В капана на Ердоган, или ненаучените уроци на ЕС

Четиригодишно момче с непотвърдена националност се удави в понеделник във водите между турския бряг и гръцкия остров Лесбос, след като гумена лодка с още 47 души потъна в граничната зона между териториалните води на двете държави. През 2015 г. снимките на безжизненото тяло на тригодишния Айлан Кюрди, направени от фоторепортерката Нилюфер Демир, предизвикаха безпрецедентна вълна от солидарност и политически реакции по целия свят. Днес новината за смъртта на това дете беше само бледа подробност в сюжета, който се разгърна на югоизточната граница на Европейския съюз след заявлението на турския президент, че „пуска бежанците към Европа“.

Събитията от последната седмица напомниха колко безскрупулни могат да бъдат действията на Реджеп Тайип Ердоган на международната сцена, включително и чрез употреба на човешка трагедия като оръжие в неговия външнополитически арсенал. Напрежението по югоизточната граница и неизбежните спомени и съпоставки с 2015 г., когато 1,3 млн. бежанци потърсиха убежище в ЕС в разгара на хуманитарна криза и възход на крайната десница, разкриват редица пропуски в подхода на ЕС към бежанския проблем и към конфликтите, които са го предизвикали.

От 2016 г., откакто действа Механизмът за бежанците в Турция, Ердоган неведнъж е отправял подобни заплахи към Европа, но този път те не останаха само на думи.

От една страна, това е опит да накара европейците да застанат на негова страна в конфликта с Башар Асад в Идлиб и по-дългосрочно да се ангажират с бъдеща зона за сигурност там. От друга, изтича срокът на сделката от 2016 г., в момента ЕС води преговори за бъдещия си бюджет и Ердоган напомня, че трябва да има ново споразумение с Турция.

Така коментира пред „Тоест“ Димитър Бечев, експерт по геополитическите въпроси на Балканите, Турция и Русия, старши сътрудник към Атлантическия съвет в САЩ и преподавател в Университета на Северна Каролина.

Механизмът предвижда изплащането на общо 6 млрд. евро за проекти в подкрепа на 3,6-те милиона бежанци в Турция. По-голямата част от сумата е вече изплатена или договорена, противно на твърденията на Ердоган, прибързано подкрепени от българския премиер Бойко Борисов. С европейски пари в Турция се осигурява достъп до образование на 635 000 сирийски деца, строят се над 100 нови училища, осигурени са лекарски консултации и ваксини за 650 000 деца бежанци, както и месечни финансови помощи за 1,5 млн. от най-уязвимите бежанци. Ангажиментът на Турция е да ограничи миграционните потоци към Европа, включително като пресече каналите за нелегален трафик на хора.

Три години след началото на Механизма Европейската комисия отчита, че броят на мигрантите, пристигащи на гръцките острови, е намалял с 97% спрямо 2015 г. В прагматичния подход на европейските лидери тези числа бяха достатъчен актив в битките им с възхода на крайнодесните партии, които печелеха влияние с антиимигрантска реторика.

В същото време проблемът с пренаселените бежански лагери в Гърция се задълбочаваше с години. Сделката не намери устойчиво решение за него, а само го премести географски, и то не особено успешно. През миналата година на гръцките острови Лесбос, Самос, Киос, Кос, Лерос и други са акостирали 1812 лодки с повече от 60 600 бежанци. За сравнение, турската брегова охрана е спряла 3140 лодки, от които е върнала обратно близо 108 000 бежанци. Това показват обобщените данни на неправителствената организация Aegean Boat Report, която следи денонощно ситуацията на островите. От общия брой на бежанците, намиращи се на егейските острови към момента, 56% са жени и деца. Общо 77 000 души са подали документи за убежище през 2019 г. според статистиката на Службата за убежище на Гърция, като близо 18 500 са деца под 14-годишна възраст.

Ердоган използва бежанците като инструмент в сложна политическа игра, но това не бива да изненадва никого.

Можем да осъдим тактиката на Ердоган, но страхът, разделението и цинизмът, с които ЕС се занимава с този въпрос през последните няколко години, прехвърли инициативата на турския президент, като му даде възможност да изнудва европейските лидери.

Това пише Ник Малкуцис, журналист и редактор в гръцкото аналитично издание MacroPolis. По думите му, затварянето на границата сега може и да изглежда като единствения начин да се покаже на Ердоган, че не той диктува правилата, но в действителност Европа отдавна му даде това предимство.

