Мътен порой от скандали

Имаме си суперактивен главен прокурор. През седмицата той направи поредната заявка, че няма кой да го спре да разследва и обвинява дори тези от най-високите етажи на властта в България. И да, Иван Гешев арестува министри и олигарси; образува дела срещу най-богатите хора в държавата, изградили своите бизнес империи в началото на Прехода; оповестява компрометиращи данни за обвързаности между политици и бизнесмени и за търговия с влияние – поне според неговите публични изявления.

Странно защо обаче действията на обвинител №1 не срещат силно одобрение и подкрепа в обществото, особено сред най-критичната му част, макар социолозите да отчитат лек ръст на доверието към него. В същото време представителите на съдебната система у нас са в ступор от действията на Иван Гешев, страхуват се да разговарят по телефона, някои дори блокират достъпа на обаждания от непознати номера. Защо? Защото са корумпирани и са в паника да не бъдат разобличени? Или защото виждат зад образа на Гешев сянката на мафията, оплела в мрежите си държавата и нейните институции?

Днес всеки в тази държава може да бъде обвинен като участник в организирана престъпна група. Достатъчно условие за това е той да е едно от три или повече лица, за които може да се докаже, че са били в пряк или телефонен контакт и са заявили някакво общо намерение – например желание да убият някого. В този случай, както се изрази един юрист, не става дума за престъпление, а просто за завера.

Когато обаче прокуратурата превърне едно намерение във виновно поведение и обяви участниците в заверата за организирана престъпна група въз основа на някой чат, да речем, възможност за което дава витиеватата формулировка в чл. 93, т. 20 от НК на понятието „организирана престъпна група“, кутията на Пандора е вече отворена.

После делата за ОПГ-та отиват в Специализирания наказателен съд, който заедно със Специализираната прокуратура беше създаден, за да се хвърли прах в очите на Брюксел, че държавата ни има политическа воля да се бори с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Но вместо да осигурят ефективен и справедлив процес за корумпираните управници в България, тези институции (според юристи като доц. Атанас Славов) започнаха да проявяват тежнения към извънредно правосъдие, забранено от Конституцията.

Овластеният със 7-годишен безконтролен мандат главен прокурор се хвали, че прокуратурата показва на българските граждани „мрежата от зависимости между едър бизнес и политика, оформена на всички нива“. А ревизията на приватизационните сделки даде възможност на Гешев да „удари“ свои врагове и критици, както и такива на управляващата шайка.

По едно такова дело – за приватизацията на 33% държавeн дял в електроразпределителното дружество „ЕВН България“, в неделя трябва да се произнесе Специализираният съд. Сред шестимата обвинени са и бизнесменът и издател Иво Прокопиев, както и бившите министри Симеон Дянков (на финансите) и Трайчо Трайков (на енергетиката). Обвиненията срещу тях, нарушеният ритъм на процеса и форсирането на неговия край в съдебно заседание, продължило 14 часа до полунощ – изобщо цялата тази извънредност и припряност говори за всичко друго, но не и за справедлив изход от това дело.

Разбира се, Иван Гешев очаква ефективни присъди по него. А желанието му за мъст срещу изданията на Прокопиев, които отразяваха критично цялата процедура по издигането и избирането му за главен прокурор, както и гражданските протести срещу него, прозира през публичните му изказвания. Той търси реванш там, където е силен – в полето на един съдебен процес със спорни, дори абсурдни доказателства за вина на обвиняемите, сред които основна фигура е издателят на „вражеските медии“ на властта.

Още преди да бъде избран за главен прокурор, Гешев се обяви против разделението на властите и сред тези, които нарушават стабилността и реда в обществото, посочи с пръст „Прокопиев и кръга негови медии“, като ги нарече „болшевики“ и „десни екстремисти“. Ако имаше възможност, не би се поколебал да ги забрани веднага. С нескрито удоволствие би обявил извън закона и активни граждански организации, които се борят за справедливо и прозрачно правораздаване, както стори генералният прокурор на СССР Андрей Вишински през 30-те години на ХХ век, когато ликвидира много обществени организации в страната.

В държава, в която легитимната и паралелната власт са в топла връзка и имат общи интереси, не можем да очакваме справедливо правосъдие. Още по-малко когато олигарсите, които Гешев твърди, че преследва, „държат на къса каишка“ прокуратурата.

Всекидневно най-богатият обвиняем в държавата Васил Божков – Черепа публикува във Facebook профила си чатове, SMS кореспонденции, снимки и банкови извлечения, директно обвиняващи в корупция премиера Бойко Борисов, финансовия министър Владислав Горанов и други лица от най-близкото обкръжение на властта. А в едно издание се появиха и скандални снимки от спалнята на премиера.

В интервю за предаването „Алтернативата“ банкерът Цветан Василев посочи от Белград, че съглашателството между центъра на Борисов и центъра на Пеевски, довело до фалита на КТБ, датира от 2013 г., а превземането на бизнеси в България се е извършвало по схеми, в които участват прокуратурата, НАП, КПКОНПИ и други репресивни органи. А Минчо Спасов в интервю за „Сега“ нарече премиера „вълк в кошарата, който, вместо да пази агнетата, си ги дели с останалите вълци“.

