На второ четене: „Американският любовник“ от Роуз Тримейн

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Американският любовник“ от Роуз Тримейн

превод от английски Невена Дишлиева-Кръстева, изд. ICU, 2017

Вероятно най-известната книга на английската писателка Роуз Тримейн e романът The Gustav Sonata – виртуозно изградена история за приятелство между двама мъже, продължило с десетилетия. Част от действието се развива в Швейцария по време на Втората световна война. Авторката рисува с контрасти и един от тях е неутралитетът на държавата и точно обратното от страна на героите – гняв, расизъм, любов. Те не могат да бъдат неутрални, нито да оставят миналото назад.

Сборникът с разкази „Американският любовник“ също е пълен с хора, движени от страст – своята или чуждата. Това е едно от общите неща между героите в сборника, които иначе са много различни: от една объркана млада жена, която се влюбва в полски имигрант (или поне в уменията му в леглото), до измислената любовна история на икономка с писателката Дафни дю Морие.

Роуз Тримейн пише без особена сантименталност. Перото ѝ е точно, наблюдателно и лаконично, докато показва как героите ѝ се справят с онова малко или огромно „но“, което преобръща досегашния им живот.

Едноименният разказ, който е първи в сборника, е за младата англичанка Бет и нейния американски любовник Тадеус. Тя го следва до Париж, където започват афера с трети човек, но когато се връщат в Лондон и Бет се оказва бременна, Тадеус изчезва също така небрежно и съдбоносно, както се е появил. Тази любов, която завършва с таен аборт, едновременно отнема и дава живот на Бет. Главната героиня превръща преживяното в скандален роман и става известна и богата млада авторка. Но в артистичния жест тя не открива освобождаването си от историята – напротив, разбира колко е невъзможно да продължи напред.

В контраст с този свят на богаташи и любовници, следващата история разказва за мъж, който живее в изолация от общността си – съвсем сам, като се изключат любимите му кучета. Оуен продава семейната ферма, за да покрие дълговете на починалите си роднини, но му остава малка част от имота, където решава да отвори хотел за кучета. Щом новите собственици се нанасят в съседство, те изкореняват ябълковите дръвчета, за да направят място за вилата си. А Оуен внимателно и отговорно изгражда удобни кучешки колибки и малко по малко си прави план за бъдеще, което да му е приятно. Краткият разказ обаче концентрира напрежение, което показва колко ще е труден пътят му до щастието – даже до спокойствието. Цялата история сякаш е започнала още от жестокия и безсмислен жест да изкорениш плодно дръвче.

Често се случва подобни малки знаци да подсказват накъде отива всичко. И ние като героите се надяваме да не е така и не обръщаме такова внимание на поличбите. Също като възрастната двойка, предупредена да не преименува лодка, защото е на лош късмет. Опитът им да открият ново име на това, което се случва – че бягат от тиранията на хаотичната си дъщеря, което те наричат възможност най-сетне да се отдадат на почивка и спокойствие в отдалечена вила, – също няма да доведе до нищо хубаво.

В една от най-силните истории сме някъде в Русия и всичко звучи до такава степен като схема на класически руски разказ, че почти се превръща в пародия. Особено когато главният герой – началник-гара на малката спирка Астапово – философства, докато се опитва да убеди млада вдовица да му стане любовница. Казва ѝ, че смешните му чорапи са доказателство за това колко е несериозен целият живот – че е една шега. Когато той се съгласява да приюти вкъщи тежко болен пътник и неговата дъщеря, му прошепват името на непознатия: Лев Толстой, който бяга от съпругата си. И историята наистина се превръща в нещо толкова битово, комично и едновременно съществено, колкото са чифт бели чорапи, когато си тръгнал да убеждаваш някого да ти стане любовник.

Има много цвят в тези разкази, особено когато се озовем на напълно ново място – например с няколко хлапачки на игрището за лакрос. И внезапно гласът на авторката се променя напълно („Докопахме ли топката, улавяхме ли я в мрежичката, се понасяхме като вятър по калната трева.“). Такива неочаквани игри има много – например в едно от най-хубавите първи изречения, които съм чела: „Уолтър и Лина Паркър караха седемдесетте, когато решиха да избягат от вкъщи.“

Авторката не само умело ни пренася в тези малки и големи светове, но и елегантно ни извежда от тях. Точно на финала нерядко се случва писателите да ни изпуснат от дланта си и да се чувстваме даже предадени. Но тук историите приключват навреме, което някак естествено те увлича да продължиш да четеш – в края на разказа си готов за следващия.

Трогна ме много историята на самотен възрастен мъж, приел за свое задължение да поддържа чиста една общодостъпна алея:

Беше се самоназначил за пазач на мястото. Всеки ден събираше всякакви оставени от други хора неща: опаковки от шоколад, кутийки от бира, фасове, пластмасови бутилки и найлонови торбички. Презервативи. Дните, в които нямаше нищо за събиране, се брояха на пръсти. Смити слагаше всички боклуци в градински чувал за отпадъци и ги носеше у дома, където ги сортираше съгласно общинските указания за разделно събиране на отпадъци, а след това, уморен от обиколката, сядаше в един стар фотьойл и заспиваше.

Няма как да не се зачудиш какво щеше да е, ако всеки от нас осиновеше любимото си място за разходка и го поддържаше чисто. Сетих се за Смити и неговата отдаденост, когато излязоха резултатите от последната избирателна активност. В крайна сметка това сякаш е най-добрата препоръка за сборник с разкази – че героите остават да ти правят компания и след като си приключил с четенето.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на ICU, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.