Министерството на буфосинхронистите

 | Култура

В тълковния речник на българския език пише, че буфосинхронистът е комедиант, който на фона и в ритъма на музика имитира истинско изпълнение. Тази дума като че ли най-точно описва днешното Министерство на културата в България. То е създадено като орган на изпълнителната власт, за да „разработва, координира и провежда държавната политика за закрила и развитие на културата“.

Държавна политика обаче няма. Развитие на културата очевидно също няма, или поне не вследствие на усилията на Министерството. Последната голяма концепция за системата от културни институции в страната е създадена по времето на Людмила Живкова. За нещастие на потребяващите културно съдържание и на тази част от професионалната общност, която е в състояние да изнесе евентуални реформи в сектора, в основата си тази система не е променяна вече десетилетия и е напълно деградирала.

Министерството на културата е вероятно най-нереформираната държавна структура, а обещанията на шест поредни правителства да изработят национална културна стратегия така и не доведоха до какъвто и да е резултат. България не е в състояние да мотивира талантливите си независими артисти да останат в страната, защото не може да предложи условия за работа и развитие, а държавните културни институции (с почти невидими изключения) са неспособни да продуцират конвертируемо съвременно съдържание. Най-онеправдани остават изкуствата, за които Министерството на културата се прави, че не съществуват – за тях няма нито финансиране, нито пространства за изява.

България не просто не изнася, но и не внася културно съдържание. Тъжният резултат от всичко това е, че публиката у нас е лишена почти изцяло от достъп до качествено международно културно съдържание и страната ни не участва в активния световен обмен на съвременна култура. Нещо повече – вече поколения не познават цели дялове от изпълнителските и визуалните изкуства, защото те не са представяни у нас.

След десет години членство в ЕС България посреща първото си европредседателство без български културен център в Брюксел, но пък за сметка на това с голям културен институт в Москва. Културната програма на Европредседателството можеше да бъде онази важна, макар и малка и много закъсняла българска заявка, че освен с тракийското злато и „Мистерията на българските гласове“, страната ни е в състояние да участва пълноправно на европейската културна сцена с конкурентоспособно съвременно съдържание.

Уви, това не се случи.

Заявката за буфосинхронизъм беше дадена още с концерта за откриването на Българското европредседателство – „културно“ събитие, достойно за коледно тържество на приватизирана държавна компания, управлявана от бивши кадри на Държавна сигурност. За сметка на това Националният фонд „Култура“ (НФК), на който бе възложена задачата да разпредели 1,65 от общо 4 млн. лв. за културната програма на Председателството, беше поставил „респектиращи“ цели в отворената си покана от 18 август 2017 г. Ще си позволя да отделя специално внимание на някои от тях.

Събития, които:
• представят българската култура като част от европейската и световната култура;
• представят съвременното българско изкуство и потенциала на съвременните български творци;
• представят България и нейната култура в сътрудничество и/или партньорство между различни организации на европейско равнище или предвиждат пресъздаване или обмен на творчески опит и съвместни изяви;
• интегрират и представят чрез изкуство и култура горещите теми от политическия дневен ред на Европейския съюз, доближавайки ги до гражданите;
• представят културата и традициите на България по начин, който е атрактивен и въздействащ, създавайки положителен образ за страната в европейски контекст и дълготраен интерес към нейните ценности.

За съжаление, вече почти 30 години съвременната българска култура не успява да се интегрира с европейската сцена и основните причини за това са липсата на реформи в сектора и отсъствието на каквато и да е национална стратегия и политика за развитието на съвременните изкуства. Ресурсът за културната програма на Председателството вероятно е по-голям от общата инвестиция на Министерството за независимата сцена за съвременни изпълнителски изкуства за целия период на членство на страната ни в ЕС. В продължение на тази „политика“ културната програма ни представя като страна, в която не се случва абсолютно нищо в съвременните изпълнителски изкуства. Няма нито един одобрен проект в тази област. Като изключим една фотографска изложба, подобна изглежда ситуацията и с визуалните изкуства.

