Нещо се случи в Йордания

Казват, че в Йордания рядко се случва нещо, което да привлече вниманието на световните медии. Кралството по-скоро предпочита да стои в сянката на световните събития, далеч от заобикалящите го кризи. А те през последното десетилетие не са никак малко. В Сирия войната отбеляза десетата си годишнина именно през този месец и никой не е в състояние да предположи как ще бъде сложена приемлива точка. Преговорите в Женева са на практика в застой, както и процесът от Астана. В Ирак е налице привидна стабилност, която обаче, както сочи практиката, може да бъде нарушена във всеки момент. И двете страни допринасят за сложната социално-икономическа обстановка в Йордания с оглед на значителния брой бежанци, намиращи се на йорданска земя. Ситуацията в Ливан ни кара да се запитаме дали държавата не е всъщност на командно дишане. В същото време в Палестина актуалната тема са изборите, но никой не би заложил дали след тях ще се види светлина в тунела.

В тази хаотична картина Аман предпочита да се придържа към внимателни и премерени изяви – традиционна черта на йорданската политика. Рядко има изказвания на държавния глава, които остават в паметта на медийния поток. Още отекват думите на краля от 2003 г., предупредил за създаването на т.нар. шиитски полумесец. Премереността бе запазена дори наскоро, когато в опит да пресече границата с Израел (на път за Йерусалим и Ал-Акса) престолонаследникът принц Хусейн бин Абдалла трябваше да се върне в столицата Аман заради спор между израелските власти и охраната на принца. Разбира се, на следващия ден самолетът на израелския премиер така и не получи разрешение да прелети над Йордания на път за ОАЕ, но толкова. Отношенията между Йордания и Израел са далеч от най-добрите си времена, като вече почти четири години опитите да бъдат поправени не се увенчават с успех. За последен път крал Абдалла II и израелският премиер Нетаняху са имали лична среща през юни 2018 г.

В тази нееднозначна атмосфера в началото на април т.г. братът на крал Абдалла II и престолонаследник до 2004 г. – принц Хамза бин Хусейн, разбуни духовете в кралството, след като направи изявление, намерило веднага място в медиите. Мнозина разчетоха изказването на принца като открита критика срещу трона и водената от крал Абдалла II политика. Принц Хамза повдигна завесата за дебат относно корупцията, социално-икономическата криза и непотизма в Йордания – все теми, които много хора обсъждат, но никой не е готов да надигне глас. В резултат на изразената критика принцът и приближени до него хора бяха поставени под домашен арест, а оскъдната информация за случващото се в страната и в частност в столицата Аман накара някои да спекулират относно разкрит държавен преврат. Въпреки че преврат така или иначе не беше предотвратен, думите на висшестоящия член на Хашемитската династия имаха ефект на силен трус. Индикатор за вниманието, с което съседните на Йордания държави се отнесоха към събитието, са и думите на високопоставен дипломат в Аман: „Този път ще бъде много трудно да се пренебрегне казаното от Хамза – не защото идва от него, а защото той каза всичко това, което всички говорят, от високата позиция на ранга си.“

След поредица от преговори и напрегнати вътрешни дебати и с помощта на високопоставени посредници, напрежението беше уталожено. Но в попаднал в някои медии запис на разговор, за който се твърди, че е между принц Хамза и началника на Генералния щаб на Йордания ген. Юсеф ал Хунейти, се чува разгорещен спор между двамата, като принцът отказва да признае отговорност за създалото се напрежение. По-късно същата седмица в йорданските медии е публикувана снимка, с която се демонстрира единството на семейството – неговите основни членове, начело с краля, посетиха гроба на Хусейн бин Талал. Снимката дойде да покаже, че различията са преодолени, а принцът е засвидетелствал верността си към короната. Темата вече не е в дневния ред на общественото мнение в Йордания и региона.

Според мнозина обаче причините да се стигне до това рядко срещано сътресение в йорданския политически живот са налице. Някои спекулираха с външна намеса. Слуховете свързват принц Хамза с бившия началник на кралската канцелария в Йордания Басем Аудалла, а в медиите се появиха съобщения за прихванати разговори и кореспонденция между Аудалла и саудитския престолонаследник Мухаммад бин Салман, чието съдържание подсказва за готвен преврат. Информацията е сведена до знанието и на Вашингтон, като малко след нейното получаване е проведен разговор между крал Абдалла и президента Джо Байдън, в рамките на който САЩ са заявили категоричната си подкрепа за Йордания. Други медийни публикации стигат по-далеч, като твърдят, че самият принц Хамза е бил част от конспирацията срещу държавния глава. Намесени са и имената на престолонаследника на ОАЕ Мухаммад бин Зайед и израелския премиер Бенямин Нетаняху. Дали всичко това е вярно, или е сценарий за своеобразно продължение на House of Cards в арабски вариант, е въпрос на лично предпочитание на уважаемия читател. Изложените критики в изявлението на принц Хамза обаче не бива да се подминават.

