Трийсетте години от началото на Прехода са добър повод за подреждане на пъзела от спомени и знания, придобивани през годините. Както и за „оформяне на оценката“ поне за първото бурно и мътно десетилетие. Затова книгата на знаков политик като Иван Костов, озаглавена „Свидетелства за прехода“, бе обречена на успех. Само че мащабите на успеха очевидно не бяха очаквани. Дори издателите обявиха втори тираж в спешен порядък дни след премиерата. Многолюдните представяния на книгата, часовете чакане за автограф… всичко това трудно се вписва в наложената през годините представа за ненавиждания като политик и несговорчивия като човек Иван Костов.

Може би причина за огромния интерес е и жаждата за разговор по същество, за рационалност и аргументиран разказ – дори на подсъзнателно ниво всички чувстват, че те напълно липсват от години в политическия живот у нас.

Затова попитахме хора, дошли на представянето на книгата в Пловдив, какво предизвиква интереса им към мемоарите на противоречива личност за противоречив период.

Мисля, че в книгата ще има интересни неща. За някои от тях аз имам свое мнение, но искам да го съпоставя с неговото, за да видя къде е истината. Тя може би е някъде по средата или е това, което той казва, защото все пак той е в основата на този Преход. […] Човек, когато чете каквато и да е книга, участва. Има един вътрешен диалог, който се осъществява между автора и човека, който я чете. Може би тази книга ще отговори на някои въпроси, на които все още не съм намерил отговор. В „Синята крепост“ [Пловдив] е разбираем този интерес. От друга страна, знаем, „за всичко е виновен Иван Костов“… Е, нека да видим за какво! Как е видял той нещата… Аз съм с резерви към книгата, защото първата работа на Иван Костов, ако беше истински демократ, желаещ промените, беше да въведе закон за лустрацията. А той няколко пъти го отказа…

Необичайно е още, че дискусиите, които се очакваха след такава книга, все още не се провеждат. Като се изключат няколко задочни подхвърляния между автора и бившия главен прокурор Филчев или бегли провокации от определени медии при срещите с читатели. Жестове, които засега само подчертават липсата на същина в говоренето за политика и близко минало у нас.

Повече вижте във видеоматериала.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Искате да четете повече подобни статии?

„Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели. Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет.

Подкрепете ни