Ако българското Министерство на културата наистина искаше да представи българската култура като част от европейската, щеше да обяви, че търси проекти, поне две години преди старта на Председателството и щеше приоритетно да подкрепя сътрудничеството с културни оператори и артисти от различни европейски държави. Преимущество щяха да имат проекти, които могат да осигурят съфинансиране от други европейски държави, и като резултат за периода на Председателството трябваше да има световни премиери на международни копродукции в различни области на изкуствата, създадени специално за Председателството.

Иначе чудесният слоган на Председателството „Съединението прави силата“ има напълно комична и посредствена интерпретация в съпътстващата културна програма. На езика на европейската култура обединение означава създаване на културни продукти в сътрудничество с различни европейски партньори. В програмата на Българското председателство липсва дори един проект, който да е символ на това европейско обединение и сътрудничество. Няма нито една съвместна проява в областта на съвременните изкуства между културни оператори от различни европейски страни.

Нещо повече – темата за присъединяването на Балканите, поставена като важна цел за страната ни, по никакъв начин не присъства в културната програма. Няма съдържание от балканските страни (с изключение на Гърция и Хърватия, които участват в програмата „Музиката на Европа“), а още по-малко – културни проекти, създадени в сътрудничество с културни организации от Балканите.

Липсата на тази тема даже в заданието на Министерството на културата всъщност е ярка демонстрация на неразбиране, непрофесионализъм и не на последно място – на липса на синхрон с политическите цели, които страната ни си постави по време на първото си председателство. Много тъжна констатация в контекста на това, че немалко културни оператори в страната имат и експертността, и опита в работата с културни организации от балканските държави. Уви, абсолютно неизползван потенциал.

Едва 15 събития от културната програма на Председателството ще представят българската култура извън територията на страната. Сред тях са участие на български ученици и студенти във фестивал на младите дарования в Полша, концерт на ортодоксалната музика в Българския православен храм в Будапеща, тържествен концерт в Москва (!) по случай Председателството ни. За сравнение, културната програма на предходното европредседателство на Естония през 2017 г. е била изнесена основно извън страната и проведена в 22 държави по света.

В същото време българското Министерство на културата отхвърли впечатляващи кандидатури като например проекта на номинирания за Оскар български аниматор Тео Ушев с Токийския университет. Вместо това сред одобрените проекти, обявени едва месец преди началото на Председателството, има раздаване на мартеници и баджове на кирилица на делегатите, килим от рози пред Народния театър, сапунени мехури и „Музика на Православния изток“, който получи най-голямото финансиране от НФК за 87 хил. лв.

Програмата на Министерството на културата, за съжаление, представя България като консервативна сцена с непреодолима дистанция от европейските и световните културни процеси в нереформирана посткомунистическа държава, която създава неконкурентоспособно културно съдържание. В програмата няма да видите почти нито една от разпознаваемите по света емблеми на съвременните визуални и изпълнителски изкуства. Лицето на България, което Министерството на културата показва пред света, е далеч под потенциала на страната.

Културната програма на Европредседателството е подмяна – едва ли умишлена, но със сигурност унищожителна за имиджа на страната ни. Стореното от невежество зачеркна още една възможност да покажем не само автентичното лице на съвременната българска култура, но и да заявим, че имаме потенциал да бъдем активен участник в европейския културен обмен.

И всичко това ни струва 4 милиона лева.

Фондация „ЕДНО за култура и изкуства“ също кандидатства с проект, който беше отхвърлен не за друго, а „по технически причини“ – заради представяне на заверено копие вместо оригинал на документ, който се издава от друга държавна институция. Въпреки че по процедура при подаването на проектите проверяващият установява с контролен лист наличието на всички изисквани документи и чак тогава ги приема. НФК не даде срок за отстраняване на пропуските, както е редно да се прави.

Заглавна снимка: Българско председателство

Напишете нещо и натиснете Enter за търсене

Антоанета-Мария и групата на театралните пилигрими