принудителното задържане на Абдулрахман ал-Халиди за толкова дълъг период е в нарушение не само на ратифицирани от България международни документи, между които Женевската конвенция за статута на бежанците и Европейската конвенция за правата на човека, а дори и на българския Закон за убежището и бежанците, по силата на който търсещите закрила може да бъдат настанени в център от затворен тип „за възможно най-кратък срок“. В края на 2009 г. Съдът на ЕС в Люксембург постановява максималният срок за принудително задържане на бежанци да е 18 месеца. Повод за решението е друг случай на задържан с години чужденец в България – Саид Кадзоев.

С призив да се спре депортирането на Абдулрахман ал-Халиди излязоха множество личности и организации, между които Българският хелзинкски комитет, правозащитната организации „Хюман Райтс Уоч“ и „Амнести Интернешънъл“, Комисията за международни отношения на Сената на САЩ, специалният докладчик за защитниците на човешки права на ООН, генералният секретар на Световната организация против изтезанията и др. На 7 март в София се проведе демонстрация в негова подкрепа.

„Тоест“ разполага с решението на ДАБ за отказ за предоставяне на закрила на Ал-Халиди и може да потвърди, че в него действително пише това, което той казва. Разполагаме и с копия на онлайн публикации на лоялни към властта саудитци, призоваващи той да бъде убит, и с множество снимки, разкриващи нечовешките условия в центъра за задържане в Бусманци.

Интервюто с Абдулрахман ал-Халиди беше проведено в писмена форма онлайн. Превод от английски: Светла Енчева.


Вие сте саудитски дисидент. В какво се състоеше опозиционната Ви дейност?

Занимавахме се [с останалите опозиционери] с два основни въпроса. Първият беше преход към конституционна монархия – вместо [настоящата] абсолютна монархия. В Саудитска Арабия не можем да избираме парламент, а вместо това кралят назначава Съвет (Шура) и не може да се избира правителство. Няколко години беше позволено да се провеждат местни избори, но те бяха прекратени след възкачването на крал Салман на престола.

Вторият въпрос е освобождаването на политическите затворници, даването на право на справедлив процес и пускането на свобода на онези, чиито присъди са изтекли. Процедурите в Кралство Саудитска Арабия са много несправедливи към политическите затворници.

После, в новия етап на управлението, към случаите, с които се занимавахме, се прибави и широката употреба на смъртното наказание срещу задържаните по политически причини, които не са извършили престъпления, класифицирани като насилствени. Всъщност повечето от осъдените на смърт са политически активисти и членове на шиитското малцинство, които абсолютно се нуждаят от защита. Например Мухамад ал-Гамди, който беше осъден на смърт. Той трябва да бъде екзекутиран като „наказание“ за няколко критични към властта туита, публикувани в профил в платформата Х, следван от 9 акаунта.

Защо избягахте в Турция?

Заминах за Турция, защото Саудитска Арабия започна кампанийни арести в края на 2012-та и началото на 2013 г. Преди това, между 2011-та и края на 2012 г., страната не задържаше никого заради страха от влиянието на Арабската пролет. По онова време можехме да провеждаме демонстрации пред Министерството на вътрешните работи с искане за освобождаване на политическите затворници и да обсъждаме публично – в съвети и на събрания – позиции за човешките права. Но после вече не беше възможно да правим тези неща.

Първоначално отидох в Египет, но го напуснах след подкрепения от Саудитска Арабия военен преврат и местните избори през 2013 г., защото се страхувах да не ме екстрадират.

Много хора в България биха казали, че в Турция нищо не Ви заплашва и не е било нужно да търсите убежище в България. Ще обясните ли защо го направихте?

В Турция бежанците от Персийския залив изобщо не са признати. Стотици от тях живеят без легален статут. За съжаление, останах там с години, надявайки се да получа легален статут, но това, изглежда, не е възможно. Освен това саудитските посолства и консулства не са оторизирани да регистрират бракове или деца, нито да подновяват документи. Трябва да се върнеш в Саудитска Арабия, да уредиш правния си статус и после да се върнеш. Това определено би било самоубийство в случай като моя – точно както се случи с г-н Джамал Хашоги.

На децата ми им трябва легален статут, защото се нуждаят от образование и лечение. И аз имам нужда от легален статут. Оставането в Турция без такъв можеше да застраши живота ми и да ме депортират всеки момент. Затова заминах – за да имам достъп до европейската система за убежище.

Не знаех, че имате деца. Колко са, къде са сега?

Две са – син и дъщеря. В Турция са. Синът ми скоро ще загуби зрението си. Той се нуждае от медицински грижи и това е основната причина за заминаването ми от Турция. През последните месеци се учи да чете на брайл. Боя се, че състоянието му ще стане необратимо, ако скоро не успея да му осигуря медицински грижи.

