Минус „Плюс това“

Няколко часа се колебах дали и как да реагирам на информацията за премахване на едно от малкото публицистични предавания в БНТ – съботното „Плюс това“. Не защото не съм напълно убедена в смисъла от реакция, че е важно да се реагира, да се реагира веднага, категорично. А защото имам чувството, че преписвам от себе си, че всичко това вече е казвано, повтаряно, живяно. И че пак ще се повтаря и ще се живее…

Дали и как ще реагира колегията, е тема, която винаги ме е вълнувала. Не става дума просто за солидарност – този илюзорен защитен механизъм в една неравна среда от сложни съставни съображения и чиновнически страх. Става дума за възприятието на професията като способност да преработваш обобщения опит, да рационализираш публичния хаос, да задаваш въпроси и да настояваш за отговори. Става дума за възприятието на професията като занаят с важна обществена мисия.

Помните ли Лили Маринкова? Журналистите – радиожурналистите! – не реагираха единодушно в защита на Лили Маринкова, която Александър Велев скандално уволни в първия си работен ден като генерален директор на националното радио. Тогава по коридорите на БНР се носеше мърлявото ехо на някакви махленски съизмервания и  националният ефир остана без един от най-смислено питащите гласове у нас.

Опитът в БНТ денят да започва с лайфстайл вместо с култура не бе успешен само защото колегията реагира. Предаването обаче остана без изпълнителния продуцент Весела Петрова. Която реагира, реагира веднага и категорично. Седмица по-късно напусна и другият продуцент на предаването Васил Христов.

На дневен ред е „Плюс това“

За предаването „Плюс това“ в официалния сайт на БНТ е написано, че то „дава трибуна не на политици, които често виждаме на екрана, а именно на онези личности, които са добри в това, с което се занимават, но рядко попадат под светлината на прожекторите“… И по-нататък представя така водещите:

„Милена Цветанска е едно от най-утвърдените имена в телевизионната журналистика и познато лице на БНТ – работила е като водещ, главен редактор на „По света и у нас“ и директор на дирекция „Информация“. Нейният партньор Георги Милков е сред най-утвърдените имена в публицистиката – има над 20-годишен опит като външнополитически репортер и специален кореспондент на вестник „24 часа“, също така е признат експерт по международна политика.“ Да пропиляваш такъв продукт и такъв екип е разхищение на най-ценния ресурс, с който разполага обществената телевизия – хората. Защото изобилие от пари тя няма.

Само по себе си анонсираното сваляне на публицистичното предаване „Плюс това“ не е извънредно събитие. То напомня банален епизод от подготвена поредица. Това е най-притеснителното. Свалянето на публицистиката от ефир показва самоуверено нехайство към последствията. И неизпълнение на неписания обществен договор с аудиторията. Защото рейтинговата гилотина е лицемерен инструмент за подсказани от другаде решения. Към плюсчетата на „Плюс това“ някои сега добавят ореола на „дисидентството“.  То няма такава претенция. То просто е интелигентно. Качествено. Без угодническо суфлиране. Именно затова  въпросът, който трябва да ни интересува, е следният:

Как да бъде съхранена националната публична медия, която е държавно финансирана в една държава, чиито институции изцяло или отчасти са превзети от персони и структури, свързани с нелегитимни властови ресурси; персони и структури, неподвластни на закона и правото?

Ние като държава, като медии, за съжаление, не разполагаме с една хубава резервна скамейка от доказани професионалисти, от която да вземем някого и да го сложим някъде. Това е много лоша новина. Това е беля на времето, но фактът е такъв.

Това са думи на генералния директор на БНТ Константин Каменаров в интервю отпреди два месеца. Няма как да не се съглася с него. Резервната скамейка с доказани професионалисти е дефицитна във всички области в България. Което впрочем е една друга тема. Резервната скамейка с доказаните журналисти професионалисти обаче… вече дори не е скамейка!

В тази пустош да се лишаваш от гласовете на компетентни, утвърдени имена, чиито професионални биографии заемат достойно място в колегията и имат чудесна репутацията в гилдията, е симптом на непонятна управленска приумица. Която лъкатуши около въпроси, свързани с мисията на обществената телевизия, с механизмите за нейното овладяване, с властовите опити за влияние на общественото мнение и със свободата на словото.

Ако колегите „кротко проспят това (по Стефан Попов), значи им е все едно какво утре ще стане и с тях, с техните свободи, права, собственост“. Добавям – и с тяхното достойнство.

Заглавна снимка: Вася Атанасова