Как „глутницата“ съсипва един бизнесмен и заграбва неговия бизнес, показва първата част от разследването на Антикорупционния фонд, наречено „Осемте джуджета – една история за магистрати с прякори, бизнес за милиони и един багажник със злато“. Разказът на Илия Златанов, съсобственик в „Изамет“ – най-големия производител на асансьори в България, пред журналиста Николай Стайков звучи зловещо, макар че тонът е спокоен, а героите от тази история – добре познати на публиката.

От разследването изскачат имената на бившия шеф на столичното следствие Петьо Петров с прякор Еврото, чийто брат Емил Петров (един от двамата обвинители по делото за приватизацията на държавните дялове на „ЕВН България“) в началото на тази година бе назначен от прокурорската колегия на ВСС за заместник апелативен прокурор на София; на съпругата на Петьо Еврото – Любена Петрова, организирала протестите през 2015 г. срещу Христо Иванов, тогава министър на правосъдието; на вътрешния министър Младен Маринов и неговия брат, който, по думите на Златанов, бил полицай и личен шофьор на Еврото; на бившия ръководител на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек и на Борислав Сарафов – шефа на Националната следствена служба; на двама адвокати и на олигарха Делян Пеевски, харесал бизнеса на Златанов, през който може да усвои 4 млрд. евро от ЕС за цялостната подмяна на старите асансьори в България и заради когото бе задействана цялата тази престъпна схема.

Скандалите не подминаха и държавния глава. Злопаметният главен прокурор няма да му прости за това, че върна избора му през ноември м.г., и ще използва всеки случай да го удари и злепостави. Последният скандал, в който е намесено името на държавния глава, е образуваното дело за търговия с влияние, свързано с неговия съветник по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов.

Предишната атака беше директно насочена срещу президента – въпреки че КПКОНПИ не установи конфликт на интереси на Румен Радев като шеф на ВВС, в началото на тази година Гешев огласи събрани от прокуратурата специални разузнавателни средства, за да провокира съмнения в обществото за извършено престъпление, и дори поиска специално тълкувание от Конституционния съд на състава на чл. 95 от НК за „държавна измяна“, квалифициран като престъпление срещу Републиката.

В четвъртък пък обвиненият в 18 престъпления Васил Божков публикува снимки на прокурора от Специализираната прокуратура Ангел Кънев с коментар, че в последните месеци прокуратурата оказва непрекъснат натиск върху служители на НАП по инструкции на #КОЙ. „Резултатът е десетки нарушения на законите. Заплахи. Рекет.“ Прокурорската колегия на ВСС реагира светкавично с декларация до ЕК, посолствата на страните членки на ЕС, на САЩ и на Великобритания, в която квалифицира действията на олигарха като недопустим натиск върху държавното обвинение, прераснал вече „и в криминален“.

Докато държавата ври и кипи, Борисов се прави на „умряла лисица“ и чака снишен бурята да отмине, по съветите на своя учител Тодор Живков. А Румен Радев, с рефлекса си на военен, привика ръководствата на службите в Президентството, за да обсъди с тях състоянието на националната сигурност и рисковете пред управлението на страната.

Ако приемем, че основната опасност за държавата и нейната вътрешна и външна сигурност е обвързаността между институциите, олигарсите и престъпния свят, то най-логично следва въпросът дали президентът е поискал досега обяснение от шефа на Националната служба за охрана на какво основание в кръга на охраняваните държавни лица попадат Ахмед Доган и Делян Пеевски – единият е бивш председател на партия, другият – депутат, който не стъпва в Народното събрание. И ако знае отговора, защо мълчи? Иначе с какъв кураж си позволява да влиза в ролята на морален коректив на корумпираната върхушка?

Президентът е длъжен да проведе и дълго отлаганата дискусия за съдебната реформа. В противен случай олигарси като Делян Пеевски ще продължават да кадруват в прокуратурата, а тя ще продължава да бъде „инструмент на определени кръгове, които могат да унищожат всичко и всеки […], но не и орган по надзор за законност“, както коментира следователят Бойко Атанасов пред „Фрогнюз“.

Скандалите, които ни заливат всеки ден като мътен порой, са един от друг по-мръсни и по-грозни. Те разбулват картини от родния обществено-политически пейзаж – абсолютно неприемливи за нормалната човешка представа за базисна почтеност на политици, държавници, бизнесмени и магистрати. Тези скандали свалят маски и показват озъбените гримаси на парвенюта, освирепели от алчност и желание да господарстват.

На фона на тази ужасна война за пари и власт, шансовете ни да не потънем окончателно в тресавището, в което ни тикат от десетилетия различни правителства – едно от друго по-продажни и по-некадърни – стават все по-оскъдни. А надеждите да ни „оправи“ Европа или Лаура Кьовеши, или поредният популист, който изгрява на хоризонта, са илюзорни и фалшиви. И ще ни потопят окончателно в блатото.

Заглавна снимка: Paweł Czerwiński