Горкото дете!

А горкото дете принадлежи на горкия си баща, живеещ между чука на корупцията и наковалнята на бюрокрацията в България. За съжаление. Все си припомням думите на китайския посланик в САЩ Сие Фън: „Ако националната сигурност се използва като чук, то всичко ще прилича на пирон.“

Бихте ли разказал повече за опита си да получите бежански статут в България? На какво основание получихте отказ?

ДАБ отхвърли молбата ми за убежище по неоснователни причини. Те казват, че „официалните власти на Саудитска Арабия са предприели редица мерки за демократизиране на обществото“, като се позовават на местните избори, които всъщност бяха прекратени, след като крал Салман взе властта.

Твърдят и че съм напуснал страната по икономически причини, въпреки че икономическото състояние на семейството ми е добро. Разумно ли е да прекарам повече от две години и половина задържан в лоши условия, ако търся по-добри икономически възможности? Докато страната ми е една от най-силните икономики в света и брутният ѝ вътрешен продукт на глава от населението е висок? Тези аргументи не изглеждат логични.

Освен това много части от решението за отказ, изглежда, са копирани от други решения! Говорят за мен като за човек, роден през 2003 г., докато аз съм регистриран в ДАБ с правилната си рождена дата – 1993 г.! Също така отричат, че съм женен и имам деца, въпреки че съм предоставил тази информация, когато се регистрирах в ДАБ. Там съм регистриран като женен, а те пишат, че не съм.

ДАБ знае и че съм диагностициран с посттравматично стресово разстройство, разполага с официален доклад от Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание.

В решението се говори за условията в Саудитска Арабия, но на някои места пише, че сирийският бежанец може да се върне в страната си – Сирия – защото е сигурна страна! Това е копи-пейст от други решения. Нямало ли е кой да го провери преди подписването? Как решението е минало през различните отдели на ДАБ с тези грешки?

За мен това е некомпетентност. И е подигравка с моя случай, че прекарах три години в опити да отменя това решение, на което му липсва азбучна компетентност.

Откога сте затворен в центъра за задържане в Бусманци?

В Бусманци съм от октомври 2021 г. досега, без определен срок и конкретни обвинения. Може би щеше да е по-добре, ако бях престъпник – щях да имам правото да знам кога изтича присъдата и какви са обвиненията срещу мен!

Как се живее на такова място?

Този център за задържане си е затвор със строг режим, с камери за наблюдение и подслушвателни устройства в стаите, железни врати и униформени полицаи, охраняващи стаите. Това изобщо не е бежански лагер.

Що се отнася до моето положение в Бусманци, върху мен беше упражнено директно насилие веднъж, докато чаках на опашка за храна, а полицейски служител ме ритна без причина.

Подлаган съм на различни видове натиск, да ме държат гладен например. А в отделението на ДАБ се случваше цялата вечеря да бъде отменена и да имаме само едно хранене на ден, като повечето храна беше такава, че и прасетата не биха посмели да я помиришат.

Освен това се неглижираха здравните грижи, което беше много лошо. Организирахме няколко гладни стачки, защото искахме да се изясни положението ни, да разберем обвиненията и основанията за задържането ни и да се подобрят качеството на храната и здравните грижи, но служителите ни казваха: „Вървете по дяволите!“ Единственото, което правеха, беше напълно да ни игнорират със седмици и да ни крещят: „Върни се в твоята страна!“; „Който не ни се подчинява, ще го върнем в страната му!“ Трябва да изпълняваш заповеди от служители на различни равнища, без да ги поставяш под въпрос, без да ги оспорваш и без да имаш никакви права. Това се случва най-вече от страна на служители на ДАБ, не само на полицията.

Отделението на ДАБ, за което говорите, в Бусманци ли е? Доколкото знам, центърът в Бусманци е към Дирекция „Миграция“ на МВР.

Да. Тук има две отделения. Едното е на „Миграция“, а другото, по-малкото, е на ДАБ.

Ако получите бежански статут в България, с какво ще се занимавате?

Мисля, че ще започна да работя за семейството си, ще осигуря на децата си подходящо образование и подходящ живот. Ще живея живота си и ще практикувам хобитата си – рисуване и готвене. Винаги съм мечтаел да изучавам готварското изкуство във водещо училище. Ще продължа дейността си в името на моята страна и на лишените от свобода в нея, както и за повече политически и социални свободи и гражданско участие. 

Как си представяте един свой ден на свобода в България?

Ако изляза на свобода дори само за един ден… Имам много приятели българи, мисля, че ще започна да опознавам страната и обществото заедно с тях. И може би ще мога да науча повече за културата, може би ще мога да хапна храна, подходяща за хора, за разлика от тази в Бусманци.

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни