На второ четене: „Черният кабинет“ от Макс Жакоб

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Черният кабинет“ от Макс Жакоб

превод от френски Ния Трейман, изд. „Ерго“, 2017

Макс Жакоб е писател, поет и художник, роден през 1876 г. в Кемпер, Франция, в семейство с еврейски произход. В началото на ХХ век той е сред първите приятели на Пабло Пикасо в Париж – двамата споделят жилище и един и същ бохемски приятелски кръг. Пикасо го включва в двете си картини с общо заглавие „Трима музиканти“, където Жакоб (изобразен като монах) е редом до френския поет Гийом Аполинер (като трагик) и до самия художник (като палячо). В друг, по-ранен портрет от Амедео Модиляни, също приятел на Жакоб, виждаме писателя с цилиндър, тънка иронична усмивка и характерните за стила на художника изцяло запълнени очи.

Както пише Ния Трейман във въведението си към „Черният кабинет“, през 1909 г. Макс Жакоб „получава божествено видение, благодарение на което решава да се обърне към католическата вяра, като избира Пикасо за свой кръстник“. По-късно писателят се оттегля в манастир, надявайки се това да отслаби хомосексуалността му. Около този период той пише „Черният кабинет“.

Заглавието идва от историята за министър, на когото му хрумнало да отвори личната си кореспонденция и да долага идеи от писмата в нея на тогавашния крал Луи XIV. В книгата Жакоб също сякаш отваря писма от (измислени) хора до техни роднини, обожатели или работодатели. Текстовете са вид наблюдение върху различни социални кръгове; почти като в научнопопулярна литература – наблюдение в естествен хабитат. Авторът задълбочава играта на воайорство, включвайки в края на повечето писма и свои коментари. В тях той обяснява какво мисли за написаното, разказва за реакцията на получателя или пък как са протекли интригите от кореспонденцията. В коментарите му се усеща същата иронична усмивка, изобразена в портрета на Модиляни.

Тази преструвка с читателите, че писателят коментира сякаш някакви съвсем доказуеми факти, на моменти напомня на похвата на „всевиждащото око на автора“ в някои детски книги. В други случаи пък като че тайно ни се прошепва апетитна клюка – момент на интимност с Жакоб. В коментарите си той издава тайните недостатъци на героите, разказва за техните изневери, глупост или честолюбие, добавяйки и мнението си за всичко това.

Писателят говори от една интересна позиция: като хомосексуален, като евреин, като бохем и писател, работил какво ли не, за да се издържа, той е маргинализиран аутсайдер. Наблюдателността и вниманието му към френското общество обаче му дават авторитета на човек, който притежава тайна вътрешна информация.

Някои от най-забавните текстове са писмата, изпъстрени с къде поискани, къде непоискани поучения: приятел, който пише до младоженец как да бъде добър съпруг; лекар, който съветва племенника си за общата им професия. В този тип неформално обучение обществото си предава знания, предразсъдъци или пък… съвети за клинчене от работа. Ето част от най-важните съвети на доброжелателния лекар, ветеран в професията:

Пишеш ми, че още не си решил каква клиентела да търсиш и къде да се установиш. Пишеш ми: „Скъпи чичо, дай ми съвет, тъй като си работил в различни обществени среди и на различни места!“ Повярвай ми, средата на дребната буржоазия и състоятелната работническа класа все още са най-добрите. Там има движение! Часовете, Албер! Часовете, които ще посветим на болния у богатите клиенти! Представи си един вестибюл! Чакаш лакея! Чакаш госпожата! Госпожата се появява и начева поредица от безкрайни истории. Тя има време да говори и не мисли за това, че ти нямаш време да я слушаш. След половин час се осмеляваш да помолиш да прегледаш болния. После трябва да си придадеш изключително заинтересован вид, да се отнасяш към детето (ако става дума за детето у дома) като към една уникална малка личност, а към случая му – като към изключение.

Четенето на тези писма е особен поглед към миналото – към голямата история, движена от индивидуалните човешки истории, както вълната е съставена от капки. Понякога откриваш нещо странно или остаряло по днешните разбирания, но по-често виждаш дребни свади, всекидневие и всякакви притеснения. Периодът между двете световни войни почти не се споменава. Големите събития присъстват с наблюдения върху следите, които оставят върху обществото, както се казва в един коментар към писмо:

Г-н Х., с когото си обменяме хуманитарни текстове и разсъждения, ми писа във връзка с Викторин Лангле: „Следвоенните поколения търсят отговорности, не приемат нищо извън собствения си опит и са се научили да държат единствено на същината на желанията си – но държат здраво на нея. Не че отхвърлят обществените порядки и почести, но ги приемат единствено ако те ги удовлетворяват или им помагат: например или въобще не искат да знаят за лукса, за свръхестественото в религията или извън нея, за поезията и изкуствата, или се отнасят към тези неща като към самата действителност.

В началото на Втората световна война Макс Жакоб става жертва на антисемитска пропаганда, уличен е в заговор и е прехвърлен в лагера в Дранси, където умира от бронхопневмония. Жакоб се вълнува от социалните и историческите процеси, както личи от този епистоларен сборник. А както показва личната му история – същите тези процеси драстично повлияват на собствения му живот. Философът и психоаналитик Жак Лакан пише, че Макс Жакоб е автор на фразата „Истината е винаги нова“. Струва ми се вярно – може би затова четенето на този сборник се усеща и днес като откривателство вместо като нещо изцяло от миналото.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Ерго“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.