Според Димитър Бечев Механизмът за бежанците в Турция има много минуси, но вероятно е по-малкото зло. „Ако няма сделка, Ердоган би използвал мигрантите като заплаха, а от своя страна Гърция и ЕС ще третират това като въпрос на националната сигурност и ще разполагат сили, които да стрелят по границата. Това ще обезсмисли цялата политика за убежище. Ако това е алтернативата, очевидно сделката с Турция, колкото и да е несъвършена, е по-добрият вариант“, отбелязва анализаторът.

Съществен елемент от споразумението е релокацията на сирийски бежанци от Турция в европейски държави. За първите три години по този законен начин държавите членки са приели 20 000 сирийци – скромен пример за солидарност спрямо общия брой от 3,6 млн. мигранти на турска територия.

Подобен е и подходът на ЕС в Гърция. От началото на 2015 г. до началото на 2019 г. Брюксел финансира Атина с 2 млрд. евро за справяне с миграцията, но държавите членки нe проявяват особена воля да споделят тежестта, като приемат на своя територия бежанци от гръцките острови и лагерите в континенталната част. Бежанският лагер „Мория“ на остров Лесбос – една от „горещите точки“ по външните граници на ЕС, още преди година беше препълнен, а в последните месеци капацитетът му от 3100 души е надхвърлен над пет пъти въпреки постоянните трансфери към континентална Гърция.

Само през януари тази година в Егейско море са се удавили 63 души в опит да стигнат до европейските брегове, сочи докладът на Международната организация по миграция. Като много други хора в този сюжет, най-вероятно и те ще останат само статистика. На фона на напрежението по границата медиите отразиха смъртта на 4-годишното дете и на сириеца, прострелян в опит да премине границата с Гърция. И двата случая станаха повод за взаимни обвинения между Атина и Анкара.

В първия случай бреговата охрана на Гърция обяви, че турски плавателен съд е придружавал надуваемата лодка до морската граница и при навлизане в гръцки териториални води лодката е била умишлено пробита, за да започне да потъва и да предизвика спасителна операция. Видео от същата ситуация показва как гръцки гранични полицаи крещят на мигрантите в лодката: „Връщайте се обратно! Връщайте се обратно!“ При смъртта на сирийския гражданин на сухопътната граница Анкара обвини гръцката армия в свръхупотреба на сила, а Атина побърза да отрече, че срещу мигрантите са използвани куршуми.

В отговор на заявката на Ердоган Гърция затвори сухопътните си граници. Това според Димитър Бечев е политически обоснован ход, който всеки гръцки ръководител би предприел.

Гърция има основания за такава реакция, защото се чувства изоставена от останалата част на ЕС и е склонна да предприема крайни мерки. Най-малкото, с проблемите по границата Гърция предизвика реакция у другите страни членки, затова ще има някакъв общоевропейски отговор – било то с подкрепа за укрепване на границата, мисии на „Фронтекс“ или с ново договаряне с Ердоган, където обаче Гърция е част от целия блок, а не оставена сама лице в лице с Турция.

Освен пред комплексната геополитическа ситуация, правителството на „Нова демокрация“ в Гърция е изправено и пред вътрешен натиск за по-твърди мерки срещу имиграцията, включително от бившия лидер Андонис Самарас. Премиерът Кириакос Мицотакис дори предложи нов закон за убежището, който включва ускорен процес за връщане на икономически имигранти в държавите им на произход, крайно противоречивата идея за „плаваща стена“ по морската граница с Турция (която би поставила живота на стотици хора в риск, както предупреди „Амнести Интернешънъл“), както и изграждане на приемателни центрове от затворен тип на островите.

Последната идея предизвика бурни протести от страна на островните жители. Местните на Лесбос и Киос опитаха да блокират доставките на тежка техника, която трябваше да започне да изгражда новите лагери затвори, но централните власти потушиха недоволството с жандармерия и сълзотворен газ. Гърците на островите от години са изправени пред проблема, който целият ЕС се опитва да отмести колкото е възможно по-далеч. Много от тях се включват в усилията да помагат на бежанците и сега се възпротивиха на идеята техните острови да се превърнат в затвори за хора, чието престъпление е, че бягат от войни.

