С началото на новия политически сезон, който трябва да подгрее избирателите преди европейските избори идната пролет, а после и местния вот през есента, съвсем очаквано и напълно естествено за родните условия е народонаселението да получи щедра порция популизъм.

Този път не са наред промени в Конституцията, няма да криминализираме приватизацията и още не е захванал „жесток студ“ – от тази гледна точка никой гражданин не си е запалил сметката за ток и не е поискал безплатна електроенергия.

Добре че лятото беше дъждовно, та да се вдигне цената на хляба, което осигури тема на родния политически елит. Който, разбира се, веднага видя в съвсем обяснимата взаимовръзка „лоша пшенична реколта – по-висока крайна цена“ начин да се покаже като човеколюбив.

И естествено, циркът започна: мигновено земеделският министър се втурна да уговаря търговските вериги да продават хляба без печалба. За целта бил започнал „индивидуални срещи“, а накрая щяло да има и обща среща при премиера. За да не остане по-назад от екзотичната представа на властта за грижа за народа, и опозицията в лицето на БСП допринесе с мозъчния си тръст към хрумванията и лансира добре познатото предложение за намаляване на ДДС специално за хляба от 20 на 5 процента.

Няколко дни след това националистите в правителството решиха да ударят и партньорите си от ГЕРБ, и опонентите си от БСП в земята с друга идея. ВМРО предложи да бъде изготвена социална кошница с основни хранителни продукти, за които да има ясно разписани ставки за печалба на производител и търговец. Идеята е лансирана от лидера на партията и вицепремиер Красимир Каракачанов в публикация в профила му във Facebook по повод дебата за евентуално повишение на цените на хляба и други хранителни продукти през есенно-зимния период.

В т.нар. социална кошница трябва да влизат храни от първа необходимост, като хляб, кисело и прясно мляко, краве сирене, краве масло, кашкавал тип „Витоша“, пилешко и свинско месо, 10 броя яйца, брашно и олио от български производители. Идеята на ВМРО е този пакет да има ясно разписани ставки за печалба на производител и търговец – мярка, която цели да гарантира балансирани крайни цени.

От чисто потребителска гледна точка почти сигурно е, че въпросните гръмки мерки няма да доведат до намаляване на цените на въпросните стоки: нито „свитото“ ДДС може да гарантира по-ниска цена на хляба, нито каквото и да е увещаване на шефове на вериги от страна на изпълнителната власт.

Още по-малък ефект пък ще даде безумието „социална кошница“. Защото елементарната търговска логика сочи, че никой – нито производител, нито търговец – ще работи про боно. Ето защо дори да приемем, че която и от тези наглед народолюбиви идеи да се приложи, „спестените“ стотинки я от хляб, я от кошница моментално ще бъдат компенсирани от надценката на друг вид стоки. Тоест крайният резултат за портфейла на „народа“ ще е същият, ако не и по-лош.

Хубавото в тази ситуация е, че безумиците няма да бъдат приети. А властта ще загуби интерес към темата, както обикновено се случва. Впрочем това не е първият земеделски министър, който се кани да преговаря с търговци за ценообразуване.

Лошото е, че очевидно подобни кампании за вдигане на политическия рейтинг все още вършат работа. Това означава само едно – потребителят в България е изключително беден, което пък напълно еднозначно описва качеството на живот в страната. И разбира се, неминуемо обуславя политическите избори.

По-лошото е, че вместо наистина да работят по решения на проблемите, избраните за това се чудят как да подгряват отсега предстоящите догодина избори. Тоест с кухи приказки и лишени от смисъл хрумвания, управляващи и опозиция в България се опитват да маскират проблемите на гражданите си. Опитвайки да го купят за 20 стотинки по-евтин хляб и мляко.

А най-лошото е, че успяват, защото именно те са довели избирателите си до състояние, в което няма как да проявяват критичност. От нищета. И именно по тази причина хората се радват на палиативни мерки, без да настояват представителството им да търси истински решения.

Заглавна снимка: © parliament.bg

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни