Новите предизборни коалиции – опортюнизъм без изненади

За първи път от началото на целия Преход в България социолози и политолози са толкова затруднени и предпазливи в прогнозите си за резултатите от предстоящите парламентарни избори през април. В силно конфронтираната среда участниците в сегашната управленска коалиция залагат на това, което са направили през мандата си, а техните опоненти от парламентарната и извънпарламентарната опозиция – на това, което не са направили, и на свършеното от тях с отрицателен знак, на корупцията и мафиотизирането на държавата, на липсата на правосъдие за лицата от високите етажи на властта и т.н.

Политическото ожесточение и инерцията от миналогодишните протести, продължили дълго, но без успех, може да доведат до повишаване на избирателната активност и до силно фрагментиран парламент, нестабилно правителство, влизане в политическа криза и нови избори. Това може и да не се случи,

ако се създаде една голяма следизборна коалиция срещу ГЕРБ,

но тя изглежда по-скоро невъзможна, защото е опасна за политическата идентичност на евентуалните участници в нея. Тя няма как да имитира фалшивото всенародно движение като Отечествения фронт, което послужи за прикритие на Деветосептемврийския преврат на БКП и беше патерица на комунистите до края на тоталитарния им режим.

Не изглежда възможно, както предлага Татяна Дончева, създаването и на една голяма коалиция като СДС, защото Съюзът събра антикомунистически формации и отделни личности в началото на Прехода, просъществува кратко и излъчи правителство, което не успя да направи реформите. И понеже организациите в него бяха като орел, рак и щука, затова и бързо се разпадна.

Следизборните коалиции, които биха могли да съставят мнозинство в следващия парламент, безспорно са благодатна тема за политолозите, за техните прогнози и анализи.

Но по-важни и по-интересни в момента са предизборните съюзявания.

Като самостоятелни играчи на терена засега се очертават ДПС, ВМРО и „Има такъв народ“. Всички останали ще се явят на вота в коалиционен формат. Обичайно предизборен брак сключват политически субекти с близка идеология и програми за управление. Такава, с известни резерви, е коалицията между ГЕРБ и СДС. В другото обединение „БСП лява България“, освен социалистите, едва ли някой знае кои са останалите партии. Броени дни остават до 17 февруари, когато е крайният срок за регистрация в ЦИК на участниците в парламентарните избори.

Две от новите коалиции представляват особен интерес.

„Изправи се! Мутри вън!“

Гражданската платформа на Мая Манолова „Изправи се.БГ“ се обедини с т.нар. „Отровно трио“ на Арман Бабикян, Николай Хаджигенов и Велислав Минеков. С бившия национален омбудсман ги събраха летните антиправителствени протести. Коалицията използва регистрацията на три партии от обединението – Движение „България на гражданите“, Единна народна партия и „Движение 21“.

Очевидно в нея липсва общата идейна основа, защото се събират субекти с лява, центристка и дясна идентичност.

От кратката биография на коалицията засега Мая Манолова обсебва лидерската позиция, това личи дори и от колективна снимка, на която тя е в централна позиция и със самочувствието на безспорна фаворитка. Без съмнение, тя е разпознаваема веднъж като бившето парламентарно острие на БСП, а след това и като национален омбудсман. Манолова застана зад различни каузи, като тази на „Майките в черно“, и събра обществена подкрепа, която се опита да използва в битката си за столичен кмет срещу Йорданка Фандъкова, но не успя.

Не успя да се пребори с „триглавата ламя“ (Борисов–Пеевски–Гешев) и „Отровното трио“, защото, вместо да бъде обединена, енергията на протеста беше разпиляна между отделните политически участници в него. Затова устоите на кабинета „Борисов 3“ бяха силно разклатени, но издържаха на политическите трусове и не рухнаха.

Според лидерката на „Движение 21“ Татяна Дончева

най-важното в сегашния исторически момент е мутрите и мафията да бъдат изринати от властта.

