Шести февруари беше особен ден. Започна с едно откровено признание на действащ министър: „Смятам, че това което правя, е това, което съм поел като ангажимент към тези, които са ми предложили този пост, да правя.“ Малко по-късно любезният, но твърд отказ за Шенген прозвуча доста звучно за притихналите да чуят фанфари. И този ден завършва с новина за внесен законопроект с промени, които уж трябвало да доведат до повече прозрачност в медийната среда у нас.

Дотук добре, ако сред вносителите не беше и един собственик на медии, които (дори да вземем само основните от тях, за чиято собственост е признал) съвсем не са пример за прозрачност. Въпросните издават анонимни пропагандни книги, превърнали са се в рупори на конспирации и клевети, а част от тях са съдени и осъждани за това.

Когато през лятото на 2013 г. новината за избирането на нов шеф на ДАНС беше искрата, предизвикала най-големите граждански протести след тези от зората на прехода, трудно можеше да се предположи, че 5 години по-късно ситуацията с медиите у нас ще бъде още по-отчайваща. Според „Репортери без граници“ България е посрещнала 2013 година на 87-мо място, вече последна в ЕС, и е слязла повече от 50 места надолу за последните 10 години. Сега започваме 2018 година на 109-то място, като вече сме в групата на държавите с „лоша“ медийна свобода.

Дали законотворецът Пеевски иска да поправи това? Съдейки по предишните му законодателни напъни – едва ли. Този за офшорните компании имаше за цел да го препозиционира от участник в тях до борец срещу тях. Този за фалиралата КТБ – да го раздалечи от виновните. Сегашният напън има очевидната цел да облече в закон внушенията, че т.нар. лично от него „непазарно“ финансиране на медиите е нещо лошо и трябва да се държи изкъсо, но удобно пропуска да изисква същото за медии, финансирани чрез банкови кредити, реклама и средства от държавни или европейски програми.

Всъщност медиите, които държат на почтеността така или иначе, не са чакали законопроект на Пеевски, за да декларират издателите и собствениците си. Нито крият по някакъв начин моделите си на финансиране. И ако всичко започва да изглежда, сякаш е само PR, защото е малко вероятно подобни промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения да доведат до по-добра медийна среда и повече прозрачност, добре е да не се заблуждаваме. Не е PR. Индулгенция е. От онзи грозен вид, възможен единствено в пленените държави, където институциите са обсебени и не могат да изпълняват основната си мисия да служат на обществото.

Няма с какво друго да бъде обяснена тази груба демонстрация на власт, която наблюдаваме, когато можеш да накараш парламента да разпише твоята лична извинителна бележка под форма на закон. И то за пореден път. И ако настръхваме само защото е Пеевски, нека се вгледаме в истинския проблем, който е: защо това изобщо е възможно?

Възможно е, защото признанието на онзи министър, с което започнахме този текст, не бе контрирано моментално с въпроса „А кои са тези хора?“. Възможно е, защото изгубеният рефлекс да търсим истината в цялото ни общество е под санитарния минимум, сякаш дори под този от преди 10 ноември. Възможно е и защото позволихме авторитетите да замлъкнат и ги заглушихме с многознайковци, известни единствено с известността си и готови да коментират всяка тема. С такива и други послушковци заселихме и парламента.

Сега трябва да поправим това. Да върнем значението на репутацията и авторитетите, както и чувствителността към уязвимостите на демокрацията ни. Това вероятно е най-важната битка на настоящето ни.

„Тоест“ е на тази страна.

Докато пишехме този текст, получихме обаждане от телевизия BiT, че утрешното предаване „Хайд парк“ с водещи Полина Паунова и Силвия Великова отпада от програмата поради структурни промени. Причината да ни уведомят е, че наш представител беше поканен за кратко включване в предаването. Искрено се надяваме, че след промените „Хайд парк“ ще запази водещите и мястото си в програмата, и изразяваме своето уважение и подкрепа към екипа му. Подобни сътресения обаче само доказват, че пазарното финансиране на медиите само̀ по себе си не защитава по никакъв начин нито журналиста, нито нуждата от свободно слово.

Заглавна снимка: Тодор Божинов

Тоест

Тоест

Интернет медия, финансирана и зависима единствено от вас – нашата критична и любознателна публика. Бавна, обмислена и честна журналистика. Без реклами и платени репортажи. Без подвеждащи заглавия и сензации.