Социално-икономическата криза в Йордания се задълбочава. Последиците от пандемията от COVID-19 тепърва ще се изчисляват, като те се прибавят към вече наличната тежка ситуация, в която страната се намира. Йордания е сред държавите в региона с най-оскъдни природни ресурси, земеделският сектор страда от хроничен недостиг на вода, а преговорите с Израел в тази насока засега не се придвижват особено успешно. Финансовите проблеми и бюджетният дефицит се утежняват и от около три милиона бежанци основно от Палестина, Сирия и Ирак. Тяхното пребиваване на йорданска територия има силно негативен ефект върху пазара на труда, който и без това се намира в лошо състояние. Много йорданци се чувстват притиснати от конкуренцията на нискоквалифицирана работна ръка от Сирия. Към всичко това се добавя и сериозното положение в сектора на туризма, който съставя около 14% от БВП на страната, или близо 6 млрд. долара. Този сектор от 2020 г. насам е на практика в пълен застой. Друг основен източник на доходи – финансовите постъпления от йордански граждани зад граница, вариращи около 4 млрд. долара годишно – към днешна дата е стопен с 20–30%.

Хашемитското кралство е реципиент на финансова помощ от своите арабски партньори в Залива. През 2016 г. именно нароченият за дългата ръка на Рияд в Аман – Басем Аудалла, се споменава като отговорен за създаването на смесен фонд между Саудитска Арабия и Йордания, част от програмата за развитие на Рияд „Визия 2030“. Фондът има за цел да намали зависимостта на Саудитска Арабия от петрола, като инвестира значителни средства в свободната икономическа зона в йорданския пристанищен град Акаба. Въпреки очакванията обаче инвестициите така и не идват. Всъщност Йордания не получава никаква директна помощ от Рияд от 2014 г. насам. Нещо повече, договореният през 2018 г. финансов пакет в размер на 2,5 млрд. долара, поделен между Кувейт, Саудитска Арабия и ОАЕ, е предоставен под формата на кредити и депозити в Централната банка на Йордания. Никаква директна помощ не е оказана. Единствено ОАЕ и Катар се съгласяват да подкрепят своя съюзник, предоставяйки финансови средства под формата на помощ. Всичко това несъмнено оказва влияние върху имиджа на управляващото семейство.

Йордания, отново заради бежанския наплив, търпи последиците и от намаления приток на средства от международните донори, които чрез различни международни програми на практика се явяват основен фактор в грижата за бежанците. ООН и нейните агенции са принудени да намалят размера на оказваната помощ, а в някои случаи, като този с Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), са замразени част от основните дейности в бежанските лагери, засягащи здравеопазването и образованието на хората.

Именно състоянието на здравеопазването в Йордания е сред основните източници на напрежение. Въпреки наистина строгите мерки за овладяване на разпространението на коронавируса, правителството трябваше да балансира между опазването на здравето на гражданите и спасяването на икономиката. Икономическите показатели, повлияни от горепосочените фактори, засега не са обещаващи.

Във външнополитически план Йордания също е изправена пред някои предизвикателства. Страната е един от най-близките съюзници на САЩ в региона и въпреки това все още търпи последиците от управлението на Доналд Тръмп, по време на което сякаш не се радваше на необходимото внимание във Вашингтон. Преди това Йордания активно участваше в редица международни инициативи – кралството е важен участник в усилията за разрешаване на конфликта в Сирия, мнението му е от съществено значение за процесите в Ирак, а доскоро (заедно с Египет) бе единствената арабска страна с мирен договор с Израел. Всичко това чертае контурите на важен, незаобиколим фактор в региона, който обаче в ерата Тръмп сякаш се загуби като присъствие.

Както бе посочено по-горе, отношенията с Израел не се намират в най-доброто си състояние. Тепърва тези с Вашингтон ще трябва да бъдат възстановени на нивото отпреди 2015 г. Аман държи също така на адекватно и най-накрая трайно решение на кризата в Сирия – не само заради бежанския натиск, но и заради това, че въпреки удържаната победа на международната коалиция срещу ИДИЛ, опасността от религиозен радикализъм не е изчезнала. Липсата на напредък, или по-скоро пълният застой в мирния процес между Израел и палестинците, също не оказва благотворно влияние върху общественото мнение в Йордания. Мнозина изпитват съмнения доколко позицията на кралството спрямо решението на САЩ да признае Йерусалим за „неделима столица“ на Израел е била достатъчно твърда, което допринася за разгорещения дебат вътре в страната. На фона на тези събития Израел, с подкрепата на САЩ, успя да подпише мирни споразумения с редица арабски държави, а вниманието, което се отделя на отношенията между Тел Авив и Абу Даби, сякаш измести традиционния дух на сътрудничество между Израел и неговия съсед.

Династическият спор в Йордания засега е потушен. Въпросът за отношенията между основните членове в едно от най-значимите семейства в Близкия изток е разрешен, а снимката пред гроба на покойния крал Хусейн бин Талал има за цел да докаже именно възцарилия се мир. Проблемите пред страната обаче остават. Те не могат да бъдат решени единствено за сметка на усилията на самата Йордания, която плати немалка цена заради географското си местоположение в центъра на сложни кризи. Бъдещето на Близкия изток зависи и от бъдещето на самото Хашемитско кралство, което накара и базираният в Аман дипломат да заключи, че евентуални нови тревоги в управляващото семейство могат лесно да се превърнат в проблем за целия регион. Без съмнение е, че както в Египет, така и в Израел и монархиите в Залива, а и във Вашингтон са пределно наясно с това.

Заглавна снимка: Крал Абдалла отдава почит на мъчениците на нацията по време на тържественото честване на 100-годишнината от основаването на Хашемитското кралство Йордания. Стопкадър от видеоклип на кралския двор на Йордания