Затова тя пледира за намирането на формула, която да обедини максимално повече хора около тази цел, дори те да имат различия във възгледите си. Дончева е наясно, че такова обединение се постига трудно, но заявява, че рискът си заслужава. И препоръчва на партньорите от коалицията да заимстват формула от ранното СДС – една по-скоро утопична идея в сегашната обществено-политическа ситуация в страната.

В „Изправи се! Мутри вън!“ не идейните различия могат да породят проблеми между партиите в състава на коалицията, още повече че приоритети като повишаването на доходите, ревизия на управлението и съдебна реформа са релевантни и за леви, и за десни, и за центристки формации.

Проблемите може да възникнат от егоцентрични амбиции за това кой да води „дружината“.

Между Мая Манолова и Татяна Дончева може да възникне подобен тип напрежение, макар лидерката на „Движение 21“ вече да декларира, че няма да е в листите на коалицията, в които 70% е предвидено за гражданското участие и само 30% – за партиите. Но тя едва ли ще се откаже от ролята на политически визионер, която харесва и смята, че ѝ принадлежи. Не е ясно как мъжкото трио, отровно или не, ще отстъпи лидерството на жените, но във всички случаи едва ли Бабикян, Хаджигенов и Минеков биха заложили на карта успеха на формацията заради подобни амбиции. Кой знае, развитието на кампанията ще покаже и това.

Патриотична коалиция „Воля–НФСБ“

Поредната „патриотична“ коалиция този път е между НФСБ на Валери Симеонов и „Воля“ на Веселин Марешки. Според двамата за създаването ѝ те работели повече от година и половина и в предварителните им планове Каракачанов трябвало да бъде с тях. Само че ВМРО решиха да играят солово. Основание за това им дават резултатите, които получиха на европейските избори, както и самочувствието, че по време на мандата на коалиционния кабинет „Борисов 3“ са изпълнили по-голямата част от своите обещания към избирателите.

Брак по сметка, скрепен единствено от безпринципни интереси и страха на Симеонов и Марешки да не изпаднат от следващото Народно събрание – така изглежда за мнозина т.нар. Патриотична коалиция „Воля–НФСБ“. В своите първи медийни изяви двамата лидери демонстрираха самочувствие, особено Марешки, който обяви, че ще са най-малко трета политическа сила в следващия парламент и ще изместят ДПС от ролята му на вечния балансьор.

„Ние тръгваме на тези избори, за да управляваме. […] Няма да скромнича и ще кажа, че спасихме България от втори служебен кабинет на Радев“,

каза Веселин Марешки в предаването „Референдум“ по БНТ в началото на седмицата. А Валери Симеонов обяви, че без оградата му по южната ни граница страната ни щеше да е препълнена с бежанци; че без блокадата на границата и спирането на туристите от Турция по време на предишните парламентарни избори ДПС щеше да има друг резултат и нямаше да бъде отстранено като балансьор в Народното събрание; че са изнесли битката с хазарта и шума по морските курорти – все високородолюбиви заслуги.

Дуото „Симеонов–Марешки“ обяви амбиция да създаде едно голямо консервативно патриотично обединение. Според Валери Симеонов коалицията им е отворена и за други патриотични формации, но отхвърли възможността в този формат да попадне партия „Възраждане“. А според Марешки при тях има място за всеки неоцапан с корупция.

Не е ясно каква програма ще предложи тази коалиция на избирателите,

след като по ключови теми – като енергийните проекти, свързани с Русия например – досега НФСБ и „Воля“ са имали различни позиции. Съглашателство по каквито и да е въпроси между Симеонов и Марешки дори чисто характерологично изглежда трудно постижимо. Защото първият е твърде неотстъпчив и краен, а вторият отстоява позициите си от ден до пладне и е склонен да ги променя от чисто интересчийство. Затова пък е щедър на обещания, като това да осигури безплатни лекарства за пенсионерите. Което си е държавна политика в някои страни от ЕС отдавна.

Засега някои от заявените участници в предизборната битка обещават ако не друго, то поне някаква интрига. И със сигурност няма да е скучно.

Заглавна снимка: © Огнян Цветков