Новото напрежение между Гърция и Турция обаче отприщи и крайнодесни групи, които открито атакуваха както бежанци, на които не позволяваха да слязат от гумената лодка, така и доброволци и международни журналисти. В резултат на това бяха преустановени дейности и инициативи от жизненоважно значение за хиляди хора в особено уязвимо положение.

Заради ескалацията на напрежението по границите Гърция обяви, че спира да приема молби за убежище. Изправена пред това предизвикателство от години, гръцката система за убежище функционира тромаво и без допълнителното натоварване – бежанците, пристигнали през последната година, получават дати за първи интервюта след две, дори три години, което ги заключва в безизходицата на лагери като „Мория“. „Всички държави имат право да контролират своите граници и да управляват незаконното придвижване, но в същото време трябва да се въздържат от използването на прекомерна или непропорционална сила и да поддържат системите за справяне с молбите за убежище“, подчерта Върховният комисариат за бежанците към ООН в отговор на мярката.

Междувременно ЕК предложи на Гърция още 700 млн. евро за управление на миграцията, а новата председателка Урсула фон дер Лайен определи страната като „щит“ на ЕС срещу имиграцията, с което даде заявка, че по-скоро ще крепи статуквото, отколкото да търси устойчиво решение на проблема – реформа на Дъблинския регламент и повече солидарност между държавите членки.

За съжаление, няма по-конкретен изход от тази ситуация, освен решаването на конфликтите, които произвеждат тази миграция. ЕС трудно може да се намеси в конфликт като този в Сирия, защото не разполага с военна сила. Към днешна дата единственият лост на влияние, с който разполага, са финансовите ресурси.

Това коментира Димитър Бечев и добавя: „В бъдеще, ако се постигне някакво примирие и се стигне до фаза на реконструкция, ЕС е един от големите донори, което му дава и дипломатическа сила да влияе на процеси. Все още обаче бойните действия продължават и Европейският съюз не седи на масата – там са Русия, Турция, страните от Залива и Иран, както и САЩ до някаква степен, защото те все още имат войски на терен. ЕС е второстепенен играч, защото отсъства от бойното поле. Това обаче не означава, че в бъдеще няма да има влияние.“

Макар България също да е от другата страна на „отворената врата към Европа“ на Ердоган, на българската граница нямаше такова напрежение като на гръцката. От една страна, през нея минава основната част от износа на Турция за Европа и тя е стратегически по-важна за турската икономика, смята Бечев. „Освен това Гърция има по-голям опит и повече тежест в европейските институции – тоест ако България е поставена в такава ситуация, тя едва ли може да настоява за обща политика или за някакви компромиси към Анкара“, отбелязва още анализаторът.

Въпреки спокойната ситуация България въведе извънредни мерки за сигурност на границата си с Турция. Пет години по-късно разговорът за миграцията отново беше доминиран от обещания за отблъскване на миграционен натиск и охрана на границите, без намек за дискусия за дългосрочни решения, нито за солидарност със съседна Гърция.

Без перспектива за скорошен изход от войната в Сирия и без решителни действия за хуманитарната криза с бежанците от страна на ЕС, турският президент Ердоган ще продължава да експлоатира страховете на европейците. „Всички партии на власт се страхуват от надигащата се крайна десница, а за нея това, което се случва по границата, е манна небесна. Неслучайно в последните няколко дни Ангела Меркел подкрепи турските планове за зона за сигурност в Идлиб. Вътрешнополитическият лост, с който Турция разполага, дава директни резултати на дипломатическото поле“, обяснява Димитър Бечев.

Да затваряме очите си, да блокираме границите си и да се изолираме от толкова съществен проблем е недалновидна политика от страна на общност с амбиции на световен лидер и защитник на човешките права и демократичните ценности. А в ничията земя между големите политически интереси ще остават заклещени хиляди хора, чиято безизходица ще ги тласка към отчаяни и опасни за живота им пътувания. С претоварването на системата в Гърция, бежанците отново поемат по уж затворения Балкански маршрут и подобни кризи вече зреят и на други места.

Балканският маршрут включва Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, но заради затворената граница на Унгария завива на запад към Босна и Херцеговина, Хърватия и Словения. В следващите броеве на „Тоест“ очаквайте разказ за Босна и Херцеговина – неназованата буферна зона на Европейския съюз по Балканския маршрут, и за това какво се случва на другата външна граница на ЕС, тази на Хърватия.